Да продължим историята на Аврам. След битката при Черномен на бойното поле остава доста плячка и пленници. След победата си турците тръгват по обратният път към Галиполи. Там е било пристанището, откъдето те прехвърляли ограбеното в Мала Азия. Между пленените войни е бил и племенникът на Аврам Лот:

[14:11] Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.
[14:12] Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.
[14:13] А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.
[14:14] Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
[14:15] и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
[14:16] и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.

Черномен е близо до Одрин, където е живял по онова време Аврам. Намира се от дясната страна на Марица, която тече на изток до Одрин и там прави завой и продължава на юг. Един от оцелелите от разгромената армия стига до града и казва на Аврам, че Лот е пленен. Тогава Аврам тръгва с армия от 318 човека да освободат Лот. Нападнали турците през нощта и ги гонили до река (дона) Марица (Хобала, Хебро), която тече отляво на Димотика (Дамаск).

11 Взяша же вся конныя содомския и гоморрския и вся брашна их, и отидоша.

12 Взяша же и лота сына брата аврамова и имение его, и отидоша: бе бо в содомех живый.

13 Пришед же един от уцелевших, возвести авраму пришелцу, иже живяше у дуба мамврийскаго, аморреа брата есхоля и брата авнаня, иже беша союзницы аврамовы.

14 Слышав же аврам, яко пленен бысть лот братаничь его, сочте домочадцы своя триста и осмьнадесять, и погна вслед их даже до дана.

15 И нападе на ня нощию сам и отроцы его (с ним): и порази их и гони их даже до ховала, иже есть ошуюю дамаска:

16 и возврати вся конныя содомския, и лота сына брата своего возврати, и вся имения его, и жены, и люди.

Кой владетел се крие под името Даргал (Фаргал)? Кой от „езичниците” е взел активно участие в турската коалиция против християните? Това е Йоан V Палеолог. Тук отново виждаме как буквата "б" е заменена от "ф" и "л" с "р". Сле освобождаването му от български плен в Търново, той явно взима дейно участие във войната срещу Балканите на страната на Турция.

[14:17] Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;
[14:18] и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,
[14:19] и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
[14:20] благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.
[14:21] И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.
[14:22] Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,
[14:23] че дори нишка и ремик от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, -
[14:24] освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.

След освобождаването на пленниците Аврам ги придружава до град София (Суфа, Сува, ИероСАЛИМСКИ), където ги посреща първосвещеник Мелхиседек. Интересното тук е факта, че това е първото упоменаване на град София (в юдоль савину: сие же бяше поле царево). „Долината Софиина, която е царско поле” пише в Ел. б-я.
Друго име на Иерусалим е Иевус, в обратно четене Сув(ф)ей, Суфа. Знаете ли как е било арабското име на соченият днес за Иерусалим град? Той се е казвал Ел Кудс. Ел Кудс (КДС) в обратен прочит е СДК. Така са изписвали град Сердика. В началото на първа глава на книгата на Йосиф Флавий пише, че при бягството си от Птоломей първосвещеник Хоний построил в Хелиополския окръг град, приличащ на Иерусалим. В този град той построил и храм, наподобяващ на Иерусалимския. Днес всички ходят да се покланят в града-копие, а не в оригинала. Вижте как в старите източници се е запазило и другото име на Иерусалим, което е София.


[15:8] оттука границата върви нагоре към долината на Еномовия син, на юг от Иевус, който е Иерусалим; и границата възлиза по върха на планината, що е на запад срещу Еномова долина, в края на Рефаимска долина към север;
Иисус Навин

Още един въпрос може да се разгледа тук. Евреин ли е Аврам, или не?
В Син. б-я пише, че е евреин.

[14:13] А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.

Но дали е така в по-старите библии?
В Остр. и Елиз. пише, че е преселник.

13 Пришед же един от уцелевших, возвести авраму пришелцу, иже живяше у дуба мамврийскаго, аморреа брата есхоля и брата авнаня, иже беша союзницы аврамовы.

Думата „пришелцу” в по-новата библия, преведена от еврейски е „евреин”. Това не означава, че в по-старите библии думата „евреин” въобще не присъства. В книга І Царство гл. 4 можем да прочетем следното:

[4:6] И филистимци чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен.
[4:7] И се изплашиха филистимци, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера;
[4:8] горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни с всякакви порази в пустинята;
[4:9] стегнете се, филистимци, и бъдете юначни, за да не станете роби на евреите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях.

Така е и в старите библии:

6 И услышаша иноплеменницы глас вопля и реша: что сей вопль великий в полце еврейсте? И уразумеша, яко кивот Господень прииде в полк.

7 И убояшася иноплеменницы и реша: сии бози приидоша к ним в полк: горе нам, изми ны, господи, днесь: яко не бысть тако вчера и третияго дне:

8 горе нам, кто ны измет от руки богов крепких сих? сии суть бози, побившии египта всякими язвами и в пустыни:

9 укрепитеся и будите в мужы, иноплеменницы, яко да не поработаете евреом, якоже поработаша нам, будите убо в мужы и бийтеся с ними.

Това води до различни мисли. Дали думата „евреи” не идва от жителите на река Марица „Хеброс”, или е обратен прочит на последователите на Хор бей (Орфей) – „иебро”? Ако Орфей – Хор е бил първият Христос на българите, то е нормално съседните народи да са ги наричали „орбеи” и оттам в литературата да е преминало в обратното „иебро”, или „хебро”. По-късно се е получила подмяна и съвсем други слоеве от населението е започнала да нарича себе си „евреи”. За това точно говори и апостол Павел в едно от писмата си. А има и още едно предположение.
Йосиф Гетезий е византийски автор, съвременник на имп. Константин Багренородни (913-959). В периода 944-959 Гетезий е написал едно историческо съчинение "Царе", което обхваща събитията в периода 813-886г., т.е. управлението на виз. императори Лъв V Арменец, Михаил ІІ, Теофил, Михаил ІІІ и Василий І Македонец. Когато разказва за княз Борис І, Генезий дава и следното сведение:


"А предводителят на българите, по род произхождащ от аварите и хазарите и води името си от господаря си Булгар, когото ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия, отправял към ромеите враждебни думи, като ги заплашвал с нападение."
ГИБИ, т. 4 (ИБИ-т., стр. 334

"Авари", "хабари", "хебри" и "еврей", така може да са наричали българите в ранните години на преселението им на Балканите.

По-нататък Аврам получава обещание от Бог, че неговото поколение ще наследи земята, която обитава.

[15:18] В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
[15:19] кенейци, кенезейци, кедмонейци,
[15:20] хетейци, ферезейци, рефаимци,
[15:21] аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.

Под „кедмонци” можем да прочетем „македонци”, „кенезийци” – „генуезци”, „хетейци” – „гети, готи”, „ферезейци” – „терезци”, „гергесейци” – „гърци”, „аморейци” – „ромеи, „иебусейци – „софиянци” и т. н. Тези племена и народи никога не са живели на територията на съвременен Израел, а са познати на всеки българиин. След раждането на първият му наследник Измаил от наложницата му Агар, Аврам обрязва всичките мъже от своя род. Това е първия Завет между народа на Аврам и Бог. Интересно е идването на тримата мъже при Аврам, който по това време живее още в Мамре, Хеброн (Одрин). След обещанието за наследник от възрастната вече Сара, всички те, заедно с Аврам тръгват към Содом (Стоби). Тук има един разговор, който може да е актуален и днес:

[18:20] И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
[18:21] ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
[18:22] И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
[18:23] Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
[18:24] В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
[18:25] не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
[18:26] Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
[18:27] Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
[18:28] може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
[18:29] Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
[18:30] И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
[18:31] Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
[18:32] Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
[18:33] И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

