Хей, Видия, не мога да не се включа думите или осезанието? думите или мириса? думите или ...прегръдката не трябва да се избира така според мен. аз, макар и да пиша много тук, предпочитам да се разбирам с хората без думи. думите опосредстват действителността. Хан Шан ли се казваше поета, дето казал 'ех, да имаше някой, който е минал отвуд думите, та с него да си поговоря' :) тогава думите се превръщат в едни други думи и не е въпроса в средата, а във връзката ни с изразяването, и във връзката ни с откровеността и автетичността ни.
аз не се изказвам поетично. много рядко го правя. най-малко пък във форум (тук бих написала гротеска или хумореска, знае ли човек...). но това е защото такава е конвенцията на форума, може би. и защото тук има също толкова много социални правила, колкото и в другата реалност. но когато имам интимност наистина с един човек, независимо дали в интернет или в леглото, думите ми вече са други думи. е, не мога да отрека, че сетивата са много преди думите обаче и че те достигат до съзнанието много по-директно, каквото и да си говорим но това може да се компенсира - или пък на някой може да му иде отвътре да го компенсира, ако е тъй интегративо свързан с дуите си, че работи с тях като с ръцете си или с тялото си.
ако 'реалната' действителност не е достижима - нямаме избор, нужно ни е да опосредстваме. ако ли пък е достижима - това става въпрос на ценности - ако някой предпочита 'бягството от действителността' - интернет е перфектна среда за бягство - анонимна, аморфна. ако някой иска да развива вътрешните си сетива - интернет също е една доста добра среда, можеш да практикуваш и да експериментираш всяко нещо си има и плюсовете и минусите.
аз мога да кажа, че искам да 'прогледна' отвъд илюзията - независимо дали съм в интернет или в другата реалност. всяка реалност е виртуална в крайна сметка, защото самите сетива опосредяват връзката ни с реалната реалност - ние не я възприемаме непосредствено (в повечето случаи), а именно чрез сетивата. сетивата са дифолтната ни връзка - и препятствие - спрямо реалността. медитацията дава възможност човек да се доближи до реалната реалност. не думите, а медитацията, нищо друго
когато бях малка, имах нарушение на едно основно сетиво. фантазирах си, че в крайна сметка съвсем ще го загубя. когато започнах да медитирам открих, че докато умът ми, мозъчния ми апарат, функционира нормално, може да се каже, че дори да загубя това си сетиво напълно, няма да съм ощетена от липсата му - защото имам вътрешния потенциал да развия друга сетивност - вътрешните си сетивности. и постиганто на това, между другото, никак не е тъй далечно - имала съм кризи, в които нищо друго освен медитация не съм можела да правя - тогава вътрешното ми развитие скокообразно е напредвало.
та, на въпроса - леглото или интернет? аз лично приоритизирам 1. леглото после 2. интернет. но това е само заради принципната позиция - 'дръж се близо до реалността'. иначе такъв избор според мен не стои. той не е автентичен. въпросът би трябвало да бъде 'истинската среща - къде е тя, в леглото или в интернет'. и тогава идва отговора, че може да имаш среща с някой,с когото споделяш леглото си, но това вече не е вече само креватно гунфу. и тогава нямаш нужда от интернет. а може да нямаш среща в леглото, но да имаш в интернет. и тогава идва смисления въпрос - ами какво правиш в това легло, чкоето нямаш среща? така ми се струва на мен
Редактирано от жepaв на 24.02.09 16:28.
|