Благодаря на всички, които се отзовахте на проблема ми. Беше ме дори страх да "погледна" във форума. Очаквах да ме "оплюете". Благодаря ви, че не сте го направили. Да, беше ми трудно преди два месеца, когато трябваше да реша как да продължа- тогава реших - ще му помогна, и после ще реша накъде ще тръгвам. Това беше преди операцията. Сега вече 22 дни сме в болницата. Който е бил около болен, знае колко е трудно и за придружаващия. Правя каквото трябва и никаква топлинка в очите му. Днес нервите ми някак си неиздържаха. Днес плача, плача ,много плача . Искам да ми каже някой лекарството - да спра да плача и да стана желязна. Има ли хапчета, с които си помагате. Трябва да ида на психолог. Аз самата винаги съм била по-силната от хората около мен. Сега обаче съм сред непознати и въжетата се отпуснаха. Ще продължа. Не мога да причиня на децата си и този стрес - да изоставя баща им сега. Те добре знаят колко сме различни, вече ! Но те също имат свой живот, бизнес, проблеми, семейства. Не мога нашите проблеми да ги правя и техни толкова осезаемо. Те разчитат на мен да поддържам илюзията за нормално семейство. Не мога да им прехвърлям този товар. Лошо стечение на обстоятелствата, както се случва често в живота. Съдбата понякога предлага кръстопътища, завои, ще ги следваме . Това е! Още едни път благодаря за проявеното разбиране. Иска ми се да не съм сама и тук сред вас не се чувставм сама . Препоръчайте ми някакъв медикамент, който да ми помогне на психотренинга, който с ваша помощ ще се опитам да си направя. Спасението е дело на самия давещ си. Разчитам на вас! Обичам ви!
|