Никой не може да ти помогне, освен ти самия.
Не съм съгласна с това, няма да обяснявам подробно защо, но ако за всичко, което ни се случва виним и държим отговорни само себе си и възприемаме ситуацията /болестта/ като наказание за някаква наша неразумност, тогава чувството за вина е неизбежно, а това е ужасно. Няма нищо по-лошо от това да се чувстваш виновен и то пред самия себе си. В последните години стана едва ли не мода да се мисли и да се популяризира тезата, че сами се разболяваме. Даже една наша известна психоложка, за да отговори на обществените очаквания, съвесм комерсиално според мен, пусна и книга с това име "Как да се разболяваме правилно" или нещо подобно беше. Истината е ,че болестта засяга и стари и млади /деца дори/ и по-добри и по-зли хора, и такива, които са интровертни, и такива които са екстровертни ... Тази плоскост на мислене - виновен съм - наказан съм, ако съм добър и праведен някак си - всичко ще е наред, струва ми се не издържа на реалността, която наблюдаваме. Самата аз съм се подвеждала и изпадала в подебн род мисли, които не са ме водели към спокойствие, уви. Обяснението е много просто - не можем да бъдем толкова безгрешни, съвършени, любящи, прощаващи и т.н. колкото ни се иска. Все в нещо /мисъл, дума, действие/ се проваляме и какво тогава да смятаме, че за това сме болни?! Хора, това е безумно!!! Християните трябва да знаят, че никъде Господ не им обещава живот без болести, без страдания, без лишения - НЯМА ТАКОВА ОБЕЩАНИЕ. Но не искам да обръщам темата в богословска такава.
|