За да е освободена любовта, първо човек би трябвало да може да говори свободна за нея. Не за любовта по принцип (в другите), а за любота в НЕГО и за нейното проявление. За други неща пише толкова подорбно и споделяш даже твоя опит, а на тема любов си някаква пустиня и трябват сега пак уточняващи въпроси.

Социализацията не ме e подминала
Хм, даже не казваш "Да, влюбвал съм се", а ме питаш какво е това любовта да не е освободена... Любовта и социализацията са две различни неща... Сега говорим за любовта и кой какво е усетил чрез нея. Виж другите хора наоколо как споделят свободно и при това в 1 л. ед.ч. Никой не е последна инстанция или пък велик специалист, но пък изрязавя свободно своята гледа точка по тази тема.

Твоите разсъждения за любовта ми приличат на тези на Хана (и други подобни) отнсо секса (примерно в темата за Езотеричния секс, която е в профила ми). Сигурно тя би те перифразирала, че пък сексът е силно надценена дейност, която се използва за заместител на реална цел в живота. Давам ти ги тези примери не за да говорим за секс или за КК, а за да видиш гледната си точка отстрани.

Струва ми се по-точния начин за говорене за любовта (който показва минимум нейна освободеност) е нещо от сорта: "Да, влюбвал съм се.... Забелязъл съм това и това в мен в тези случаи (тук обикновенно хората мога да изпишат по много страници наблюдения!).. Това ми е харесало... а това не... По-късно пак съм се влюбвал (защото еди какво си)... Или пък съм си забранил да се влюбвал вече (защото еди какво си)... Или пък нещо друго... От N години не ми се случвало да се влюбвам... Но пък онзи ден срещнах жена, която нито се поддържа най-добре, нито знам дали би ми пазила гърба, но по погледът и усмивката й проникна дълбоко в мен и накараха сърцето ми да трепне...". Виж скайп споделянето на Видия, интересно е.

Примери: много хора се разделят, развеждат; много хора си изневеряват; много хора буквално не се понасят, но се търпят или заради децата, или заради напредналата възраст, или поради други семейни или социални причини.
Да беше започнал направо с това "много хора умират, защо да се живее?" или пък "животът е пълен с трудности и проблеми и най-добре да да влезем в един ковчег още сега за да ги избегнем". Говориш в други теми за войнски начин на живот и разни толтекски принципи, а при първите трудности си готов да избягаш от собствения си живот. Та нали в живота ги има тези "трудности" (поставям ги в качвички, защото аз не ги виждам като такива) именно за да разбереш какво е живота и какво правиш на земята в това тяло.


Ако любовта беше такава универсална ценност, защо повечето хора вечно я преследват, а не я изживяват? Защо са нещастни, а не щастливи?
Първо любовта не е ценност, а твоя ДАДЕНОСТ. Както имаш ръце, очи и нос, така Природата е заложила и Любов в теб. Може да кажеш, че ръцете само се цапат, очите те разейват, а любовта пък ти пречи и да ги заключиш. Твое право е. А може да се опиташ да ги ИЗПОЛЗВАШ. Изборът е твой.

Хората са нещастни преследвайки любовта, защото я търсят някъде НАВЪН. Нещастни са, когато са повърхностни и половинчати... Когато нямат смелостта да влязат в тях и да се познаят... Всъщност, нещастни са, когато още не са познали Любовта.

Аз не гледам на любовта като на нещо, което съм го прочел в даоски или библейски книжки. А на това, което съм изследвал в мен. И съм видял, че го има и в другите хора.


Мисля, че аз също ти дадох няколко отправни точки. Не искам да те убеждавам в нищо и ако темата за любовта не те интересува, уважам правото ти да я загърбиш. Но ако искаш да продължим по нея, разчитам на твоите собствени наблюдения върху теб самия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите