Адам и Ева

Книгата Библия е написана по един много интересен начин. Много отделни книги, понякога описващи едни и същи събития, са събрани в едно. После някои нейни редактори са направили така, че подредили уж хронологически цялата книга. По този начин събитията от няколко стотин години са мултиплицирани и разтегнати във времето. Според еврейските учени, само събитията от Стария Завет продължили 4004 г. Още 2009 г. са легализирани по този начин и чрез Новия Завет. Сега ще видите как могат да се съкратят тези измислени хилядолетия. Първа книга на Стария завет Битие също е съставена от някалко отделни книги, събрани в една. Първата е поместена в 1, 2 и 3 глава. В нея е космогенезисът на човечеството, записан и предаван на поколенията в този вид. Втората е изкуственно прикрепена към първата така, че все едно е нейно продължение. Тази книга е летопис за царуването на иудейските царе в Едем, който (като видяхме) се е намирал на територията на България. В историята на Римската империя има един период, в който императорите са от Илирия. Не само това. Те са царували на територията на Балканите, като столиците им са били в Сирмиум (Сремска Митровица в Сърбия), Сердика (София, столицата на България) Адрианопол (Одрин) и Бизантион, превърнат от Константин І Велики в Константинопол.
Щом като веднъж локализирах библейския Едем, после ми беше лесто да открия кой се крие зад героите на 4 глава на Книга Битие. Не само това. В процес на изследванията излязоха допълнителни данни за живота на римските императори, които се потвърждават и в историята на египетските фараони. Открих и къде са гробовете на тези императори, но това ще го видите по-нататък.
Първият ориентир в търсенето ми се оказа един град построен „на изток от Едем” за синът на Кайн, Енох. Но ето и самият библейски текст:

„И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.
Битие: 4(16-17)

Щом като Едем е в границите на Стара България, то кой град на изток от нея е бил построен и носи в себе името Енох? Тук много ми помогна познанието на първия сричков език, анаграмирането и обратното четене на личните имена и топонимите. Зад името Енох се крие нашето Хан, или Кан, което е познато на всеки българин, само че обратно написано. Кой град носи в името си Кан (КН) и се намира на изток от нашата страна? Разбира се, че това е Константинопол. В името Константинопол се крият следните думи-срички:
Кон+стан+т+ин +о+пол, което се чете като: „Кон (Кан) + стан (живее) + твърдо + на земята + (като) Христос
В Римската империя императорите са били обожествявани, а след Константин Велики са били наместници на Христос на земята.
От това разкритие можем да си направим логичното заключение, че щом Константин І Велики е бил първия Енох от родословието на Адам и Ева, то Кайн е неговият баща Констанций І Хлор. Сега ми беше много лесно да подредя императорите преди и след Константин І Велики. С римска нумизматика се занимавам повече от 30 години и не срещнах никакви трудности в тази подредба. Ето как заприлича цялото родословие на Адам и Ева нанесено на историята на римските императори от края на ІІІ и целия ІV век.

