|
Явно пръстчето ти е послушало, това което ти сама беше написала за центрираността. Няма по-центриращо от това да напишеш един дълъг постинг два пъти.
Тези дни общувахме точно на тази тема с едно чудесно същество и като видяхме темата ти си рекохме, че трябва и ние да сме я провокирали някак си.
Ако любовта (независимо с каква буква започва) можеше да се вкара в няколко постинги, пък били те и мои, щеше да е нещо много ограничено.
За мен тази „голямата” Любов не е да си отвориш само сърдечната чакра (което е просто малък увод). Тя връзва (след като е цъфнала вече с въпросна чакра), когато се свържеш с Цялото... Ако усещаш ясно Любовта със сигурност няма да имаш чудения за любовта. Любовта (с „Л”) е отвъд поезия и логика.
Да, права си, че не съм писал в онази тема за нещата, за които спомена относно „малката” любов. Бях пуснал увода на темата с надеждата по-късно да обхванем и тази част, но кастанедианския поглед често изключва любовта и не засегнахме много неща. Но пък ти сега, с твоята Любов, продължаваш делото.
Аз усетих за първи път ясно Цялото именно с любовта. Може и по други прости начини да се усети: в дълбок сексуален оргазъм, състояния близки до смъртта, и т.н., но на мен така ми се случи. Човек може да усети Цялото за първи път и отивайки за хляб, но за това се изисква голяма будност. Докато горните ситуации създават нужното интензивно енергийно поле, където може да ВИДИМ.
Сега ми е лесно да ти го описвам това по-надолу, но тогава не ми беше чак толкова лесно. И не заради отпускането и навлизането навътре в съответното взаимоотношение. И тогава, и сега ми е било ясно, че за да разбера нещо трябва да вляза дълбоко в него. Не съм притеснявал от това. Напротив гмуркал съм се, а тай-чито само ми е помагало да вляза още по-навътре.
Въпросът е, че от една дълбочина натам, когато си за първи път, просто нямаш репери и ориентири. А когато все още не усещаш Цялото, нещата са много локални (ти и партньора ти) и при всяко едно сътресение в тези отношения не знаеш какво ще се случи, но знаеш, че те боли. Още повече, че гледах хората с повече (външен) опит от мен и не виждах някой да има достатъчно виждане за да ми помогне. А когато цялото това взаимоотношение и впускане в дълбокото трае с години, нещата стават още по-многопластови.
Това, което ми помогна е, че имах някакъв, макар и не много голям, опит с медитациите, тай-чи и цигун практиките. Т.е. бях видял как тези неща работят в други области на съзнанието и тогава се опитвах (доколкото можех) да ги прилагам съвсем практично в темата, която дискутираме сега.
Няма да се спирам на всичките перипети, но след много усилия и отпускания, виждания и невиждания, самозаблуждения и разбирания един ден, неочаквано за мен, видях Цялото зад въпросната жена... Съвсем ясно... И видях как взаимоотношението е между мен и Цялото, а тази жена е само посредник, която пак Цялото е избрало много подходящо. Дотогава си мислех, че я обичам тази жена, но видях, че не съм бил способен да й давам пълната свобода... Бил съм зависим от нея... И точно когато усетих Цялото и влязох в центъра си, усетих, че мога истински да я обичам.
„Провалът” е ако мислиш, че трябва да събереш две половинки в едно цяло... Че всичко е само между теб и него... Ако правиш всичко без Цялото... „Провалът” е също че любовта се превръща в Любов... И любовното отношение става между теб и Цялото.
|
Re: Алхимия на любовта [re: imprint]
