|
Тема |
Re: любовта е... [re: Mиpo] |
|
Автор |
L.L. (златната жаба) |
|
Публикувано | 24.02.09 20:41 |
|
|
Да, царе сме на международното положение...
... Личен опит.... Според личния си опит в Любовта, едва прохождам. Всичко досега е било мазало. Мазало от очаквания, претенции, тревоги, страхове, кошмари (да, без майтап - имаше и кошмари, всъщност какво говоря, то беше преобладаващо количество кошмари) и някви хора, дето искат нещо от мен с голямо И, а аз им отвръщам с подобаващ тормоз. Или обратното. Денонощна истерия и писъци.
От сравнително скоро нещо ново дойде в живота ми. Тихо, нежно и спокойно, като дете, като цвете, като топла земя. И когато спрях да крещя, открих, че в промеждутъците тишина мога да чуя звука на сърцето си и как дишам с утробата си, всъщност. И тогава мога да усетя онова, което ги свързва, а после и да усетя как то може да ме свърже с всичко останало... Това бих нарекла "любов".
Но понякога пак бълнувам и се стряскам от собствените си кошмари, случва се.
Редактирано от L.L. на 24.02.09 20:44.
|
| |
|
|
|