Здравей мила,

разбирам те много добре. Предполагам и другите клубари.

Най-важното е, че си добре сега и дано си остане така до дълбоките ти старини!

Чудно ми е кой е този дето не те оставя на мира?! Повечето сами се стараем да се следим и дори се сърдим ако не ни дадат направление или ни се стори, че омаловажават съмненията ни.

За съжаление всички изпратихме много приятели, но ние трябва да продължим да търсим баланса си.

Аз лично ползвам психолог понякога и определено ми помогна. Няма нищо лошо, срамно или страшно в това. Щом ти минава тази мисъл през главата направи го! В Онкологията в Дървеница има психолог - Вероника Иванова се казва. При нея можеш да минеш безплатно ако си хоспитализирана (за химио или операция). Иначе е 30 лв. (заплаща се на касата в болницата). Лично на мен тя ми допадна и изградихме доверие, а от там дойдоха и резултатите. Психолозите грубо казано ти помагат да откриеш вътрешните си ресурси. Понякога съвсем мъничко е нужно да ти променят гледната точка за да се справиш. С едно посещение не става. Дай време на терапията. В момента на сеанса може да не усетиш никаква промяна. При мен поне така се получаваше, че като минат седмица - две откривам, че нещо, което ми е казала е останало в паметта ми и изплува, когато ми е нужно. Едва тогава разбирах, че всичко това е имало смисъл.

Аз и в момента съм на химио. Не е леко. Но си търся занимания непрекъснато - рисувам, пиша, плета, ходя на концерти, театри, кина. Понякога плача. Обаче съм активна, това е. Драпам непрестанно на горе. Дойде някое изследване и всичкото дето съм издрапала се срине под краката ми, обаче ставам и пак започвам да драпам.

Ще се справиш, миличка! Прегръщам те!

ПС: ако решиш да посетиш психоложката в Онкологията - имам телефона й. И пак ти казвам - никак не е страшно. Просто вдигаш телефона и си уговаряш час.