Екна, тъй като съм преживяла рецидив знам колко огромен е шокът, знам че не можеш да мислиш повече от няколко месеца напред, че думата бъдеще губи смисъл. И тогава идва въпросът и мисълта за смъртта и можем ли да повлияем върху това колко да са дните ни на тази земя или не - въпросната предопределеност. Говорила съм с мой близък лекар - анестезиолог в кардиологични операции, и той ми казва следното : "Има случаи,в които ние сме направили всичко както трябва и има всички изгледи човекът да се оправи, но стане нещо, усложни се и човекът умира, това е голям шок за нас лекарите, а има други, едва се крепи, по всички правила на медицината трябва да си отиде, но става обратното - вземе че се закрепи,вдигне се и живее години наред. Медицината не е точна наука, Господ има последната дума и всеки лекар знае това." Така, че аз вярвам, че дните на всеки човек са определени от самото му раждане, че както не определяме денят на раждането си, не определяме и не можем да влияем и на деня на смъртта си. С грижи за тялото можем да подобрим качеството си на живот, но не и продължителността му. Знаете, че има хора, които живеят като живи трупове години наред, но живеят. Говорила съм с човек, който е правил няколко опита за самоубийство, единят почти успешен. Нагълтал се с две опаковки диазепам плюс едно шише ракия на екс и легнал да мре, през нощта, по малките часове се слючва това. Обаче майка му взела,че влязла в стаята му, защото се събудила и нещо я накарало да влезе при сина си. Линейки, Пирогов, обаче докато стигнат, лекарите само констатирали смъртта му, сложили го на количка и го покрили с бял чаршаф. Сестра му повдигнала чаршафа и й се сторило, че брат й леко мръднал едната си вежда, развикала се, вкарали го в шокова зала и го свестлили, лежал в реанимация няколко дни. Това става преди 15 години и повече, сега е жив и здрав човекът и слави Бога. Когато осъзнаем, че имаме един отрязък от време за живот тук, тогава започваме да приемаме по-спокойно всичко което става с нас, в противен случай винаги мислим, че нещо ние или някой друг не е направил както трябва, обвиняваме, сърдим се на хората, включително и на Бог.
Въпросът за смъртта е изключително интересен и за нашето отношение към нея. Не съм съгласна, че тя е нещо нормално. Не е и затова се бунтуваме, не я приемаме и не искаме да свикнем с мисълта за нея.Обяснението е просто - създадени сме за вечен живот и вечността е положена в сърцата ни, копнежът по красивото и доброто е заложен също в сърцата ни, правим толкова ирационални неща, изкуството например е ирационално :)...Уви, за съжаление реалността е друга - смъртни сме!Това трябва да го осъзнаем, приемем и да повдигнем очи нагоре, защото животът ни не само тук и сега, не сме тук, за да "пием и ядем, защото утре ще умрем" /Исая 22:13/.