Имам книгата.

За коя канонизация на св.Николай II става дума? Аз говоря за канонизацията му от РПЦЗ през 80-те години на миналия век. Нищо политическо няма в нея. Царят не е опитвал да избяга от Русия, макар че е можел. Бил е благочестив владетел и е носел кръста на служението си с цялата яснота на съзнанието, че служи на Бога и на своя народ. Убит е именно като олицетворяващ това служение от богоборците, изнасяйки кръста вследствие падането на монархията и съответно държавността в Русия с цялото беззаконие, което следва, а също така и кръста на личното човешко страдание заради разправата с него от страна на болшевиките.

Аз ти писах и пак ще ти пиша. Важното за окачествяването на една постъпка е дали извършителят й е търсил Божията воля, или е желаел да следва своята собствена. Мотивацията - това е основното. Ти твърдиш, че няма как да се разбере св.Серафим Божията воля ли е търсил или своята собствена. Обаче това се разбира от целия му живот.

Една случка често пъти не може да бъде правилно разбрана сама по себе си, тъй като ние имаме информация само за външното видимо действие, но не знаем мотивацията на човека. В някои случаи самото действие издава мотивацията, но в по-голямата част от тях ние съдим за мотивацията, познавайки живота на човека. Ако се опитваме да съдим действията взети сами по себе си, това е абсолютно грешка. Първо, защото неизбежно правим предположения, които най-често в такъв случай са погрешни. И второ, защото пропускаме основния критерий - мотивацията. Мотивацията става относително по-ясна от разглеждането на множество действия на един и същи човек.

В случая вие съдите за мотивацията по самото действие - само за себе си и това какво ви се струва на вас. Обаче това е съвсем произволно. Аз пък съдя за действието от цялостния живот на преп.Серафим, имайки предвид каква може да е била неговата мотивация в съответствие с този живот.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."