|
Oх Миро, това което го описваш ми е направо мечта от всякъде. Най оргазменото нещо за което си мечтая, самата идеа ми бърка дълбоко и задоволяващо в мозъка.
Ама гаджето, вече бившо не можа да ме разбере, казах му, че от любов към него, го пускам на свобода а той ми казва, аз от любов с никоя няма да спя. Казвам му, че свободата е най-големия подарък, защото най-трудно се дава, ама гаджето, не аз никой не искам, само теб. Питам го, ами аз ако си поискам друг, той ми каза ааа не, не може да си поискаш друг, ако си с мен.
Но, това което описваш ми се случи от части и беше една от най-голямите близости която съм изпитала с някой. Случи се да живеем зедно една седмица (по работа) и се сливахме доста, емоционално и духовно, но не и физичеси. Да, любувахме се на природата, той я пушеше (цигари), аз си хапвах (плодове), вечер пиехме заедно (аз по цял ден бях пияна от сливане с цялото), заспивайки с класическа музика докато се реехме извън тялото. И така през тази седмица се получи любовта която описвах... как се получи?... нямаше страх, нямаше усилие, и намерение нямаше.
Когато го видях за първи път беше много пиян и закъсня три часа. На никой не му пукаше, за нищо. Споделяхме много, говорехме за това което ни болеше, отчайваше, засрамяше, убиваше, не за това което ни прави горди и доволни. Моите глезотий не минаваха при него, той си псуваше по мен, аз си кротувах. Той си мълчеше, аз го вкарвах нарочно в спор с мен. Допълвахме се. Говорехме болката толкова много, че накрая то се стопи и остана тишината, накрая на деня, когато той пушеше, а аз ядях ягоди, гледахме се и гледахме есента и светлените на града, докато вече не бях сигурна дали аз съм есенно листо или ягода... или него. Удоволствието от това беше чисто и пълно и сякаш ако се докоснехме, щеше да се разпадне. Имаше нещо в идеята да искам да съм с него, но да не го направя... някакво уважение, чистота, не исках нищо, не посегнах, не взех, оставих го на него си.... пълна свобода. А не съм против секса, просто нямаше нужда от секс, издигнахме се нах него...
Вече даже не говорихме, всичко казано щеше да е маловажно. Накрая на седмицата се озовах в тях и го гледах как се целува с приятелката си, тогава просто го пуснах, той не беше мой, даже се зарадвах, защото той се радваше. Тогава сякаш границата между мен и него съвсем изчезна и неговото желание беше мое желание, това което той искаше за себе си, аз исках за него. Сякаш се пренесох в него и той в мен. Осезаемо го чувствах с тялото си, пълна свобода, а удоволствието от тази свобода бе неописуемо. И преди съм изпитвала голяма близост към някой, но не толкова ярко и дълбоко.
Той сега не ми липсва, защото мога да го видя навсякъде около мен. От момента в който си казахме довиждане, аз трябваше да го търся в себе си. Защото той ме допълваше, а него го нямаше. И започнах сама да се допълвам...
Да, още си мечтая да се слея с някой физически и после да го гледам как прави секс с някой друг. Ще ми се случи някой ден... ще си го построя мислено... А на теб случвало ли ти се е това за което питаш?
|
Re: пълната свобода [re: Mиpo]
