Здравей и благодаря,че прие поканата и се присъедини.Когато отправях поканата,очаквах точно това,което направи ти-всеки по свой начин да допълва със свой разказ ,за да се получат малки новели,в чиято основа е любовта,а движещият ход на сюжета да бъде интернет-в него и евентуално излизане от него при реална среща.С моите раскази не викам никой,особенно любовта.Аз просто я давам-на всички.Ти си усетил/а и дойде.Респект и благодарност,за това.Ето ти и моята част:
@
ТЯ: Когато той престана да пише,тя продължи неподвижно до седи в креслото и помисли,че съвършенно случайно срешна необикновен човек.И че и се иска ,той винаги да е наоколо. До него,както с никой друг в света,тя се чувстваше избрана и единствена.За пръв път,седейки в това кресло,тя се уплаши,че той може да престане да бъде част от живота и.Тя вече не можеше да си представи това. И се замисли,защо усети това именно сега,четейки неговите мисли.

Внезапно,на полуфраза беше напуснал чата и всичко стана толкова празно и тихо.Възможно,това ще прозвучи помпозно,но от известно време без него нейният свят наистина ставаше пуст и тих.

Света на Скайпа,чата и интернет само изглежда тих.Нали и звуците са също само въпрос на въображение .Звуците и гласовете могат да се преживяват ,без да се чуват.С тях нета беше пълен от звуци.Тя се смееше,а понякога се заливаше от смях. Ако той я трогваше с нещо,му шепнеше.Викаше-ако я беше разсърдил или възмутил.Нетърпеливо чукаше по масата с мишката ,в очакване на на отговор или коментар.Слушаше музика,когато той я молеше за това.Медитираха заедно. Изговаряше думи,които,както той смяташе,понякога,получават значение ,само ако ги казват силно или нашепват,а не просто четат.Общуването с него,рядко биваше тихо. За това,когато той напуснеше чата ,в нейният свят ставаше тихо,като на празен стадион. Но съвсем не ставаше дума за такава тишина.И не за такава пустота.Тя се познаваше достатъчно добре.Той винаги беше под ръка:чат,мейл .И това ставаше опасно.Тя застрашаващо близко се приближи до състоянието,когато мъжът отново запълва целият и свят.Тя не искаше това.Това трябваше да бъде само приятелство.Съвсем не-любов!Сега за пръв път,мислейки за него,тя използва тази дума.Тя не искаше никаква любов.Любовта включва в себе си страдание.И то е неизбежно,поне при разделите.А те се разделят всеки ден.Приятелството-не.Любовта може да бъде неразделена.Приятелството-никога. Любовта е пълна с гордост,егоизъм,алчност,неблагодарност.Тя не признава заслуги и не раздава дипломи.Освен това ,приятелството изключително рядко става край на любовта. И това не трябва да бъде любов!Най-много-асимптотична връзка.Тя трябва непрекъснато да ги приближава един към друг,но така и да не ги награди с докосване.
Всъщност,тя не го обича!Това е просто очарованоста на жена,на която съпруга и е престанал да обръща внимание.Освен това,той е виртуален.Тя не може да вземе и да съгреши с него. Въпреки,че днес почувства,че въпреки това и се иска да се отскубне от тази асимптота и да се докосне до него.Нима това би бил грях?

А всъщност,защо не?

ТОЙ:Искаше му се ,тя да мисли само за него –когато изпитва радост,взема решение,когато е тъжна или развълнувана.Да мисли само за него,когато слуша музика,която я възхищава,когато се смее на виц или плаче от прилив на чувства,гледайки филм.Искаше му се тя да мисли за него,когато избира бельо,парфюм или боя за коса.Да мисли само за него,когато деликатно отмества поглед от целуваща се двойка.Единствената мисъл сутрин,когато тя се събужда,и вечер,когато заспива-да бъде за него. И той беше уверен,въпреки,че не се осмеляваше да попита,че тя мастурбира.

Тя беше прекалено интелигентна за да не прави това.
Само мастурбиращите жени ясно знаят,какво ги възбужда и са способни да си го поискат.Освен това акта на мастурбация е само допълнение към истинският акт,който става в мозъка.Перинеума е само сцена,върху която той се разиграва.Той беше убеден,че тя мастурбира,когато мисли за него.Да,и това беше онази желана изключителност:да бъде в мозъка и –в пръстите и-в такъв момент.

Възможно ли е да бъдеш по-близко до жена,от тогава,когато тя разрежда напрежението на фантазиите си ,знаейки,че нищо,абсолютно нищо,и пред никого не трябва да изобразява?

Дори ако той да не целува лоното и ,все едно то се явява негова сцена.