Ами да, за съжаление е безплатно само ако си приета в болницата по някаква причина.

Не знам дали няма да стане по един друг начин. Питай личната ти. Имам в предвид следното: Преди време пак ползвах безплатно психолог в моя град. Личната ми даде направление за психиатър. Психиатърът ми даде направление за хоспитализация в Психодиспансера и така имах възможност да ползвам техните психолози в продължение на месец. Обаче всички ме познават тук по един или друг начин и донякъде за това ми влязоха в положение. Не знам дали ще стане при теб, но можеш да попиташ личната.

Доц. Гаврилов добре прави, не му се сърди. Малко лекари ще го направят това! Мисля, че много от нас на твое място биха се радвали за такава подкрепа, вместо да се влачим по кабинети, да чакаме по опешки и накрая да ни откажат направление. Сега си спомних, че за ПЕТ скенера пак така реагира, че някой ти го иска едва ли не принудително. Но то е за твое добро. Помни, че това е твоят избор. Ти можеш и да не направиш изследването - никой не може да те задължи. Но ти го правиш, защото сама си избрала това, за твое спокойствие!

Непременно трябва да се консултираш за болката в крака! Не толкова заради вероятността от рецидив, а по-скоро за да спреш да си навиваш, че е точно това. Такава натрапчива мисъл може да се окаже по-лоша от реалния проблем, който може да е съвсем безобиден. Моля те да се консултираш и то възможно най-скоро.

За бебеправенето не знам какво да ти кажа... Явно има някакъв риск, след като усещаш и доктора, че така смята. Но никой не може да го каже със сигурност. Трябва вътре в себе си да се взреш и да вземеш решение веднъж за винаги. Ще правиш ли бебе или не. Ако решиш да имаш бебе трябва да си изчистила страха си напълно и да вярваш, че всичко ще бъде наред. На думи е лесно, но иначе хич. Това е много лично решение, което сама трябва да вземеш. Но трябва да намериш някой, който максимално ясно да ти обясни как влияе бременността на чисто биологично ниво, т.е. да разбереш как се променят хормоните и какво друго се случва в организма на жената и как това се свързва с вероятността от рецидив. Трябва да си наясно как работи човешкия организъм (конкретно в това отношение) за да можеш да вземеш информирано решение, разбираш ли ме?

Когато човек се чувства объркан, понякога помага ако си направиш план за действията си. Правенето на план и запрятането на ръкави отклонява вниманието от текущите проблеми и пренасочва градивно енергията ти.

Така че, ако бях на твое място щях да си направя планче с конкретни срокове:

1. Да се обадя на доц. Гаврилов и да направя консултация за крака. - най-късно утре.
2. Да говоря с личната и да потърся безплатен психолог- до края на седмицата.
3. Да взема второ мнение относно правенето на бебе - до 1 месец.

Примерно.

Разбира се, ако се наложи променяш плана според резултатите от консултациите.

Страхът е най-големият ни враг. Трудно е човек да се справи с него. Но трябва да опитваме да го преодоляваме някак. И на мен не ми е лесно. Не мисли, че като ти пиша тези неща и аз не изпадам в дупки и не се страхувам. Много даже. Обаче се опитвам да пренасочвам мисълта си. Това е процес, не е еднократно усилие. Налага се непрекъснато сама да се подканям и връщам в правата пътечка.

Вярата много помага. Не е редно точно аз да го казвам, защото така и не станах религиозна. Но много добре ми действа посещението на църква. Постоявам си сама там и си се моля - мислейки за най-хубавите и простички неща, които искам - да съм здрава и близките ми също, а и всички добри хора, които ми помагат по пътя ми. Мислейки за това се усмихвам и ми става леко и приятно. Вярвам, че има силен психологически ефект, а от там и реален ефект върху тялото ми. Страхът се успокоява и оттегля за известно време.

Дано съм успяла с нещичко да ти помогна след този дълъг пост...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите