Книга Съдии
2 част

Преди да продължа ще дам малко разяснение за написването на тази глава. От няколко години бях открил доста жалони в Библията, които ми дадоха 100% увереност, че библейските събития са се случили на територията на Балканския полуостров. Жалоните са си жалони, но после е доста трудно да трасираш пътя от жалон до жалон. Така се получи и при книга Съдии. Знаех как е протекло завоюването на нашите земи от Иисус Навин и кои са царете от книга Царства. Това бяха два от жалоните, а книга Съдии и книга Рут бяха връзката межде тях, или това разстояние между жалоните. Времето, когато са се случичи тези събития (макар и дублирано няколко пъти в българската история) беше от средата до края на 14 век. Очаквах героите да са някои български царе, или римски императори, живяли на териториите отсам Дунав, но не се оказа така.
Всичко може да обърка читателите на Библията. Ще дам пример с книга Съдии. В нея са описани дванадесетте съдии на Израил, царували от средата до края на 14 век. Всички досегашни тълкуватели разглеждат линейно времето на тяхното „царуване”. Така историята на Израил изкуственно се удължава с няколко стотин години. Истината е съвсем друга. В тази книга са описани историите на различни владетели (воеводи, съдии), живели в почти всички български територии, разделени на 12 колена. Едни са във Влашко и Молдова, други в Босна, Херцеговина, Македония, Галиполски полуостров и Родопите. Всички те са от десетте израилеви колена, без тези на Иуда и Вениамин. Владетелите на последните две колена са описани в книги Царства. Историите скачат от едно място на друго и ако не знаеш това, имаш впечатлението, че всички съдии са царували един след друг. Това е заради промемената география и умишленно удължената история на Израил. Не може на територията на съвременен Израел да се вместят толкова велики за времето си владетели, живели паралелно на петдесеттина километра един от друг. А интересното е това, че от тях не са останали никакви свидетелства, освен тези в Библията. Съвсем друго е, когато всичко това се е случило на територията на Балканите. Тук от всички „израилски съдии” е останало достатъчно исторически материал, документи, дори и монети. За почти всички се знае къде са родени, какви са били семействата им и къде са умрели.
Не е лесно да търсиш някакви остатъци от сгради, върху които векове наред разни „строители” са строили различни неща. Така е и в нашия случай. Колко десетки хиляди книги са изписани на тема Библия, библейски герои, библейски събития и библейска археология. В процеса на изследване аз трябваше да проверявам понякога повече от пет-шест вариянта за всеки един от „съдиите”, докато открия правилните герои и правилното място. Това наложи да променям някои от предишните ми резултати. По принцип не съм краен и винаги съм отворен за новото. Пиша и публикувам веднага написаното в нета и винаги се радвам на конструктивни критики и корекции от страна на читателите ми. За съжаление те не са много, за сметка на подигравки, обиди, банове във форуми и други видове заяждания. Някои читатели ме обвиняват, че книгата си я пиша на много „висок” стил и те, понеже не познават Библията и българската история, не могат да схванат за какво става въпрос. За това не съм виновен аз. Остана и да се чувствам виновен за знанията си и да започна да пиша детски приказки. Това няма да стане и затова продължавам в познатия ви стил.

5. Гедеон.
Гедеон (Богдан І Войвода на Молдова, 1359-1365 г.) е от Манасиевото коляно. Неговата столица е била Офра (Сирет).
„354-1358 Сирет е бил столица на Молдова по време на царуването на княз Сас Войвода. 1359-1365 е бил столица на Молдова по време на царуването на Богдан, а през 1365 - 1373 е бил столица на Молдова по време на царуването на княз Владислав войвода.” (Википедия)
Гедеон (Богдан) е син е на Иоаса (Сас 1354–1358 г.). Двамата са потомци на Овиезер (Буковина).

„Буковина е историко-географска област в Югоизточна Европа. Исторически център на областта е град Черновци.
Буковина е част от румънската историческа област Молдова. Днес е разделена - южната ѝ част се намира в Румъния, а северната - в Украйна, обособена като Черновицка област.”
(Википедия)

Той води успешни войни срещу мадиамци и амаликитци (Златната орда), които нападат израилските (българските земи) от изток.
След явяването на „ангел господен” той изгражда жертвенник в столицата си Офра (Сирет) и го нарича Иехова Шалом (Света Троица).

„През 1358г. Завършва строежа на църквата "Света Троица". Тя е запазена до наши дни и е най-голямата православна църква в Сирет. От 1370 г. църквата вероятно е център на епископията, когато Сирет е била столица на Молдова. "Света Троица" е архитектурен модел за бъдещите православни църкви, построени в Молдова, в следващите 150 години. Тази църква е част от националното наследство.”
Википедия

Войната срещу Златната орда започва след като безбройно множество от неприятели на камили преминават границата при река Днестър и се настаняват трайно в земите на Израил. На страната на Израил се борят Метохия (Нефталим – Косово), Албания (Асир), Босна (Зовулон) и Горна и Долна Мизия (двете полу-колена Манасиеви). По средата на войната се включва и коляното на Ефрем, което владее Добруджа. Бойните действия се развиват на север от устието на Дунав, като след това се преместват в Северна Добруджа. Долината на река Харод (Прут) е свидетел на първата победа на войските на Гедеон (Богдан Войвода) над пришълците от Златната Орда. След победата Гедеон (Богдан) преминава Иордан (Дунав) и там доразгромява неприятелите. Тук за първи път се получават братоубийственни сблъсъци между племената на Манасий (Мизия) и Ефрем (Иструм). Наказани са първенците на Сокхот (Никостомо) и са избите жителите на Пенуел (Селина, Сулина) от Богдан, заради отказването на помощ при водене на войната срещу Златната Орда.

