Още веднъж - топла и силна прегръдка!
Позволи ми да изразя възхищението си от начина, по който си поставила началото на тази тема. Много ме трогна!
Преди години, когато четях и препрочитах всичко написано на Джон Станбек, имах усещането, че всеки негов ред е адресиран лично до мен. Тази сутрин твоите писания ме върнаха към това усещане. Момиче, ти си родена творец! И това не само напомпани комплименти ...
Как съм днес?
Тези дни преходът между съня и светлите часове на деня всява смут в душата ми. От една страна ми предстоят изследвания и това ме прави тревожна, от друга моя обичана и близка братовчедка, с моята диагноза, е с доста тежка прогноза след поредните изследвания. Не съм сигурна кой е верният път при комуникация с нея.
Радва ме фактът, че сравнително бързо с справих със сивите мисли. Моят отговор в подобни моменти е медитацията. Пренася ме в друг свят, който аз приемам за реален, както и да звучи това.
Радваме и предстоящата среща с един малък мъж - най-големият чаровник на този свят - Михаил, моят внук.
Редуват се радост и тъга, тъга и радост.
Живея живот на заем. За сега резултатът е в полза на радостта.