В началото на глава за смъртта на Елена Мантурова се описва как нейният брат по молбата на един генерал трябвало да управлява неговите владения, защото самият той бил нужен във войната с Полша. Св.Серафим благословил това. Действително Михаил Мантуров с разумното си, честно и сърдечно отношение успял значително да подобри живота на селяните. Те обаче били разколници. След някое време в местността тръгнала малария, от която се разболял и сам Мантуров. Св.Серафим му благословил да не взема никакви лекарства, а само средата на добре изпечен хляб. Мантуров бил много зле, но по указания начин се излекувал от болестта. С това средство започнал да лекува и селяните и за общо учудване ги изцелявал. Виждайки в това явно Божие чудо, те решили да скъсат с разкола и да се върнат в Православната църква. Оттук нататък следва цитат от книгата:
"Тъй Мантуров чрез своето послушание послужил за спасението на много човешки души. Но неговото избавление от смърт коствало живота на неговата сестра Елена. Не много време след като тя докладвала на св.Серафим за писмото, получено от нейния болен брат, св.старец я повикал при себе си и й рекъл:
- Радост моя, ти винаги си ме слушала. Ето и сега искам да ти дам едно послушание... Ще го изпълниш ли, майко!
- Всякога съм готова да ви слушам! - отговорила тя.
- Видиш ли какво, майко! Михаил Василиевич, твоят брат, е болен, и му е дошло времето да умре... Той трябва да умре, майко! А още ми е нужен за нашата обител, за сиротите... Та ето ти послушанието: умри ти за Михаил Василиевич, майко!
- Благословете, отче! - със смирение и чудно спокойствие отвърнала Елена Василиевна Мантурова.
Тогава св.Серафим възторжено и вдъхновено взел да беседва с нея за смъртта и бъдещия блажен живот, като гледал с това да услади сърцето й и да го затвърди във великото и трудно нейно послушание. Елена Мантурова мълчаливо и съсредоточено слушала думите му, но неочаквано се смутила и извикала:
- Аз се боя от смъртта, отче!
- Защо ще се боим ние от смъртта, радост моя! - отвърнал св.старец. - За нас с тебе ще има там само вечна радост!
Елена Василиевна се простила със св.Серафим, но щом прекрачила неговия праг, от изнемощение паднала в несвяст."
След като успели да я свестят, преподобният донесъл за целта светена вода, тя се върнала у дома си и повече не са се виждали. Непосредствено след това заболяла.

Това е, общо взето текста, който ни интересува, заедно със свързаните събития.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."