Дай посоката, която те нтересува. Иначе изложението ще се разнопосочи :-)) или пък ще забиe извън смисъла А може би не...:-)
Точно около времето, когато си поствал, разсъждавах, нещо повече – будувах над границите си. Виждах как, навлизайки дълбоко в отношения, съм и поспирала. Докато се наблюдавах, не бързах да си давам оценка или да оценявам ситуация/друг. Оставих възможност да е било естествен процес на отдръпване от илюзорна интимност, както и възможност да съм се докоснала до пределите си за момента. Допуснах дори, че реално не съм се отдръпвала, както и че напротив – навлизала съм по-навътре в себе си, отколкото мога да осъзная сега. С други думи - продължих да гледам на нещата в движение, без именуване и ограничаване на случилото се, на случващото се.
Мога да пиша в темата много, мога да възкресявам стари химери, да акцентирам върху привидяни като безкористни преживявания с малката любов (ескалирали в докосвания до Голямата), но знам, че ще е непълно и ограничено. Дори ако разкажа за случвалата се в мен, независима от "външни"* фактори тавтология на „безкористие” ще се получи тромав поетичен опит, пък в тези мигове самата съм била 'чиста поезия:-).
За границите пред Любовта „ми” какво да кажа...Тя никак не е моя, а когато минава през съществото ми, ме лишава от опората на фалшивите ограничения, но пък нали е непредвидима и нелогична, току виж поставила граница пред любовта МИ.
Какви са твоите граници в Ллюбовите?
А думичката „граници” какъв нюанс носи в смисъла, който влагаш?
*Нищо не е външно на нас, та дори, когато има посредник за към Любовта, той никак не ни е външен.
|