|
Започнах да публикувам в интернет новата ми книга "Библията и българската история"
Лудите
“Като калаени войници стари
в редици подравнени се редим;
ако пред строя някой изпревари,
“хванете лудия!” във хор крещим.
Едничката награда за такива
е глад, преследване и смърт на скот
или след време статуя красива
за чест на целия човешки род.
А колко често някоя идея
като девица чака свой жених!
Глупците все безумство виждат в нея,
“Почакай!” – казва и мъдрецът тих.
Но среща я един от тези луди,
които вярват в бъдния възход,
и млад живот в утробата и буди
за нас, за целия човешки род.
Видях пред мене Сен – Симон, пророка,
богат отпърво, после – задлъжнял,
зает да отстрани докрай порока,
да промени докрай живота цял.
Увлечен от започнатото дело,
уверен беше той, че сочи брод,
по който към успех да тръгне смело
след време целият човешки род.
И Фурие ни казва: “Тръгвай вече,
народе, и не стой презрян в калта!
Труди се във фаланги; надалече
сияе и очаква те целта.
След толкова нещастие земята
се свързва с грейналия небосвод –
сега за мир надеждата крилата
повежда целия човешки род.”
И Анфантен жената възвисява –
да бъде тя наравно със мъжа.
А вие казвате: “Напразна врява
на трима луди вярващи в лъжа.”
Но, господа, безумие нима е
да търсиш щастие за цял народ?
Велик е, който кара да мечтае
за радост целия човешки род!
Та кой откри Америка, кажете?
Безумец, луд, навсякъде осмян.
А кой създаде Бог за вековете?
Отново луд, на кръста прикован.
И слънцето в надоблачните сфери
ако прекъсне вечния си ход,
отново някой луд ще изнамери
светилник за целия човешки род.
Започвам с това прекрасно стихотворение написано преди близо две столетия от френския поет Пиер-Жан Беранже. То е много подходящо за тази книга и за опитите ми да повдигна самочуствието на много страдащи и неразбирани от околните, мои съвременици. Ще остана верен на стила, който наложих при първата си книга “ХХХХХ”, като използвам много цитати от различни автори и книги. По този начин се опитвам да провокирам читателите си да търсят и да четат. Мисля, че е по-честно да пиша така, отколкото да перефразирам чужди мисли и да се правя на много умен. Всичко си е написано и казано преди мен, така че няма смисъл отново да преоткривам «топлата вода”.
Много хора се възхищават от любовта ми към книгите, но има и такива, които ме смятат за луд. Аз имам малко по-различно виждане затова, кой е луд за съвременното ни общество. Мнозина от хората на земята днес се доверяват на религиите и разните духовни учения, науката, изкуството, средствата за масова информация и какво ли не още. И всички тези науки, вместо да им помогнат да живеят по-добре, ги объркват още повече. Но не само днес е било така. Френският писател Франсоа Рабле пише за същите проблеми от неговото време:
“ – Приличате ми на мишка, попаднала в смола – каза Пантагрюел. – Колкото повече се мъчи да се измъкне от смолата, толкова по-дълбоко затъва в нея. Та и вие, колкото повече усилия полагате да излезете от тая бъркотия, толкова повече тя ви омотава. И право да ви кажа, не виждам как може да ви се помогне освен по следния начин; често съм слушал поговорката “лудият учи на акъл умния”. И тъй като отговорите на умните не ви задоволяват напълно, посъветвайте се сега пък с някой луд; може да стане така, че разговорат с такъв човек да ви донесе просветление. Вие знаете колко князе, крале и даже цели държави са били спасявани от луди, колко битки – спечелвани и колко трудности – преодолявани благодарение мненията, съветите и предсказанията на луди. Аз няма да ви посочвам примери. И смятам, че ще се съгласите с моите доводи; който си гледа частните и домашни дела както се полага, който бди зорко над своя дом, който показва тънка съобразителност и не прощава случай да спечели и натрупа земни блага и богатства, който ловко съумява да избегне всички злочестини, причинени от бедността – тогова вие наричате житейски мъдър човек, макар божественият разум да го счита за глупак; защото за да бъде преценяван от божествения разум като мъдър, искам да кажа, мъдър и прозорлив по внушение свише и достоен да приеме благодатта на откровението, човек трябва да забрави себе си, да излезе от себе си, да освободи духа си от всяка земна страст, да очисти ума си от всякакви човешки помисли и щения, нещо, което невежествените люде считат за безумие.”
По-късно и руските писатели – класици Достоевски и Толстой в произведенията си описаха същата тази “лудост”, която обзема определени хора. У нас един велик българин констатира нещо, което е валидно и до ден днешен. Христо Ботев заяви, че “у нас умните считат за луди” и същите тези “умни” се опитаха да го изхвърлят от учебниците на децата ни.
Споменах, че и мен доста хора ме считат за луд. От преуспяващ бизнесмен, добър нумизмат, антиквар, колекционер на картини, галерист, букинист, аз се превърнах в един щастлив човек, който не се занимава с нищо. Продавам събираното повече от тридесет години и се радвам на живота. Щастлив съм, че зарязах всичко и сега само пиша и гледам семейството си. Много често оставам без пари, но винаги сякаш се случва чудо и преди да достигна дъното, отново изплувам на повърхността. Бил съм и на измамния връх на материалното благополучие, но винаги за сметка на много нерви и притиснения. Днешното щастие и хармония не бих заменил и за най-голямото богатство на земята. Гледам познати и бивши мои партньори в бизнеса как се въртят в един омагьосан кръг и не могат да излязат от него. Като деца често играехме на една игра. Намирахме стръкче маргаритки от някоя градина и започвахме да късаме листенцата им едно по едно.
“Щастие, нещастие, път, писмо. Щастие, нещастие, път, писмо...”
И така, додето стигнем последното цветче. И после пак отново...
Днес всички около мен без да знаят, играят вечно на тази игра. Веднъж ги срещам много щастливи. Или са спечелили малко пари, или някоя любовна авантюра е завършила с победа. Може да са се оженили, да са им се родили деца, да са си купили нова кола, или жилище... Значи тази маргаритка е била с щастлив край. След известно време същите хора виждам с оклюмали носове, нещастни и унили. Фалит, раздяла, развод, болест, смърт, катастрофа – това са най-честите причини за нещастието в живота им. Трети път ги виждам да пътуват за някъде. За друг град, за село, за чужбина, за риба, на лов, на почивка, в командировка. Все бързат, бързат, бързат... Четвъртото, последно за тях състояние от играта е Писмото. Хората все чакат вест за нещо, което би оправило малко живота им. Зелена карта, виза за чужбина, резултат от интервюто за работа, резултата от тотото, тегленето на лотарията, Месия...
Щастие, нещастие, път, писмо. Щастие, нещастие, път, писмо. Щастие... Нещастие...
Също както в някой филм на ужасите. Затворени в един влак, който се движи в кръг и има само четири спирки, на които не можеш да слезеш. Постоиш малко, а понякога и повече, погледаш през прозореца, в най-добрия случай можеш да отскочиш до чешмичката на перона и влакът тръгва отново. Ти отново си на него и не знаеш на коя спирка ще спре този път. Но спирките са само четири – Щастие, Нещастие, Път и Писмо. Филмът обикновено свършва с една траурна процесия, от влака до близкото гробище. По-голям ужас от това няма. Аз разбрах още преди десеттина години сценария на този филм. Първото нещо което направих тогава, бе да сляза от влака. Не избирах спирката. Когато човек слиза от този влак няма значение къде ще слезе. Важно е да осъзнае безсмислието на возенето и да слезе от влака. Нали винаги се качваме на превозни средства с цел да ни заведат някъде, а не заради самото возене? Точно това обяснявам на моите приятели. Те са още на “влака”, а аз съм вече пристигнал. Седя си на перона и ги гледам как очакващи, щастливи и нещастни, вечно пътуват. Петър Дънов нагледно е показал на учениците си въртенето в кръг на обикновените човеци и радостта на хората, преустановили това безкрайно пътуване. Нарекъл го е Паневритмия, или Ритъмът на Пан (Живота). Вместо влак той е направил едно голямо хоро от мъже и жени и на него се въртят човеците, кандидати да станат Хор-Ра (хора). Те се въртят в кръг и уж орат, копаят, предат, тъкат и така изиграват всички възможни професии на земята. Всяка година около Богородица (15 август), хиляди последователи на този Учител се качват на Рила и бързат да се “хванат на хорото” и да изиграят своята Паневритмия. Ако ги попиташ защо играят, един ще ти говори, че за акумулиране на космическите енергии, друг, че колективно медитират, трети – друго и въобще ред подобни глупости. Сигурен съм, че никой дъновист не знае какъв е смисъла на този танц. А смисълът е следния. Всеки участник в Паневритмията играе за да се събуди и осъзнае безмислието на тази игра. Постигналите, събудените хора винаги стоят, или би трябвало да стоят в центъра на кръга и със свирене и пеене да дават ритъм на танцуващите. Това правят и духовните учители в живота. Те не носят кръстовете на останалите, нито отнемат греховете им, а само дават правилния ритъм за живот на развиващото се човечество. За обикновените работници и селяни, търговци и управляващи делото на Орфей или на Христос е било вид лудост, но точно тази тяхна лудост е оставила светла диря в историята ни.
Днес, както и винаги на земята, има два вида човешки същества - едните вярват че има Бог, а другите не. От тези пък, които казват, че вярват в съществуването на Бога, малцина са истински вярващите. Тях няма да ги срещнете в първите редици на църковните служби. Те не парадират с вярата си пред останалите хора и само вътрешно, в себе си признават Бог за свой родител. Както любящия баща се грижи за децата си, така и Бог се грижи за тези, които го признават и почитат. Спомнете си думите на Иисус за птиците, които нито сеят, нито жънат, а винаги са нахранени и щастливи. Всяка сутрин още от ранни зори те започват да пеят и да славят Бога и така до вечерта. Защо никой не казва за тях, че са луди? В днешният жесток свят човек не може да бъде като птиците, но не трябва и постоянно да мисли само за физическото си оцеляване. Дори да се грижим много добре за това тяло, то рано или късно ще се разруши. Затова трябва да оставим всичко да се случва – и имането, и нямането. Какво правят човеците, посещаващи разните църкви, храмове, джамии и синагоги? Те се молят на Бог, Алах, Иехова, Буда и кой ли не, но не се молят като деца, а като чужди. Когато сте били деца така ли, на колена сте се молили на своите родители за да ви дадат храна, необходимата дреха, учебник или книга? Нима днес вашите деца също ви се молят така? Не! Когато видите, че те имат нужда от нещо необходимо, то вие веднага отивате и им го взимате. Така постъпва и Бог със своите деца. Още когато си помислите за някаква нужда, той вече знае и ви го дава. Без молитва и палене на свещи, кръстене и целуване на идоли, без подаръци и обещания, без поклони и стоене на колена.
Същото е и със заблудата, която днес се шири, че църквата трябва да стои като посредник между Бога и човека. Свещениците винаги повтарят това на богомолците и те горките им вярват. Един познат православен свещеник веднъж започна да ми обяснява, че ходенето в църквата било същото, ако човек реши да отиде при министър-претседателя или президента. Първо го посреща портиера-пазач. После се отива при секретаря, след него при завеждащият отдел, който може да разреши твоя случай и най-накрая след уговорена предварително среща, може да се срещнеш “големияг човек”. А можеш и да не се срещнеш, ако не си заслужава. Така било и при срещата на човека с Бога, казват поповете. Само дето ролята на портиер и секретар тука изпълнява свещеника. Да не смятате, че някой от тези свещеници е видял този “Бог”, за да ти обещае, че и ти ще го видиш, но поне молбата ти ще бъде предадена по надлежният ред. Само ако си платиш, разбира се. Колкото е по-голяма сумата, толкова повече свещеници ще се ангажират да предадат молбата ти на Бог. В действителност, ще се запита умният човек, а самите попове, знаят ли как да говорят на Бог? Та те въобще не знаят какво е Бог и как да го намерят, а са взели да водят и другите към Него. «Сляп слепците води и накрая... всички заедно падат в ямата.» Като родител знам следното. Моите деца когато имат нужда от мен, не ходят в кметството, или в близката църква да искат аудиенция и да чакат седмица или месец за да чуя молбата им. Те са винаги пред очите ми и аз пръв виждам скъсаните им дънки, протърканите им обувки, или овехтялата им блуза. Тогава обикновено казвам на майка им да отиде и да им купи това, от което имат нужда. Без молитви, без палене на свещи и унизителното падане на колена. Бог постъпва като мен с неговите си деца. С чуждите не се занимава, защото те имат друг “родител” и той да им бере грижите. Всичко това съм го разбрал в живота си и това е определяло отношението ми към Бога. Винаги съм бил добър негов син, живял съм по неговите закони и той се е грижил за мен. Молитвата ми е била единствено благодарствена, а понякога и да даде малко разум на останалото човечество.
Когато се опитвам да споделя тази моя философия с познати и приятели, те ме мислят за луд. За луд ме смятат и историците, когато се опитвам да споделя и нещо за темите, върху които работя в момента. Наскоро подхванах разговор с един историк. Когато му изложих накратко за нещата върху които работя, понеже нямаше какво да ми отговори той троснато отсече:
“Хей момче, аз имам диплома за тази работа и двайсет години я работя, а ти си взел да ми говориш глупости.”
Подобно отношение към мен имат и различните църкви, особено действащите проповедници в тях. Когато съм посещавал някоя църква, православна, католическа, мормонска и разните му там протестантски, за да видя нивото на знание в тях, винаги са ме отпращали като твърде нежелана личност. В едно неделно училище на кварталната православна църква открито ме нарекоха “Антихрист” заради знанията, които имам по отношение на Библията. Същите думи бяха отправени към мен и в един православен форум, дори имаше и открити призиви за моето унищожение. Поводът за това беше, че със знанието си разколебавам вярващите, а това било присъщо само за Антихриста. Знанието според тях било от Антихриста, а не от Бог. От Бог била сляпата Вяра, Надеждата и Любовта. Но нали Знанието носи светлина за всички човеци, а Светлината е от Бог? Незнанието (стоенето в тъмнина) открито се проповядва от църкви и секти, а това те кара да си мислиш, на кои ли сили служат те.
В апокрифното евангелие на Филип Иисус говори, че Гносисът, Вярата, Надеждата и Любовта са пътят към Бог. Изглежда, че някой нарочно е изхвърлил Гносисът (Знанието) от легендата за София (Мъдростта) и нейните деца. Така трите девици са останали без защитата на брат им Знанието и затова столетия наред разни църкви, попове и политици властват над беззащитните християни.
Наскоро в процес на работата ми, се наложи да контактувам с двама православни свещеници. Единият от тях, млад и начетен поп, завършил богословие във Великотърновския уневерситет, гледаше на мен като на враг. Обясних му кротко, че не трябва да ме приема като противник, стоящ от отсрещната страна на барикадата, а като приятел, който рамо до рамо с него и такива като него се бори срещу невежеството и безверието на човеците. Ако той стреля с едно оръжие, то аз стрелям с друго, различно от неговото, срещу същият този Антихрист. Днес църквите са се барикадирали здраво от страх да не попаднат под ударите на тъмните сили. Дори и вратите си са зазидали, без да знаят, че през същата тази врата ще трябва да влези и Христос, когато дойде отново на земята. Радвам се, че през всичките тези години съм успявал да държа вратата и прозореца на живота си широко отворени, за да може знанието да влиза безпрепятствено до мен. Напоследък в България станаха модерни и разните му там духовни учения, като дъновизъм, кришнизъм, чигун. Нароиха се стотици последователи на Шри Чимной, Висарион, Владимир Мегре, Мулдашев, Ваклуш Толев и колко искаш още. Сам Христос от Евангелията ни учи да се пазим от разни лъжеучители, защото в “Последните времена”, те щели да се появят много. Как да разберем кои учители са истински и кои лъжливи? Аз намерих една проста формула за разпознаване. Ако можеш да вървиш по пътя, посочен от този учител, значи той е истински. Но ако някой вземе да те убеждава чрез книгите си, че някъде там, в руските тайги в Сибир е видял една изумителна жена, която като Богородица е родила от него бъдещият Христос, то не може да му се вярва. Такава е например историята на Анастасия, списвана вече няколко години от Владимир Мегре. Как ние, обикновените хора не можем да я видим тази Анастасия, а я вижда само автора на десетина книги, посветени на нея! Същото е и с Мулдашев. Тибетските лами единствено на него са показали тайни, които никой друг простосмъртен не може да ги види. Шри Чимной пък прави фокуси и повдига тежести с едната си ръка, които и най-силният щангист на земята не може да повдигне. Излиза, че духовността им касае единствено тях самите и не е за останалите им последователи. Защо Мегре не докара Анастасия например, да я видим и ние и да се уверим, че тя не е единствено в главата му и неговите книги? А Мулдашев искам да ме заведе в Тибет, за да видя и аз генофонда на човечеството. Как тогава да му повярвам? Един истински учител трябва да може да поведе колкото се може повече ученици по пътя по който е минал, а не да ги омайва с приказки. Петър Дънов е съблазън за много търсещи в духа с хилядите си беседи и скромният начин на живот, който е водел. Днес всичките му последователи са седнали в подножието на хълма, който им е изградил и са щастливи там. Той им е като един заслон и ги пази от бурите на живота. Лично аз в началото на 90-те години на миналият век започнах да купувам всички беседи на Дънов и да ги чета. Наистина, действаха ми успокоително, но само толкова. Тогава реших да започна да изкачвам този хълм и какво беше учудването ми, когато стигнах върха. От там се виждаха толкова по-високи върхове и предизвикателства, че останах изумен. Жал ми е за всичките тези дъновисти. По принцип те са чисти хора, търсещи, но зациклили. Седнали са си спокойно до коленете на своя Учител, четат си постояно неговите беседи, пеят песните на Бялото братство, играят паневритмия и накрая не могат да разберат най-важното в живота. «Когато започнеш да подражаваш на някой, изгубваш себе си.» Това е една велика мисъл на Кришнамурти. Защото никога не можеш да станеш като учителите, нито имаш тяхната сила, нито живееш в тяхната епоха. Човек има нещо друго. Той притежава способността да намери свой собствен път към духовното си издигане. Път, към върха на който ще намери собствения си Аз, която е част от Бога. Изкачването на чужди върхове е погрешен път, защото на тях няма нищо. От своя собствен връх човек може да види колко ниски са върховете на предишните Учители. Това се вижда единствено отгоре, от върха, а не от подножието на планината.
Навремето не можах да уча история и се радвам за това. Още на двадесет години, веднага след казармата си направих една програма за самообразование и тя се оказа много по-добра и от най-престижните уневерситетски учения. По нея учех само нещата, което ме интересуваха и можех да ги приложа по нататък в живота си. А какво правят обикновено студентите по време на изпити? Мобилизират се и започват да учат по един предмет, но не заради някакъв интерес или нужда, а единствено за да си вземат изпита. Веднага след взимането му те изхвърлят почти всичко научено, защото не им трябва и започват да учат за следващия изпит. Накрая на годината дали са останали 5 – 10 % от всичкото знание, или по-малко? Не можах да уча по тази порочна система и съм много щастлив от този факт. Купувах си книги според интереса и нуждите и четях само това, което живо ме интересуваше. Сега нямам диплома за завършено висше образование, но имам знание с което се гордея.
След като излезе първата ми книга, човекът, който преиздаде книгите на Стоян Диловски – ТОД я прочете и ми каза:
“ХХХХХ, всичко написано в книгата ти мога да оборя, само тези четири деца откъде ги взе?”
После ми забрани да му се обаждам повече, под предлог, че не е трябвало да се обявявам за Месия. От негов приятел разбрах, че след това е унищожил книгите си, които бяха почти готови за печат и е започнал да ги пише отново. Не само окултистите ме отхвърлиха. Малко преди да си отиде от този свят известния писател Кръстьо Мутафчиев беше една вечер в клуба на архитектите в София. Случайно бях там и ме запознаха с него. Разказах му накратко върху какво работя в момента. Не очаквах кой знае каква похвала, но си мислех, че като малко по-нестандартен писател, който пише на тема история, той ще погледне оптимистично на работата ми. Какво беше моето учудването, когато ми каза, че никой в България не може да направи повече от това, което той е направил в областта на историята. Като аргумент заяви:
“Момче, още не си бил роден, когато аз съм разговарял със Светослав Рьорих на една маса, точно така, както разговарям с теб сега.”
Точно тук аз би трябвало да ахна от изненада и да падна под масата, но не го направих. Не бях много възхитен от книгите на Николай Рьорих, нито от “Агни йога” на Елена Рьорих. Не му го казах, а само го попитах следното:
“Господин Мутафчиев, не допускате ли факта, че един ученик може да надмине учителя си? Аз с интерес съм чел всичките ви книги, но имам амбицията да ви надмина. Ако напиша нещо по-добро за историята на България, значи съм имал добри учители като вас.”
След тези мои думи господин Мутафчиев ме изгони от масата.
Има и една трета категория човеци, които гледат на мен, също както човек гледа огромна фадрома, дошла да събаря къщата му. Техните представи за историята и религията, според мен са като къщи, построени на свлачище. При първият по-проливен дъжд могат да отидат в дерето. Когато започна да им казвам, и доказвам, че в Библията има много неправилно тълкувани неща и събитията са се случили в Европа и на Балканите, а не другаде, те веднага ми лепват диагнозата “Луд”. Всички те предпочитат да си живеят със старите представи и просто ги мързи да се замислят. Ето защо светът е на този хал. Кажете ми, как може да се промени нещо при тези човешки същества? Ами те са затънали в невежесво, като прасета в мръсотиите си и са щастливи при това. Съвсем скоро целият този сват ще бъде разтърсен от страхотни войни и природни катаклизми. Те, наред с истините, които ще излязат на белия свят за ролята на църкви и секти, ще активират свлачището и то с грохот ще понесе милиарди човешки души в пъкъла. За голямо съжаление представите за живота на по-голяма част от населението на земята са свързани с материалното съществуване на нея. След рухването на материалната ни цивилизация всички, които са намирали подслон под стряхата и ще си отидат заедно с нея. Понятия като “Бог”, “Духовни светове”, “Небесни жители” за тях не съществуват. Древните учения са давали насока за намиране на правилния път в живота, но днес кой ли ги чете и още по-малко следва.
Ето какво пише в една упанишада за робуването на ума:
“Умът наистина е двоен – чист и нечист; нечист – когато има мисли за предмети на желанието (Кама), а чист – когато е свободен от желанието (Кама). Умът, наистина е причина за робство и за свобода на хората: омотан в предмети, той води към робство; свободен от предмети той води към свобода, тъй казват те.
Тъй като сигурна е свободата на оня ум, който е чист от предмети, то търсещият освобождение трябва постоянно да чисти ума си от тях.
Когато умът, свободен от стремеж по предмети и добре прибран в сърцето, достигне до същината на Себето (Атма), тогава той се намира в своето висше обиталище. Той трябва да се отдръпва, докато се разтопи в сърцето.
Това (въздържане) е и знание (жняна) и медитация (дхиана); останалото е само спор и многословие.”
Аз мога да го обясня по друг начин. Това го пише и в книгите на Ошо. Тялото на човека се обслужва от един Ум и той ни служи като камериер и управител на една къща. Тялото ни е тази къща и умът ни като добър управител винаги мисли, как да е добре нахранено, облечено, удобно настанено, налюбено. Истинският собственик на тази къща в действителност е духът, който е частица от цялото, наречено Бог. Умът сам това не може да го разбере и затова на помощ идва Божествения Дух. Той кара човека да се самосъзнае, да се отдели от стадото и да каже “Аз Съм”. Така от човеците се раждат ХОР-РА-та и тези ХОРА управляват живота си с Разум. Вижте и разликата между Ум и Разум, защото мнозина от вас не знаят каква е тя. Думата “Разум” е съставена от три отделни думи – Ра, Аз и Ум. Виждате как Умът е подчинен на Ра – Светлината на Божесвения Дух и Аз – Самоосъзнаването. Само с Разум хората могат да видят преходността на този свят и величието на Бога.
Да се научим да четем
Напоследък много е модерно човек да пише и говори за духовност. Излязоха хиляди книги на стари и нови автори и всички те се опитват по един или друг начин да ни внушат да бъдем духовни. Стотици, да не кажа хиляди, са пътищата и начините които, знайни и незнайни учители ни сочат днес. Как да не се объркаш от разнообразните му там вери, църкви, секти, школи, групи и незнам какви ли не още организации. Всички те ни пропагандират от авмоните на църквите си, или чрез разни проповедници, как да намерим бога. С книгите нещата са по-сложни. Чрез тях можем да се докоснем до учението на който си искаме гуру по света. За тази цел не ни е необходимо да посегим този или онзи ашрам в Индия. Ученията на тези “учители” достигат до нас благодарение на книгите, а вече и чрез интернет. Пространството и времето вече не са преграда да разберем за някое ново прозрение на поредния просветен ум. Най-опасни са обаче тези, които се обявяват за поредния Месия на човечеството.
Преди около петнадесетина години и тук, в България започнаха да се роят църкви и общества, наред с хилядите книги на духовна тематика. Лично на мен отначалото ми беше трудно да се ориентирам в разнообразието на този вид литература. Затова започнах по най-простия, но и най-труден начин. Купувах абсолютно всичко, което приличаше на духовно и го четях. Не приемах нищо за чиста монета и продължавах така около 5-6 години. Библиотеката ми се напълни за това време с повече от хиляда книги на тези теми. В тях имаше всичко. Библии, Коран, книги за египетската религия и магия, всичките му там източни учения на Китай, Индия и Тибет. Наред с тях бяха и теософски, антропософски книги, Агни йога, стотици беседи на Петър Дънов, книги за Кабала, масони, розенкройцери, катари. Имаше дори и индиянски прозрения от Америка, на разни шамани от Африка, суфита и какво ли не още. Една от ценните книги излязла малко по-късно бе “Алхимикът” на Пауло Куельо. Нея я цитирам, защото и аз като главният герой на книгата, трябваше да търся къде ли не, за да разбера най-важното. Истинското духовно съкровище си е било винаги тук, в България, а всички го търсят навсякъде по света. Протестантите си имат една книга, наречена Библия, която си я носят почти винаги с тях. Останалите християни също я използват наред с други книги на разните му там светци и духовни отци. Повече от милиард и половина са християните по света. Всички те са запознати в различна степен със съдържанието на тази книга. Едни казват, че са я чели поне един път в живота си. Други пък са я разлиствали, но като видят, че не разбират нищо, са се отказвали от четенето и. Трети пък направо си признават, че въобще не са я отваряли. Всичките тези християни са приемали на вяра тълкуванието на знаещите преди тях. А и Холивуд през последните десетилетия набиваше в нашето съзнанието същата тази картина, създадена в представите ни още от детство. В духовните книги пише, че Библията имала две нива на разбиране – езотерично и екзотерично. Едното било скрито, само за посветени, а другото открито и достъпно за всички. Много от авторите, изследващи Библията и живота на Христос са се наричали езотерици. Такиви са Блаватска, Щайнер, Дънов, Ошо и много други. Дали наистина са езотерици ще разберете накрая на книгата. Но какво в действителност означават тези две думи – езотера и екзотера? Първият език на земята е бил сричков. Една дума се е състояла от една сричка. Днес същите тези срички са обединени и съставляват днешните думи. Ще ви дам пример с думите «езотера» и «екзотера». Езотера се състои от четири отделни срички с различно значение. “Е” означава – ето, “ЗО” – живот, “ТЕ” – твърда и “РА” – светлина. Знаем, че най-сгъстеното състояние на светлината е материята и така в латинския език тези две думи за твърда светлина са изписани като ТЕРА, или земя. Езотера на този древен език се чете като “Ето живота на Земята”. В думата “екзотера” имаме познатите ни срички, ЗО, ТЕ и РА, но първата Е е заменена с ЕК. ЕК означава ехо, отражение и така думата “екзотера” означава – отразен живот на Земята. От това ново знание можем да си направим следния извод: Езотерикът вижда живота на земята такъв, какъвто е, а екзотерикът вижда само неговото отражение. За първото в речниците казват, че е скрито, укрито за непосветените, а за второто – открито, достъпно за всички. Какво излиза накрая? Само и единствено посветените могат и трябва да четат Библията, понеже само те могат да я разберат. Останалите на доверие ще приемат това, което им кажат тези, наричащи се просветени. Поначало съм си неверник и обичам да проверявам нещата, затова реших да направя собствен прочит на тази свещена книга. Първо трябваше да се науча да чета и започнах с азбуката. В старата ни азбука, наречена Кирилица по подобие на гръцката и еврейска азбука всяка буква си има и някакво значение, или съдържание:
Азъ, буки, виде, глаголь, добро, есть, живите, зела, земля, иже, и, како, люди, мыслите, нашь, онь, покой, рцы, слово, твердо, оникь, укъ, фертъ, херъ, отъ, цы, червь, ша, ща, еръ, еры, ерь, ять, ю, о, я, кси, пси, вита, ижица.
В гръцката азбука само 14 от 27-те букви притежават т. н. акрофония: алфа, бета, гама, делта и т. н., но те не означават нищо, защото са само производни на буквите в иврита: алеф “бик”, бет “дом”, гамел “камила” и т. н. В Кирилицата виждаме изцяла признаци на акрофоничност, но само в едно отношение тя се различава от иврита. В иврита всичките названия – букви са съществителни в единствено число, а сред всички букви от славянската азбука в крайна сметка 7 думи са глаголи. Четири от тях са в повелително наклонение: два в единствено число (рцы, цы) и два – в множественно (мыслите, живите), един глагол е в неопределена форма (ять), един в трето лице единственно число (есть) и един в минало време (веди). (Нека да отбележим, че в иврита понятието глагол въобще отсъства.) Освен това: сред названите букви се срещат и местоимения (како, шта), и наречия (твердо, зело) и съществителни в множественно число (люди, буки) както и в обичайния говор. В нормално свързаната реч, един глагол се пада средно на три части на речта. В названията на буквите в църковнославянската азбука наблюдаваме именно такава честота на глагола, което пряко ни показва свързания характер на азбучните наименования. Тава ме наведе до мисълта, че може би в азбуката ни има скрит някакъв текст и той е бил неизвестен до днес. Една нощ седнах и с помощта на няколко речника започнах да разчитам буквите – думи и да ги превеждам на съвременен български. Не очаквах да открия това послание до нас, днешните българи, така добре укрито в азбуката. Първата буква е Азъ. Азът е най-висшата форма на самоосъзнаване на човека на земята, степен, до която са достигнали Хор, Христос, Буда, Зороастър и други мирови учители. Втората е Боуки. Тя означава Посветен в Знанието, науките. Виде е силата, която всичко вижда, когато е усвоила знанието. Това е сестрата на Знанието, която ни тегли вечно нагоре.
“В санскрита е “Видя” (Vidya); буквално “знание, учение, познание”; индуизмът познава два вида видя: 1. по-незначително познание (Апара-Видя), добито по интелектуолен път знание; 2. по-висше познание (Пара-видя), интуитивен, духовен опит, който води до просветление, освобождение и разбиране на последната действителност.”
“Енциклопедичен речник на източната мъдрост”
Нашето “Виде” е Пара-Видя, или по-висше познание, което води до просветление.
„Глаголи” означава две неща – говорене и действие. То е качествено само тогава, когато човек знае и вижда света с нови очи. „Добро” е Благо, а Благото е „Добро”. Но ето и самото послание:
„Аз Истина Виждам И Правя (и говоря) Добро (Благо). Ако Живеете Знаещи На Земята, Които И Каквито Хора Да Сте, Мислете За Нашият И За Другият Покой. Казвайте Словото Твърдо. Запомни Нахалнико (Невернико). Христос, Отца и Червеите, Са, И Ще Бъдат. От Ера В Ера, И В Ерите. Чудо За Теб, И За Мен. И За Всички. За Цезара, И За Кучето. И Така. От Началото До Края.”
Поколения наред са изучавали тази азбука не само тук в България, а и в Русия и другаде по света. Съставителите и са се опитали да кажат на изучаващите четмо и писмо нещо.
“Ако живеете знаещи на земята, които и каквито и хора да сте, мислете нашия и за другия покой!”
Защо нашите учители в училище не са ни учили за “другия покой”? Защото и техните учители не са знаели за съществуването му. Така българският народ влезе в една епоха на безверие в Бог, отвъдното и безсмъртието на душата.
“Казвайте словото твърдо!” Какво означава това? Дали има връзка с библейското “В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.”
Разбира се, че има връзка, защото всичките тези посветителски слова имат един корен и той е на територията на днешна България.
“Запомни нахалнико (невернико)! Христос, Отца и червеите, са и ще бъдат! От ера в ера, и в ерите! Чудо за теб и за мен! И за всички! За цезаря и за кучето! И така – от началото до края!”
Неверниците днес ни убеждават, че животът е само днес и сега. От ефира на радио и телевизия постояно ни набиват в главите този рефрен. Никой не ни казва, че животът е безконечен. Ако се опиташ да говориш днес за безсмъртието на душата, то всички ще те обявят за поредният смахнат, или луд.
Какво е това послание към знаещите на земята? Да си зададем и другия въпрос. Кои в действителност са истинските знаещи на тази земя? Професорите, учителите, човеците завършили някакво образование и притежаващи диплома, дали могат да се нарекат днес Знаещи? Излиза че истинското знание няма нищо общо с това, което ни преподават в учебните заведения. Това навярно са искали да ни предадат и в посланието. Но то е било забравено или укрито и затова днешните поколения са в това безпътие и безверие. Знанието трябва да ни доведе до истината, а не е самоцел. Само Истински Знаещите правят добро на земята.
Българска кабала
Преди няколко години започнах да публикувам някои части от тази книга в разни форуми на Интернет. Някои от участниците в тях ме обвиняваха в „стъкмистика”. Това в прав текст означава „нагласяване на нещата така, както на мене ми е угодно”. Разбира се, че това е така. Някой, някъде и някога е казал нещо, или е разтълкувал някоя дума или събитие и днес всички приемат това за даденост. Не само това. Те си живеят в изградените от други „къщи” от представи и се чувстват добре в тях. Ето един пример с историята. Представете си, че някой някога умишлено е изкривил историята и днес всички берем плодовете на това изкривяване. Разликата между мен и останалине е тази, че аз се съмнявам във всичко. Приемам само тези неща, които мога сам да си ги обясня и да им предам някакво значение. Светът около мен го гледам през моите си очи, а не през очите на другите. По този начин нещата които виждам и разбирам ме ползват по-добре, отколкото тези на другите. Мнозина от вас са чели за еврейската кабала и не са разбирали кой знае колко. И при мен беше така. Това е заради незнанието ми на иврит и завъртяните тълкувания. Веднъж реших да се опитам да пренеса основното от нея на българската азбука. Преди повече от 150 години ние сме ползвали старобългарската азбука, но за нея няма да стане въпрос сега. Днес ние ползваме една друга азбука. Тя е осъвременен вариант на старата българска азбука. Точно върху нея ще нанеса науката за кабала, защото откакто съм се родил я ползвам, а това правят и останалите българи по света. Нали си спомняте как е изградена кабалата върху еврейската азбука – три главни букви, седем двойни и дванадесет прости. За знаещите това са: Светата Троица, Пространството и Времето. Нека сега да пробваме с нашата азбука и да видим дали ще можем да направим една Българска Кабала.
Буквата «А» стои в началото на нашата азбука и това е Бог (Той и Тя). При евреите е Кетер. Втората буква е “Б”. Тя е Синът на Бога, еврейското Хохма. Дъщерята на Бога е «В», още Бина. След като сътворил от себе си тези две божествени деца, Бог решил да сътвори и Земята “Г”, а над нея Небето «Д», което да стои като купол над Земята. При евреите и Древен Египет първо е построено Небето Хесед (Нуд) и после Земята Гебура (Геб). Формите на нашите букви ни напомнят винаги за този строеж.
Буквата “А” е като връх на пирамида, от който като лъчи слизат надолу неговите еманации (деца) – Синът (Въздуха) и Дъщерята (Водата).
Синът “Б” идва от небето, което е като хоризонтална линия и е слязъл в Света, като един зътворен кръг.
Дъщерята “В” хармонизира този Свят, чрез закона “Както на небето, така и на земята”. Затова двете половини на В са почти еднакви и стоят една върху друга.
Земята “Г” е една хоризонтална линия (Небе), която се спуска в единия си край надолу. Това е Светлината, слизаща в Мрака и превърната в Материя.
Небето “Д” е като една пресечена пирамида, символизираща четирите посоки и четирите стихии с излизащи лъчи надолу.
