А, разбира се. Щастието е лично изживяване и всеки го търси и намира, дай Боже, по различни начини. Това, което исках да кажа е, че то не е в материалните неща. Материалните неща са клопката на съвременния човек. Сдобиеш се с нещото, за което си мечтал като си мислиш, че ще бъдеш много щастлив с него, но това продължава няколко дни или месеци и после започваш отново да се чувстваш нещастен, искаш вече нещо друго, а то е някъде далеч в бъдещето. Това казвам, че материалния ни свят не е това, което може да ни донесе дълготрайно и дълбоко щастие и хармония.

На определена (ментално) възраст ние постепенно разбираме това и започва духовното търсене, нали така. И това е процес, който при някои хора (като мен) е доста продължителен, а през това време все още не се чувстваме удовлетворени и успокоени. Докато човек не дойде до някакъв момент, в който успява да излезе от затвора на разума и не успее да навлезе по дълбоко в себе си. Да изживее своите много лични вътрешни и трудни за описание моменти.

Далеч не казвам, че това, което при мен успя да отключи тези изживявания, ще важи за всеки, абсурд! Напротив, казах в поста, че всеки сам трябва да открие начина да открие щастието в себе си. Но наблегнах на това, че придобитите знания трябва да се приложат в ежедневния живот, независимо от какво естество са, за да има смисъл от тях. Иначе просто да си знаеш нещо не е достатъчно. Трябва постоянство и действие. Примерно ако познаваш добре Библията, но на практика в живота си не постъпваш, както тя повелява. Тогава как ще достигнеш до тази дълбочина в разбирането й, която да ти донесе увереността, любовта и всички други неща, които в съвкупността си носят щастие?