[4:1] Адам (dominus, цар – Максимиан Херкулий, съуправител на Диоклетиан (dominus et dues, Господ и Бог) позна Ева (Евтропия – сирийка, била съпруга на Максимилиан Херкулий и майка на Максенций и Фауста, по Авр. Виктор. Извл. ХL), жена си; и тя зачена и роди Каина (Констанций І Хлор), и рече: придобих човек от Господа.
[4:2] Роди още и брата му Авеля (Галерий Валерий Максимиан Август). И Авел (Валерий) стана пастир на овци (Аврелий Виктор пише: “Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и заслужавал похвала; имал прекрасна фигура, бил отличен войник и щастието го следвало; родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък, откъдето и приякора му Арментарий (скотовъдец); родил се на брега на Дунав в Дакия (днешна Румъния) там е и погребан” Авр. Викт. Извл. Хl.), а Каин беше земеделец (илириец, или далматинец. Евтропий пише, че бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безразсъдство на Максимиан Херкулий (Евтроп. Х. 1).
[4:3] След няколко време Каин (Констанций І Хлор) принесе Господу дар от земните плодове;
[4:4] и Авел (Валерий) също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля (Валерий) и на дара му;
[4:5] а на Каина (Констанций) и на дара му не погледна благосклонно. Каин (Констанций І Хлор) се много огорчи, и лицето му се помрачи.
[4:6] И каза Господ (Бог) на Каина (Констанций І Хлор): защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?
[4:7] Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.
[4:8] И рече Каин (Констанций І Хлор) на брата си Авеля (Валерий): (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин (Констанций І Хлор) нападна брата си Авеля (Валерий) и го уби.
[4:9] И рече Господ (Бог) на Каина Констанций І Хлор): где е брат ти Авел (Валерий)? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?
[4:10] И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
[4:11] и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;
[4:12] когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.
[4:13] И рече Каин (Констанций ) Хлор) Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:
[4:14] ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.
[4:15] И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина (Констанций І Хлор), седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина (Констанций І Хлор) знак, за да го не убие никой, който го срещне.
[4:16] И отдалечи се Каин (Констанций І Хлор) от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем (Никомедия)
[4:17] И позна Каин (Констанций І Хлор) жена си (Елена І), и тя зачена и роди Еноха (Константин І Велики). И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох (Константин І Велики – Константинопол).
[4:18] На Еноха (Константин І Велики) се роди Ирад (Гаидад (Констанций І)); Ирад (Констанций І) роди Мехиаеля (Малелеила (Валентиниан І)); Мехиаел (Валентиниан І) роди Матусала (Теодосий І); Матусал (Теодосий І) роди Ламеха (Хонорий).
[4:19] Ламех (Хонорий) си взема две жени; името на едната беше Ада (Евдокия, Aelia Eudocia, истинското и име е било Athenias), а името на втората Цила (Села – Галла Плацида).
[4:20] Ада (Евдокия – умира в Сердика – Иерусалим, където вдига много църкви и манастири) роди Иавала (Флавий Констанций ІІІ); той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.
[4:21] Брат му (на Ламех - Хонорий) се казваше Иувал Ivbal (Флавий Blavi Аркадий), Валия: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.
[4:22] Цила (Галла Плацидия) също роди Тувалкаина (Товела, Атаулв кан, Валентиниан ІІІ), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина (Валентиниян ІІІ) беше Ноема (Хонория).
[4:23] И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;
[4:24] ако за Каина (Констанций Хлор) се отмъстява седмократно, то за Ламеха (Хонорий) - седемдесет пъти по седем.
[4:25] Адам (Диоклетиан) пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит (Флавий Валерий Север); понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.
[4:26] На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос (Лициний); тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).

Сега ще разгледаме по-подробно този новопоявил се исторически извор, който се е запазил непроменен няколко стотин години. Император Диоклетион по произход е далматинец, или илириец и неговото истинско име е Диокъл. Дио + Кала = Божествен и Красив на гръцки. По време на царуването му в историятя на Римската империя настъпил нов период на доминанта (от латинската дума dominus – „господар”).

„На 1 април 285 г. Диоклетиан обявил официално, че взема за съоправител Максимиан и му дава титлата цезар; точно след една година Диоклетиан го възвеличил в сан август и разделил империята на две части като му дал Запада, а за себе си взел Изтока. Отначало резиденцията на Максимиан се намирала в Медиолан (дн. Милано), а след това в Равена; Диоклетиан си избрал за резиденция град Никомедия, разположен на източното крайбрежие на Мраморно море.
Диоклетиан поел управлението на Изтока, защото това била най-богатата част от империята и се установил до морето между Европа и Азия, за да държи под контрол колкото се може по-голяма територия и да има възможност да защитава римските владения от европейските и азиатските варвари. Когато в ІІІ в. настъпило раздвижване във варварския свят, римската столица се оказала неудобна в стратегическо отношение, тъй като при нововъзникналите условия императорите трябвало да намират по-близко до външните врагове на държавата. Затова от последната четвърт на ІІІ в. Рим завинаги престанал да бъде императорска резиденция (въпреки, че продължил да е столица на империята), а римският сенат преминал на ниво градски съвет.
От този момент бавно, но безвъзвратно римската столица започнала да клони към упадък и забвение; стигнало се дотам, че през ХV в. в градините на папската резиденция се появили вълци.
Диоклетиан заявил, че след двадесет години двамата с Максимиан ще се откажат доброволно от властта и ще я предадат в ръцете на други избраници.
В 293 г. били обявени кандидатите за бъдещите августи – това били двамата цезари Констанций Хлор с резиденция град Августа Тревири (дн. Трир) и Галерий с резиденция в панонския град Сирмий (дн. Сремска Митровица в Сърбия).
Тази система на управление получила названието тетрархия („четиривластие”). Историкът Аврелий Виктор казва следното за тетрарсите: „Били слабообразовани хора, познавали добре мизерията на селския живот и несгодите на военната служба” (Авр. Викт. Цез. ХХХІХ).”
Е. Фьодоровна „Императорите на Рим”

Нарочно приложих този текст, който е написан съобразна Традиционата хронология. Сега като го сравним с този от Битие на Библията, можем да видим приликите и разликите в тях.
Диоклетиан е бил като Бог на Максимиан, защото той го прави август (ДОМинус), или Адам, както е записан в Библията. Латинските и гръцки биографи пишат, че Максимиан е бил прост човек, но това не е било така. Както можем да прочетем по-нататък в Книга Царства ІІІ, той е бил син на Соломон. В процес на изследването установих имената на библейските герои Саул, Давид, Соломон и всички останали израилски и юдейски царе. Римският император Аврелиан е бил баща на Максимиан Херкулий. Той е бил и библейския цар Соломон. Нека днешните историци от рода на Зеев Херцог да твърдят, че тези царе не са съществували. Аз имам друго мнение и ще видите как го отстоявам.
Но да продължим. Жената на Максимиан е Евтропия (Ева) е и майка на Максенций и Фауста (жената на Енох, който е син на Кайн). Масимиан е познат с гоненията си срещу християните.

„Ако Диоклетиан проявявал търпимост и преследвал християните единствено от политически съображения, то Максимиан, груб и чудовищно жесток, изпитвал към тял люта ненавист и ги подлагал на изтънчени мъчения.”

Император Максимиан е погребан в Сердика (Иерусалим), както ще видим пак в ІІІ Книга Царства. Това е много важно, защото там, където е погребан Адам (император Максимиан Херкулий), то там е и Голгота. Средновековните художници и иконописци винаги са рисували черепа на Адам в подножието на Христовия кръст на Голгота. Затова е много важно да установим кой е Адам и къде в действителност е погребан. Така веднага виждаме къде е бил библейския Иерусалим и къде са се състояли евангелските събития. В Сердика (Иерусалим) е бил този прословут Давидов град, където са били погребвани всички илирически римски императори. Ще се убедите сами, че това е така.
На 1 май 305 г. Диоклетиан (Бог) и Максимиан (Адам) се отричат от властта в полза на следващите августи – Констанций Хлор (Кайн) и Галерий Валерий (Авел). В библията тези двама римски императора са дадени като синове на Максимиан Херкулий (Адам).
В ІІІ Книга царства пише нещо, което е спестено от биографите на Диоклетин и Максимиан Херкулий:

„Между Ровоама (Максимиан) и Иеровоама (Диоклетиан) имаше война през всичките дни на живота им.”
14:30

Тази война се пренася и след абдикацията на тези императори. Техните цезари Галерий Валерий и Констанций Хлор продължават войната и след като стават августи през 305 г.

„След оттеглянето на Диоклетиан и Максимиан Херкулий Галерий вършел каквото си иска и се смятал за единствен повелител на целия свят. Презирал другия август – Констанций Хлор, защото бил мекушав и болнав. Галерий се надявал, че онзи скоро ще умре. А в случай, че не умре, изглеждало лесно да се свали пурпура, от омразния съперник; и какво ли може да направи, ако трима души го принудят да се откаже от властта?!”
(Лактанций За см. Гон. ХХ).

Библията (в частта си Стар Завет) е написана в духа на почит към Израилския бог. Ето затова всеки, който го е почитал е бил „добрия” герой, а защитниците на християнството – „лошите”. Галерий Валерий (Авел) е бил един от най-върлите гонители на християнството и затова неговата жертва към Бога на Израил е била приемана добре. Констанций (Каин) от своя страна е е бил снисходителен към християните и много от неговите приближени са изповядвали тази религия. Ета защо в Битие пише, че „лошият” Каин убива „добрия” Авел. А и да не забравяме нещо друго. Всичките тези биографи са гръцки или западни християни, които умишлено са изопачили делата на римските императори.

