Току що пописах в отговор на Красчо. Ти ще прочетеш, но есенцията, която пак искам да кажа, е, че трябва да се стремим към настоящия момент със 100%-тово осъзнаване на това, което правим в момента. Също и за щастието писах нещичко.
Ами, Тиа, какво да ти кажа. Духът си иска постоянство в обгрижването. Полека лека започвам да схващам и виждам разликата. Аха-аха да прогледна, примигвам вътрешно, усещам някакви странни вълнения, инсайт накакъв се опитва да пробива напоследък. Трудно се описва с думи. Но имам по-осезаеми вътрешни изживявания. Медитацията, например, за мен беше просто дума. Пак не правя в къщи често, но поне си ходя всеки понеделник в групата и чувствам вече какво означава и какво въздействие има. Иначе и книги съм чела, и в нета колко статии - много истини има в написаното, но ми беше кухо, без да го осъзнавам. Липсваше ми пълнотата на опита и постоянството, това е. Разковничето е в самото действие!!!
Та щастието наистина вътре в нас. Много пъти сме прочели това твърдение. Но всеки трябва да си търси и намери начинът да го прозре истински. И първата крачка е да почувстваш тази нужда, втората е да предприемеш действия и да си постоянен. Повторих го много пъти, чела съм го много пъти преди това, но това е самата истина. Замислете се колко пъти сме получавали наякакви съвети в книги или от приятели и уж ни е допаднало нещото, пък после нищо не сме направили, не сме го последвали. Ето това е съществената разлика! И даже не се усещаме, че правим така. Да, бе да, аз бях на фиттнес. Ама че после три седмици не бях. Ми няма как да се почувствам по-добре с веднъж на месеца обгрижване на тялото. Просто пример, който и в момента изживявам в непостоянство Йогата и дишането в момента са ми по-важни, защото те ми бяха катализатор. Може да не съм много редовна през седмицата с домашните упражнения, но не пропускам понеделник, дори след вливката.
|