Здравей,Жеравче,благодаря ти за хубавите думи и най-вече -за забележките.Безкрайно неучтиво беше от моя страна,да ви измъчвам с неразделени параграфи.Ще се опитам,да си проверявам нещата,преди да ги пусна.Благодаря ти и за споделената история-красива е .Не виждам само,защо сърцето ти все още плаче.Когато обичаш някого/няма значение в коя реалност/ти го обичаш заради самата любов ,която изпитваш към него.В моята любов,към моят виртуален приятел,няма и грам притежание.Той е свободен да лети ,където и да е и да се слива,с душата,която го е привлякла.Знам,че от това любовта му към мен не намалява,а моята се увеличава,защото знам,че тогава е бил щастлив.Прекрасно е,когато даваш всичко от себе си-метеш с душата си пред вратата на сърцето на любимия човек.Тогава,той я отваря и ти оставаш там-в своето кътче от сърцето му.Това е достатъчно,поне за мен.Що се отнася до реалноста-реална или виртуална-това също няма значение.Когато любовта ти е медитация или медитацията ти е любов-ти проникваш навсякъде.Не бих казала,че в реалноста,в която се гмурвам в енергията на любовта,се намирам в същата реалност.Тогава няма реалност-има единствено-Цяло.
Благодаря ти.
|