Преди да започна да пиша тази книга публикувах доста части от нея в разни български форуми в интернет. Отзивите за нея бяха меко-казано критични. Даваха ми се разни диагнози, триеха ме постоянно, гонеха ме от форумите, дори и се пишеха заплахи за живота ми. За пет години се намериха едва десеттина човека, които ме подкрепиха в начинанието ми. За тях и заради други като тях я пиша, а не за останалите. Аз тези неща си ги знам и не ги пиша заради пари, слава и други подобни облаги, а заради Истината. В българските духовни общности се говори за ролята на България в света, но нищо не се прави. Както казва един приятел, всички продължават да вършеят на едно гумно, на което много отодавна няма и зрънце жито. Въртат като полу-слепи коне и единственото, което постигат, е да вдигат много прах. Историци, археолози, църкви, духовни общности и обикновенни човеци въртят около кръга, без да видждат резултатите от това въртене. Лошото не е в това, а в опитите им да унищожат всеки, който се опита да осветли малко тяхната дейност. Е, затова идват онези, тримата мъже, и очистват гумното. Така на времето се е случило и със Стоби (Содом) и Хераклея Синтика (Гомор). Ако и при тях беше дошъл някой да ги предупреди, то те навярно само биха му се изсмяли, или да го убият в най-лошия случай.

[19:1] И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи
[19:2] и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.
[19:3] Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.
[19:4] Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,
[19:5] извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.
[19:6] Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,
[19:7] и рече (им): братя мои, не правете зло;
[19:8] ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.
[19:9] Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.
[19:10] Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);
[19:11] и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.
[19:12] Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място,
[19:13] защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.
[19:14] Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но, на зетьовете му се стори, че се шегува.
[19:15] Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.
[19:16] И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.
[19:17] А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.
[19:18] Но Лот им отговори: не, Господи,
[19:19] ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;
[19:20] ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.
[19:21] И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;
[19:22] побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.
[19:23] Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.
[19:24] Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,
[19:25] и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.
[19:26] А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со'лен стълб.
[19:27] Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;
[19:28] и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.
[19:29] Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.

На две места има селища, които претендират за останките на град Стоби. Първото е на територията на Вардарска Македония, по поречието на река Вардар. Този град е доста голям и отговаря на представите ни за Содом.
Село Стоб, по пътя за Рилския Манастир също може да се кандидатира за библейският Содом. Край него са прочутите Стобски пирамиди, легендите за които доста приличат на края на жената на Лот.

„ЛЕГЕНДИТЕ

Има много легенди, свързани със Стобските пирамиди. По-известни са две от тях. Първата разказва, че някога, много отдавна, далеч от мястото на сегашните пирамиди, е имало китно планинско селище с поетичното име Момена. Там живеела най-личната мома в цялата околност. Тръгнали сватовете да я искат за най-юначния ерген от Стоб. Склонили момата, сватовете я качили на бял кон и с песни се отправили към момковото село. Всички били весели, само кумът бил мрачен – пленила го хубостта на момата. Не устоял на изкушението и преди да влезе в селото, я целунал по устата. За наказание всички сватове били вкаменени, а село Момена престанало да съществува. Останало само името Сватовете, за да напомня на поколенията за сторения грях.

Според втората легенда, имало хубава българска мома от Стоб, която се казвала Елисавена. Тя се влюбила в много хубав турчин. Но разделението във вярата между християни и мюсюлмани било много голямо. След като тази мома не могла до предаде вярата си, за да стане съпруга на любимия си – друговерец, отишла и се хвърлила от пропастта. Така се образувала Бялата пирамида - част от Стобските пирамиди.”