В Древен Египет така започва прословутата Хелиополска божествена Декада. Атум – Андрогин, роди Шу – Въздуха (Син). После роди Тефнут – Водата (Дъщеря) и Нут – Небето (Огън), втора Дъщеря и накрая Геб – Земята (втори Син). Така е била построена първата Божествена Пирамида – Сътворената. Запомнете как се строи. От върха, към основата, която се състои от четири елемента – Въздух, Вода, Огън и Земя. Според учените преди Големия взрив, нашата вселена е била подобна на яйце. В това т. н. “яйце” се е съдържал потенциал за раждането на вселената така, както и в кокошето яйце има потенциал за излюпването на едно пиле. След като се е самооплодило вселенското яйце «А», то е експлодирало и е започнало да се превръща в нашата Вселена. Разширението на тази вселена много прилича на делението на женската яйциклетка. Ако отстрани можем да наблюдаваме този процес, ще видим, че прилича на една експлозия. Когато избухне някъде взрив, светлината е първото нещо, което се вижда отстрани. Веднага след светлината виждаме огън, а звукът идва най-накрая. Ако Светлината получена след взрива на вселенското яйце я наречем «Б» (Въздух, или Дух), то Огънят ще трябва да е «В» (Водата). Те са родени от това яйце и затова са брат и сестра. След като Светлината «Б» тръгнала да опознава Мрака, в който плувало това яйце преди взрива, тя толкова се отдалечила от центъра, че накрая попаднала в плен на този Мрак. Така Светлината е била заключена в атома и се превърнала в твърда светлина «Г» (Земя). Латинското наименование на Земята е Тера – Те (твърда) и Ра (светлина), а на старо-гръцки е богинята Гея. Огънят «В» като женски принцип тръгнал подир светлината и след като разбрал за нейното падение и пленяване се превърнал във Вода. Тази Вода обгърнала създаденият материален свят и наложила законът на хармонията в него. От тази хармония се родили галактиките, органите на тази вселена , а атомът – затвор на Шу, служи за Сърце и го наричаме вселенското слънце Ра. Накрая се появил и животът «Д», който като Небе обгърнал сътвореният свят и с това завършило изграждането на Вселената. По своят строеж този божествен свят прилича на пирамида, която е построена от върха надолу. Под тази пирамида има друга, подобна на божествената. При нея първо е построена основата и е обърната с върха надолу, защото е Родена. Това е нашият видим свят. Е, Ж, З, и И са основите на долната пирамида. Отново четири елемента, четири деца – две момчета и две момичта. «И» е Озирис, «З» – Сет, «Ж» – Нефтида, «Е» – Изида и отговарят на Въздух, Земя, Огън и Вода. «И» (Озирис) – Божествената светлина слиза в Материята, отново се изкачва и отново слиза. До нея непрекъснато е неговата сестра Изида – “Е”. По форма тя прилича много на В (Тефнут) от горната пирамида, но тук тя не е цялостна, затова е обърната обратно и е прекъсната. Животът на Земята “З” («зои» на гръцки) е Сет. При нас петте ни сетива, заедно с Ума са тези, които ни карат постояно да се прераждаме на земята. В тялото ни непрекъснато се борят трите гуни (заблуди) на материалните нужди и трите божествети принципа. Тази борба е показана в буквата «Ж» (Огън), която символизира и колесницата на Кришна, теглена от седем коня. Кръстът в средата на “Ж” е Хармониятя (Любовта и мира). Той е хармонизатора на тези два набега – нагоре към Духа и надолу към Материята. Буквата “Е” – Изида е сестра на Нефтида на земята. Най-отдолу за връх на тази Родена Пирамида стои Човека – «Й». Прилича много на Озирис (И), но над него има една чертичка, която показва синовният му произход. В Египет са го наричали ХОР. До тук буквите станаха 10. Три основни и седем двойни. Остават дванадесетте прости. Представете си, или ако искате си нарисувайте един кръг. Разделете го хоризонтално по диагонала на две равни части. Долната половина я оцветете в някакъв цвят. Това е нощта на Ра. Горната половина пък ще е деня. Сега разделете отново този кръг вертикално по диагонала. Получава се един кръст в кръга. Най-отгоре напишете: ЮГ и РА. Най-отдолу ще е Север и Озирис, отдясно – Запад и Атум, отляво – Изток и Хепри (скарабея). Това е Времето. То се дели на Ден и Нощ. Давам този пример като изхождам от древноегипетската религия, в която са укрити много истини за произхода на човечеството и неговия път.
Преди около 25920 години нашата галактика е била огреяна от едно друго слънце, което древните са наричали с името РА. Но във въртенето си подобно на земята тя навлязла в т. н. Нощ на Ра. На кръга това е започнало на Запад. В плен на тъмнината на Нощта попаднали милиарди частици светлина. Това е светлината на Атум, която започнала да пътува във Времето на Долното полукълбо със своята слънчева лодка. Разделете сега долната половина на кръга (Нощта) на дванадесет равни части и по посока на часовниковата стрелка нанесете буквите К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф и накрая Х. В дванадесетия час на Нощта, където е буквата “Х”, светлината на Ра трябва да е достигнала до Изток и да се е превърнала в скарабея Хепри. Това са дванадесетте времеви врати, през които трябва да премине Озирис, пленената от тъмнината Светлина на Ра, като през 12-те часа на нощта. Само, че тук един час се състои от 2160 г. Това е един пресеционен месец. Дванадесетте подвига на Херакъл са преминаването на Озирис през тези дванадесет часа през нощта. На Запад на кръга на Времето, пътуването е започнало през ерата на Водолея и на Изток пак през същата ера ще настъпи Изгрева. Отново ще изгрее вселенското слънце РА. Буквата Х е на финала. Това е латинското число Х=10. Помните ли Витрувиянския човек на Леонардо? Тава е човек здраво стъпил с нозете си на земята и разперил ръцете си нагоре към Божествения свят. Това е Хор, владетелят с двете корони, бялата – на духовното царство (Горен Египет) и червената – на земното (Долен Египет). Червената корона му е дадена от боговете, за победата му над чичо му Сет (Живота).
