|
Миро, първо аз те попитах нещо, което ми стана интересно в твоето изказване Ще го повторя за трети път: какво разбираш под това, любовта да не е освободена?
Първо не е учтиво да се отговаря на въпроса с въпрос. Второ, досещаш се за какво ми говори това.
На мен наистина ми стана интересно какво имаш предвид, а ти тръгна темата да оправяш. Или искаш отправна точка, като си мислиш, че въпросите са неудобни за мен, или няма какво да кажеш. Понеже, както ти казах, освен сериозност и искреност, влагам и немалка доза забавление във всеки разговор, ще ти дам отправна точка, па белким кажеш нещо по въпроса с освободената любов
В отговор на:
Случвало ли ти се е да се влюбваш и какви са ти впечетленията от това "нещо"?
Естествено - не съм расъл в саксия и социализацията не ме е подминала. Мнението ми е, че рова 'нещо' е една силно надценена емоция, която се използва за заместител на реална цел в живота.
Примери: много хора се разделят, развеждат; много хора си изневеряват; много хора буквално не се понасят, но се търпят или заради децата, или заради напредналата възраст, или поради други семейни или социални причини. Ако любовта беше такава универсална ценност, защо повечето хора вечно я преследват, а не я изживяват? Защо са нещастни, а не щастливи?
Забележи, че моите въпроси всъщност са отговори.
В отговор на:
И въобще, влизайки в разни по-дълбоки взаимоотношения с жени, освен спорене и секс, заблелязал ли си и нещо друго да се поражда в теб към тях?
Да - дълбоко уважение, искрена привързаност, огромно доверие. Ето какво уважавам: една жена да се грижи за себе си, разбирай да поддържа тяло/дух в оптимална форма; да мога да разчитам на нея, да е оправна и борбена, така че да ми пази гърба - т.е. да е най-добрия ми приятел, с който да споделям и на който да разчитам.
И най-важното - да може да се забавлява и да се радва на живота!
В отговор на:
Нещо, което да има отношение към настоящата тема за любовта.
Ти кажи доколко има връзка по темата. Смяташ ли, че това е просто друго описание на Любовта?
Предполагам, че ще наместиш нещата в графа "нищо ново, нищо заплашително". Нека не правим нещата толкова удобни - ако не попадна на жена, с която да споделяме част от Пътя си, тогава не се тръшкам, не страдам, че никой не ме обича, че съм самотен и прочие. Не изпадам в истерия по търсене на истинската Любов. Човек така или иначе е сам, останалото е дар, който може да го има, а може и да го няма.
Мисля, че ти дадох достатъчни отправни точки.
П.П. И да, нека оставим дзиновете настрана, поне за сега. Щото щом в тях еропейския християнски запад е припознал Любовта, то значи всеки може да открива и намира каквото душа му поиска.
___________
Редактирано от mo32 на 24.02.09 09:25.
|
Re: освбождаването на любовта [re: Mиpo]
