Изход на Моисей 2

"Израелските археолози Израел Финкелщайн и Нейл Ашер Зилберман в знаменитата си книга „Библията в разкопките-нов поглед върху Древния Израил и произхода му от свещените текстове” , опровергават известната на не по-малко от половин милиард жители на Земята история на Изхода от Египет: „През десетте години от археологическите разкопки, не успяхме да открием никакви доказателства за масово изселване на евреите от Египет, независимо от факта, че целия Синай и делтата на Нил бяха преорани надлъж и нашир. Не бяха намерени никакви доказателства, че древните израелтяни са минали от там”. Според археолозите, южния регион на Юдея е била относително малко населена до 8в. пр. н. е. „ Археологическите разкопки показват, че Йерусалим от времето на Соломон, който обикновено е представян като столица на „славната империя”, е бил обикновено село, малко и затънтено, а не великолепен град, както е описан в Тората.”? казва Финкелщайн, който смята, че традицията и историята трябва да се разграничават.
Историята на Древния Израил може да бъде проверена по независими асирийски и вавилонски източници едва от 8 в. пр. н. е. по традиционната хронология и то само в общи черти. Всичко до тогава, включително историята за обсадата на Иерихон и цар Соломон, има легендарен характер. Възможно е в основата си да има някакво реално събитие, но не могат да се направят никакви точни изводи."

http://www.phorum.info/showthread.php?p=74773

След като разгледахме митологичния и пророчески слой в образа на Моисей, сега ще се спрем и на историческия. През последните години някой се опитва да насади мнението, че Моисей и останалите старозаветни патриарси са едни обикновенни митологични персонажи. Това най-вече се раздухва от израелските учени и оттам влиза в съзнанието на обикновените хора. Прилича малко на вица за онзи шоп, който отишъл за пръв път в зоологическата градина. Там при вида на жирафа той казал, че, това животно не може да го има, защото и у неговото село го нямало. Така правят и археолозите и историците на Израел. Щом като на територията им няма никакви археологически, епиграфски, топографски и други доказателства за съществуването на старозаветните герои, то тогава те са просто едни митологически герои. Много хора биха се хванали на това твърдение, но не и аз. Никога не вярван на подобни твърдения и просто ги проверявам. Виждате сами резултатите от тези проверки до тук. За историята на Моисей вече имах някаква основа върху която да стъпя и това бяха книгите на Фоменко. В една от тях той споменава, че наследникът на Моисей Иисус Навин преминава река Дунав, която е действителната река Йордан от библията. Това беше единственната следа и аз уверено тръгнах по нея. През лятото на 2003 г. започнах да изследвам пътя на Иисус Навин на територията на България и още тогава достигнах до определени резултати. По същото време се запознах и с Йордан Табов, който единствен се занимаваше с НХ. При първата ни среща му споделих за моите търсения и го помолих да ми помогне с каквото може. Той прие идеята малко скептично, но няколко месеца по-късно в Списание „Усури” се появи една статия озаглавена „Обетованата земя е антична България”.

http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=54&Itemid=47&lang=bg

Благодарен съм му, защото и той като мен започна да работи в тази насока и още от първият път показа добри резултати. Сами ще се убедите, че това само по себе си не е достатъчно като доказателство. Да напиша историята на Иисус Навин ми беше много по-лесно, отколкото тази на Моисей и Аарон. За изходна точка използвах преминаването му през Дунав (Иордан), а оттам нататък познанията ми по българска история и география ми помогнаха да проследя пътя му. Не така стояха нещата с “Изхода” на Моисей. Не знаех къде е този Египет и откъде точно е тръгнал народът на Моисей в похода му към Обетованата страна. Затова тръгнах по най-простия, но и най-труден начин. Започнах отзад напред. В историческите ни библиотеки има съвсем малко литература за историята на съседна Румъния и Молдова, но аз притежавах няколко книги, карти и монетни каталози, които ми помогнаха да се справя и с тази задача. Така, следвайки обратният път на народа на Моисей, от територията на стара Влахия, "ходих" до Трансилвания и “стигнах” до Молдова и Бесарабия. Тук около Кадес-Варни, където Моисей остава повече от 30 г. нещо зациклих и не знаех накъде да продължа. Изведнъж на помощ ми дойде “Анонимен български апокриф”. Този извор е пренебрегван от нашите историци, като носител на реална българска история. На него се е гледало повече като авторова измислица и митологизиране на нашата история. Когато отново го прочетох, аз го сравних с библейските герои и видях същата последователност на царуването на героите от апокрифа и първите библейски владетели след “Изхода”:

“И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав.”

В Исая от апокрифа, аз познах библейският герой Иисус Навин. Неговото име в действителност е било Осия:

“от Ефремово коляно – Осия, Навинов син”.
Числа 13:9

В “Анонимен Български Апокриф” пише още:

“Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.”

Нека първо да разберем кой е този пророк Исайа. От книга Числа 13;17 виждаме, че името на Иисус Навин отпърво е било Осия.

“17. Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да разгледат земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус. “


Осия, Иисус Навин, Иса, Иван Иисус ман (Шиш-ман), са само епитети за християнската принадлежност на първият български цар след Изхода. За завоевателната му политика по нашите земи можем да прочетем повече от Библията, отколкото от откъслечните извори за нашата история.
Нека сега да разберем и кои са тези кумани?
В днешните енциклопедии за тях пише доста противоречиви неща. Наричат ги още “половци” и “кипчаци”, “тюркоезичен народ, който се формирал в степите на Азия и нахлул в Европа около 10 век”
Как е възможно същият този “тюркоезичен народ” да основе т. н. Кумански диоцез на територията на днешна Румъния и Молдова, съществувал до 1523 г, и в същото време да е писал и говорил на български?
Под «кумани» може би се крие името «кубани», или народ, живеещ около река Кубан. В тюркските езици има и едно традиционно преминаване от Б<->М. Това са кубанските българи, които идвали на помощ на своите братя от Дунавска България.
Но тогава и на територията на Велика Волжска България би трябвало да търсим и библейският Египет? На гръцки Египет се пише още и Екубту или просто Кубто, според различните гръцки диалекти. Египтолозите днес ни убеждават, че днешният Египет се е наричал Кемет, като гласните са сложени по усмотрение. Самите жители на днешен Египет са наричали своята стран Мисрим, но това наименование е дошло много след иероглифите.
Кубаните (българите от Волжска България) са наричани още и кипчаци. От Египет, Кубту, Екубто, или по-точно от река Кубан, са тръгнали Моисей и (Исая) със “третата част от кубаните, наречени българи”. Тръгнах по тази следа и започнах да сравнявам Библията с историческите сведения дошли до нас за идването на българите, начело с Аспарух на територията на България.
За по-голяма точност направих и сравнение между Синодалната Библия от 1925 г. и Острожската Библия от 1581 г. Тук за пореден път ще се обедите в неправилния превод и произтичащите от това резултати. След разривът в Златната орда през средата на 14 в., част от кубанското население тръгва на запад. Според Иосиф Флавий в “Иудейски древности”, след първото бягство на Моисей от фараона, той попада в град Мадиен. Нормално е той да побегне там, където е знаел, че живеят неговите сродници от времето преди заселването на десеттимата братя в Египет. Този град се е намирал на брега на Червено (Черно) море. Там Моисей се жени за Сепфора и от нея има двама сина. Започва да пасе овцете на тъст си Иотора и с тях отива на планината Синай. Тук, Моисей за пръв път вижда величието на Бога и Бог започва да му говори. След смъртта на Фараона, той се завръща отново в Египет и моли новият фараон да изведе народа си в Синай за да се поклонят на този нов Бог. След нещастията преживяни от фараона и египетския народ най-накрая фараона се съгласява те да тръгнат за Синай. Всички тръгват, предвождани от двамата братя Моисей и Аарон. От библията не се разбира дали Иисус Навин има някаква роднинска връзка с тях, но по всичко личи, че той е бил или трети брат, или син на Мириам, сестрата на Моисей и Аарон.
Нека сега да видим откъде са тръгнали нашите герои и да се опитаме да проследим пътя им до Обетованата земя. Целият път на Моисей е предаден в четири от петте книги на Стария завет, наречени Тора от евреите. Това са Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

Изход
[12:37] И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес (Мапа, днес Анапа, ант. Синдика) за Сокхот (Тмутаркан, Тамаркан, Самкуш) до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;
[12:38] с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.