http://www.webcrafts.bg/article.asp?id=39

Стоби, Стоб (СТБ) е преминало в Библията като Содом (СДМ). В църк. слав. буквите „т” и „д” се изписват идентична, а в гръцкия много често буквата „б” се замества от „м”. По този начин се е превърноло в известният на цял свят Содом. Гомор (ГМР) е анаграма на Гором (ГРМ). Така са наричали в древността авторите на книга Битие град Хераклея. Този два града са били унищожени навярно от някакъв природен катаклизъм в началото на 6 век заедно с града Свети Врач, на мястото на град Сандански и други градове наоколо. За Хераклея се предполага, че е затрупана от изригнал вулкан, който се е намирал на мястото на планината Кожух край Рупите. Това също отговаря на библейското описание за гибелта на двата града.
Ще се спра и на пътуването на Аврам и синът му Исак до мястото, където Аврам е трябвало да принесе жертва на Бога Израилев. Не разказвам подред житието на Аврам, защото не това е целта на моята книга. Интересуват ме само тези моменти, където ясно се вижда връзката на Библията с българската история:

„[22:1] Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
[22:2] Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
[22:3] Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
[22:4] На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.”

В по-старите библии на мястото на „земя Мория”, което ще рече „в Ромейската земя”, пише следното:

„2 И рече: поими сына твоего возлюбленнаго, егоже возлюбил еси, исаака, и иди на землю высоку и вознеси его тамо во всесожжение, на едину от гор, ихже ти реку.”

Навярно еврейската библия, която преводачите са използвали за съставянето на Синодалната библия, е използвала някакъв друг източник, различен от славянския. В него е било написано „Ромейска” земя, която евреите са превели като „земя Мория”, а в славянската е „землю высоку” – „висока земя”. "Висока" (КВС) може да се прочете и "к Сува" (обратен прочит), което отново ни препраща към град София.
На третият ден те пристигат при една планина, която по-късно е наречена „Господ ще предвиди.”

„[22:13] Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
[22:14] И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.”

Нека сега отново да погледнем как е записано това в старите славянски библии:

„13 И воззрев авраам очима своима виде, и се, овен един держимый рогама в саде савек: и иде авраам, и взя овна, и вознесе его во всесожжение вместо исаака сына своего.

14 И нарече авраам имя месту тому: Господь виде: да рекут днесь: на горе Господь явися.”

Наместо „гъстака”, тук пише „в саде Савека”, което ще рече, в Софийската градина”. В Синодалният превод това е спестено. По-нататък планината е наречена „господь явися”:

„…и прозва аврамъ имя месту тому господь виде, и да рекут (и до) днес на горе господь явися.”
Остр. б-я

Виждате разликата от синодалното „Господ ще предвиди” и старото „господь явися”.

В библейският тълковен речник пише, че Аврам искал да принесе в жертва на Израилския бог сина си Исак някъде над Иерусалим. Но в старите библии това е „в саде Савека” и планината се казва „явися”, а не „ще предвиди”. Думата „явися” има за корен българската дума „видя”. В мин. св. време се казва „видя се” (Господ). На коя висока планина над София можеш да „видиш” Господа. Разбира се, че това е планината Витоша (да ВИДИШ). Това събитие е дало и днешното наименование на планината Витоша, което е заменило античните Скомиос, Скомброс и Скопиос. Точнота място, където Аврам е принесъл жертва на Бога, по-късно е станало светилище. Днес то се нарича Резньовете, от „режа”, „коля” животни и ги принасям в жертва:

„Резньовете са върхове, разположени в източната част на Витоша на изток от Черни връх, с който са свързани посредством платовидно вододелно било. Като се гледат от София, те изпъкват най-рязко с тяхната силно наклонена източна стена, а зад тях, в дълбочината Черни връх се вижда като тяхно продължение, въпреки че е по-висок от тях.

Резньовете не са върхове в тесния смисъл на думата. Те са две самостоятелни върхови очертания на едно плато, дълго от север на юг около 1 км и широко около 400-500 метра с най-висока южна точка връх Голям Резен (2278 м), а най-северна, представляваща скалист купол над хижа Алеко, връх Малкия Резен (2191 м). На изток това плато свършва със стръмна стена, на места отвесна, която достига до 200 метра височина.”

Следва.