|
Хей, Мо, удоволствие е за мен
Въпросът ми е как човек може да надскочи образа на любовта, чийто продукт е цялостното негово възприемане на Любовта
моят отговор е продиктуван от личния ми опит, че моето разбиране за любовта се променя с това как аз се променям. и тъй като личния ми процес е, вервам, към разширяване, вероятно и разбирането ми за любовта - пък и за Любовта - се разширява, поне така говорят наблюденията ми върху мен засега.
неизбежна е, верно, основата, не случайно името ми е imprint, това е онова, за което говориш при децата, отгледани от животни или при патетата, отгледани от хора (виж конрад лоренц за това). това е образеца на първото, което те въвежда в дадена социална ситуация. оттам насетне обаче има и работи индивидуалното усилие и отговорност за това какво да става с теб / да не става с теб, какви усилия да положиш в някаква - избрана от теб - насока.
Как тогава може да изследва Любовта, ако човек е движен от насадени от детството модели на поведение а.к.а редразсъдъци? Човек не е отделен от социалния си аспект/възпитанието/, който е водещ и според мен е неправилно че отделяш феноменологията от социалното.
ах ти суфист си ти, Мо, не си ли?
вярвам, не налагам убеждението си, но то пак е въз основа на личен опит, че е възможно човек да преживява някакви състояния на реалност директно. след което може да влиза във феномена и да ги анализира, рефлексира, облича в думи с цел споделяне. същото, без изключение, отнасям до вътрешното преживяване за любов (съгласна съм да отпаднат големите и малките букви, щото е излишно усложняване на нещата)
за феноменологичното и социалното. пробвай да напрвиш социологическо изследване и да вкараш феноменологичен апарат. или обратното. защитниците на двете парадигми ще ти скочат на гушата. има отворени съвремнни социолози, които могат да го напрвят, да, от висотата на интелектуалния си гений. евала, риспект. принципно всичко е едно и също, така е. каквото горе-това и долу и т.н. има много опити за това да се правят аналогии между физика и социални процеси, например. интересни са ми винаги, наистина, точно заради това, че търсят някакви универсални принципни. но засега западната наука ги разделя нещата. а източната ги събира. както ти каза - за жените по-присъщо е мълчанието и приемането, за мъжете - говоренето и завадяването на външния свят. във връзка с което и отношението към любовта според мен полово се различава. някой беше казал, че жените усвояват света през емоциите, докато мъжете - през духа. не че двата пола са лишени от другото, но такива са доминантите. може би има основания за това твърдение.
За да има избор, трябва да има поне две алтернативи. Когато няма алтернативи, си е сляпо следване, особено ако човек не съзнава, че няма избор
аммм, аз съм екзистенциалист като философски убеждения. с активна гражданска позиция смятам, че човешкостта минава през вземането на избор. невземането на избор е отказ от живеене. това е несъмнено моята гледна точка и е въпрос на избор
Каква е любовта на човек с Его? - Егоистична!
за съжаление тук опита ми показва същите резултати. това е преобладаващото състояние на нещата. мисля, че си прав. от друга страна - защо да е за съжаление, нещата просто са такива. егото не е това, което е - егото е шанса ни да минем отвъд. същото е и при егоистичната любов, мисля - шанс да минем в другата работата е там, че реалността е парадоксална, такова е нашето несъзнавано, такова е и полето / реалността на ноумена - там няма добро и зло, то просто е.
за чакрите и социоума...уф, ще карам накратко, че искам да изляза оттук има две книги, които можеш, ако искаш да погледнеш - "източно тяло - западен ум", това е основния източник. в него се представя психологична теория на човешкото развитие, обвързана с отварянето на чакрите - една по една, стъпка по стъпка
първа чакра е свързаността със земята и материалното, връзката ни с това тяло и този свят. там е и секса като репродуктивна способност. (идване в света, експанзия, мъжка енергия - ян)
способността за свързване идва на ниво втора чакра - което психоаналитично става на около 6 месеца / стадия на огледалото. но това не е все още вътрешно породеното преживяване за любов. (енергията е насочена навътре, женска чакра - ин)
следва трета чакра - развитието на егото - което ни свързва със социума. тук идва усвояването на езика като връзка с другите социални същества. тук идва намесата на бащата като онзи, който дава закона / пак социума (всичко е метафорично), идва себеутвърждението и разширяването на територията за обитаване (експанзия, мъжка чакра).
следва четвърта чакра - сърцето. това е женска, ин чакра, свързана с приемането на света през меката енергия на любовта. когато се говори за свързване със сърдечния център при преживяване на Любовта, се няма предвид обаче тази чакра. или поне не на плитко ниво, се има предвд свързването на дълбинно ниво с този аспект. както ти каза, има различн гледни точки за енергийните центрове. аз също много се чудя например как да тълкувам различните цветове, които виждам като енергия - според нитайската система за петте елемента или според цветовете на чакрите? мисля, че има още какво да откривам в тази насока. има една книга, 'ръце от сетлина' се казва, където говорят за цветовете, чакрите и т.н. и имат интегративен и практически подход. ако ти падне - погледни я.
та, в този случай, когато говорим за свързване с лщбовта, се има предвид дълбинно отваряне на четвърта чакра, което води към сърдечния тантиен, номер 2. това е алтруистична и nonconditional любов. ако човек е със задръстени от физическа и психическа плява чакри, не може да стигне до това преживяване. затова и много хора не разбират за какво става дума тук. те вървят по своя си път и рано или късно ще го разберат. това не е основание ние да искаме да ги променяме. този разговор тук е за хора, които имат конструктивен, а не егоистичен и разрушителен интерес, нали
и т.н. пета, шеста и прочие чакри отговарят на различни аспекти на психичното функциониране. има системи, които изкарват цнтровете нагоре до 10, не до 7 - връзка с космическите закони. всичко е въпрос на интерпретация.
интересна е едно изследване на социални психолози, Колман и Зелберг, които говорят за усвояването на различни гледни точки като маркер за лично развитие - вървят във времето по същия начин, както и тази перспектива, която тук ти развих. стигат дотам обаче, че това развитие е социално обусловено - ето мястото на твоята теза за социалността на феноменологияното преживяване. според тях на някои места хората в развитието си стигат до перспектива номер три (аллах е един и мохамед е неговия пророк), а на други - в индуизма например - стигат до перспектива номер седем, където има много и различни гледни точки за разбирането на един-единствен факт и тяхното съвместно разбиране не е проблем, а просто осветлява реалността.
стана много абстрактно, извинявай. аз може би дотук.
а, по отношение на личното ми преживяване. да, помня кога ми се отвори втория тантиен - сърдечния, помня какво беше преди това и че светът ми се промени с това отваряне. има още накъде да вървя в тази посока - реализирането на личността става на етапи, и в това реаизиране има периоди на регрес, които са просто част от пътя. важното е да си прощаваме и да не се отказваме.
темата, по която говори ми е екзистенциално интересна. защото не мога да говоря така обстоятелствено и спокойно в живото пространство за нея с толкова различни хора, които обаче имат някакви сходни - все пак - гледни точки към развитието. оставих се на любопитството си в нея да ме води и то ме отвлича доста от прагматичната ми реалност, така че вървя към затихване все пак, ще чета и пиша, както мога, благодаря предварително за включваанията!
любов и радост!
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 26.02.09 13:12.
|
Re: освбождаването на любовта [re: mo32]
