...за мъжко-женските отношения... мисля, че преживяването на любовта е хипер-яка енергийна практика. само дето има силен елемент на спонтанност в нея и не е коректно да се нарече 'практика' или 'упражнение' . подпалва и първия енергиен център - секса - и втория, сърдечния (по китайците са общо три - два от три е голям успех!) и така ги подпалва, че почат да стават чудеса. който не е пробвал, да пробва
освен това има социални измерения - т.е. не работи само на индивидуално ниво, защото свързва човека, който преживява любов, с някой Друг по един не-егоистичен начин. което е невероятна рядкост за този свят, нали? така дава шанс на личността да се развие по отношение на отношенията си с хората - да се научат да се свързват с другите хора наистина, а не само да маркират, да се научат да правят равностойни срещи. да не говорим, че когато се запали любов между двама души, тя прелива и отвъд двамата - наоколо, и чудесата наистина стават, за и със всичко наоколо...
ммм. май мога и още да я продължа тази пледоария, но друг път само сега се сещам за нещото, което препятства случването на любовта - като има толкоз много плюсове, защо не се осмеляват много-много хората да я допускат до себе си? защо е такава недоразбрана - вечно неразбрана - тема?
хората се плашат, защото тя е лудост. хората се страхуват да бъдат луди, страхуват се да допуснат толкова близо до себе си някой луд. и понеже лудостта е заразна (все пак за енергия става дума, а за нея бариери няма), по-сигурно някак изглежда да не доспускаш луд до себе си. няма да ти провокира света и няма опасност нещо да се промени, нещо да бъде загубено, няма да иска и от теб да си луд... еееех, тъжно... любовта изисква/има нужда от интимност, а интимността е страшна - как да допусна до себе си някой Друг, при условие, че аз самия не смятам, че заслужавам интерес или не се хресвам?! това са някакви много дълбоко скрити страхове, за които често човек не си дава изобщо сметка... мисля аз. хората се страхуват, че ако допуснат някой близо до сърцето си, той ще им отнеме нещо, ще ги нарани навеки (не че е невъзможно, даже напротив!) и след като се опарят веднъж-дваж, се затварят за по-сигурно. а жалко...колко двойки има, в които хората не са стигнали до истинска интимност и доверие...колко хора изобщно не влизат в двойки поради същия страх...
чрез любовта човек пораства и се разгръща - като цвят на божур, с много листенца - едно по едно.
за любовта и свободата обаче не ми е ясно... не ми е много ясно... много е лесно да кажеш 'имам нужда от свобода', а всъщност да криеш зад това някакви си страхове. всеки има право да се страхува, хубаво е човек да си дава сметка за страховете си... и от друга страна много е лесно да кажеш 'ако ме обичаш, ще си стоиш тук с мен в къщи и няма да се виждаш с приятели' - дори да не го казват, много хора го реализират това послание по някакви безсловесни начини и партньорът им се връзва в къщи... така де, къде е баланса... не знам
Редактирано от жepaв на 22.02.09 01:17.
|