[6:1] Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на мадиамци (ордата на Мамай) за седем години.
[6:2] Тежка беше ръката на мадиамци (Мамайци) над Израиля, и Израилевите синове поради мадиамци (Мамайци) си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.
[6:3] Колчем Израил посее, дойдат мадиамци (Мамайци) и амаликитци (Алтин Кития – Златна Орда) и жителите от изток и нападат на него;
[6:4] и стоят у тях на шатри, и изтребват земните плодове дори до Газа и не оставят за прехрана Израилю ни овца, ни вол, ни осел.
[6:5] Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, идваха в голямо множество - като скакалци; те и камилите им брой нямаха, и ходеха по земята Израилева, за да я опустошават.
[6:6] И твърде обедня Израил от мадиамци (Мамайци), и викнаха синовете Израилеви към Господа.
[6:7] И когато синовете Израилеви викнаха към Господа против мадиамци (Мамайци),
[6:8] Господ изпрати пророк при Израилевите синове и им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз ви изведох из Египет (Кипчак, Кубан), изведох ви из дома на робството;
[6:9] избавих ви от ръката на египтяни (кипчаци) и от ръката на всички ваши потисници, прогоних ги от вас, и ви дадох земята им,
[6:10] и ви казах: "Аз съм Господ, Бог ваш; не почитайте боговете на аморейци (ромейци), в чиято земя живеете"; ала вие не послушахте гласа Ми.
[6:11] Тогава дойде Ангел Господен и седна в Офра (Сирет) под дъба, който беше на Иоаса (Сас, Sas 1354–1358 son of Dragoş), потомък Авиазеров (Буковина); син му Гедеон (Богдан) млатеше жито в жлеба, за да се скрие от мадиамци.
[6:12] И яви му се Ангел Господен и му рече: с тебе е Господ, силний мъжо!
[6:13] Гедеон (Богдан) му отговори: господарю мой! ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това (бедствие)? и де са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи, думайки: "Господ ни изведе из Египет (Кипчак)"? Сега Господ ни остави и ни предаде в ръцете на мадиамци (Мамайци).
[6:14] Господ го погледна и каза: иди с тая си сила и спаси Израиля от ръката на мадиамци (Мамайци): Аз те пращам.
[6:15] Гедеон (Богдан) Му отговори: Господи! как ще спася Израиля? ето, и племето ми е най-бедно в коляното Манасиево (Мисиния, Мизия), и аз съм най-малък в дома на баща си.
[6:16] Господ му рече: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци (Мамайци) като едного човека.
[6:17] Гедеон (Богдан) Му каза: ако съм придобил милост пред очите Ти, дай ми личба, че Ти говориш с мене:
[6:18] не си отивай оттука, докле не дойда при Тебе, не донеса дара си и Ти го не предложа. Той каза: Аз ще остана, докле се върнеш.
[6:19] Гедеон отиде и приготви козле и погача от ефа брашно; месото тури в кошница, сочивото наля в гърне, донесе при Него под дъба и Му предложи.
[6:20] И Ангел Божий му каза: вземи месото и погачата, и тури ги на тоя камък, и излей сочивото. Той така и направи.
[6:21] Ангел Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачата; и излезе огън от камъка и изгори месото и погачата; и Ангел Господен се скри от очите му.
[6:22] И видя Гедеон, че това беше Ангел Господен, и рече Гедеон: горко ми, Владико Господи! защото видях лице с лице Ангела Господен.
[6:23] Господ му рече: мир на тебе, не бой се, няма да умреш.
[6:24] И Гедеон съгради там жертвеник Господу и го нарече: Иехова Шалом (църквата Света Троица в Сирет)*. Той стои и доднес в Офра (Сирет) Авиазерова (Буковина).
[6:25] През оная нощ Господ му каза: вземи едно теле от бащиното си стадо и друго теле седемгодишно и разруши жертвеника Ваалов, който е у баща ти, отсечи свещеното дърво, що е при него,
[6:26] и съгради, както трябва, жертвеник на твоя Господ Бог, (Който ти се яви) навръх тая скала, та вземи второто теле и го принеси всесъжение върху цепениците от дървото, което ще отсечеш.
[6:27] Гедеон (Богдан) взе десет души свои слуги и направи, както му говори Господ; но понеже се боеше от домашните на баща си и от жителите градски да направи това денем, направи го нощем.
[6:28] Когато сутринта градските жители станаха, ето, жертвеникът Ваалов разрушен, дървото при него отсечено и второто теле принесено всесъжение върху новосъградения жертвеник.
[6:29] И си думаха един другиму: кой направи това? Търсиха, разпитваха и казаха: Иоасовият (Сас) син Гедеон (Богдан) е направил това.
[6:30] И градските жители казаха на Иоаса: изведи сина си; той трябва да умре, защото е разрушил Вааловия жертвеник и отсякъл дървото, що беше при него.
[6:31] Иоас каза на всички дошли при него: вие ли ще се застъпвате за Ваала, вие ли ще го защищавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тая сутрин; ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, задето Гедеон е разрушил жертвеника му.
[6:32] И почнаха да го наричат от тоя ден Иероваал, понеже Иоас бе казал: нека Ваал сам се разправи с него, задето е разрушил жертвеника му.
[6:33] Между това всички мадиамци и амаликитци и жителите от изток се събраха наедно, преминаха (реката) и се разположиха на стан в долината Изреелска.
[6:34] И Дух Господен обзе Гедеона; той затръби с тръба, и племето Авиезерово се събра да върви подире му.
[6:35] И изпрати пратеници по цялото коляно Манасиево, и то се отзова да върви подире му; тъй също изпрати пратеници до Асира, Завулона и Нефталима, и те дойдоха тям насреща.
[6:36] И Гедеон каза Богу: ако спасиш Израиля чрез моя ръка, както Ти говори,
[6:37] то ето, ще простра тук на гумното едно руно: ако има роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще зная, че Ти чрез моя ръка ще спасиш Израиля, както говори.
[6:38] Тъй и стана: на заранта, като стана рано, взе да изцежда руното и изцеди роса от руното цяла чаша вода.
[6:39] И Гедеон каза Богу: не гневи ми се, ако пак кажа и ако само още еднаж направя опит с руното: нека бъде сухо само на руното, а по цялата земя да има роса.
[6:40] Тъй и направи Бог през оная нощ: само на руното беше сухо, а по цялата земя имаше роса.
[7:1] Иероваал, сиреч Гедеон (Богдан), стана сутринта и целият народ, който беше с него, и се разположиха на стан при извора Харод; мадиамският пък (ордата на Мамай) стан беше на север от него, при хълм Море, в долината.
[7:2] И Господ рече Гедеону: с тебе има твърде много народ, не мога да предам мадиамци (ордата на Мамай) в ръцете им, за да се не възгордее Израил пред Мене и каже: "моята ръка ме спаси";
[7:3] затова, разгласи да чуе народът, и кажи: "който е страхлив и боязлив, нека се върне и си отиде назад от планина Галаад (Галиция)". И се върнаха двайсет и две хиляди души, а десет хиляди останаха.
[7:4] И рече Господ Гедеону (Богдан): народът е все още много; заведи ги при водата, там ще ти ги избера; за когото кажа: "да върви с тебе", нека върви с тебе; а за когото ти кажа: "не бива да върви с тебе", нека не върви.
[7:5] Той заведе народа при водата. И рече Господ Гедеону: който лочи вода с езика си, както лочи куче, него туряй настрана, тъй също и всички ония, които коленичат, за да пият.
[7:6] И броят на тия, които лочеха с уста от ръка, беше триста души; а целият останал народ коленичеха, за да пият вода.
[7:7] И рече Господ на Гедеона (Богдан): с тия триста, които лочеха, ще ви спася и ще предам мадиамци в ръцете ви, а целият народ нека си иде, всеки в своето място.
[7:8] И те взеха за себе си храната от народа и тръбите им, и Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите и задържа при себе си тристата души; мадиамският стан пък беше долу от него - в долината.
[7:9] През оная нощ Господ му каза: стани, слез в стана, предавам го в твои ръце;
[7:10] ако пък се боиш да идеш сам, върви в стана с Фура, слугата си;
[7:11] и ще чуеш какво говорят, и тогава ще се укрепи ръката ти, и ще отидеш в стана. И слезе той и Фура, слугата му, до самите въоръжени, които бяха в стана.
[7:12] А мадиамци и амаликитци и всички жители от изток се бяха разположили по долината в голямо множество, като скакалци; камилите им бяха безброй, бяха много - като пясъка на морския бряг.
[7:13] Гедеон дойде. И ето, един разказва сън другиму и дума: сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и, като се притъркули до шатрата, удари о нея тъй, че тя падна, свали я, и шатрата се разтури.
[7:14] Другият му отговори: това не е нищо друго, освен мечът на Гедеона, Иоасов син, израилтянин; Бог е предал в ръцете му мадиамци и целия стан.
[7:15] Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони (Господу), върна се в израилския стан и рече: ставайте! Господ предаде в ръцете ви мадиамския стан.
[7:16] И раздели тристата души на три чети и даде на всички им тръби и празни стомни и в стомните свещи.
[7:17] И им каза: гледайте мене и правете същото; ето, ще се приближа при стана, и каквото правя аз, това правете и вие;
[7:18] когато аз и тия, които са с мене, затръбим с тръба, тръбете и вие с вашите тръби около целия стан и викайте: (меч) Господен и Гедеонов!
[7:19] И дойде Гедеон и сто души с него до стана, в начало на средната стража, разбудиха стражарите, затръбиха с тръбите и строшиха стомните, които бяха в ръцете им.
[7:20] И затръбиха всички три чети с тръби, и строшиха стомните, и държаха в лява ръка свещите, а в дясна ръка тръбите, като тръбяха и викаха: меч Господен и Гедеонов!
[7:21] И всеки стоеше на мястото си около стана; тогава в целия стан се разтичаха, развикаха и удариха на бяг.
[7:22] Докато тристата души тръбяха с тръбите, Господ обърна меча на всекиго против другаря му по целия стан, и войската бега до Бетшита при Царера, до пределите на Авелмехола, близо до Табата.
[7:23] Тогава израилтяните от коляното Нефталимово, Асирово и от цялото коляно Манасиево бидоха свикани и се впуснаха подир мадиамци.
[7:24] А Гедеон изпрати пратеници по цялата планина Ефремова да кажат: излезте срещу мадиамци и завземете им бродовете през водите до Бетвара и Иордан (Днепър). И свикани бяха всички Ефремовци, и завзеха бродовете през водите до Бетвара и Иордан;
[7:25] и уловиха двамата мадиамски князе: Орива и Зива, Орива убиха в Цур-Орива, а Зива - в Иекев-Зива, и гониха мадиамци; главите пък на Орива и Зива занесоха на Гедеона отвъд Иордан.

