Само тук не постнах нещо, което снощи излезе от сърцето ми. Доста от вас са го чели вече във Фейса. Ама как така ще пренебрегвам клуба. Поводът беше именния ми ден. И така, споделям радостта си от живота и с вас:

Опиянена съм! Пияна съм от всяка чаша живот, която поемам! Прекрасното червено вино на баща ми лудува из вените ми, заиграва се с синтетичната отрова и ме кара да се чувствам прекрасно! Сякаш нямам рак! Сякаш днес е последният ден от живота ми! Хора, благодаря и на тези от вас, дори, които ме забравиха! Ако не сте го почувствали животът е прекрасен и любовта ни дебне от всякъде! Лошото е демоде! Косите ми капят като есенни листа, а аз просто се усмихвам! Така и трябва! Животът е просто миг! Миг, в който трябва да сме обичали, да сме се радвали, да сме дали нещо на някого за да усмихнем душата му! Миг е равно на мигване! И всяко мигване е непотворимо и единствено! Бих си оскубала перуката от кеф само за това, че съм жива!
Благодаря ви, че отделяте миг от живота ви за да ми пожелаете доброто! Обичам ви! Единствено и неповторимо, неизразимо, сега, докато ме има!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите