|
Благодаря че ми напомняш за спонтанността на любовта. Аз се бях оплела в размисли и изпуснах този аспект. В действителност любовта винаги е била пълна и красива, когато просто и се отдам да се случи. Когато просто оставя всичко и намерения, и разсъждения, и обяснения. В такива моменти сякаш хиляди малки звездички, започват да сияят около мен, в моята аура, те са толкова много, че мога да ги излъчвам на хората безкрайно.
Мисля си напоследък, че хората често искат да разберат останалите с намерението да ги категоризират според тяхната система за ценности. Така можеш да си кажеш "да, на този не може да се разчита, не се очудвам че е толкова зле", или "тя е толкова мила и прекрасна". Така хората знаят/представят си че знаят какво да очакват и това дава чуство за контрол, за сигурност. Няма изненади които да шокират и да те накарат да спреш във времето и пространството, ситуаций в които да оставиш всичко и да се насладиш на момента. Затова хората откачат когато не знаят кактво иска/мисли той или тя. Това го пиша във връзка със виртуалната любов.
Да, има любов, там където има свобода. А в интернет има много свобода, свободата от очаквания, принудената свобода от очакване. Поне това се наблюдаваше при мен, в един момент почти всеки имейл от него ме разтъсваше адски много, толкова много че като видя че ми е писал, се вцепенявах, ставах като малко дете което тепърва изледва света.
Сещам се една история, отивам си аз в една цъква да свиря пиано (незнам дали в България се случва това) и имаше доста хора и аз се отказах. Понечих да излезна, но нещо сякаш ме дръпна навътре към олтара и тогава започнах да се моля... за него... просто изпитах любов към него и исках да се помоля за това да бъде пазен и закрилян, и да се случи това което е най-доброто за душата му. Доста време стоях там и имах чувстовото, че нещо ще му се случи. Досега не бях чувствала толкова ярко, някой, който не съм виждала, даже и гласа му не бях чувала. В следващия имейл ми писа, че е минал с камиона, който кара през саморъчно взривно устройство, което би се взривило 99.99% от случаите, (Събитието се развива в Ирак) но не е се взривило.Радваше се, че живее втори живот... ей каква привързаност, какви очаквания... всичко се стопява, живееш за момента, днес те има, утре те няма. Не мисля, че някога ще се срещнем да си кажем едно обичам те, в различни континенти сме, затова всичко се изживява на момента, на имейла, ... А и имейлите понякога не пристигат с месеци, мислиш че всичко е приключило и после се появява пак от изневеделица и руши представите ми за каквото и да било.
Просто исках да споделя, липсата на очаквания и привързаност, която се получава и свободата породена от това.
А за това което Миро ме попита, ами както пише в 11 минути "Тези които опознаха душата ме, не докоснаха тялото ми и тези които опознаха тялото ми, не опознаха душата ми" (цитирам по памет). Имам някакви заченки на сливане - душа, тяло при които енергийте се допълват реално, не само теоретично. Има по този много да се говори, за сега отивам да спя.
Светлина и любов!
|
Re: пълната свобода [re: vidiya]
