Иисус Навин 2

Ето как продължава завоевателната политика на Иисус Навин на територията на България. След бързата и неочаквана победа край град Гобаон (Шипоне, Ихтиман), той се спуска да преследва армията на византийците по поречието на Марица, чак до Хеброн (Одрин). След това се завръща в лагера (Галгал) около Оряхово. Но византийците не могли да преглътнат лесно поражението от българите и отново сформирали коалиционна армия за борба срещу нашествениците:

1 Егда же услыша иавин царь асорск (Царево, дн. Ксанти), посла ко иоваву царю мадонску (Драма), и к царю семеронску (Морунец, дн. Кавала)и к царю ахиавску (Зъхна),

2 и к царем иже в сидоне (Тесалоник, Солун) велицем и в горней, и в араву (Равать, Остр. б-я – Лутра, Траянопол) прямо хенерефу (Енос и Вира, Фере), и на поляну, и в нафеддор (Абдера),

3 (и въ пределех Дорских (Абдера) от запада, Остр.) и к приморским хананеам от восток, и к приморским аморреом и хеттеом, и ферезеом и иевусеом, иже на горе, и евеом, и иже под аермоном (Маронея), в землю массифа (долината на р. Места).

4 И изыдоша сии и царие их с ними, людие мнози, яко песок иже при краи моря (Бяло море) множеством, и кони и колесницы многи зело.

5 И снидошася вси царие сии, и приидоша вкупе, и ополчишася при воде маррон (Маронея) воевати на израиля.

6 И рече Господь ко иисусу: не убойся от лица их, яко заутра в сей час аз предам их язвенных пред сыны израилевы: конем их жилы пресечеши и колесницы их да сожжеши огнем.

7 И прииде иисус и вси людие воинстии с ним на них к воде марронстей (Маронейски) внезапу, и нападоша на ня в горней.

8 И предаде их Господь под руце израилевы: и секуще их, прогнаша даже до сидона великаго (Тесалоник) и до масрефоф-маима (р. Стримон, р. Струма) и до поль массифских (долината на р. Места) к востоком: и изсекоша их, дондеже не остася в них ни един цел и избегший.

9 И сотвори им иисус, якоже заповеда ему Господь: конем их жилы пресече и колесницы их сожже огнем.

10 И обратися иисус в то время, и взя асор
(Царево, Ксанти), и царя его уби мечем: асор бо бе прежде обладающий всеми царствы сими:

11 и изби все дышущее, еже в нем бысть, острием меча, и потребиша вся, и не остася в нем все дышущее: и асор (Царево, Ксанти) запалиша огнем.

12 И вся грады царств сих и вся цари их взя иисус и изби я мечем, и потреби их, якоже повеле им моисей раб Господень.

13 Но вся грады крепки не запали израиль, точию асор (Царево, Ксанти) един запали иисус.

14 И вся корысти их и вся скоты их плениша себе сынове израилевы: людий же всех потребиша мечем, дондеже погубиша их, и не оставиша от них ни единаго дышущаго.

15 Якоже повеле Господь моисею рабу своему, тако моисей заповеда иисусу: и тако сотвори иисус, не преступи ни единаго же от всех, яже заповеда Господь моисею.

16 И взя иисус всю землю горную и всю землю нагев, и всю землю госомску, и равную, и яже на запад, и гору израилеву, и поля яже при горе,

17 от горы хелха (Ахире, Остр. – Макри), и яже восходит к сеиру (Сяр, Сере на юг), и даже до валгада (Белград, Белгород Днестровски), и поле ливана (Влахия) под горою аермон (пл. Родна на север): и вся цари их взя и изби.

18 И многи дни сотвори иисус с цари сими брань:

19 и не бе ни единаго града, егоже не предаде Господь сыном израилевым, кроме евеа обитающаго в гаваоне (Шипоне, Ихтиман): всех взяша бранию:

20 яко Господем бысть укрепитися их сердцу, сопротивитися на брани противу израиля, да потребят их, яко да не дастся им милость, но да потребятся, якоже глагола Господь к моисею.

21 И прииде иисус в то время, и потреби (вся) енакимы от горныя, от хеврона (Одрин) и от давира (Проват, Провадикьой) и от анова (Азине, Приморско), и от всея горы израилевы и от всея горы иудины, с грады их, и потреби я иисус:

22 не остася ни един енаким от сынов израилевых, но точию в газе (Созопол) и в гефе (Агатопол, Ахтопол) и во асидофе (Урдовиза, Китен) осташася.

23 И взя иисус всю землю, якоже заповеда Господь моисею: и даде ю иисус в наследие израилю, разделением по племеном их. И преста земля воюема быти.

От 11 глава на „Книга Иисус Навин” виждаме как е станало сражението в Беломорска Тракия и как е била завладяна от „турците”, които се оказват българи. Царят на Царево (Ксанти), който е бил главен град по онова време за цялата околност, събрал коалиционна армия от владетелите (царете) на следните градове: Солун, Драма, Морунец (Кавала), Зъхна, Рават (Траянопол), Абдера, Маронея, Енос, Фере и много други на север от тях, както и на изток по крайбрежието на морето. При град Маронея войските на Израиля разбиват тази коалиционна армия и изгарят единствено град Царево (Ксанти) и избиват цялото му население. Това те правят за назидание, заради отганизаторът на тази война, който е царят на Цорево (Ксанти). Интересното тук е упоменаването на град Солун като Сидон. В църковно-славянскиат език буквата „д” се изписва като пресечена през средата буква „л” и така се е получило объркването. Още един град е изписван като „Сидон”, когато се споненава заедно с град Тир (Драч, Дуръси) и това е Дулциний (Улцин), който се намира непосредственно на север от Драч. Още нещо трябва да се отбележи, когато разглеждаме тази глава. Това е присъствието на някакви великани (енакови синове) в град Хеброн, в неговите околности и по крайбрежието на Черно море. Това може да са остатъци от някакъв царски род, защото „енак” в обратно четене е „кан”. В стенописите на Древен Египет много често фараоните са рисувани много по-големи от останалите хора. По този символичен начин са показвали тяхното величие, от което следващите поколения са приели едва ли не, че те са били великани.
След завземането на Беломорска Тракия, границите на Иисусовите владения се простирали от град Макри до град Сяр на юг, до Белград Днестровски и планината Родна на север. Задречните владения са описани в следващата 12 глава, като територии дадени на колената Рувимово, Гадово и полуколяното Манасиево:

Глава 12

1 И сии царие земли, ихже избиша сынове израилевы и наследиша землю их об ону страну иордана (Дунав), от восток солнца, от дебри арнонския (р. Сирет) даже до горы аермон (Родна), и всю землю араву (Бесарабия)от восток:

2 сиона (Богдан на Сихон) царя аморрейска (Ромеиски), иже живяше во есевоне (Сучава), обладаяй от ароира (Марамурес), иже есть в дебри арнонстей (р. Сирет) от страны дебри, и пол (земли) галаада (Галиция) даже до иавока (р. Бугь), (идеже) пределы сынов аммоних:

3 и арава (Бесарабия) даже до моря хенереф (Neagra, Черно) на востоки, и даже до моря арава (Бесарабия), моря солищнаго от восток, путем иже ко вифсимофу (г. Измаил), и от фемана иже под асидоф-фасгою (пл. Фагараш):

4 и ог царь васанский (Влашки) остася от исполинов, иже обита во астарофе (Търговище) и во едраине (Едрея),

5 обладаяй от горы аермон (Родна), и от селхи (ТранСИЛВания), и всею землею васан (Влахия) даже до предел гесури (Унгария), и махафи (ХУНЕДоара), и пол галаада (Галиция) до предел сиона (Богдан на Сихон) царя есевонска (Сучава).

6 Моисей раб Господень и сынове израилевы поразиша я: и даде ю моисей раб Господень в наследие рувиму и гаду и полплемени манассиину.

7 И сии царие аморрейстии (ромейски), яже изби иисус и сынове израилевы об ону страну иордана (Дунав), при мори валгад (Белград, Днестровски) на поли ливана (Влахия на север), и даже до горы алок (Галиполи), восходящих в сиир (Сяр на юг): и даде ю иисус племеном израилевым в наследие по жребию их,

8 на горе и на поли, и во араве и во асидофе, и в пустыни и во нагеве, хеттеа и аморреа, и хананеа и ферезеа, и евеа и иевусеа:

9 царя иерихонска и царя гайска, иже есть близ вефиля,

10 царя Иерусалимска, царя хевронска,

11 царя иеримуфска, царя лахисска,

12 царя еглонска, царя газерска,

13 царя давирска, царя гадерска,

14 царя ермафска, царя адерска,

15 царя левнска, царя одолламска,

16 царя макидска, царя вефилска,

17 царя апфуска, царя оферска,

18 царя афекска, царя хесаромска,

19 царя самвронска, царя фувска,

20 царя маронска, царя ахсафска,

21 царя фанахска, царя магдедонска,

22 царя кедесска, царя иеконама хермела,

23 царя адорска нафеддоря,

24 царя гоимска гелгеля, царя ферска. Вси сии царие тридесять един.

След като се хване правилният начин за разчитането но топонимите и личните имена, става лесно да се проследи как се е развило дадено събитие описано в библията. Ето как е на български този текст:


[12:1] Ето царете на оная земя, които синовете Израилеви поразиха и чиято земя те взеха в наследство отвъд Дунав към изгрев-слънце, от поток Арнон до планина Ермон, и цялата равнина на изток:
[12:2] Сихон (Богдан на Сихея), аморейският цар, който живееше в Есевон (Сучава) и владееше от Ароер (Марамурес), що е при бреговете на поток Арнон (р. Сирет), към средата на потока, половината Галаад (Галиция), до поток Иавок (Буг), предел на амонитци,
[12:3] и равнината дори до самото Хинеретско (Neagra, Черно) море на изток и до морето на равнината, Солено море, на изток по пътя за Бет-Иешимот, и на юг - местата при полите на Фасга (Фагараш);
[12:4] съпределният нему васански цар Ог, последният от рефаимци, който живееше в Астарот (Търговище) и в Едрея (Арджеш),
[12:5] и владееше планина Ермон и Салха (ТранСИЛВАния), и цял Васан (Влахия), до Гесурската (Унгарската) и Маахската граница, и половината Галаад (Галиция), до границата на есевонския цар Сихона.
[12:6] Моисей, раб Господен, и синовете Израилеви ги убиха; и даде я Моисей, раб Господен, в наследство на коляното Рувимово и Гадово и на полуколяното Манасиево.
[12:7] И ето царете на земята (Аморейска), които порази Иисус и синовете Израилеви отсам Иордан на запад, от Ваал-Гад (Белград Приднестровски)
в Ливанската (Влахия) долина до планина Халак (Галиполи на юг), която се простира към Сеир (Сяр), и чиято земя Иисус даде в наследство на колената Израилеви според разделението им,
[12:8] по планината, по низините, по равнината, по местата, що са покрай планините, в пустинята, и на юг, дето живеят хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци:
[12:9] цар иерихонски (Оряхово), цар на Гай (Кнежа), що е близо до Ветил (Търнава),
[12:10] цар иерусалимски (София), цар хевронски (Одрин),
[12:11] цар иармутски, цар лахиски (Хасково),
[12:12] цар еглонски, цар газерски (Стара Загора),
[12:13] цар давирски (Проват), цар гадерски (Скутаре, Щит),
[12:14] цар на Хорма (Ефрем), цар арадски (Устра),
[12:15] цар на Ливна (Блисна, Калугерово), цар одоламски (Драмица, Драма),
[12:16] цар на Макед (Станимъка, Асеновград) , цар Ветилски (Търнава),
[12:17] цар тапуахски, цар хеферск (Фере, Вира),
[12:18] цар афекски (Левка), цар шаронски,
[12:19] цар мадонски (Драма), цар асорски (Царево, Ксанти),
[12:20] цар на Шимрон (Морунец, Кавала) –Мерон (Маронея), цар ахсавски,
[12:21] цар таанахски, цар мегидонски (Кумуцина, Комотини),
[12:22] цар кедески, цар на Иокнеам (Мелник) при Кармил (Рила),
[12:23] цар на Дор при Нафат-Дор, цар на Гоим в Галгал,
[12:24] цар на Тирца (Перитор). Всички: трийсет и един царе.

Но завоеванията му не свършили до тук, защото още много големи градове във вътрешността на България не били покорени. Останали пет филистимски царе по черноморското ни крайбрежие в градовете газски (Созопол), Азотски (Айтос), аскалон (Василико, Царевец), Гетски (Агатопол, Ахтопол), екронския (Кастрица, Кастрич) и евейския (Инеада). Тогава Иисус Навин разделя цялата завоювана страна на дванадесетте колена. Целта му е била такава, че всяко коляно само да си завладее непокорените още градове в принадлежащата му територия. Земята оттатък Иордан (Дунав) се пада по жребие на колената Гадово, Рувимово и половината Манасиево коляно. Тяхната западна граница е била Унгария (Гесур). На север те владеели повече от половината Галиция, (разделена днес между Украйна и Полша), чак до река Буг. На северо-изток река Днепър е служила като естественна граница между България и печенежките племена оттатък реката, до устието и при Белгород (Приднестровски). Надолу по бреговете на Черно море до Дунав на север и оттам до река Тиса на Запад. Най източната част на тези отвъд Дунавси територии се паднали на коляното Рувимово. Тяхна станала цяла Месопотамия, още и Бесарабия и границите им били Галиция (на север), Днестър (на изток), река Дунав (на юг) и река Прут (на запад). Непосредственно на запад от тях се паднал дял на Гадовото коляно. Още по-на запад, до унгарската граница пък получили територия половината от коляното Манасиево. Това били територийте на Влашко и Банат. Останалите колена хвърлили жребии и разделили останалата завоювана земя на юг от Дунав по следният начин:
Първи били Иудиното коляно. На тях се паднала провинция Тракия, каято си поделили с коляното на Симеон. Иуда получил западната и част, а Симеон – източната. Център на Иудиното коляно станал град Филипопол, а на Симеоновото Мосинопол (Гюмюрджина, Комотини). Софийска област от прохода Суки на изток, до река Дунав на север се паднали на коляното на Вениамин. Там е и тема (област Беника, от Бенони - Вениамин) на римските карти от късното Средновековие. Северна България от Искър до Черно море на изток и от Дунав до Стара Планина на юг се паднали на Иосифовите синове Манасий и Ефрем. Град София (Иерусалим) е била ползван както от коляното на Иуда, така и на Вениамин.

[16:1] После се падна жребието на Иосифовите синове: от Иордан (Дунав) при Иерихон (Оряхово), към Иерихонските (Дунавските) води на изток, пустинята (равнината), която се простира от Иерихон (Оряхово) към Ветилската (Търновската) планина;
[16:2] от Ветил (Търново) границата върви към Луз (преСЛАВ, SLV|) и преминава към предела Архи (Хръзград, Разград) до Атарот (Мадара),
[16:3] спуска се към морето, към границата на Иафлет (Дебелт), до границата на долни Бет-Орон и до Газер (Боруй, Стара Загора) и се свършва при морето.
[16:4] Това получиха за дял Иосифовите синове Манасия и Ефрем.
[16:5] Границата на Ефремовите синове според племената им беше тая: откъм изток граница на техния дял беше Атарот-Адар (Твърдица) до горни Бет-Орон (и Газара) (Боруй, Стара Загора);
[16:6] после границата върви към морето на север от Михметат (Махтот, Остр. – Тутхон, Анхиало), завива на изток към Таанат-Силом (Стан – Плиска) и го минава източно до Ианох (Диня, Девня);
[16:7] от Ианох, слиза към Атарот (Тутракан) и Наарат (Мартен), допира до Иерихон (Ряхово) и стига до Иордан (Дунав);
[16:8] от Тапуах (Адафут – Тутракан) границата върви към морето, към поток Кана (Камчия), и се свършва при морето. Това е делът на коляното Ефремови синове, според племената им.
[16:9] Имаше отделени градове за Ефремовите синове и в дяла на Манасиевите синове, - и всички тия градове бяха със селата си.
[16:10] Но (Ефремовци) не изгониха хананейците, които живееха в Газер ;Стара Загора); затова хананейци живеят между Ефремовци доднес и им плащат данък. (Най-сетне дойде египетският цар-фараон, превзе града, и с огън го изгори, а хананейци и ферезейци и жителите на Газер (Загора) бидоха избити, и фараонът го даде вено на дъщеря си.)

Останалите територии са разделени на другите колена:

[19:17] Четвъртото жребие излезе за Исахара, за Исахаровите синове, според племената им;
[19:18] тяхна граница беше: Изреел (Срем, Сремска Митровица), Кесулот (Заслон, Шабац) и Сунем (Земун),
[19:19] Хафараим (Моравск, Добравица), Шион (Ниш) и Анахарат (Раковица),
[19:20] Равит (Борач), Кишион и Авец (Княжавец),
[19:21] Ремет (Мокър), Ен-Ганим, Ен-Хада (Зелениград) и Бет-Пацец (Лесковец);
[19:22] границата се допира до Тавор (Пирот), Шахацима (Суково) и Ветсамис (Кутловица, Монтана), и се свършва при Иордан Дунав): шестнайсет града със селата им.

И в Слав. Б-я топонимите не са написани толкова ясно:

17 И иссахару изыде жребий четвертый, сыном иссахаровым по сродством их,

18 и быша пределы их иезраель и ахаселоф и сунам,

19 и аферарим и сиан, (и ренаф) и анахареф,

20 и раввоф и кесион и аеме,

21 и рамаф и инганним, и инадда и веффасис:

22 и снидутся пределы к фавору и к сасимафу к морю, и вефсмас, и будет его исход предел иордан: грады шестьнадесять и веси их.

На коляното на Леви не се паднали завоювани територии, защото това били свещеници:

[13:14] Само на Левиевото коляно не даде дял: жертвите на Господа, Бога Израилев, са негов дял, както му бе казал Господ; (ето границите, които направи Моисей на синовете Израилеви според племената им в Моавските равнини отвъд Иордан, срещу Иерихон
[13:33] А на Левиевото коляно Моисей дял не даде: Сам Господ, Бог Израилев, е техен дял, както Той им бе говорил.

На Завулон се паднала територията на град Солун и областта му.

[19:10] Третото жребие се падна на Завулоновите синове, според племената им и границата на техния дял се простираше до Сарид;
[19:11] границата им възлиза към морето и Марала и се допира до Дабешет и се допира до потока, който е пред Иокнеам;
[19:12] от Сарид отива назад към изток, дето слънце изгрява, до границата на Кислот-Тавор; оттук отива към Даврат и възлиза към Иафия;
[19:13] оттам минава на изток в Гет-Хефер, в Иту-Кацин, и отива към Римон, Митоар и Нея;
[19:14] от север границата завива към Ханатон и се свършва с долина Ифтах-Ел;
[19:15] по-нататък обхваща: Катаф, Нахалал, Шимрон, Идеала и Витлеем: дванайсет града със селата им.
[19:16] Това е делът на Завулоновите синове, според племената им; това са градовете и селата им.

