що се плашиш ...
ох, мисля, че ти утрираш, Екне, от Пипито стигна до стреляне ...
и защо мислиш, че не съм го направила
всяка зима по една стръмна улица се пързалям, като детенце
а когато съм със сина ми дори се пързаляме на картона /с него съм по-спокойна, ако си счупя нещо, то той ще ме заведе до ортопедията, която също е наблизо /
ми да, дори ми казват, че някой път и се вдетинявам, но пък става забавно - голяма лелка скача по тротуара всеки път, като види нарисувани с тебешир квадратчета "дама"
и виждам по лицата на минувачите, че и на тях им се иска да поскачат
и аз все още съм гневна, и на случилото се с мене и на системата, с която се наложи да се боря, което вероятно и ме крепеше от своя страна
затова забавното не отбягвам, а му се наслаждавам, и то се явява като светъл лъч в моята перманентна с приливи и отливи отчайваща "онко"-депресия
промених се, минах през много нови състояния за мен, откривах нови истини за моето его, оказа се, че не се познавам достатъчно, а уж винаги успявах да се справям със всичко в Живота...
и да - истината е една, но за всекиго е различна и зависи от гледната точка
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от LlDlru на 22.09.13 11:43.</EM></FONT></P>Редактирано от LlDlru на 22.09.13 11:49.
|