"Сложно е да говорим за светиите. Винаги има опасност да вземем висок тон и да се сринем във фалцет. Да седиш в калта и да хвалиш орела – нима това е подвиг? И да говориш можеш само в случай, че разбираш нещо. А за обикновения грешник е трудно да разбере светията, така, както рибата не може да разбере птицата. Толкова различни са те, макар и да са сътворени в един и същи ден! (Вж. Бит. 1:20). . . Нима рибата със студена кръв и студено сърце може да разбере как бие горещото сърце в гърдите на чайката, летяща високо в небето? Рибата, в най-добрия случай, вижда тази чайка през дебел слой вода, отдолу нагоре, „смътно като през огледало" (1 Кор. 13:12).

И така, Андрей (юродивият заради Христа)е птица. Той „не сее, нито жъне, нито събира в житници" (Мат. 6:26). Храни го Бог, и при това с такава мана, която ни кара да си спомним Откровението: „На оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име" (Откр. 2:17). Андрей вижда това, което остава скрито за всички останали. Той вижда бесовете, които особено много дразни със своя необикновен начин на живот. Вижда ангелите, които го защитават. Вижда светиите и общува с тях. Накрая, той вижда Майката на Господ Иисус Христос. Именно това видение е дало основание за възникването на празника.

По-нататък всичко е повече или по-малко известно на широкия кръг читатели. Видението станало в храма по време на молитва. Както по-късно св. Серафим Саровски видял на Литургията Христос, обкръжен от ангелските сили, така и Андрей видял Божията Майка, идеща по въздуха в обкръжението на светиите. Андрей чул молитвата на Богородица, молеща Своя Син да приеме молитвите на всеки човек, обръщащ се за помощ към Нея, Божията Майка.

Никой, освен Андрей, не видял това. Всички се молели и гледали встрани от олтара. Само юродивият с високо вдигната глава разглеждал нещо на купола или на стените. Така изглеждало тогава."

Честит празник

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите