|
Благодаря ти,че ме забеляза. Благодаря ти и за това,че не ме разбра.Защо трябва да ми напомняш в кой клуб съм?И кога точно Ошо говори за духовност?Нима забрави,че той е духовен терорист?Знаеш,за любовта ми към него,както и това,че всяка вечер си "говоря"с него,отново и отново,гледайки в очите му на екрана и попивайки думите му.Отношението ми към него не е любов,граничаща с фанатизъм.То е предаване и преклонение към безкрайната му мъдрост.И Ошо,и ти ,и всички тук сме виртуални.Не мисля,че това ни пречи да се обичаме.И да се целуваме в Скайпа,по-истински,отколкото бихме могли да го направим в действителност.Силата на нета е в подхранването на въображението,в спонтанното доверие към един или много хора.Щом сме тук-значи имаме нужда от такова общуване.Но си признавам,думата духовност,стана вече толкова пошла,че май и за нея трябва да търсим нова дума.Моето мнение е,че истински духовните хора,никога не говорят за духовност.Защото тя е като любовта.Тя също се дава,без да има очаквания и без да има нужда да се учи.За това смятам,че духовноста ,както и любовта ,всеки си я култивира сам-по свой начин и със двои средства.И за това не е необходимо да обикаляш от ашрам в ашрам,или да скачаш от легло в легло ,чакайки някой да те научи на нещо.Достатъчно е да влезеш в себе си,в източника си и да се слееш с Цялото.Там има всичко-и духовност ,и любов, и свобода, и секс....
Дали има истинска виртуална любов?Аз не съм миродавна.Мога да кажа,за себе си-да.Именно нета ми подари един специален за мен Човек,един невероятен Учител и Приятел ,пред който не се срамувам да разголвам душата си ,както виртуално,так и на живо.Пак,тук,в нета се срещнах и с много от тях-на живо запознах,с чудесни хора от цял свят.Но,това е моето случване.Оставям на другите,ако искат,да споделят своята гледна точка.И за да небъда голословна,ето продължението ,на несвършилото разказ4е,от първия пост.Ще се радвам,ако някой поиска да го пишем заедно.Ох,забравих-с много духовност
Не знам къде тук е целувката,ама Ви я давам-от сърце.Благодаря,ви!
Преди да влезе днес в Скайпа,тя искаше да види всичко излизащо в интернет под неговото име и фамилия. Отваряше страница след страница.И вече губеше надежда.Навсякъде информатика,генетика,някакви безсмислени отчети за конференции,статии,които бяха над нейните разбирания..
"Боже, помогни ми да бъда такъв човек,за какъвто ме смято моето куче”.Тя се усмихна.Помисли,че това е поразително мъдра молба.После се усмихваше почти през цялото време.Това беше неговата собственна интернет-страничка!Пак генетика,но този път-неговите собствени гени.
Той разказваше за себе си.Тя знаеше,колко е трудно да избереш,интересна информация за себе си и да я изложиш на всеобщо обозрение във уеб-страница.Някога тя също се замисляше да си направи в мрежата собствена страничка,но се отказа от намерението си-главно,защото ,не знаеше какво да раскаже за себе си ,така че,то да не изглежда безвкусно и банално.
А той виртуозно беше заобиколил тази трудност:беше се съсердоточил върху другите и чрез другите расказваше за себе си.Говореше колко важни за него са Моцарт, Шопен, Моррисон, какви стихотворения знае наизуст, и какви би искал да научи (впрочем,тя мисленно се усмихна,кой в наше време все още учи стихотворения наизуст?)Расказваше какви книги чете и какво мисли за тях,и какви повече никога няма да вземе в ръце.Представяше химическите формули на някои вещества и много интересно беше расказал,как се чувства при техния недостатък или повишено съдържание.Тя беше потресена,когато прочете,какво може да направи с човека допамина и на какво трябва да се обръща внимание ,за да се справиш с дефицита или повишеното съдържание на тестостерона.
Той демонстрираше неправдоподобно красиви фотографии,расказващи за неговите любими места по света - все едно са спирки от железопътни гари.Неговият свят нямаше граници.Той расказваше за науката,за вселената,за мъдроста и мозъка.Мозъкът беше неговата страст.
Когато по-късно тя проанализира страничката му,стигна до извода,че той по-скоро не е смел човек.Той не е могъл сам да пише за себе си.Той расказваше за това,което мисли,което чувства,от какво се възхищава и дори иска,базирайки се на стихове,авторитети и наука.
