Докато бях в София четях, но не ми се пишеше през телефона. И ето ме на линия.
Благодаря за хубавите думи, Вики! Стайнбек ... не бих дръзнала и да си помисля, че мога да се сравня с него. Много висока чест е за мен да сравниш усещанията си между моите писания и неговите творения
Но ти също пишеш добре! Ето този ти постинг - толкова е искрен и истински, благодаря ти!
Тревогите са много човешка емоция! Ако успеем да се оттървем от тях, вероятно ще загубим и част от човешкия си облик. Човек се тревожи предимно от любов! И тя е най-важното нещо, което се крие в нея! Хубаво е по-често да си го припомняме!
Мислено съм с теб за изследванията! Знам, че не спираш да вярваш!
Мила Вики, за близката ти ... мога да споделя, че аз лично, когато бях изправена пред подобна мъка просто се въздържах от емоции. Всички ми казваха, че е по-добре така. И на мен така ми се струваше. Беше ми много мъчно, когато настъпи часа. Страдах, че не съм си взела сбогом приживе. Но от позиция на времето си мисля, че съм постъпила правилно... Последното сбогом беше всичко, което можех да сторя. С цялата си любов към Ембадем, но и с грижата и мисълта за собствената си крехкост. Споделям опита си. Това не е съвет. Но ако това не може да бъде твой избор, то по-тежкото е да се поставиш на нейното място и, познавайки я, да си представиш какво би желала тя. Трудно е. Няма вярно решение. Но чудеса наистина съществуват! Вярата ни в тях ги прави възможни!
Чудесно е, че можеш да медитираш! Аз опитвам, но не винаги ми се получава. Когато се получи, обаче, се изпълвам с покой и това е чудесно усещане!
Добре те разбирам - за срещите с малки чаровници винаги съм готова! Лелината любов и бабината са някак по-осъзнати. Ама да не се обиждат маметата. То си е друг тип любов
Нее, не живееш живот на заем. Това си е твоят подарен от родителите и Бога, пълноценен, изпълнен с любов живот!
|