Няма значение как ще се изразиш, скъпа приятелко! Споделянето ни е важно. Хубаво е от време на време да си даваме сметка как всъщност се чувстваме. И виждам как много от приятелите споделиха, че не са се замисляли. Като отделим малко време за това си даваме сметка за много неща, осънзаваме минало и бъдеще, но и настоящето - как се чувстваме СЕГА, в точно този момент. Какво ни липсва, какво можем да направим за да се почувстваме по-добре, да осъзнаем тялото си, цветето, слънцето, всичко, което ни радва. Непрекъснато осъзнаване на настоящия момент. Не винаги е лесно, но може да се упражнява целенасочено.
Ето, да си ми жива и здрава, и ти, и цялото ти семейство, което адски много обичам. На пръв поглед при теб почти всичко е наред - здраве, работа, хубави семейни отношения. А нещичко не ти достига. Малко или много всички сме така. Когато дойде такъв момент единственото спасение, според мен, е да бъдем по-активни, по-решителни и по-действени. Да се опитваме да загърбим страховете си и да извършим някаква промяна, обновление някакво.
Разбира се, аз съм един виден философ И това са просто думи. Изглеждам много компетентна даже в собствените си очи, а какво съм направила - нищо особено.
Знаеш ли, знанието (най-общо казано) може да тежи като воденичен камък, ако не го прилагаш на практика. Няма никаква файда ако просто си знаеш нещо. И аз нямам нужната самодисциплина за да напредвам по-бързо към хармонията. Но ето това пък е другото нещо - нищо не трябва да става насила (откъм душевните и духовни неща), трябва да се получават леко нещата от вътре да си дойдат.
И последно, за отлагането: Не знам дали ти споделях това (от курса е). Кога можем да бъдем щастливи? Можем ли да отложим щастието си за утре, за кога да го отложим? Можем ли утре да изживяваме щастието си? Не можем да живеем в бъдеще време. Можем да бъдем щастливи единствено в настоящия момент. За това трябва да бъдем в настоящия момент, каквото и да правим - да бъдем в него на 100%. Дали четем, дали играем с децата, дали ни е трудно да свършим някаква неприятна работа - винаги на 100 %. Когато ни е тежко трябва пък да дадем 100% от себе си за да се почувстваме по-добре. Първо ние самите, а след това и другите около нас. Е, разбира се, ако децата не са добре ще подтиснеш своето неразположение при всички случаи, но това не е постоянно така. Говорим за цялостно преподреждане на приоритетите. И за нуждата по-често да отделяме по малко време САМО за нас самите - без деца, без домашни любимци. Едно време - дали ще е 1/2 час или 1 час, в което дали ще прекараш просто да си лежиш в тишина, ще медитираш върху живота си, ще правиш упражнения, дали ще четеш, дали ще прекараш времето с хора, но извън обичайното обкръжение, фитнес, курс, психолог и т.н. Но време, за което единствено ти, сама, решаваш как ще разходиш за себе си. Това е източник на енергия и обновление, което ти е нужно за да си полезна след това на 100 % за хората, които обичаш и дори за повече хора.
Реших да попиша и тук, пък като се видим пак ще си говорим и ще се забавляваме, само да не ми се задълбочи болката в гърлото...
Обичам те!
|