Книга Битие

Щом като веднъж открихме кои са Адам и Ева и техните наследници, не можем да не си зададем и въпроса: „Имало ли е потоп и кой се крие зад Ной?”
Първо ще се спрем на дълголетния Адамов род. Еврейските учени са пресмятали, кой колко години е живял и кога са се родили наследниците му и така са съставили древният еврейски календар, по който от Адам до Христос са минали 4004 години. Не знам дали някой трезвен човек ще повярва на хилядолетният живот на библейските патриарси, особенно след като се видя, че зад тях се крият римски императори. Много от календарите по онова време са били лунни и един лунен месец, който се състои от приблизително 28 дни тук е даден като година. По този начин 930-те години на Адам се равняват на толкова лунни месеца. Като ги разделим на 13 (защото толкова лунни месеци влизат в една слънчева година), то ще видим, че годините на Адам са приблизително 71. Това е напълно приемливо и така се изчисляват реалните години на тези библейски герои.

Това е родословието на Адама (Максимиан Херкулий). Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,
2. мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.
3. Адам (Максимилиан Херкулий) живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит (Maxentius -306-312 г.)
4. Дните на Адама (Максимиан Херкулий), след като роди Сита (Maxentius), бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.
5. А всички дни на Адамовия (Максимиан Херкулий) живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.
6. Сит (Максентий) живя сто и пет (205) години и роди Еноса (Валенс, Бал Енос).
7. След рождението на Еноса (Валенс) Сит (Максентий) живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.
8. А всички дни Ситови (Максентий) бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.
9. Енос (Валенс) живя деветдесет (190) години и роди Каинана Констанций Гал).
10. След рождението на Каинана (Констанций Гал) Енос (Валенс) живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.
11. А всички дни Еносови (Валенс) бяха деветстотин и пет години; и той умря.
12. Каинан (Констанций Гал) живя седемдесет (170) години и роди Малелеила (Валентиниан І).
13. След рождението на Малелеила (Валентиниан І) Каинан (Констанций Гал) живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.
14. А всички дни Каинанови (Констанций Гал) бяха деветстотин и десет години; и той умря.
15. Малелеил Валентиниан І)живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда (Грациан).
16. След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.
17. А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.
18. Иаред (Грациан) живя сто шестдесет и две години и роди Еноха (Валенс).
19. След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20. А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.
21. Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала (Теодосий І).
22. И откак роди Матусала Теодосий І) , Енох (Валенс) ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
23. А всички дни Енохови (Валенс) бяха триста шестдесет и пет години.
24. И ходи Енох (Валенс) по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
25. Матусал (Теодосий І) живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха (Хонорий).
26. След Ламеховото (Хонорий) рождение Матусал (Теодосий) живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27. А всички дни Матусалови (Теодосий І) бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.
28. Ламех (Хонорий) живя сто осемдесет и две (188) години, роди син
29. и му даде име Ной (Лъв І), като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.
30. И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.
31. А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.
32. Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове Сима (Зенон), Хама (Анастасий І Дикор) и Иафета (Юстин І).

Ето как разбрахме кои римски императори се крият зад Ной и неговите синове. Дали е имало потоп не мога да кажа. Нека това го направят другите след мен, като използват за трамплин това изследване.
След синовете на Ной следват доста дълга редица от наследници, докато стигнем до първият библейски патриарх Аврам. Те не ни интересуват, защото нямат пряко отношение към темата и затова няма да се спирам на тях.
Нека сега да видим какъв е бил Аврам и къде е живял. В случая нас ни интересува идването му на Балканския полуостров от север:

[12:1] И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
[12:2] и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
[12:3] Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
[12:4] И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
[12:5] И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
[12:6] Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци.
[12:7] И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
[12:8] Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).
[12:9] И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.

Ще видите, че по същия този път преминават и Моисей и народът му до идването им на територията на днешна България. От този текст на Синодалната библия виждаве, че Аврам стига до Търново (Ветил) и там построява жертвеник на Бога. Ето как е написана последната част на този текст в Острожската бибиля:

„И въступи от туду в гору на въстокъ (лице прямо) Ветил и постави храм свой въ Ветил к морю, к востоком, и созда ту требник господу и помолився во имя господа.”

