Наденце, хората сме различни. Някои хора не съумяват да обработват собствените си негативни емоции и за това просто забиват глава в пясъка. А подсъзнателно си мислят, че ако се правят, че ги няма проблемите, те може би ще изчезнат от само себе си. Това, разбира се, изобщо не е така.
Но за нас е добре да се стремим да прощаваме, защото иначе задържаме лоши емоции в себе си, които най-подмолно и неусетно дълбаят дупки в душите ни.
Как точно се прощава (защото едва ли е просто като кажеш "прощавам ти"); как разбираме дали наистина сме простили или всичко остава на повърхността (защото да простиш не означава да забравиш), докато обидата остава под прикритие; за какво трябва да простя на себе си (защото все има неща, с които сами си причиняваме болка) - това са въпроси, които и мен ме вълнуват. Мислех, че съм простила, но по време на някоя безсънна нощ, разбирам, че все още се терзая. Като начало започнах да си правя списък на хората, които се завръщат в мислите ми нощем и ми причиняват безсъние. После мисля да ходя по-често в църквата и да паля свещичка, както за моето здраве и това на близките ми, така и за тези, които волно или неволно са ме наранили. Мисля си, че поставянето, всеки път, на едната важна свещичка до другата, ще направи и нея толкова важна и истинска.
Тежичко ни е, за това не е леко и на онези хора, които остават до нас. А и възрастните хора - донякъде обгорели и обръгнали, но пък и уморени от живота, завръщащи се към детското в себе си... Вместо да са опора несъзнателно вече им се иска те да имат такава... За приятелства не се терзай. Животът ги отсява, макар да не е по най-елегантния начин, и до нас остават истински верните, състрадателни и обичащи хора. А те са истински безценните! Те са тези, които ненадейно изникват, когато имаме нужда от тях - за да ни дадат импулс, искра, размисъл, посока, без дори да го съзнават!
Много ти се радвам, че търсиш психологическа помощ! Дори само този факт вече ти помага, защото ти си тази, която задвижва този процес - интелигентен и мислещ човек, който не оставя магарето си в калта!
Обичам те, Наденце!
|