Важно е да се изясни кои точно елементи от случката предизвикват възмущение, защото не е само един, и после да се разгледат/оборят последователно.
Първо и най-голямо недоумение предизвиква изискването за "послушание до смърт" от страна на преп. Серафим, каквото е имал и Син към Отец с тази разлика, че Неговата смърт е кръстна. Днес подобно послушание към духовния отец е немислимо, защото сме качествено различни и духовните чеда, и нашите отци, т.е. ако някой в днешно време каже същите думи, това ще е явна прелест. Това не променя факта, че послушание към отците е необходимо, но не и към такива, които подражават външно на древните, без да имат техните дарования.
Второто недоумение, изразено с !??, касае помощта, която светецът е оказал на здравата жена за нейното умиране. Вън от всяко съмнение е, че тази помощ не се изразява в конкретни средства за нейното умъртвяване, а в психологическа подкрепа и грижа, каквато близки проявяват към тези, на които предстои някакво изпитание, каквото безусловно е смъртта.
И накрая, на нас, съвременните хора, тогавашната прозорливост ни звучи като басня, но нали и апостол Павел я е притежавал, като е казвал например, че знае, че повече няма да видят лицето му (Деян. 20:25), подобно знание за бъдещето е имал и преп. Серафим, но тъй като не съществува пълно предопределение (тази случка е поучителна именно в този аспект), смъртта на един може да бъде заменена със смъртта на друг (или пък да се отложи, както е било при Езекия, с цели 15 г. и т.н.). Ето друг пример за подобна замяна, който не звучи възмутително, от житието на монаси:

Тит бил монах в Печерския манастир и бил почетен със сан презвитер. На подвизите, достойни за вечно блаженство, преподобният бил научен при следните обстоятелства: той имал брат не по плът, а по дух, черноризец от същия манастир, на име Евагрий, по сан дякон. Голяма и нелицемерна любов съединявала двамата монаси, тъй че всички се чудели на единодушието и взаимната им любов. Но ненавиждащият всяко добро дявол, имащ навика да сее плевели сред пшеницата (Мат. 13:25) посял вражда и между тях. Той така омрачил сърцата им с гняв и ненавист, че те не можели да се погледнат един друг в лицето и затова всячески се стараели да се избягват. Когато единият вървял в църквата и прикадявал, другият бягал; ако пък единият не се отдръпвал, другият минавал покрай него, без да го прикади. Те пребивавали дълго време в толкова греховен мрак, че по дяволско внушение, дори дръзвали да възнасят Божествените дарове и да се причастяват с тях, без да са се примирили един с друг и без да са си поискали прошка. Братята много пъти ги молили да се примирят, но те не искали и да чуят. Веднъж по Божий промисъл преподобният Тит се разболял така тежко, че вече не мислел, че ще остане жив. Тогава той започнал горчиво да плаче и смирено изпратил при дякон Евагрий да му кажат:

- Брате, прости ми заради Господа за това, че те оскърбих с гнева си.

Но другият не само не простил на Тит, но започнал още повече да го оскърбява и дори да го проклина. Но братята, като видели, че Тит вече умира, насила завели Евагрий при него, за да се примири той с брат си. Щом го видял, болният се приповдигнал и паднал в нозете на Евагрий, като казал през сълзи:

- Прости ми, отче, и благослови!

Но немилостивият и безчовечен Евагрий се отвърнал от брат си и пред всички казал следните пълни с ненавист думи:

- Никога не ще пожелая да се примиря с него: нито в този век, нито в бъдещия!

Като казал това, той се изтръгнал от ръцете на братята и паднал. Монасите пожелали да го повдигнат, но той бил мъртъв. Те не могли нито да му поставят ръцете върху гърдите, нито да му затворят устата, нито очите - сякаш бил умрял отдавна. В това време блаженият Тит станал напълно здрав, все едно, че никога не бил боледувал. Всички се ужасили, като видели внезапната кончина на единия и бързото изцеление на другия. Те започнали да питат блажения презвитер Тит, какво означава това? Блаженият Тит им съобщил какво му било открито свише:

- По време на болестта - започнал разказа си той, - все още обхванат от гняв, видях как ангелите отстъпиха от мен. Те ридаеха за гибелта на душата ми, а бесовете се радваха за това, че се гневя на брата си. Затова започнах да ви моля да отидете и да помолите брат ми да ми прости. Когато вие го доведохте при мен и аз му се поклоних, а той се отвърна от мен, видях как един немилостив ангел го удари с огнено копие и той падна мъртъв. Същият ангел ми подаде ръка, повдигна ме и аз оздравях.