От тази страница тя не разбра нищо,което би могло да я разтревожи.В нея нямаше жена-за изключение на жените в стихотворенията-които са заемали и сега заемат някакво място в живота му.За нея това беше ценна информация.
Ако трябваше с една дума да го охарактеризира въз основа на тази инетна-страничка,то тя би използвала една –единствена дума-впечатлителност.А втората дума,която и дойде в главата,веднага след впечастителност,беше”тъга”.Неговата страница беше изпълна с тъга.Тъга и мъка.тя не знаеше за какво или по кого ,но и беше съвършенно ясно:той тъгува.
Освен това,цялата му страница беше възхвала на мъдроста.Тя се замисли ,прочитайки последната фраза:”Бъди по-мъдър от другите и не им го показвай…”
Тя приключи с четенето на страницата му и усети тревога. "Нека да бъде,да би поискал да бъде,само да не изчезне”-обезпокоено помисли тя.
Включи Скайпа. Той беше online.
Тя напечата:”/…./липсваш ми”.
ТОЙ: Той работеше.По –точно чакаше,работейки.Най-накрая!Скайпа показа,че тя е online.Натисна мигащата оранжева картичка.Никакво”здравей”,”как си”?Веднага”/…/ липсваш ми”.Той стисна зъби.Вече отдавна,т.е.от много години беше убеден,че на никого не липсва.Това беше неговият собствен избор.Няма нищо по-несправедливо някой да ти липсва без взаимност.Това е даже по-лошо ,отколкото любов без взаимност.Сто пъти по-лошо.
Той напечата:
Здравей. Радвам се ,че те има.Чаках те.Да чакаш,не е ли същото като да липсваш?
Тя отвори чата.
ТЯ: Не.За мен-не.Когато чакам не се събуждам в 5 сутринта,отказвайки се от най-хубавите сънища.И не идвам на работа,когато няма още седем.Когато аз чакам ,млякото не ми се струва безвкусно.А когато нещо ми липсва-да.
ТОЙ: Ще запомня.Особенно за млякото.Аз попитах,защото ми се струваше,че вече от доста време не липсвам на никого.И когато вместо”здравей”аз чета такова нещо ,то в първия момент ми се прииска да се обърна и да видя,дали няма някой зад гърба ми.Но зад мен няма никой.
ТЯ: Това беше написано на теб.Само на теб.Струва ми се,че ще свикнеш.Ще видиш.
ТОЙ: Разкажи ми нещо за себе си? Вече зная.Сънуваш.Обичаш мляко и ти липсвах.А може ли да разбера още нещо?
Големи ли са ти очите?Високо ли е челото ти? Крачето малко ли е? На една страна ли заспиваш? Пухкава ли ти е косата? Говориш ли английски? Обичаш ли да ходиш под дъжда? Сбичаш ли опера? Облизваш ли устните си език ? Вярваш ли в Бог? Обичаш ли ягоди?
ТЯ:Въпросите на екрана се появяваха един след друг.Като,че ли той имаше някакъв неподреден списък и просто го препечатваше.Някои въпроси никой никога не и беше задавал.Никой никога.И мъжа и също.А тя живее снего вече пет години.Тя напечата: Кажи ми само едно:Защо искаш да знаеш всичко това?
ТОЙ: Защото…ти също ми липсваше.
ТЯ: Ще ти раскажа.Нали ще имаме много време?
От първия ден разговорите с него бяха подобни на преживявания,които не се забравят.Тя не можеше да ги обясни,но не смяташе ,че ставащото между тях се развива прекалено бързо.Вчера по това време тя все още не го познаваше.А днес ,след минута ще му отговори ,на коя страна заспива.И ако я беше попитал,дали спи гола,тя без колебания би отговорила:да,гола. В интернет ли е причината или в отсъствието на преживявания ,а може той просто така да и действа,карайки я да бъде толкова откровенна?Възможно е и това,че на нея и се иска ,най-после да раскаже на някого за себе си и да бъде уверена,че този някой иска да я изслуша и има време за това?
ТОЙ: Внезапно му се прииска да научи за нея всичко. И не е важно,че не я вижда.Тя сама ще му раскаже ,онова,което той би могъл да види.Ще му раскаже със свои думи.И това би било така,както тя би искала ,той да я види.И той ще повярва в това и такава ще я взема-мисленно-в къщи и в своето въображение.Защото в нета най-главното-са думите и въображението.
|
Re: любовта в интернет [re: Mиpo]
