Ами историята е следната - но не знам дали е реално случила се, по-скоро не е, макар че не звучи фантастично.

Момче родено от смесен брак на индиански племена - то вярно, че от наша гледна точка все индианци и племена, но по техния аршин се води човек със смесена кръв, тъй като родителите му са от различни племена. Та, бидейки рожба на такива родители е било възприемано, като един вид чуждо - и в двете племена смесената кръв не се е почитала. В една от многото войни, белите мъже го отмъкват - ползват го, като циркова атракция, разнасят го насам-натам в клетка, един вид вижте го малкото диво зверче. По-късно го откарват с кораб в Англия - със същата цел разбира се. Малкото момче решило да започне да ги имитира, да се държи като тях, да им подражава, надявайки се, че така ще изгубят интерес към този млад дивак, но вместо това той нарастнал още повече. За това го пратили в училище за бели - образовал се малкия, как, що измислил план и избягал, та прекосил още веднъж "великия океан" (: Върнал се при "своите", но като им разказал перипетиите си, какво е преживял, какво е видял, какво е научил, те се разгневили, присмяли му се, нарекли го лъжец и го отритнали завинаги, казали му "ти си ексейбачи - ти си никой" и така той заживял сам.

Та това значи - никой. Що за ник е - ами и аз така, никъде не съм добре дошъл, все не пасвам на калъпите (не само религиозните). Идентичността си - доколкото изобщо мога да говоря за такава - намирам в безусловното съществуващо, в човешките норми и парадигми виждам твърде много неистинност, водеща разбира се до конфликти и конформизми, не че не са ми присъщи човешките слабости и грехове, но не обичам прекаления компромис, тъй като по този начин, се изпада в едно лутане в омагьосан кръг и в даден момент, чисто и просто ми отеснява на душата, а както е казал мъдреца, каква полза, че светът е широк, ако обувката е тясна.

претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече