Не, никак няма да те критикувам за т.нар. "здравословен егоизъм". Всеки го формулира по различен начин, но това си е точно правилното подреждане на приоритетите, според мен. Наистина ако самите ние не се чувстваме добре то не можем да бъдем полезни и на хората, които обичаме. Едно е напрегнатия, вечно недоволен и гневен човек и неговото въздействие върху всички, до които се доближи. Друго е човекът, който излъчва уравновесеност, спокойствие и усмивка - вратите му се отварят на всякъде и другите му се радват, усмихват му се и се чувстват добре в присъствието му. Този последният е пълен с енергия, защото я управлява правилно, не я пръска в безсмислени емоции. Истината е, че, макар материалният свят да не носи истинско удовлетворение, този човек, който е в хармония със себе си, привлича в живота си и всичко онова, което създава и външен комфорт. И това се случва без да го цели, без да хаби усилия за да го придобие.

Истина е, това, което Вяра казва, че често се случва с отдалечаването от непосредствената заплаха за живота, човек пак постепенно се задръства и губи връзката със себе си. Изживях го. Просто животът ни тегли непрестанно в различни посоки и е нужна много свежа енергия за да успяваш да се противопоставиш на външните дразнители. Неусетно се получава така, че, ден след ден, във вътрешния ти свят попадат разни отломки, вятърът довява боклуци. И ако вътрешният ни свят е бил зелена морава, то зеленият цвят постепенно започва да се губи под негативни емоции, суета, желания, страх, стрес. И в един момент, когато се обърнем назад осъзнаваме, че някогашната зелена морава сега е станала сметище. А сега колко труд ще трябва за да можем да почистим отново... Но вече чувстваш, че това в душата ти тежи, много тежи. А може и да не си усетил кога всичко това се е озовало там. Тогава то пропива в почвата и отива в телесната ни обвивка. Ха сега тепърва мисли начини да го изкараш от там за да не отрови семето на лекотата и хармонията за винаги.

За това е нужно човек да си намери храстче, за което да се хваща, докато навън вилнее бурята. Така дори понякога почти да се изплъзва от ръката ти, но винаги ще можеш да се изетгиш обратно и да се приземиш на своята прекрасна зелена морава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите