Миро!
писах ти вчера едно писъмце тук, ама съм забравила да натисна бутона, който трябва така че сега на нова нога - сигурно е за добро
Спомням си тези твои текстове, харесаха ми преди, харесват ми и сега, но по същество ги намирам недостатъчни и схематични. Любовта за мен е поетична и не-логична.
За разликата и връзката между любов и Любов (както ти ги наричаш)
аз срещнах Любовта извън личностните взаимоотношения - ей-тъй-на, както си ходех, и ме обзе тотално преживяване, не за Любов, ами за ЛЮБОВ - пред-субектна, преди-езикова, абсолютно несвързана с каквото и да било. извън всякакви личностни взаимоотношения. Е, не че беше чак толкова случайно случване - беше си подготвено по някакъв начин - както средата, в която се движех, така и аз самата не бях 'невинна', а си бях подготвила центровете стабилно преди това (медитация му е майката, нема какво да се лажем). Така че, моето лично мнение, продиктувано от личния ми опит е, че, макар че мъжко-женските отношения може да са път към свързване с т.нар. Любов, това никак даже не е задължително, защото свързването с Любовта май чисто и просто значи, да си запалиш сърдечния център. За което има достатъчно много различни начини.
Но чуденето ми е на мен за 'малката' любов до колкото я разделяме от другата щото те в крайна сметка са проявление на едно и също. И не само за нея, а за свободата, която хората си дават в едно любовно (а не само сексуално) отношение. Както и за страховете от това човек да се отпусне в това отношене. Ти на това как гледаш? май не си писал в онази тема за това, или пък аз не забелязах някак...
Ти казваш, че си 'за' любовта. Какво значи това? Че ти се е случвало да се отпускаш в любовно а не само сексуално отношение? Сподели опит? Какво значи, че тя ще се провали?
Благодаря за личното послание - за будността, медитативността, и т.н. Стараем се, до колкото можем а в момента можем точно толкова, колкото можем
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 22.02.09 11:04.
|