В църквно-славянската (Елизабетинската) библия текстът е следния:

„8 И отступи оттуду в гору на восток (лицем) прямо вефилю, и постави тамо кущу свою в вефили при мори, и агге к востоком: и созда тамо жертвенник Господу, и призва во имя Господа (явльшася ему).”

Погледнете сега на картата на Светите земи къде се намира град Ветил и вижте на изток от него има ли море. А при истинският библейски Ветил (Велико Търново) всичко е така. Морето си е на изток от него, защото това събитие се е случило в България. Жертвенникът, който е построил Аврам би трябвало да се намира на изток от Търново и на запад от Царевец. Точно там е Трапезица, или манастирът „Великата лавра” с църквата „Св. 40 мъченици”.

Но нека да продължим с анахронизмите в библейската археология, свързани с пътуването на Аврам:

„[13:1] И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.
[13:2] Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.
[13:3] И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, - между Ветил и Гай.
[13:4] до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.”

Ако човек тръгне днес от Египет на юг, дали ще стигне до град Ветил, който се намира на север от Иерусалим на библейската карта? Защо професорите по библейска археология не осветлят този въпрос?
Но нека да продължим по-нататък. Аврам и неговият племеник Лот се разделят и Лот отива да живее в Содом. Къе се намира град Содом спрямо Ветил?

[13:10] Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;
[13:11] и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.

Според Синодалната библия Лот е тръгнал „към изток”, но дали това е така според по-старите библии?

„10 И возвед лот очи свои, виде всю окрестную страну иорданскую, яко вся напаяема бяше водою, прежде неже низвратити Богу содом и гоморр, яко рай Божий, и яко земля египетска, даже приити до зогора:

11 и избра себе лот всю окрестную страну иорданскую, и отиде лот от востока: и разлучистася кийждо от брата своего.”

„Към изток” тук е „от восток”, значи е тръгнал от изток в друга посока, навярно на запад. Както ще видим по-късно той е отишъм в земите на днешна Македония, които не са на изток от Търново, а на юго-запад. Виждате и как нашето Загора се е превърнало в неизвестното Сигор.

След обещанието на Господ към Аврам за даването на всичките български земи на наследниците му, той (Аврам) тръгва и отива да живее в град Хеброн (Одрин).

[13:14] И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
[13:15] защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:
[13:16] и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
[13:17] стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
[13:18] И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

В ц. сл. Б-я:

14 Бог же рече авраму, повнегда разлучитися лоту от него: воззри очима твоима и виждь от места, идеже ты ныне еси, к северу, и ливе, и к востоку, и морю:

15 яко всю землю, юже ты видиши, тебе дам ю и семени твоему во веки,

16 и сотворю семя твое, яко песок земный: аще кто может исчести песок земный, то и семя твое изочтет:

17 востав проиди землю в долготу ея и в широту: яко тебе дам ю и семени твоему во век.

18 И отселився аврам, пришед вселися у дуба мамврийскаго, иже бяше в хевроне: и созда ту жертвенник Господу.

На територията на днешен Ираел няма нито едно селище, окончаващо на -брия, -диза, -пара, -дава и -дина. Това са типично тракийски окочания за селища, едно от които срещаме в „дуба мамврийскаго” като Месембрия, Силимбрия и т. н.

Ето и първата война, в която е участвал Аврам след пристигането си:

[14:1] И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, -
[14:2] всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.
[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.
[14:4] Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.
[14:5] В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,
[14:6] и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.
[14:7] И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
[14:8] Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,
[14:9] с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.

Според Син. б-я, това е един вид въстание на петтима царе, или по-малки владетели, срещу коалиция на четирима други царе. Дванадесет години петтимата царе са били васали на някой си Кедорлаомер и навярно са спрели да му плащат налога. На следващата година те се съюзяват срещу неговото господство, а след още една година същият този Кедорлаомер идва да възстанови реда в покорените от него територии. Ако още един път повярваме на еврейските историци, то ще си кажем, че и тази история е една измислица, както и историите на Моисей, Самуил, Давид, Соломон и др., защото на територията на днешен Израел няма никакви доказателства за тяхната дейност. Аз съм вече доста голям и правя разлика между детската приказка и историческия разказ, затова реших да проверя дали има в българската история подобна война. В този случай много ми помогна църковно-славянската библия, защото там имената на царете и топонимите са написани по различен начин. В това можете да се убедите и сами:

1 Бысть же в царство амарфала царя сеннаарска, и ариох царь елласарск, и ходоллогомор царь еламск, и фаргал царь языческий

2 сотвориша рать с ъ царем содомским и с варсою царем гоморрским, и с сеннааром царем адамы и с симовором царем севоимским, и с царем валаки: сия есть сигор.

