Едно е на човек да му минават какви ли не мисли в главата, а съвсем друго - да изкаже тези мисли с твърдата увереност, че говори истината. И нито това, че после ще каже, че е споделял само обърканите си мисли, нито с изтриването на своите постинги може да промени характера на казаното. Вие говорите, че мислите Ви са объркани, триете постингите си, но продължавате да считате мислите си за истинни и да пишете постинги в същия дух. Замислете се добре за плодовете на тази Ваша дейност. Дори не за плодовете, които се пораждат у читателите Ви, а за плодовете, които ражда тя във Вашата душа. Нима Вие не знаете, че всичко това, което пишете, е вероломно? Трудно ми е да повярвам, че не си давате сметка за това, но е достатъчно да погледнете какво е станало с Вашата собствена вяра. И защо беше всичко това? Защо беше нужно да се поставяте в крайно противоречива, ужасно терзаеща душата ситуация? Не ли заради "лукса" да говорите като безусловна истина всичко, което Ви попадне като информация, и на тази база да се ангажирате с извънредно тежки квалификации? А също и заради това, че не признавате трайно за авторитет никого, освен себе си. Нима не разбирате колко опасен е такъв подход не само духовно, но дори чисто психологически? В историята на Църквата има толкова много явни противоречия, които обаче не нарушават нейните основни свойства - единственост, святост, съборност и апостолско приемство. Времената ни са лукави повече от всякога, но все пак, бидейки духовно грамотен, не бива да позволявате такова нападение върху Вас да има ефект.

И сега, колкото и да е трудно, намерете сили и най-вече упование на Бога да спрете да се вторачвате в непрекъснато заливащата ни информационна помия и да търсите противоречия. То е все едно да търсите пясък в пустинята или вода в океана. Днешният човек знае все повече, но разбира все по-малко, и това е сред основните проблеми на нашето информационно общество. Не се спасяваме като търсим противоречия, така само се закопаваме повече в ада. Спасяваме се като търсим и следваме положителния пример и всяко добро и съвършено нещо, което идва огоре, от Отца на светлините.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."