„Констанций Хлор също бил далматинец, или илириец, роднина на Клавдий ІІ Готски (библейският Давид, по майчина линия).
Той бил провъзгласен за цезар в 293 г. и след оттеглянето на Диоклетиан и Максимиан в 305 г. станал август заедно с Галерий: официалното му име било Цезар Марк (или Гай) Флавий Валерий Констанций Август. Получил управлението на Галия, Италия и Африка.
Евтропий пише, че това бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че се избавили както от престореното благоразумие на Диоклетиан, така и от кръвожадното безразсъддтво на Максимиан Херкулий (Евтропий Х, 1).
Констанций Хлор се отнасял с голямо снизхождение към християните, чийто брой сред неговите приближени не бил малък.
По-голяма част от управлението си той прекарал в Британия, която отвоювал от узупатора Алект в 296 г.
За управлението на Констанций Хлор и Галерий Аврелий Виктор казва следното:

„Дотолкова удивителни били тези двамата с природните си дарования, че ако се опирали на просвещението и не поразявали със своята неорганизираност, щели да бъдат несъмнено най-изтъкнатите владетели. Оттук следва, че императорите трябва да са образовани, услужливи и най-вече любезни; без тези качества на природата изглеждат някак си незавършени” (Авр. Викт. Цез. ХL).
Констанций Хлор умрял на 25 юли 306 г. в Еборак (дн. Йорк).”
Пак оттам.

Това е накратко биографията на Кайн, за когото в библията не е написано много. Според нея, той бил земеделец и често е принасял дарове на Господа от плодовете на своя труд.А ето какво пише за брат му Авел в Трад. Хронология:

„След оттеглянето на Диоклетиан и Максимин Херкулий в 305 г. Галерий, наричан официално Цезар Галерий Валерий Максимиан Август, бил провъзгласен за август заедно с Констанций Хлор и получил управлението на Илирия или Далмация (дн. Албания), Азия и Изтока; негова резиденция станала Никомедия.
(Аврелий Виктор пише: “Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и заслужавал похвала; имал прекрасна фигура, бил отличен войник и щастието го следвало; родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък, откъдето и приякора му Арментарий (скотовъдец); родил се на брега на Дунав в Дакия (днешна Румъния) там е и погребан” Авр. Викт. Извл. Хl.), а Каин беше земеделец (илириец, или далматинец. Евтропий пише, че бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безразсъдство на Максимиан Херкулий (Евтроп. Х. 1).»

Приликите между Галерий Валерий и библейския Авел са две.
Първата е в това, че той е бил син на Максимиан Херкулий. Другата прилика е приякора му Арментарий, което ще рече «скотовъдец». Роден е в Сердика, където е царувал, a по-късно и погребан. Това може да го прочетем във Валенсианския Аноним:

«Deinde illo in Pannonia relicto, ipse ad Serdicam regressus, mordo ingenti occipatus sic distabuit, ut aperto et putrescenti tus sic distabuit, ut aperto esupplicium persecutionis iniq uissimae ad auctorem scelerati praecepti viscere moreretur, in supplicium persecutionis iniquissimae ad auctorem scelerati praecepti iusstisima poena redeunte. Imperavit annos ХVІІІІ.”
„В същия извор неколкократно повтореният израз „Serdicam regressus”, т. е. „върнал се”, „върнал се отново” в Сердика, е съвършено еднозначен. Той хвърля светлина върху смътното Лактанциево „обичайно място за пребиваване” на Галерий, като ясно фиксира основната императорска резиденция. Тази императорска резиденция за източния император Галерий е била Сердика.”
Веселина Вачкова „Забравената София”

По-нататък римските императори следват своя хронологически ред в родословието на Адам и Ева. Констанций Хлор (Кайн) построява град на сина си Константин І Велики (Енох) град (Константинопол) на изток от Едем (Тракия, Румелия, Иудея). Това родословие се отнася само за императорите на Източната Римска империя. След Константин е синът му Констанций І (Ирад), следван от Валентиниан І (Мехиаела, Маеелила), Теодосий І (Мутасала), Хонорий (Ламеха). Тук се повтаря информацията за двете жени на Хонорий (Ламех) – Аелия Евдокия (Ада) и Галла Плацида (Цило, Села, Хебшепснут в Древен Египет). Евдокия (Ада) ражда Флавий Констанций ІІІ и т. н.
Още един извор дава потвърждение на това, че Бог, Адам и тяхното поколение са били царе. Това е книгата „Кебра Нагаст” – Слава ва царете.
Там в родословието на Адам и Ева можем да прочетем следното:

„3. За царството Адамово
И въздигам се аз към Адам, и говоря аз, че Бог е истинският цар, възхвалата Нему подобава.И постави Той под себе си Адам, за да бъде цар на всичко, което Той създаде. И Той го прокуди от Градината, заради измяната му след греха на(от) Змията
по замисъла на Дявола. И в това прискръбно време се роди Каин, и видя Адам злобното му лице и външност, и се натъжи. После се роди Авел, и видя Адам благата му външност и лице, и каза: „Ето моя син, наследника на царството ми”.

4. За ревността
И ето, израснали те заедно, и почувствал Сатаната ревност към него (Адам), и посял своята ревност в сърцето на Каин, който вече ревнувал Авел, първо заради Адам, неговия баща, който казал: „ Той(Авел), имащия добро лице, ще наследи царството ми”,
И второ , заради сестра си, образ прекрасен, родена заедно с него, и дадена за жена на Авел, понеже тогава Бог им заповядал да се плодят и населят земята- сестрата, която се родила заедно с Авел, по лице приличала на Каин, и разменил местата им (на сестрите на Каин и на Авел) Адам……-
и трето, заради това, че когато и двамата поднесли дарове, Бог приел дара на Авел, а отхвърлил дара на Каин. И заради тази ревност, Каин убил Авел.
Така станало първото братоубийство, заради ревността на Сатаната към синовете Адамови. И след като убил брат си, Каин изпаднал в ужасен страх и се разтреперал, и бил отхвърлен от баща си и от Бог. След това се родил Сит, и Адам поглеждайки го, казал: „ днес Бог прояви състрадание към мен, и върна светлината на лицето ми. И с него (Сит), аз ще утеша скръбния си спомен. А името на този, който уби наследника ми, да се заличи до девето коляно”.

5.За царството на Сит.
И умря Адам, и Сит царува в праведност, и умря Сит, и царува Хенос (Hênôs - Enos - Енос) и умря Хенос, и царува Кайнан (Kâynân - Каинан).И умря Кайнан, и царува Малелеил (Malâl'êl - Mahalaleel - Малелеил). И умря Малелеил, и царува Иарод (Yârôd - Jared - Иаред). И умря Иарод, и Хенох (Hênôkh - Enoch - Енох) царства праведно, и служеше на Бог, и скри го (Бог), за да не види смърт. Стана той цар преживе в Страната на Живите. След като изчезна Хенох, царува Матусала (Mâtûsâlâ - Methuselah - Матусаил). И умря Матусала, и царства Ламех (Lâmêkh - Lamech - Ламех). И умря Ламех, и Ной (Nôh - Noah - Ной) царства в праведност, и всичките му дела бяха приятни Богу.

6. За греха на Каин.
И този проклет човек Каин, убиеца на брат си, преумножил злото, и семето му се умножило, и злобата им предизвикала гнева Божи. Нямали страх пред Бога, и никога не споменали, че Той ги е сътворил, и никога не Му се молили, и никога не Го почитали, и никога не Го призовавали, и не извършвали служби в Негово име.Не, яли и пили те, танцували и свирили на струните, и същевременно пеели непристойни песни, и зло вършели те без закон, без мяра и без умора. И пораснало злонравието на Каиновите деца до там, че накрая в голямата си мерзост те вкарали семе от магаре в кобила, и се появило муле, нещо забранено от Бога- точно както тези, които дават своите вярващи деца на тези, които се противят на Бог, и от потомството им се правят семената на мерзките Гомороити, наполовина от добро семе, наполовина- от зло. А за тези, които правят (този) грях, и присъдата им е готова и голяма е тяхната заблуда.”

Сестрата на Авел, за която се споменава в този извор е Галерия Валерия, неговата съпруга. Тя е била дъщеря на Диоклетиан и жена му Приска.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Римски (византийски) императори, почти всичките от български произход:

• Максимин Тракиец ...-238г., роден в Силистренско село, Мизия
• Деций (Gaius Messius Quintus Trajanus Decius) 240-251г., роден 201г. до Срем, Панония (Долна Илирия)
• Гал (Vibius Trebonianus Gallus) 251-254г., роден в Мизия (библейският цар Саул)
• Клавдий II Готски (Marcus Aurelius Claudius) 269-270г., роден 215г. в Далмация (Горна Илирия) (Библейският цар Давид)
• Аврелиан (Lucius Dominitius Aurelianus) 270-275г., роден 212г. в Серм, Панония (Долна Илирия) (Библейският цар Соломон)
• Проб (Marcus Aurelius Probus) 276-282г., роден 232г. в Серм, Панония (Долна Илирия)
• Диоклетиан (Gaius Aurelius Diocletianus) 284-305г., от 286-305г. август на Тракия, Азия и Египет, роден 245г. в Диоклеа, Далмация (Горна Илирия)
• Максимиан Херкула (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) 285г. цезар, 286-305г. август на Италия, Сицилия, Африка, роден 240г. до Серм, Панония (Долна Илирия)
• Галер (Gaius Galerius Valerius Maximianus) 293-305г. цезар на Илирия и Гърция, 305-311г. август на Ориента и Италия, роден 242г. в Дакия
• Констанций Хлор (Flavius Valerius Constantius Chlorus) 293-305г. цезар на Галия, Испания и Британия, 305-306г. август, роден 264г. в Илирия
• Елена, съпруга на Констанций Хлор и майка на Константин Велики, родена и погребана в гр Сердика.
• Св. Константин I Велики (Flavius Valerius Constantius Magnus) 306-337г., роден 285г. в Ниш, Дардания, наложил християнството като държавна религия по българските земи, пренесъл Рим в гр.Бизантин вместо в Сердика, както го съветвала майка му - българката св.Елена
• Константин II (Flavius Claudius Constantius) 317-326г. цезар, 337-340г. август на Галия, Испания и Британия, роден 317г. в Арелат
• Костант 337-350г. август на Италия и Африка
• Констанций II (Flavius Julius Constantius) 324-337г. цезар, 337-339г. август на Азия и Египет, от 339г. и на Балканите, от 340г. и на Галия, Испания и Британия, от 350-360г. и на Италия и Африка, роден 317г. в Серм, Панония (Долна Илирия)
• Юлиан Отстъпник (Flavius Claudius Julianus Apostata) 355г. цезар на Галия, 360/361-363г. август
• Йовиан 363-364г.
• Валентиниан I (Flavius Valentinianus) 364-375г. август на Западната римска империя, роден 321г. в Илирия
• Валент (Flavius Valens) 364-378г. август на Източнната римска империя, роден 328г. в Илирия
• Грациан (Flavius Gratianus) 367-375г. съуправител, 375-383г. август на Западната римска империя, роден 359г. в в Серм, Панония (Долна Илирия)
• Теодосий (Flavius Theodosius) 379-395г., роден 346г.
• Аркадий 395-408г.
• Евдокия, съпруга на Хонорий
• Теодосий II 408-450г., роден в Тракия
• Марциан 450-457г., роден 391г. в Тракия
• Лъв 457-474г., роден в Тракия
• Анастасий 491-518г.
• Юстин I 518-527г., роден 450г. в Бедериа, Дардания/Тракия
• Юстиниан I Велики (Управда) (Iustinianus I) 527-565г., роден 482г. в Таурезиум, Кюстендилско, Македония/Дардания/Тракия
И още много други.

С това мое изследване падна още едно було от стотиците, с които е покрита най-четената книга на света – Библията. Днес българите бягат от Едем, без да знаят, че са законните наследници на тези велики мъже и жени и част от избрания народ на Бога. Но, дошло времето истината отново да възтържествува и всички ние да намерим изгубеното си достойнство.

Следва.