3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.

4 Дванадесять лет тии работаша ходоллогомору: третияго же надесять лета отступиша.

5 И в четвертое надесять лето, прииде ходоллогомор, и цари иже с ним, и изсекоша исполинов сущих во астарофе и в карнаине, и языки крепки вкупе с ними, и омеов, иже в сави граде,

6 и хорреов, иже в горах сиирских, даже до теревинфа фарана, иже есть в пустыни.

7 И возвратившеся приидоша ко источнику судному, иже есть кадис: и ссекоша вся князи амаликовы, и аморреов живущих во асасанфамаре.

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,

9 на ходоллогомора царя еламска и фаргала царя языческа, и амарфала царя сеннаарска и ариоха царя елласарска: четыри цари на пять.

Вижте как един от четиримата насилници „Кедорлаомер” се превръща в „Ходоллогомора”. Тук ясно се вижда преминаването от „х” на „к” и от „л” на „р”. Освен това „фаргал царь языческий” се превръща през по-късният еврейски превод, (от който е преведена син. б-я) в „гоимският цар Тидал”.
Сами можете да проследите и разликите и в другите имена. Като гледах условията за възникване на войната и развоя на действие на самата война, започнах да търся паралелни събития в нашата история. За правилния паралелизъм трябваше в тази война да са намерили смъртта си двама от въстаналите царе – содомския и гоморския. Нека започнем първо от имената на насилниците.
Сенаарският цар Амрафел (амарфала) МРФ(Т) е Амурат І (МРТ), а Кедорлаомер (Ходоллогомора) е неговият приякор Худавендигяр.

„Султан Мурад I е османски владетел (емир), известен като Худавендигяр (Богоподобни), управлява Османската империя от 1359 до смъртта си на 15/28 юни 1389 г. Роден е през 1319 или 1326 г., син на Орхан I и византийската принцеса Елена (Нилюфер). Убит от Милош Обилич по време на битката на Косово поле със сръбския княз Лазар Хребелянович.”
(Това е от Википедия, защото много от вас я ползват за справка.)

Сега, като знаем това, много лесно може да подредим и останалите герои в нашата история. Въстаналите царе са коалиция от български, македонски, унгарски, гръцки и сръбски царе, които се опитват на дванадесетата година от покоряването си да се опълчат на покорителя Амурат І. При описаната битка, както видяхме, са убити двама от въстаналите царе. Това са „Бера, цар содомски” и „Бирша, цар гоморски” от син. б-я. С тази подробност отиваме направо на Битката при Черномен, състояла се на 26.09.1371г. При нея наистина загиват двама от противо-турската коалиция, това са Вълкашин, жупан на Прилеп и деспот Углеша.

„КОМАНДВАНЕТО НА ХРИСТИЯНСКАТА ВОЙСКА

Въпросът за командването на християнската войска е спорен в източниците. Една част твърдят, че войската се е командвала от цар Урош, а според други от крал Вълкашин и деспот Углеша. Не е ясно също дали в похода се е бил включил сина на Вълкашин - Марко. Легендите разказват, че той е прекарал известно време затворен в Одрин, а Иеракос в “Хроника за царството на турците” сочи, че Мурад е победил “ също и Марко Крамувики, най-пръв и най-велик, и вожд на пеонците”10. Последица от това е и противоречивата оценка на изворите за ролята на тези лица в битката. Дори Константин Михайлович, обвинява двамата братя, че още преди битката са изоставили своя господар и са се били предали на турците. Подобно обвинение, само че вече в легендите се хвърля и върху Марко – той бил строшил костите на баща си.

Възможно е действително Урош формално да е предвождал войската, но несъмнено фактическото ръководство е било в ръцете на Вълкашин и Углеша. Причина за тези противоречия е възможно да се дължат също на близостта на имената на деспот Углеш и цар Урош, както и че двамата умират в една и съща година.

