Да много правилно и мъдро мислиш миличка. Възхищавам се на твоята борбеност и вяра. Даже и да сме пред прага на смърта - трябва да я посрещнем достойно и с уважение. Толкова много хора здрави и то млади си отидоха преди мен през тези години откакто се разболях....Болеста не е смърт а предупреждение. Да обърнеш на 360 или на 180 градуса начина си на живот и най-вече на мислене за живота.
И понеже темата е за как се чувстваш - ще опиша един случай с мен,който се повтори. Преди години започнах да режа дървени изрезки за пебката на дърводелска машина. Резах,резах и накрая останаха само три дълги дръвчета.И тогава се разконцентрирах и хоп средния ми пръс от нокъта до среда се разреза на половина. рукна кръв. Не се уплаших а се ядосах,че не си свърших работата.Отидох в къщи превързах го стегнато,върнах се и си дорезох трите дръвчета. тогава отидох на лекар,инжекции,шиене на пръста....Всичко мина и замина,защото не се паникьасах и не му отдадох толкова голямо значение. Трябвало да се случи,да съм вничавала и толкоз. Миналата седмица направих същия сценарий но по лек. На друга дърв.-машина си порязох по-малко на другата ръка показалеца. И пак същото инжекции,лекар но си свъших работата на машината. Ето слава богу минава пръста,още е чуствителен на пипане но и това ще мине. винаги след неприятни случки чакам нещо хубаво да ми се случи и това ме крепи и ми дава сили да превъзмогна случилото се.И онзи ден научих една радостна новина - ще става пак баба за пети път.Бог ме възнагради за смелото ми поведение. Бъдете винаги позитивни хора. В това е рецептата за спокоен и хубав живот.АХ и ОХ не помагат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите