Мислех, че съм закостеняла и закоравяла, но явно не съм.
Днес ми се обади майката на една дружка от Сливен, с която се лекувахме преди години и която за жалост загуби борбата с карцином на белия дроб.
Сетила се за мен, да ме чуе, много се зарадва най-искрено, че съм добре. Сълзите ми тръгнаха, първо, че ми стана много мъчно за Ваня, и после, че тази жена я е грижа жива ли съм или не, с най-добри чувства. Наколко месеца след случилото се с Ваня, тя ми се обади да ми изпрати останал Искадор и други добавки. Самата Ваня много ми помогна в един тежък момент, когато получих М в черния дроб след неуспешно клинично изпитание. Тя тогава каза – хайде да пробваме Искадор, племенника ми учи в Швейцария, ще донася и за мен и за теб. В последствие тя го спря по разни причини, а момчето продължава да ме снабдява, въпреки, че Ваня си отиде, а аз не съм му никаква. Сигурно му е доста ангажиращо, едва ли съм единствената, но винаги се отзовава на мига, с голямо желание. Понякога полета му е през Румъния, изобщо не идва в София, тогава ми го изпраща по някого или с куриер, я аз му привеждам парите по сметка. Много е ангажиращо, но когато някой иска да ти направи услуга, винаги има начин.
Толкова добри хора, не знам как мога да им се отблагодаря, дано добрината им се върне стократно!
А аз съм късметлийка, че съдбата ме среща с толкова свестни хора, които ме подкрепят и помагат, това е щастие в нещастието! От сърце благодаря на всички!