Цар Урош управлявал Сърбия почти до края на 1371г., но авторитетът му сериозно бил пострадал поради неуспеха му да отрази унгарското нашествие и властта му била чисто формална. След унгарската агресия нарастнало влиянието на крал Вълкашин и деспот Углеша, чийто земи останали незасегнати. Те и двамата до битката при Черномен не са се отличавали като военачалници в някое важно сражение и може да се каже, че не са имали сериозен боен опит.

Друга спорна фигура е братът на Вълкашин и Углеша – Гойко, когото Орбини сочи като командващ войската. Името на Гойко се среща във фолклора, но в писмените източници за битката не е известен.”

http://ald-bg.narod.ru/materiali/1371_CernomenBatlle.htm


Ето, че днес разполагаме и с още един източник за участниците в тази битка, където е упоменат този Гойко. Това е книгата Библия.

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,

Ще се опитам да направя подредбата на царете, според този нов извор.

1. Содомският цар Валаком (Остр.), Валлою (Елиз.), Бера (Син.)
2. Гоморският цар Варсавою (О), Варсою (Е) и Бирша (С).
3. Царят на Адама Сенааром (О), Сеннааром (Е) и Шинава (С).
4. Царят Севоимски – Симовором (О), Шемевера (С).
5. Царят на Валаком (О), Валаки (Е) и Бела (С), която е и Сигор (Загора).

Първият владетел е Валак (ВЛК), или Вълка (син), Вълкашин, убит пре Черномен.
Вторият е Варсавю, Вар (Бар, обратно на нашето Раб, означава и Син) + савю, сою, ша, това е Углеш, деспот на Сяр.

В библията е описана смъртта на двамата владетели:

[14:10] А в долина Сидим имаше много смо'лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините.

„долина же алукия, (имаше) кладези веверны побеже царъ содомский и царъ гоморский и въпадоша в на”
Остр. б-я

Думата „веверны” е преведена в църковно-славянския речник като „смолени”, „нефтени” заради географията, наложена от църквата. Ако приемем, че това е българската дума „варници”, така кладенците стават за гасене на вар, а не са нефтени, или асфалтни (смолени), както ни убеждават днес. Според библията двамата царе са се удавили в подобни ями. Мауро Орбини споменава нещо подобно:

„В сражението загинали и двамата предвадители на похода – братята Вълкашин и Углеша. Обстоятелствата около смъртта им не са особено ясни и също са станали предмет на легенди. Според Халкондил това не било ясно дори за приближените на предводителите и те известно време дори мислели, че са живи. Орбини обаче разказва подробно за края на предводителите на християнската армия. Според него деспот Углеш и брат му Гойко по време на бягството се удавили докато се опитвали да преминат река Марица. Вълкашин успял да я премине, но докато пиел вода край Харманли бил удушен с огърлицата, която висяла на врата му от неговия оръженосец Никола Хрсойевич. По-късно тленните му останки били пренесени в манастира „Свети Димитър” край Сушица. В една късна и доста неточна интерпретация на събитията описана от пътешественика Пиер Лескалопие през 1574г. например се разказва, че крал Вълкашин Мрняевчевич бил убит от своя щитоносец Версонич17. Според сръбския патриарх Паисий гроба на Углеша бил край Харманли, като по-късно тленните му останки били пренесени в един манастир край Сяр, а един от приемниците му - Арсений Черноевич разказва, че е видял гроба на деспота край Узунджово18.”

Това са първите двама царе. Третият е Урош, а четвъртият е унгарският крал Матиаш Корвин.

Френският пътешественик Пиер Лескалопие (1547 г.) минавайки през България пише следното за Вълкашин:

„На юг преминахме реката Карманли, т. е. „царска река”. Малко след това – пред чешмата на крал Вукасим-Мрезич, за когото се разказва, че по време на бунта на Сърбия срещу Матиаш Корвин, унгарски крал, Сърбия се предала на турчина посредством деспот Георги, който бе неин управител. Вукасим, молдовския крал, водел войски в помощ на Матиаш и уморен от дългите си преходи, поискал да пие и да си почине при тази чешма. Там бил убит от Версонич, негов щитоносец, който той задържал единствен при себе си, докато войските му продължавали пътя си. В миг (дори елементите възненавидели това предателство) сладката вода станала горчива. Всички местни хора, които минават оттам, остават няколко монети от себе си, вярвайки суеверно, че като са пили (водата), (тя) лекува треските и им пречи да се явяват. Нашият чауш, хората му и някои от нашите пиха от нея.”

