Може да ти се струва грубо формална или по-точно "двоична", но не е. Може да съм писал "знае какво пише", но ти защо ме разбираш в смисъл на абсолютно знаене? Очевидно ми се струва, че не това съм имал предвид. Ей тука малко повече съмнение към собствените си твърдения да беше проявил, щеше да има огромна полза.

В случая съм ти написал, че ако три книги на един автор си противоречат една на друга, то значи "не знае какво пише" след като не го е забелязал, както си го забелязал ти. Разбираш ли какво ти казвам? Не става дума за някакъв богословски въпрос, а става дума за нещо, което ТОЙ е писал. Как е възможно да не забележи противоречието, и въпреки това да е в час с написаното от самия него?

Иначе - чети Глориана, по-добре от мен е обяснила нещата, при това съвсем точно.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."