Така настъпва дългогодишен мир в Израил. След смъртта на Гедеон (Богдан Войвода), синът му Авимелех става съдия (войвода) на Израил. Той е бил един от 70-те синове на Богдан от една негона наложница от Сихем (Шумен).

6. Авимелех (Владислав, Ладку е Войвода на Молдова 1365 до 1373 г.) . След благословията на вуйчовците си от Шумен, той отива в Офра (Сирет) и убива останалите си братя, с изключение на Иотам, който по това време се е бил укрил.
За този Израилски „съдия” Фоменко и Носовски правят един интересен паралел. Според „Синусуида на Жабински”,

http://chronology.org.ru/Синусоида_Жабинского

който показва ясно паралелизма във вековете, събитията от 14 век са дублирани и в края на 4 и началото на 3 век пр. н. ера. От това време те са взели паралела между Авимелех и цар Пир. При двамата е характернен начина, по който намират смъртта си. Двамата са убити по един необичаен начин. При обсадата на град (Телец при Авимелех) и (Аргос при Пир) и двамата са убити от една жена, която хвърля камък и разбива главите им. И двамата смъртно ранени, по един и същи начин молят оръженосецът им да ги доубие. Това не е случайно повторение, а една и съща случка, дублирана два пъти в световната история. Ето ви и пример:
Цар Пир (Епирски) е син на Еакид (Гедеон) и след смъртта си отива при Главкия (в България).

Авимелех е син на Гедеон (Богдан Войвода). След смартта на баща си отива в Сихем (Шумен) в България.

Цар Пир (Епирски) е роден във Фарсала (Тесалия).

Авимелех е роден в Офра (Сирет в Молдова)

Цар Пир е втори братовчед на Александър Велики (чрез Александровата майка Олимпия).

Авимелех е роднина на Иисус Навин (прототип на Александър Македонски).

Пир прекарва детството си в двора на илирийския цар Главкия, който му дава обежище и го осиновява.

Авимелех живее в двора на българския цар в Шумен, брат на майка му.
[9:1] Авимелех, Иероваалов син, отиде в Сихем при вуйките си, говори тям и на цялото племе на майчиния си баща.

Цар Пир: Съпругата на Гравкия е му Бероеа (Beroea), молосийска принцеса.

Авимелех получава пари от дома на Ваалверита.

[9:4] И дадоха му седемдесет сикли сребро от дома на Ваалверита; Авимелех нае за тях безделници и скиталци, които и тръгнаха подире му.
[9:5] И дойде в дома на баща си в Офра и уби братята си, седемдесетте Иероваалови синове, върху един камък. Остана само Иотам, най-малкият Иероваалов син, защото се беше скрил.

„МОЛосийска” принцеса в действителност е „БОЛоска” и това заместване ва „Б” с „М” е в резултат от липсата на буквата „Б” в гръцката азбука и заместването му с „М” в този случай. България, Влахия, Молоси – всичко е означавало едно, но написано на български, латински и гръцки.
За молосите във Википедия пише следното:

„Молосите (гр. Μολοσσοί) са древен народ в Епир от времето на микенската култура. На североизток от молосите са чамите, на юг теспротите, а на север - илирите. Молосите участват в Епирската лига, а по-късно 150-те хил. молоси за поробени от Рим. Областта, която са обитавали остава с името Молосия.”

АВИМЕЛЕХ означава буквално БАЩА НА МОЛОХИТЕ (Молосите, Влахите, Българите).

Когато е на 12 години Пир е заведен от осиновилият му баща обратно в Епир и поставен за цар на молосите. Скоро след това в Епир опозицията под ръководството на Неоптолем го изгонва през 302 пр.н.е. от страната.

Авимелех има вражда с брат си Иотам, който бяга в Беер (Епир).

[9:7] Като разказаха за това на Иотама, той отиде и застана навръх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и им говореше: чуйте ме, жители сихемски, и Бог ще ви чуе!
[9:8] Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.
[9:9] Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
[9:10] Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
[9:11] Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?
[9:12] И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
[9:13] Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
[9:14] Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
[9:15] Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.
[9:16] И тъй, вижте, по истина и по правда ли постъпихте, като турихте за цар Авимелеха? и добре ли постъпихте с Иероваала и дома му, и съобразно с неговите добрини ли постъпихте?
[9:17] За вас се би баща ми, не жалеше живота си и ви избави от ръцете на мадиамци;
[9:18] а вие сега въстанахте против дома на баща ми и убихте седемдесетте синове на баща ми върху един камък и турихте за цар над жителите сихемски Авимелеха, сина на робинята му, защото е ваш брат.
[9:19] Ако сте днес постъпили по истина и по правда с Иероваала и с дома му, то (да бъде върху ви благословение и) радвайте се на Авимелеха, и той да се радва на вас;
[9:20] ако ли не, нека излезе огън от Авимелеха и да изгори жителите сихемски и целия дом на Мило, и да излезе огън от жителите сихемски и от дома на Мило и да изгори Авимелеха.
[9:21] И побягна Иотам, избяга и отиде в Беер, и живя там скришно от брата си Авимелеха.

„Пир е смятан за високоталантиран генерал и стратег. Понеже опитът му по време на Диадохен войните да вземе Македония не успяват, се отправя, поради молба за помощ от гръцкия град Тарент към Италия и се пренася там с 30.000 души силна войска и с 20 военни слона. Там Пир има през 280 и 279 пр.н.е. в Пирската война против Рим няколко успеха, които са постигнати с големи загуби и жертви (оттам и изразът „Пирова победа“). Пир печели победа през 279 пр.н.е. при Аскулум (Аускул) в Южна Италия над римляните. Той търпи там обаче толкова големи загуби, че трябва да моли победените за мир.”
От Википедия

Ето в действителност къде се води тази битка и къде е бил античният Рим по времето на Пир и Авимелех:

Авимелех:
В Сихем (Аскулум, Шумла, Шумен) пристигна и Гаал (Лизимах), Еведов син, с братята си, и ходеха по Сихем (Аскулум, Шумла), и жителите сихемски (Аскулум, Шумла) се ослониха на него.
[9:27] И излязоха на полето, и беряха гроздето си, и тъпчеха го в жлебове и ликуваха, и отиваха в дома на своя бог, ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелеха (Пир).
[9:28] Гаал (Лизимах), Еведов син, думаше: кой е Авимелех (Пир) и що е Сихем (Аскулум, Шумен), та да му служим? не е ли той Иероваалов (Хор Бел, Богданов) син, и не е ли Зевул (Селевк) негов главен началник? служете по-добре на потомците на Емора (Аврраам, Баща на Рим), баща Сихемов (Аскулум, на Шумен), а нему защо да служим?
[9:29] Ако някой дадеше тоя народ в ръцете ми, аз бих изгонил Авимелеха (Пир). И казано бе на Авимелеха (Пир): увеличи войската си и излизай.
[9:30] Зевул (Селевк), началник на града, чу думите на Гаала (Лизимах), Еведов син, и се силно разгневи.
[9:31] Той прати тайно пратеници при Авимелеха (Пир) да му кажат: ето Гаал (Лизимах), Еведов син, и братята му дойдоха в Сихем (Аскулум, Шумен), и на', бунтуват града против тебе;
[9:32] затова стани нощес, ти и народът, който се намира с тебе, и постави засада на полето;
[9:33] а сутринта, по изгрев-слънце, стани рано и пристъпи към града; и когато той и народът, който е с него, излязат срещу тебе, тогава прави с тях, що ти ръка може.
[9:34] И Авимелех (Пир) стана през нощта, и целият народ, който се намираше с него, и туриха в засада при Сихем (Аскулум, Шумен) четири дружини.
[9:35] (Сутринта) Гаал (Лизимах), Еведов син, излезе и застана при градските порти; и стана Авимелех (Пир) и народът, който бе с него, от засадата.
[9:36] Гаал (Лизимах), като видя народа, каза на Зевула (Селевк): ето, народът се спуща отвръх планините. А Зевул (Селевк) му каза: сянката на планините ти се струва човеци.
[9:37] Гаал (Лизимах) пак говори и каза: ето народът се спуща от височините, и една дружина иде откъм дъба Меоним.
[9:38] И каза му Зевул (Селевк): де ти са устата, които казваха: "кой е Авимелех (Пир), та да му служим?" това е оня народ, който ти презираше; излизай сега и се бий с него.
[9:39] И тръгна Гаал (Лизимах) пред жителите сихемски (Шумен) и се удари с Авимелеха (Пир).
[9:40] И Авимелех (Пир) се спусна подире му, а той побягна от него; и паднаха много убита до самите градски порти.
[9:41] И Авимелех (Пир) остана в Арум (Рим), а Гаала (Лизимах) и братята му Зевул (Селевк) изгони, за да не живеят в Сихем (Аскулум, Шумен).

Авимелех – Владислав Laţcu (1365 – 1373 г.), син на Богдан І, е бил войвода (съдия) на Израил и затова можем да го видим в историята както войвода на Молдова, така и на Херцеговина (Хум). Само дето там е под името Влатко Вукович (Vlatko Vukovic - ? – 1392 г.). Вукович е синоним на Войвода, защото (вълкът с вой води глутницата) а Войводата със закони съди народът на Израил. В Черна Гора (Зета) той е познат под името Балса (Balsa), царувал в края на 14 век. Присъства също и в историята на балтийските републики като Владислав.

7. Иаир ог Галаад, съдия (войвода) на Израил 22 г- Умира в Камон.
Петру Мусат, войвода на Молдова 1375 – 1391 г. Погребан е в Сучава.

8. Йефтай от Галаад.
Стефан Мусат, войвода на Молдова 1394 – 1399 г.

9. Есевон от Витлеем.
Вълкашин (на сръбски: Вукашин Мрњавчевић или Vukašin Mrnjavčević) е средновековен владетел, крал на Прилепското кралство от 1366 до 1371 година и баща на крал Марко, известен повече като Крали Марко.

10. Елон от Завулоновото коляно (Босна).
Йелена Груба (Јелена Gruba) кралица на Босна от 1395 до 1398. Тя е единствената жена владетел на Босна.

11. Авдон, син на пиратонеца Хилела. Съдия на Израил 8 г. в земя Ефремова (Добруджа). Погребан е в земята на Амалик в град Пиретон (Трапезунд).

„Добротица е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Карвунското деспотство и крепостта Калиакра от 1354 до 1379-86 г. Между 1393 и 1397 година, при управлението на сина му Иванко, Карвунското деспотство окончателно пада под ударите на османските турци, които вече владеели Търновското царство на Иван Шишман.
През 1346 заедно с брат си Теодор и 1000 войници оказва помощ на византийската императрица Анна Савойска в дворцовите междуособици. През 1348 година се установява в крепостта Мидия, a през 1357 завладява крепостите Емона (при нос Емине) и Козяк (днес Обзор).
Заедно с влашкия войвода Владислав Влайку през 1369 г. се включва в православна коалиция срещу маджарите в помощ на цар Иван Срацимир.
По-късно се установява във Варна и там създава свой морски флот, който през 1374 година действал чак до крайбрежието на Трапезунд. За силния флот на добруджанския деспот научаваме и от генуезки ръкописи, които свидетелстват, че Добротица е имал малка, но силна флота.
Добротица отделя своите владения от юрисдикцията на Търновската патриаршия и ги подчинил на Цариградската патриаршия
На името на Добротица са наречени областта Добруджа (турско произношение на името му), град Добрич и две добруджански села - Добротица в Област Силистра и Добротица в Област Търговище. В град Добрич има паметник на деспот Добротица и квартал, кръстен на негово име.”

12. Самсон.
САМСОН в книга Съдии на Стария Завет е последния съдия преди Илия и Самуил от Книга Царства. Той бил син на Маноя (Манол) от коляното Даново (ДарДАНели) и назорей. Основното дело на неговият живот било да освободи израилтяните от игото на филистимците. Той се оженил за филистимка, но нейният баща, в негово отсъствие я дал на друг мъж. Като отмъщение Самсон запалил пасевите на филистимците. След това той убил хиляда филистимци с една магарешка челюст, като с това си деяние посеял страх и ужас у своите врагове. Когато наложницата му Далила разбрала, че тайната на неговата сила се крие в дългата му коса, тя предателски я одрязала и го предала на филистимците. Те го направили свой пленник и извадили и двете му очи. На празника на своя бог Дагон те го извели да му се надсмеят на своето празненство. Междувременно на Самсон му се върнала предишната сила и в самия разгар на празника той съборил колоните, потдържащи покрива и загинал под отломките заедно с филистимците.

[13:2] В онова време имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной; жена му беше безплодна и не раждаше.
[13:3] И Ангел Господен се яви на жената и й рече: ето, ти си безплодна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син;

Даново коляно - ДарДАНели, Галиполски полуостров.
Цора това е град Цурул (Чорлу), който се намира в Европейска Турция.
Маной – Манол е българско име.

[13:24] И жената роди син и го нарече с име Самсон. И младенецът растеше, и Господ го благославяше.
[13:25] И Дух Господен почна да действува в него в Дановия стан, между Цора и Естаол.

Самсон е българският герой Момчил войвода В името Самсон се крие епитета „ускок” (разбойник)
Дановият стан е бил между Цора (Цурул) и Естаол (Истамбул).

[14:1] И отиде Самсон в Тимната и видя в Тимната жена от филистимските дъщери (и тя му се понрави).
[14:2] Той отиде и обади на баща си и на майка си и каза: видях в Тимната жена от филистимските дъщери; вземете ми я за жена.

Под топонима Тимната се крие град Димотика, (Дидимотихон в Гърция).

[15:8] И той им пречупи пищялите и бедрата, и отиде та заседна в пролома на скала Етам.
[15:9] И отидоха филистимци, разположиха стан в Иудея, и се простряха дори до Лехи.
[15:10] И жителите на Иудея попитаха: защо сте излезли против нас? Те отговориха: дойдохме да вържем Самсона, за да постъпим с него тъй, както той постъпи с нас.
[15:11] И три хиляди души иудеи отидоха при пролома на скала Етам и казаха на Самсона: нима не знаеш, че филистимци владеят над нас? Какво ни докара? Той им отговори: както те постъпиха с мене, тъй и аз постъпих с тях.

Етам, Итамъ в Остр. б-я, ПТМ - Патъм, Чамдере в планината Родопи.
Иудея е Тракия, а Лехи, Лахисъ в Остр. б-я - Хасково (Хаскьой)

[15:17] Като каза това, хвърли челюстта от ръката си и нарече това място: "Рамат-Лехи "*.
[15:18] И усети силна жажда; викна към Господа и каза: Ти извърши с ръката на Твоя раб това велико избавление; а сега умирам от жажда и ще падна в ръцете на необрязаните.
[15:19] И отвори Бог яма в Лехи, и потече от нея вода. Той се напи, духът му се върна, и той оживя; затова бе наречено това място: "извор на молещия се", който е в Лехи и доднес.
[15:20] И той беше съдия над Израиля в дните на филистимци двайсет години.

http://www.promacedonia.org/kd/kd_1_1.html

Дали е тази чешма, или Изворът на Белоногата, все ще се разбере някой ден.

А ето и основната фабула в историята на Самсон. Това е неговият край, постигнат благодарение на предателството на наложницата му Далила от Газа (Ксанти).

[16:1] Веднъж Самсон дойде в Газа; там видя една блудница и влезе при нея.
[16:2] Обадиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И обикаляха, причакваха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, думайки: до съмване ще чакаме и ще го убием.
[16:3] А Самсон спа до среднощ; посред нощ стана, сграбчи вратите на градските порти с двата спонеца, подигна ги заедно със заворите, тури ги на плещите си и ги занесе навръх планината, която е на пътя за Хеврон (Одрин) (и ги сложи там).
[16:4] След това той обикна една жена, която живееше в долина Сорек; името и беше Далида.
[16:5] Дойдоха при нея филистимските владелци и й казаха: придумай го и узнай, в какво му е голямата сила, и как да го надвием, за да го вържем и да го усмирим; ние пък ще ти дадем за това всеки по хиляда и сто сикли сребро.
[16:6] Тогава Далида попита Самсона: кажи ми, в какво ти е голямата сила, и с какво биха те вързали, за да те усмирят?
[16:7] Самсон й отговори: ако ме вържат със седем сурови тетиви, още неизсъхнали, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.
[16:8] И донесоха й филистимските владелци седем сурови тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях;
[16:9] в това време един седеше скрит в спалнята й; и тя каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. Той разкъса тетивите, както разкъсват кълчищен конец, кога го прегори огън. И не се узна силата му.
[16:10] И Далида каза на Самсона: ето, ти ме измами и ми каза лъжа; кажи ми сега, с какво може да те вържат?
[16:11] Той й отговори: ако ме вържат с нови въжа, които не са били в работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.
[16:12] Далида взе нови въжа, върза го и му каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. (В това време един седеше скрит в спалнята.) И той ги скъса от ръцете си като конци.
[16:13] И Далида каза на Самсона: ти все ме мамиш и ми говориш лъжа; кажи ми, с какво може да те свържат? Той отговори: ако втъчеш седемте плетеници на главата ми в тъканта и ги заковеш с гвоздей към кросното (аз ще бъда безсилен като другите човеци).
[16:14] И Далида (го приспа на коленете си. И когато той заспа, Далида взе седемте плетеници на главата му,) закова ги в кросното и му рече: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и измъкна кросното заедно с тъканта (и не се узна силата му).
[16:15] И Далида му каза: защо думаш: "обичам те", а сърцето ти не е с мене? Ето, измами ме три пъти и ми не каза, в какво ти е голямата сила.
[16:16] И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше, душата му се натъжи до смърт.
[16:17] И той й откри цялото си сърце, като й каза: бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм назорей Божий от майчината си утроба: ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци.
[16:18] Далида, като видя, че той й откри цялото си сърце, изпрати и повика филистимските владелци, като им каза: дойдете сега; той ми откри цялото си сърце. И дойдоха при нея филистимските владелци и донесоха сребро в ръцете си.
[16:19] И (Далида) го приспа на коленете си, па повика един човек, та му заповяда да остриже седемте плетеници на главата му. И почна той да отслабва, и силата му го напусна.
[16:20] Тя каза: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него.
[16:21] Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора.
[16:22] Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат.
[16:23] Филистимските владелци се събраха, за да принесат голяма жертва на Дагона, своя бог, и да се повеселят, и казаха: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни Самсона.
[16:24] Също и народът, като видя, прославяше своя бог, думайки: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни и опустошителя на нашата земя, който изби много от нас.
[16:25] И когато се развесели сърцето им, казаха: повикайте Самсона (от затвора), нека ни повесели. И повикаха Самсона от затвора, и той ги веселеше, (и му удряха плесници) и го туриха между стълбовете.
[16:26] И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. (Момчето тъй и направи.)
[16:27] А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона.
[16:28] Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи.
[16:29] И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата.
[16:30] И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си.
[16:31] И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го, па отидоха и го погребаха между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маноя. Той беше съдия над Израиля двайсет години. (След Самсона издигна се Емегар, Енанов син, и изби от другоплеменниците шестстотин души, освен добитъка. И той избави Израиля.)

Ето и информация за Момчил Войвода (Съдия на Израил) от Википедия:

„Момчил войвода или Момчил юнак (в гръцките източници се среща и като Мимитил, е български феодален владетел в Родопите, живял през XIV век. Войн с внушителна физика, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите по това време и е загинал геройски на бойното поле срещу турските нашественици.
Момчил е роден в Родопите и няма знатен произход. Първоначално е сформирал разбойническа чета в областта и е разграбвал граничните райони между България и Византия, за което е бил преследвен и от двете държави. Тогава отишъл на служба при крал Стефан Душан.
През 1343 г. помогнал, заедно с дружината си на Йоан VI Кантакузин, за което той го провъзгласил за негов васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостоили с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил водил напълно самостоятелна политика и създал собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната българска империя след смъртта на Иван Александър.
През 1344 г. неочаквано нападнал турския флот, след което водил битки и срещу двете страни във византийския конфликт. През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Унер бег, заедно с Йоан VI Кантакузин разгромил Момчил и далеч по-малобройната му армия в битката при Перитор (7 юли 1345), където безстрашният предводител намерил смъртта си.
Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил скоро се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и има вълшебна сабя.
Една от най-популярните песни с негово участие е "Женитбата на крал Вълкашин". В нея се разправя как Момчиловата жена Видосава, го е предала в ръцете на Вълкашин, който го е убил пред собствената му крепост. Когато Вълкашин искал да нарами доспехите на Момчил и установил, че са прекалено големи за него, се обърнал към Видосава с думите "Ти предаде такъв юнак, мен ли няма да предадеш...", след което я убил и взел за жена сестрата на Момчил - Евросима. От техния брак се родил Крали Марко, един от най-големите фолклорни герои на българи и сърби. Нито за Видосава, нито за Евросима обаче има някакви исторически сведения. Като жена на Вълкашин и майка на Марко в историческите източници, както и в някои версии на песента се посочва името Елена.

Нека сега да видим библейската история пречупена през народната легенда, изпята в една хубава българска песен, Тук Далила е Видосава, а Самсон – Момчил:

1. МОМЧИЛ ЮНАК И КРАЛ ВЪЛКАШИН

Бог да бие Момчила юнака,
Оти чести на Нова Пазара!
Ако чести, защо либе води?
Шетнало се Момчилово либе,
Шетнало се уз Ново Пазаре,
Сретнала е краля Вълкашина.
Па говори на краля Вълкашина:
- Добра среща, Момчилово либе!
Отговори Момчилово либе:
- Дал Бог добро, кралю Вълкашине!
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
у Момчила се у свила одиш,
моя да си, у сърма би била!
Отговаря Момчилово либе:
- Ако можеш Момчил да погубиш,
язе тебе за либе че земем.
Проговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
ако можеш Момчил да издадеш,
да издадеш, да си го погубим!
Отговаря Момчилово либе:
- Че издадем, оти да не можем!
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе!
Че подраним рано отзарана,
Та че идем у дивого лова,
да си ловим тая дива лова,
дива лова шати златокрили;
ти го прати със мене да иде,
и он д иде лова да си лови,
ега можем да си го погубим.
Ка е било вечер до вечера,
Бог да бие Момчилово либе,
Никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
на коня му крила опърлило,
под крила му рани разранило,
и рани му с катран намазало,
и сабя му с калай запоило.
Ка е било рано отзарана,
По си ока Момчилово либе:
- Диг се, диг се, Момчиле юначе,
диг се, диг се, да би се не дигнал:
сви юнаци у лова ойдоа,
а ти лежиш у мека душека!
Стана Момчил низ меки душеци,
та изведе коня низ яхъре,
та постегна коня крилатого
и забрънчи сабля димиския,
па си яхна коня крилатого,
па си гони сговорна дружина,
па ги гони, та па да ги стигне.
Па си стигна краля Вълкашина,
па го стигна Момчил добър юнак.
Проговори краля Вълкашина:
- Фала вамо, сговорна дружина,
не ловете тая дива лова,
нел фанете Момчила юнака.
Фанете го да го погубиме!
Събраа се сговорна дружина
да си фанат Момчила юнака.
Дочул си е момчил добър юнак,
па побегна назад по друмове,
па на коня потио говори:
- Литни, коню, да би да не литнеш,
са чем младо язе да погинем!
А коньо си на Момчила дума:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
я чем тебе до кале утекти,
ама ти е кале затворено.
Бог да бие твое първо либе,
никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
изгори ми тия леки крила
и под крила рани ми разрани,
и ми рани със катран намаза,
твоя сабя със калай запои.
Коня му е до кале утекъл;
Каго прийде на негови двори,
Па си ока Момчил добър юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
стани, сестро, порти ми отвори!
Отговаря нему мила сестра:
- Леле брате, Момчиле юначе,
Бог да бие твое първо либе!
Излъга ме мене да си плете,
та ми коси за дирек запои,
та не можем, брате, да си станем!
Отговаря Момчил добър юнак:
- Тегли сестро, та коси оскуби,
коси, сестро, па че ти пораснат,
мила брата нигде не че найдеш.
Тръгнала е Момчилова сестра,
Тръгнала е та коси оскубла,
па улезла у ладни зевници,
та изнесе деведесе лакти,
деведесе лакти бело платно,
та прехфърли през високо кале.
И Момчил се по платно фанало.
Вече Момчил на върх да излезне,
Да излезне, у двори да рипне,
Бог да бие Момчилово либе!
Пристигнало Момчилово либе,
пресекло е това бело платно
и Момчил си от надвор паднало.
И пристигна краля Вълкашина.
Тогай търгна Момчил добър юнак,
търгнал си е сабля димиския,
сабля тегли, сабля не се вади.
Проговори Момчил добър юнак:
- Фала тебе, кралю Вълкашине,
нели тизе мене че погубиш,
да погубиш мое пръвно либе,
да залюбиш моя мила сестра!
Погуби си Момчила юнака.
Па улезна у равни дворове,
улезна си краля Вълкашина,
па се качи на високи чардак,
па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилови чижми
да обуем, дали тамън че са!
Ка изнесе Момчилово либе,
ка изнесе Момчилови чижми,
ка ги везе краля Вълкашина
да обуе Момчилови чижми,
двете нодзе у една е турил,
па не могъл чижми да изпълни.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови кожух
да облечем, дали тамън че е!
Ка облече Момчилови кожух,
два аршина по земи повлече.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови калпак
да го турим, дали тамън че е!
Ка си тури Момчилови калпак,
Калпак му се на рамене опре.
Проговори краля Вълкашина:
- Бог те било, Момчилово либе,
ти издаде най-боле юнака,
та мене ли добро че помислиш?
Па погуби Момчилово либе
И залюби Момчилова сестра.

С това свършват историите за Войводите (Съдиите) на Израил, или както видяхте, на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.