От поречието на Кубан в град Синдика, (през 14 век генуезка колония Мапа (Mapas)) е било мястото за събиране на кубаните (българите). Тук са се стекли близо 600 000 “пешаци мъже, освен децата”. След това те са се отправили към Тмутаркан, столицата на Черна България. След разрива между кубани (българи) и хазарите, българите тръгват за Обетованата земя, откъдето са дошли преди 430 г (430 г. от идването на Авраам в Ханаан и 215 г. от преселването на Иаков в Египет).

[12:40] А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.
[12:41] След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
13:17] А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
[13:18] И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

Тмутаркан на Черно море вече е извън Кубанската (египетската) земя и е в Боспорското царство.
От Тмутаркан, българите продължават за Етам:

[13:20] И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

Етам, или още Таман е в края на равнината (пустинята). Там свършва Таманският полуостров. Тук, в най-тясната част на полуострова, срещу Керченския пролив е бил станът на бегълците.

[14:1] И рече Господ на Моисея, думайки:
[14:2] кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.

А ето ка са написани тези топоними в Острожската Библия:

«Пихахирот» е «при дворю», «Мигдол» – «посред магдалы», «и морето» – «посред море», а Ваал-Цефон – «веельсепфону”

Прочетен по този начин, текстът придобива съвсем друг смисъл и отговаря на посочения от мен път. Таманскияг полуостров завършва в най-северозападна си част с един много тесен дял суша, където Керченският пролив е най-тесен. Точно отсреща, на другия бряг е Кримският полуостров с град Керч (в древността Пантикапей). Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Първо е бил Пенеропол (Град на Пан и Ра), а после е станал Булбудева (Бел и Девата). Така и тук Пан (гр) се е превърнал в Ваал (Бал) на еврейски, а “тикапей” ТCPN в “СЕПФОНУ” СПТН, което е едно и също. Редакторите на днешната библия са премахнали “посред море” и на негово място са измислили неизвестните топоними Пихахирот и Мигдол, които днес може да видим единствено на библейските карти, показващи Изхода на Моисей. Допускам още, че при по-късна редакция на мястото на Пихахирот е стояло името на Фанагория. Това селище се е намирало на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море, срещу Крим и историята му е пряко свързана с народи като синди, сармати, евреи, хазари и българи.
Днес е възприето виждането, че Моисей е извел народа си от Египет през Червено море. Червено море днес се нарича морето, започващо от Суецкият залив на север до заливът Ейлат (Акаба) на юг. Ако човек чете внимателно по-старите библии ще види, че навсякъде е написан топонимът “Чермном море” (Ям Суф), а не “Красном море” (Ям Адом). Друг път това море е назовано и Ried meer “Тръстиково море” още и “Камъшово море”, а всички знаем колко е солено Червено море и никаква тръстика (камъш) не може да расте около него. Тръстиката расте единственно в сладка и слабосолена вода, каквато е и водата на Азовско море.

"Още нещо не могат да обяснят и библеистите, което смущава читателите на Книга Изход. Това е преминаването на народът на Моисей през морето. Някои, които не вярват в божественото разделяне на водите на Чермно море искат да ни убедят в едно по-реално преминаване. Те ни обясняват как “понякога силните северозападни ветрове тласкат водата назад в северния край на Суетския канал с такава мощ, че през това място може да се премине пеша”.
Вернер Келер “Библейски събития”

Ето какво открих в един стар Псалтир от 16 век. В него има публикуван един химн на Моисей, в прослава на Бога за успешното му преминаване на морето и избавлението му от войските на фараона.

"Песнь вкупе погрузивъ (потънал на дъното) Фараона Моисей глатолетъ

Поемъ Гсдви, славно во прославися.
Коня и всадника верже (хвърли, метна) в море.
Помощникъ и покровитель высть мне во спасение, сей мой Богъ, и прославлю его, Бог Отца моего, и вознесу его.
Господь сокрушаяй брани, Господь имя ему, колесницы фараоновы, и силу его верже въ море.
Избранныя всадники тристаты, потопи в чермнемъ мори.
Пучиною покры ихъ, погрязоша во глубине иако камень...
... Послал еси гневъ твой, пояде я иако стеблие, и дхомъ иарости твоея разступисъ (отварям се) вода.
Огустеша (сгъсти се) иако стена воды, огустеша и волны посреде моря.
Рече врагъ: гнавъ постигну, разделю корысть, изполню душу мою, оубию мечемъ моимъ, гсдьст-вовати будетъ рука моя.
Послалъ еси духъ твой, покры я море, погразоша (потънаха на дъното) иако олово въ воде зеленей”

Какво ново можем да разберем от този текст?
Първо – това е факта, че армията, преследвала Моисей и хората му се е движила по повърхността на морето.
Второ – тази “армия” е била от 300 конника, които са потънали на дъното “като олово” в зелените води на морето.
Иосиф Флавий дава още една подробност за събитието, която отсъства от книга Изход:

“В същото това време от небето потекли потоци дъжд, прозвучали силни гръмотевици, и чести мълнии засвяткали по небето в разни направления.”

В предисловието към един Псалтир от 18 век, печатано във Виленск, се дава следното разяснение:

"..й бысть поуть соух посредъ моря.Iзраильтяне же пъши не мокреною ногой преидоша наон ПОЛЪ"

От текста разбираме, че пътя ПОСРЕД морето е бил СУХ, и израилтяните не си намокрили краката. ПОЛЪ- това е някакво покритие върху водата, или иначе казано-лед.
И в нашата Синодална библия пише същото:

[15:4] Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.
[15:5] Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.
[15:8] От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.
[15:10] Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.Потънаха в дълбините, като камъни, потънаха като олово…

Всичко това е възможно само ако си на ПОВЪРХНОСТТА на водата, тоест, за това впечатляващо събитие те е трябвало да се намират на ПОВЪРХНОСТТА НА МОРЕТО!
Фоменко и Носовски също прокарват теорията, че народът на Моисей минава по замръзналият пролив на морето. А дали са замръзвали Черно и Азовско море до такава степен, та по тяхната повърхност да може да се ходи, ще проверим при старите автори:

Ибн Халдун
Из “Въведение”
В шестия климат към югозападната секция се свързва страната на куманите. В средата на тази област се намира сладководното езеро Асура, в което се вливат реките, идващи от планините на изток. Поради силните студове езерото е винаги замръзнало с изключение на кратко време през лятото. На изток от страната на куманите е страната на русите, която започва от шестия климат в североизточната част на пета секция от (шести климат). В югоизточният ъгъл се намира останалата част от страната на булгар, която започва от шести климат. В североизточната част на тази секция от същия климат, в средата на тази част от земята на българите реката Итил прави завой – както вече споменахме, първият завой на изток.”

Теофан Изроведник
Из “Хронография”

Черно море замръзва
В Тракия настанала извънаредно тежка зима, така че сто дни земята не се виждала от замръзналия сняг и измрели много коне, камили и други животни на неприятелите (т. е. арабите). През същата година (763 г.) от началото на месец октомври настанал голям и много силен студ не само по нашата земя, но много повече на изнок, север, запад, така че по северното крайбрежие на Понта до сто мили морето се сковало от студ на дълбочина 30 лакти (1 лакът ок. 46 см.) от Зихния и до реката Куфис, Днестър, Днепър и Некропилите. Останалото крайбрежие претърпяло същото чак до Месемврия и Мидия. А когато този лед се покрил със сняг, пораснал още с 20 лакти, така че морето се уподобило на сушата. Хора и диви, и питомни животни могли да преминават пеша върху леда от Хазария, България и другите съседни народи

Патриарх Никифор
Из “Бревиарий”

Сега, освен гореказаното, не трябва да се отмине още и следното. Настъпила есен и тогава настанала като че ли зима, и действително било толкова студено и сурово време, че влажната материя поради замръзването представлявала тогава за зрителите странно и необикновено зрелище. Това станало несамо със сладките води, но, което е по-чудно, и при солените води и в други места на света, а най-вече и най-силно водите замръзнали в северните и полярните страни. А толкова много се втвърдила и замръзнала водата, че повърхнината на Евксинското море се вледенила на около сто мили покрай морето, освен това и по-голяма част от най-големите вътрешни реки. А също и крайбрежието, което се простира до Месемврия и града Мидия, се сковало от леда, понеже замръзването достигнало на дълбочина до тридесет лакти. Освен това, понеже паднал огромен сняг, ледът се издигнал на повърхността на около други двадесет лакти и морето се сляло някак със сушата, та не било лесно да се различи дали са отделени едно от друго. Така, всичката вода, превърната всуша към север, позволявала на желаещите да пътуват по нея и всичко, което там се намирало в пределите на хазарската земя и съседните скитски народи, станало достъпно, и то не само за люде, но и за добитък и други животни. Поради това Понтийското море станало тогава неплавателно. Изминали се няколко дни и онази огромна грамада от лед се пръснала на много късове, които се издигнали на толкова голяма височина, че изглеждали като да са превисоки планини...

Анастасий Библиотекар
Из “Хронография трипертита”

През същата година от началото на октомври настанал голям и люд студ не само по нашите земи, но и на изток много повече... Понтийското море в северната си част, до сто мили навътре, станало твърдо като камък поради якия лед, който стигнал на дълбочина тридесет лакти, и то покрай всички околни земи, от самата Лихия чак до р. Дунав, Куфис, Днепър, Днестър и Некропела, та и край останалите брегове, които също пострадали от студа, чак до Месемврия и Мидия. Когато този лед се покрил със сняг и нараснал с още двадесет лакти, морето се превърнало в земна твърд, та хората от Хазария и България, пък и други съседни народи, а също така и диви и питомни животни ходили по повърхността на леда.

От тази информация можем да направим една примерна възстановка на събитията от онова време. Армията на фараона е преследвала народа на Моисей по замръзналата повърхност на Керченският проток. По време на това преследване завалял дъжд придружен от силни гръмотевици (Флавий) и ледът се е разтопил точно когато преследвачите са били по средата на протока. Ледът започнал бързо да се топи и триста конника “погразоша иако олово въ воде зеленей” – потънали като олово във водите зелени. Това не би се случило, ако те са вървели по дъното на морето, както ни убеждават днес богословите и сценаристите на Холивуд. Но ако са вървели по повърхността на замръзналото море, то всичко става ясно. Приведох достатъчно доказателства за преминаването на Керченския пролив от народа на Моисей по повърхността на замръзналата вода, като по суша. След това чудно избавление Моисей продължава напред през Кримския полуостров.

[15:22] Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено (Черно) море, и те влязоха в пустиня Сур (Русия); и вървяха из пустинята (Алешковские пески) три дни и не намираха вода.
[15:23] Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива (горька); затова и нарекоха онова (място) Мера (горесть – Херсон). *

След като излизат от Кримският полуостров през теснината между Каркинския залив на Черно море и езерото Сиваш (Яма Суф), бегълците навлизат в руските степи (пустинята Сур). Точно там са т. н. Алешковски пясъци и при преминаването им три дни народът не е могъл да намери вода. Най-накрая те пристигат при река Днепър. Херодот я нарича Борисофен, а после получава името Данаприс, което е едно и също. Дана, Дуна е просто река, а другото име е Борис + Дан (Борисова река, или река Борис). Така в еврейското име Мера, може да прочетем Бора, защото ако текстът е бил преди това на гръцки, буквата “Б” е била заместена с “М”. Дали името Борисова река не идва от Аспар рекс, което също е анаграма на името Борис рекс (цар)? Нищо чудно, щом като и най-големият град на устието на тази река също е бил кръстен от българските изселници. От това, че реката е била горчива, градът е наречен от “горесть” в Херсон (Герсон).

[15:27] След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

Какво се крие под този топоним - Елим? Като погледнем на картата по пътя на Моисей към Обетованата зема след устието на Днепър и град Херсон следва лиманът на река Южен Буг. Тук, край водите му е бил лагера на бегълците.

[16:1] И потеглиха от Елим (лимана), и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.

След преминаването на лимана на река Южен Буг, те продължават да вървят на запад към река Днестър. Пустинята Син е наречена областта на север от днешният град Одеса, между двете реки – Южен Буг и Днестър. Ако проследим пътят от земите на фараона в поречието на река Кубан, до “пустинята Син” – Одеска област, ще видим че е изминато едно разстояние от близо 700 километра. Това е станало за 45 дни, като през това време са минати доста водни препятствия и труден преход от близо 600 000 мъже, без да броим жените, старците и децата. По 15,5 км. на ден е напълно приемливо движението на толкова много хора. Нека да видим как стоят нещата при библейската карта, за пътят на Моисей до този момент. Приема се, че Изходът е започнал от Мемфис по посока изток към град Суец. Тук, около него и станало чудодейното преминаване на Червено море и пътят продължава пак на изток през пустините на Синайският полуостров.

“На 70 км. от северния край на Червено море блика и днес извор, “Ain Hawarah”, според езика на бедуините. Номадите съвсем неохотно спират тук с добитъка си. Водата не мами към почивка. Тя е солена и сярна, “горчива” – казва Библията. Това е старото Мера. 24 км. по-навътре в южна посока, точно след пътуване от още един ден разстояние, се разстила Вади Гарандел, великолепен оазис със сенчести палми и много водоизточници. Това е библейският Елим, второто място за почивка. Отвън Елим започва пустинята Син край брега на Червено море, днес – низината Ел Каа. Наистина чедата на Израел са преминали досега едно късо разстояние, ала то е достатъчно необичайно и отрупано с лишения след един, макар и тежък, но урегулиран и сит живот в Египет.”
Вернер Келер “Библейски събития”

Нека да видим какво прави това в километри. От Мемфис до Суец не са повече от 120 км. От Суец до низината Ел Каа още 100. Това разстояние според самият Моисей, (защото Книга Изход се приема за написана от него), народът му е преминал за 45 дни. По 4,8 км на ден са преминавали, след като вече знаем, че разстоянието между двата оазиса от 24 км. се минава за един ден. Коментарът тук е излишен.
Нека сега да видим и чудното нахранване на народа с пъдпъдъци и маана. Степите на Украйна се славят с големите си ята от пъдпъдъци, които тук се събират през есента и пролетта, когато трябва да отлитат на юг, или пристигат оттам. Пак трябва да се обърнем към Библията за да разберем по кое време на годината се е случило това събитие. Евреите празнуват своят Празник Паска всяка година по случай благополучният изход на народа им от Египет. Това е месец Авив, още и Нисан – първият месец от тяхната година. Обикновенно Пасхата се пада на края на месец Март, или в началото на Април. Веднъж е около нашето Благовещение, а друг път около Великден. Нека да допуснем, че тогава Изходът е станал към края на месец Март. Няколко дни след това се е случило и необичайното преминаване на Керченският пролив, който при люти и много студени зими е нормално да замръзне в края на Март. След около 45 дни четем и за нахранването с пъдпъдъци, а това се е случило или в края на месец Април, или в началото на Май. Точно тогава идват и пъдпъдъците в района на Украйна, а и замръзването на росата по това време също е нормално за студените пролети. Така се е получила и прословутата “мана”, събитие, немислимо за пустините на Синайският полуостров по това време.
Мааната е нашенската суграшица, или ситни заледени зърна, които падат рано сутрин вместо роса. Тях са ги събирали за да ги използват наместо вода и са омесвали брашното си с тази вода.
Нека да продължим нататък:

[17:1] И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим (Рафиде); и нямаше вода да пие народът.
[17:2] И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
[17:3] И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
[17:4] Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
[17:5] И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
[17:6] ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски (днес това място се нарича Вадулуй вода, намира се над Кишинев).
[17:7] И нарече това място с име: Маса (Беса) и Мерива (Арабия)* (изкушение – Кишинев), поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?

Следващата спирка е бил град Бендера (Рефидим) и тук отново българите останали без вода. Фоменко изказва хипотезата, че водата навярно е била заразена от върлувалата през тези години чумна епидемия и е било трудно да се намери чиста вода за пиене на това множество от хора и животни. Тук виждате и как е дадено названието на областта Бесарабия и на град Кишинев, който означава “изкушение”.

[19:1] В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.
[19:2] И тръгнаха от Рефидим (Бендера), та дойдоха в Синайската (измаилската) пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.
[19:3] А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:

На третият месец от Изхода, народът напуска Бендера и продължава на югозапад, преминава реките Прут и Серет и пристига в Синая. Тя се намира в Южните Карпати и на около 100 км. северно от Букурещ. Тук на върха на планината Моисей получава десетте божи заповеди.

[20:1] Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:
[20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
[20:3] да нямаш други богове, освен Мене.
[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
[20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
[20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
[20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
[20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;
[20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
[20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
[20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
[20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
[20:13] Не убивай.
[20:14] Не прелюбодействувай.
[20:15] Не кради.
[20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
[20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

До края на «Книга Изход» и в цялята «Книга Левит» Бог говори и поучава Моисей как да устрои по-нататък живота на своя народ. Тук, в подножието на Синай, е построена скинията и кивота със скрижалите. Чак в Книга Числа, народът, се завръща отново в завоюваните дотук земи.

Следва.