Не царят се е опитал да избяга, а министърът от Временното правителство Милюков се опитал да уреди бягството му в Англия. Не е ясно какво точно е щял да направи при окончателно положителен отговор от Джордж V, обаче е факт, че самият той не се е опитвал да избяга.

В дните след убийството на царя св.патр.Тихон заявил на всеослушние в Москва, в Казанския съборен храм: "Преди дни е било извършено ужасно дело: бил е разстрелян бившият господар Николай Александрович... Ние сме длъжни, подчинявайки се на Божието учение, да осъдим това дело, иначе кръвта на разстреляния ще падне и върху нас, а не само на тези, които са го извършили. Ние знаем, че той, като се отрече от престола, направи това, имайки предвид благото на Русия и от любов към нея. Той можеше след отречението да намери за себе си безопасност и сравнително спокоен живот зад граница, но не направи това, а пожела да страда заедно с Русия".
Предпочитам да вярвам на това свидетелство, защото е изказано от свят човек. И защото то е в съгласие с много други свидетелства на също святи хора.

Примерът ти за Юда е нелеп. Той бил търсил Бога цял живот. Сериозно? И как стигна до този извод като никъде няма и дума в полза на това?

Разбирам какъв ти е проблемът. Аз говоря че е важна мотивацията, а ти говориш за "добри" намерения. Защо не се опитваш да вникнеш в думите ми? Намеренията не са мотивация. Намерението е желание+решение да направиш нещо, а мотивацията е ЗАЩО имаш такова желание. Правилна мотивация е стремежът към Бога, стремежът да познаваш и вършиш Божията воля. Брейвик изложи своята мотивация, аз не намирам нищо добро в нея. Не знам ти на какво основание твърдиш обратното. За живака - проблемът не е бил в мотивацията, а в липсата на информация, те не са знаели, че живакът е токсичен. Това е грешка по незнание, която обаче е скъпо платена.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."