На Асировото коляно се пада областта Епир, с център град Круя:

[19:24] Петото жребие излезе за коляното Асирови синове, според племената им;
[19:25] тяхна граница бяха: Хелкат, Хали, Ветен и Ахсаф,
[19:26] Аламелех, Амад и Мишал; границата се допира до Кармил откъм запад и до Шихор-Ливнат;
[19:27] после отива назад към изгрев-слънце във Вет-Дагон, допира се до Завулон и до долина Ифтах-Ел от север (влиза в пределите на Асата) в Бет-Емек и Нейел, и отива при Кавул, отляво;
[19:28] по-нататък обхваща: Еврон, Рехов, Хамон и Кана, до великий Сидон;
[19:29] после границата се връща към Рама до укрепения град Тир, завива към Хоса, и се свършва при морето, в градец Ахзив;
[19:30] по-нататък обхваща: Ума, Афек и Рехов: двайсет и два града със селата им.
[19:31] Това е делът на коляното Асирови синове, според племената им; това са градовете и селата им.

Нефталим получава Далмация.

[19:32] Шесто жребие излезе за Нефталимовци, за синовете на Нефталима, според племената им;
[19:33] границата им върви от Хелев (и) от дъбравата, що е в Цананим, към Адами-Некев и Иавнеил, до Лакум, и се свършва при Иордан;
[19:34] оттук границата завива на запад към Азнот-Тавор и оттам отива към Хукок, и се допира до Завулон от юг, допира се и до Асир, от запад, и до Иуда при Иордан, откъм изгрев-слънце.
[19:35] Укрепени градове бяха: Цидим, Цер, Хамат, Ракат и Хинерет,
[19:36] Адама, Рама и Асор,
[19:37] Кедес, Едрея и Ен-Хацор.
[19:38] Иреон, Мигдал-Ел, Хорем, Бет-Анат и Ветсамис: деветнайсет града със селата им.
[19:39] Това е делът на коляното Нефталимови синове, според племената им; това са градовете и селата им.

Дановото коляно накрая взело областта Егейска Македония.

[19:40] За коляното Данови синове, според племената им, излезе седмо жребие:
[19:41] граница на техния дял бяха: Цора, Ещаол и Ир-Шемеш,
[19:42] Шалавин, Айалон и Итла,
[19:43] Елон, Тимната и Екрон,
[19:44] Елтеке, Гиветон и Ваалат,
[19:45] Ихуд, Бене-Верак и Гад-Римон,
[19:46] Ме-Иаркон и Ракон с граница близо до Иопия. И делът на Дановите синове излезе малък за тях.
[19:47] Тогава Дановите синове подигнаха война против Ласем, превзеха го и го поразиха с меч, завладяха го и се поселиха в него, и Ласем нарекоха Дан, по името на баща си Дана. (Аморейци оставаха да живеят в Елом и Саламин, но ръката Ефремова ги надви, и те станаха негови данници.)
[19:48] Това е делът на коляното Данови синове, според племената им: това са градовете и селата им. (Дановите синове не изтребиха аморейци, които ги бяха стеснили в планината, и аморейци не им даваха да слизат в долината и отнеха им техния дял.)

При изследване на разположението на дванадесетте израелски колена на територията на Балканския полуостров забелязах нещо много интересно. Името на всяко коляно е дало някакъв отпечатък в наименованието на областите в географските карти. Ето как:


1.РУВИМ - АРАВ, БЕСАРАВИЯ
Между реките Прут и Днестър

2.ГАД - ГОТИ, ГЕТИ, ДАКИЯ
Кралство Молдова

3.1/2 МАНАСИИ - ГОРНА МИЗИЯ, МИСИНИЯ НАД ДУНАВ
Воеводство Влашко

4.1/2 МАНАСИИ - ДОЛНА МИЗИЯ, МИСИНИЯ,
Североизточна България


5.ИУДА - ТРАКИЯ, РУМ, РУМЕЛИЯ
Тракия на територията на днешна България

6.ВЕНИАМИН, БЕНОНИ - ПРОВИНЦИЯ БЕНИКА,
Софийска област, Ихтиман (Шипоне), на север до Дунав.


7.СИМЕОН - ЗАПАДНА ТРАКИЯ С ЦЕНТЪР ГР. МОСИНОпол, ГЮМЮРДЖИНА, КОМОЦИНИ
Беломорска Тракия


8.ЕФРЕМ - Никополис ад ИсТРУМ център на пр. ИсТРУМ (Етрем),
Североизточна България


9. ЗАВУЛОН, ТЕСАЛОН, СОЛУНСКО КРАЛСТВО
Солунска област

9.ИСАХАР - СЕВЕРНА СЪРБИЯ
От Срем на изток, през Ниш до Монтана.


10.АСИР - ЕПИРСКО ДЕСПОТСТВО, ГР. КРУЯ, АЛБАНИЯ
Днешна Албания


11.НЕФТАЛИМ - ДАЛМАЦИЯ
Хърватия


12.ДАН - ЕГЕЙСКА МакеДОНия
Днес в Гърция

Иисус Навин измислил нещо много умно за онова време. В най-големите градове на завоюваните територии той поставил съдии, които да отсъждат правовите въпроси на народа на Израил. В Библията са наричани „градове за убежища”:

[20:1] И рече Господ на Иисуса, думайки:
[20:2] кажи на синовете Израилеви: отредете си градове за убежище, за което ви говорих чрез Моисея,
[20:3] за да може да забягва там убиец, който е убил човек по погрешка, без умисъл; нека (тия градове) ви бъдат убежища (за да не умре убиецът) от отмъстителя за кръв (преди да излезе на съд пред общината).
[20:4] И който забегне в един от тия градове, нека застане при портите на града и високо да разкаже делото си на градските стареи; те да го приемат при себе си в града и да му дадат място, за да живее при тях;
[20:5] и когато отмъстителят за кръв го сподири, те не бива да предават убиеца в ръцете му, защото той е убил ближния си без умисъл и не е имал към него омраза ни вчера, ни завчера;
[20:6] нека си живее в оня град, докле излезе на съд пред общината, докле умре великият свещеник, който бъде в ония дни. А после нека убиецът се върне и отиде в града си и у дома си, в града, отдето е избягал.
[20:7] И отредиха Кедес (Охрид) в Галилея (Македония), в Нефталимова планина, Сихем (Шумен) в Ефремова планина, и Кириат-Арба, инак Хеврон (Одрин), в Иудина планина;
[20:8] отвъд Иордан (Дунав), срещу Иерихон (Оряхово) на изток, отредиха: Бецер (Бендер) в пустинята, в равнината, от Рувимово коляно, Рамот (Владимир) в Галаад (Галиция), от Гадово коляно, и Голан (Холавник) във Васан (Влахия), от Манасиево коляно;
[20:9] тия градове бидоха отредени за всички Израилеви синове и за пришълците, които живеят между тях, за да забягва там всеки, който по погрешка е убил човек, за да не умре от ръката на отмъстителя за кръв, преди да излезе (на съд) пред общината.

Тези градове са били Охрид за западните територии, Шумен за Северна България, Одрин за южна България. Одвъдните територии, зад река Дунав, които били почти равни на тези на юг от реката, получили също три „градове за убежища”. Това са Холъвник за южните части Влахия и Банат, Бендер за източните части и Владимир (в Украйна) за северните. По този начин всеки, който е търсил правосъдие е ходил в най-близкият „град за убежище” и там е бил съден.

С това завършва първото завоюване на българските земи извършено от армиите на Иисус Навин с двете големи войни водени при град Габаон (Сипон, Ихтиман) и при град Маронея на Бяло Море.