|
Тема |
Re: Как се чувствате? [re: Tia maria] |
|
Автор |
Ekna (Усмивка) |
|
Публикувано | 28.09.13 22:12 |
|
|
Зациклила си в недоверие? Или неверие?
Животът като ни удря шамар с опакото на ръката ние падаме. От нас зависи да се изправим и изтупаме. Вместо това можем да останем на земята и като обидено дете, чийто капризи не са удовлетворени, да удряме земята с четирите си крайника, въртейки къдрици на ляво и дясно.
Най-важното е осъзнаването, че каквото ни предстои от тук нататък всичко е въпрос на избор. Никой не ни кара на сила да се лекуваме. Ние самите го искаме - наш избор е! Ако се изживяваме като жертви, то точно такива ще бъдем.
Психолог има в онкологията. Безплатен е, когато си хоспитализиран.
Но има начини. Аз преди време отидох при личната, тя ми даде направление за психиатър, а психиатърът ме насочи към техните психолози. Хоспитализираха ме наужким с някакви си техни трикове. Друг е въпросът, че девойката трябваше още път да извърви преди да стане специалист.
Иначе психотерапевтката в Онкологията ми допадна. Държи се професионално. Води ме с въпросите си и аз почти сама стигам до изводите. Определено ми помогна.
Не се осмелявам да мисля, че тази тема може да замести специализирана психологическа помощ. Но на принципа на споделянето и окуражаването можем взаимно да си оказваме подкрепа.
А хората се боят да се разкриват и за жалост никой психолог не би дал съвет ако няма малко по-пълна представа за нещата. Питайте Мрънчо да каже, че е така.
|
| |
|
|
|