Двете пирамиди са като два паралелни свята. При въртенето им в мелницата на Времето, от горната пирамида постояно падат искри божествена светлина в долната. Там те продължават своето съществувание като души. Долната Пирамида (Проявеният Свят) действа като един огромен електромагнит и така задържа пленените души, като не им позволява да се изкачват в Горната Пирамида. Природата на тези божествени души ги кара постояно да изпитват един стремеж към тези четири стихии. Видяхме двете пирамиди, едната съставена от четири божествени елемента, като четири деца родени от Бог, а другата от сътворените в материята Земя, Огън, Вода и Въздух. Как се излиза от този величествен божествен затвор? Ще ви дам един пример: Представете си, че сте затворени в Хеопсовата пирамида и не знаете как да излезете от нея. Веднъж сте в подземната камера, смазан от тежеста на милионите каменни блокове. После се изкачвате в Камерата на Царицата и накрая, в Камерата на Фараона. После пак отначало. Живота ни е подобен на този затвор, който ви описах. Веднъж се раждаме бедни и нещастни, смазани от живота, жесток за тези, които не знаят как да го живеят. После отново се раждаме и сме на по-високо в житейската йерархия. Отново пленници и отново подтискани и ограбвани от стоящите над нас. Трети път пак сме на земята, царе, владетели, банкери, щастливи и … Точно в апогея на щастието ни смъртта ни грабва и не можем да се нарадваме на това щастие. Бедни, богати, царе и после пак отново – бедни , богати, царе... Един кръг от прераждания, в който човечеството постояно се върти хиляди години и постепено забравя божествения си произход. От всичките тези човеци един е успял по някакъв начин да напусне затвора на тази пирамида. Този един се е казвал Хор. Излизайки от нея той се е изкачил на върха й е видял божествения свят и неговата подредба. Не само това. Той се е самопознал като една от милиардите частици светлина, попаднали в плен на атома и се почуствал нещастен и самотен в своята свобода. Само цялостен, събран, той (вече като Озирис) е могъл да се ожени за своята сестра (Шу, Изида) и подобно на баща си да създаде нова галактика. Така се раждат галактиките. Тогава взел своето съдбовно решение. Започнал доброволно да влиза в Пирамидата – затвор и да учи и останалите си събратя, как да излязат и те оттам. А каква е ролята на децата му тука, ще се запитат мнозина от вас? Децата на Хор са станали основа за една пирамида. С помощта на тази пирамида Хор е успял да напусне кръговрата от прераждания. С побеждаването на четирите стихии в човешкото тяло, които приличат на четирите му деца, Хор е успял да премине влиянието на четирите планети, стоящи в основата на сътворената пирамида. Пътят за излизане от материалния свят не е с космически кораби навън, към звездите. Човек трябва да победи влиянието на четирите вътрешни планети и да се стреми към Слънцето. Само там като Слънчев Син той може да намери пътя към паралелния, истинският свят, на когото този е само огледално отражение. Затова древните са го наричали Мая – Илюзия. Влиянието на Земята, Луната, Венера и Меркурий ни пречат да станем Слънчеви Синове. Това са четирите стихии, които трябва да победим и подчиним в живота си на Земята. Луната (Невежеството), Венера (Страстите) и Меркурий (Егото) пък са трите „гуни”, които ни пречат да станем Брахмани, Жреци, Светци, Деца, или Синове на Слънцето. Ето например какво се случи с мен по пътя ми към придобиване на титлата Хор (Хорос). Когато бях на 22 год. се роди първото ми дете Жана. По това време аз се е борих с материята – оцеляването и укрепване на физическото ми тяло. Тази моя Борба ми донесе и още други неща. През това време изградих и интелекта си. Със знанието и опитността натрупани през този период окончателно се освободих от Невежеството. Първият ми син Александър се роди, когато станах на 30 години. Това беше период на завършване на Борбата ми над Материята и започване на новият етап – Победа над Страстите (Желанието да притежавам). По това време започнаха и житейските ми победи и поражения при жените и парите. Вторият ми син Благовест ми донесе Подчиняването на Егото. Това се случи когато бях на 33 години и тогава започнахада си задавам и първите въпроси свързани с езотериката. При раждането пък на втората ми дъщеря Любомира, когато бях на 40 години постигнах Хармония между Духа и Материята. Това беше свързано и с прекратяване на предишния ми начин на живот и едно ново начало. Едва тогава истински оцених силата на спокойствието, домашният уют, семейството и простият начин на живот. Четири деца – четири Стихии: Жана (Стрелец) – Огън, Александър(Риби) – Вода, Благовест (Телец) – Земя и Любомира (Близнаци) – Въздух. Какво по-голямо доказателство за титлата Хор на земята?
Нека сега да продължим и да разгледаме Кабалата чрез българският език. Думите в езика ни са съставени като са използвани буквите от първата и втора пирамида в комбинация с дванадесетте букви на Времето. В тези комбинации влизат и останалите осем допълнителни букви. (В нашата азбука има още осем помощни (двойни) букви, които я правят по богата и по-универсална от останалите.) Ето например как се е образувало името Хор. “Х” е дванадесетата буква на Времето и е точно на изхода преди Изгрева. “О” е предпоследната буква от падението на Светлината в Материята и показва старото човечество преди Падането. “Р” пък е първата буква след Падането “П” и съответно показва новото оцеляло човечество. Така виждаме как името Хор съчетава в себе си един своеобразен сбор от стария (преди потопа) и новия човек на финала на времето. Ето ви и малко примери:
Думата “хоризонт” е съставена от две отделни срички “хор” и “зо”. Хор, това е духовният свят на Христос - Небето, който е отгоре, а Зо е материята, или земният живот. Границата между тях се нарича ХОРИЗОНТ – ХОР + И + ЗО + НТ
ЕЗОТЕРА = Е + ЗО + ТЕ + РА,
Е = ето, ЗО = живот (гр.), ТЕ = твърд и РА = светлина (тера = земя), или Ето живота на Земята.
ЕКЗОТЕРА е също като ЕЗОТЕРА, но вместо Е (ето) имаме ЕК = ехо, отражение. ЕКЗОТЕРА не означава както ни убеждават речниците нещо „открито”, „достъпно за всички”, а „Отразен живот на земята”. От тук се вижда, че езотериците виждат нещата на земята такива, каквито са, а екзотериците само техните отражения. Отразеният живот е достъпен за всички, а истинският е само за малцина.
Така е и с думата АНГЕЛ. АН – небе, Г – земя, ЕЛ е дух. От дясно на ляво означава Дух на Земята от Небето. (Много от съвременните думи се пишат от ляво на дясно, но се четат обратно, от дясно на ляво.) Името БЕЛ е съставено от Б – Син на Бога и ЕЛ – божествен дух.
Благо – Бел на Земята – Г.
РАЖДАНЕ – родена от небето светлина. Ра – Светлина + Жд – Падане, Слизане (обратното на Дж – Издигане, Извисяване, Изкачване) + Ане – Майка.
ИНТУИЦИЯ = ИН + ТУ + И + ЦИ + Я
ИН = Материя, Земята
ТУ = прескачане: ту тук, ту там.
И = съюз
ЦИ = етерен, духовен свят
Я = край (последната буква от азбуката ни, съставена от буквите „и” – Озирис и „а” - Бог). Човек, който притежава интуиция „прескача” от земята в духовния свят и обратно (Ту тук, ту там) и така до края.
ИСТОРИЯ = ИС + ТОР + И + Я
Ровене ИЗ ТОРта, (оставена от човечеството) И така до края Я.
Мога да дам още хиляди примери за този сричков език, но оставям и на всички вас да се потърсите и да откривате. Тези думи срички са станали основа на много от езиците на земята, на живите и на мъртвите. Сега с тази българска кабала всички може да работите и да разберете смисъла на много от думите в българския език.
Защо правя тази интерпретация, като обвързвам българския език с първата реч, прозвучала на Земята? Много духовни учители на нашия народ са говорили за някаква мисия, която същия този народ трябва да изпълни. Много съм мислил върху това. Каква е тази мисия и с какво народът ни е по-различен от останалите народи на света? Започнах да ровя в историята и да търся отговор на този въпрос и намерих много интересни неща.
Следва.
|
Нова книга
