Права си imprint, като начин на разговор, аз съм приел софисткия метод, но не и софистката нагласа. Наддумването е удоволствие за мен, но не и самоцел. А в някои случаи е задължително да се избягва.

Ще използвам нещо, което каза: Разбиране за любовта е свързано с разширяването (на възприятието). Колкото човек разширява възприятието си, т.е. минава отвъд границите на социализацията, толкова повече различните твърдо установени понятия се разпадат.

Поздравявам те за твоята способност да концептуализираш! Аз като един истински софист, ще се измъкна от научните обяснения, за да има някакво равновесие. Проблемът на науката е нейното ниво на абстракция в смисъл на отстраненост от личния опит. Хората се разглеждат като обекти, процесите се разглеждат като обективно протичащи, сиреч всичко се обяснява много добре, но липсва най-главното - как това да се приложи пряко към човешкия живот.

Така се получава, че лекарите, които разбират процесите в човешкото тяло, не са по-здрави от останалите хора, психолозите не могат да се справят със собствените си психични проблеми, а философите никога не живеят по начина описан в техните теории. Науката е отделена от човека - това е професия, която се практикува от 9.00 до 17.00. А после?

Имах кратък досег с различни методи, които са на ръба на науката и докосват различните духовни учения - ребъртинг и холотропно дишане. Друг е въпроса кой е първоизточника, но тая тема ще я прескочим, с цел чистота на примера, а не компрометиране. Тия методи са нагледен пример за частичност и откъснатост. Липсва цялостна завършеност, каквато притежават някои учения. Примерно тези методи се занимават с психиката, но не обръщат никакво внимание на соматиката. А те са неразривно свързани. Можеш да подлагаш един човек на безброй сеанси, но ако не промениш материята няма как да излекуваш психиката.

Това са само примери, въпросните методи не са ми интересни и не са предмет на темата.

Да се върнем на любовта.

Сигурна ли си, че в класическите санскритски текстове се говори за любов и нейната връзка с чакрите?
Напоследък се сблъсках с различни преводи на стари китайски текстове и се оказа, че много от понятията не са точни, но липсват по-подходящи. И така може нещо да се преведе като любов в смисъл и контекст, който няма много общо с това, което разбираме и изпитваме като любов.

Ето ти казваш алтруистична и nonconditional любов. Мога да кажа, че изпитвам подобно чувство, когато съм навън, отпусна се, спра мислите си, разтворя усещанията за личност и тяло и мина отвъд сетивните усещания. Тогава усещам всичко около мен. Бих могъл да кажа, че това е любов, но по-правилно ми звучи да го опиша като радост.

Ето още един парадокс - всеки иска любов, но за радостта никой нищо не казва. Ако човек се огледа, ще види една група от начумерени хора, които постоянно говорят за Любов, а не могат да се радват.

Някой тук беше написал, че думите не могат да опишат онази страна - те са създадени да опишат тази страна на нещата, социалната страна. И поради това няма много подходяща дума за безусловна радост. Има щастие, има любов, но къде има радост от това че сме тук в тоя прекрасен свят, в това чудно време?

Много хора мислят, че щом имам нещо против любовта, то аз съм студен човек, липсва ми емоционалност. Разчитам на логика и разум. Аз обаче зная, че съм емоционален човек, но предпочитам да насоча тази емоционалност не под формата на нужда от любов, а като радост от живота.

От известно време ходя пак на латино танци. Там има много клишета за страст и прочие. Но ако човек мине отвъд тях, може да се радва и да усети чистата радост от живота. Разбира се много хора не се наслаждават истински на танца, защото се грижат как изглеждат, защото са отишли да намерят Любов т.е. гадже. ;)))))

Във всяко нещо може да има радост, стига човек да го прави с желание и да не робува на клишета. А представата за Любовта е едно от най-големите и предизвикващи нещастие клишета!

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите