Аз започнах първия си отговор към теб с това, че е трудно да ти се отговори при поставените условия. Ти слагаш рамка, в която изискваш да ти бъде отговорено, като по този начин силно ограничаваш областта на възможните отговори. Може да наричаш тази рамка "добри светски и богословски правила на мислене и разговор", но изглежда си забравил, че всяко такова мислене и разговор задължително почива на принципни положения (писал си "поражения").

Ако трябва да систематизирам отговора си:
1. Животът и смъртта са изключително в Божиите ръце. Никой няма власт и не може да се разпорежда с тях. Така например не е възможно единствено по човешка воля да умре един човек вместо друг.
2. Интерпретацията за някакво "водене" към смъртта и каквото и да е предизвиквано от друг човек умиране си е чисто твоя измишльотина, която няма никакво основание в текста.
3. Това, което текстът казва, е че преп.Серафим е дал послушание на монахинята да умре вместо брат си. При това той изрично я е питал за съгласието й, съобразявайки се със свободната й воля. Нейната воля в случая се заключава в думите "Аз винаги и във всичко съм ви слушала". След съгласието й е провел с нея разговор за смъртта и е разсеял естествения й страх от смъртта. Толкова.
4. Очевидно няма как преп.Серафим да предизвика смъртта на монахинята само като й наложи такова послушание и тя приеме. Това е нелепо. Още по-малко има как по този начин да съживи умиращ човек. Цялата случка е съвършено необяснима, ако не допуснем, че Бог е изпълнил молбата на Своите раби и е извършил това, което само Той има власт да извършва.

Ако един човек извади примерно нож и заколи друг човек и последният умре, тогава може да се говори, че първият е предизвикал смъртта му. Но ако няма никакво такова действие, а единствено въпрос "искаш ли да умреш на мястото на друг" и утвърдителен отговор, то как може да се говори за предизвикана смърт? Тук има налице изявено желание, готовност, нищо повече. Пита се кой извършва самото действие? Св.Серафим не го извършва, такова нещо в текста няма. Може би бесовете? Такова нещо обаче Бог допуска в съвсем различни случаи, когато човек се отрича от Него. А какво имаме в случая? Единствено готовност за саможертва от страна на монахинята. Може би в такъв случай преп.Серафим е служил на бесовете? Но как? Окултна практика няма. Следва да търсим нещо в думите и делата му, което представлява отричане от Бога. Такова нещо не намираме обаче. И в самото желание да даде послушание на монахинията да умре вместо брат си няма нищо богопротивно. Ще кажеш - ама как така, нали човек не може да се разпорежда с живота и смъртта на другите? Както видяхме обаче, в случая не става дума за разпореждане. Ако св.Сеарфим след съгласието беше й дал отрова или й беше чел някаква "молитва" или по някакъв друг начин беше ПРЕДИЗВИКАЛ смъртта, тогава можеше да се каже, че се РАЗПОРЕЖДА. В случая обаче текстът не дава основание да се предполага нищо подобно.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."