Най-интересен за нас е петият крал, този на Влахия (така е наричана и България по това време), още и Загора. Това е третият от братята Гойко, който е бил кесар над българите и е царувал във Филипопол.
Още три топонима смущават привържениците на трад. история. Това са „солено море”, „Содом и Гомор”:

„[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.”
Син.

3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.
Елиз.

3. „…и вси совещашася на дебрь (лукию) се есть море солиное.”
Остр.

Албанците наричат Преспанското езеро Liqeni i Prespës. То е най-голямото на Балканския полуостров и прилича на море. Солино море, може да е източно, а може и да е посветено на бог Сол.

„В западният край на Македония, граничеща с част от Албания, се разтила интересната в много отношения област на Преспанските езера. Тази област се нарича Дасаретска по името на илирийското племе дасарети, което е живяло покрай бреговете на езерата Преспанско, Маличко и Охридско.”
МАКЕДОНСКА БИБЛИОТЕКА
№ 4
Преспанското езеро от Георги Трайчев, учител в ІV Софийска прогимназия
София, 1924 г.
http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/prespanskoto-ezero-ot-georgi-traichev.html

Дасаретска област се е превърнала в Содомска. Точно тук, при някакъв природен катаклизъм по онова време се е образувало Преспанското Езеро. От тази област са и воините, предвождани от Вълкашин. Тук някъде, може и в Охрид да се е състояла и срещата между петимата царе, които вземат решение да започнат войната.
Деспот Углеш е резидирал в Сяр (Серес), който се намира от южната страна на Пирин. Там трябва да търсим и изчезналият град Гомор. От другата страна на Пирин е българският град Петрич. Местността Рупите до гр. Петрич крие много тайни. Една от тях е изчезналият античен град, потрупан уж от избухването на вулкана на Кожух планина. Доскоро споменаваха и името на града – Петра. Преди няколко години археолозите локализираха там античния град Хераклея Синтика. От областта на река Струма са били воините на цар Углеш. Гомор (Гором), Хераклеа, Петра, според мен всичко е едно. Само дето с това изследване се разбра, кога точно е бил унищожен града.
Сега, след като свалихме още едно от булото, с което е покрита Библията, можем да продължим нататък
------------------------------------------------------------------------------------------------

„Произхода на крал Вълкашин и деспот Углеш обикновено се свързва с разказа на Мавро Орбини. Според Маврубир:

Цитат
Да почнем първо с крал Вълкашин и неговия брат Углеш. Те се родили в Ливно, от баща Мрнява, който по почест е бил дребен болярин, но по-късно, с неговите синове, цар Стефан издигнал много. Когато цар Стефан една вечер касно опишъл край Благай и не е искал са иде в града, Мрнява любезно го приел в своята къща. Царя, виждайки това негово отлично посрещане, взе го, заедно са жена му, тримата му сина и две дъщери в своя двор.

Според Маврубир издигането им се дължало на успехите им във военни действия срещу Солун и срещу турците. В историята си, Маврубир лазказва, че са били трима братя Вълкашин, Углеш и Гойко.

Св. Паисий Хилендарски в своята история обаче тук съществено се отклонява от своя основен източвик Маврубир и разказва, че Вълкашин и Углеша били потомци на цар Смилец:

Цитат
При смъртта си Стефан поставил [начело] на своя дом и престол Вукашин. Тоя Вукашин не искал Стефановата царска титла и се подписвал "цар на гърците и българите". За това имало несъгласие и Вукашин жалел за своето българско кралство и царство. И той бил от рода на българските царе, бил сродник на Елена, Стефановата царица. Елена била дъщеря на българския цар Смилец. Този Вукашин убил Стефановия син Урош и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп, заповядвал над сърбите и владял много места. Княз Лазар останал край Дунав и Шумадия и Морава и се съпротивлявал на Вукашин. Така сръбската земя се разделила на две за няколко години. И султан Мурад отишъл срещу княз Лазара с войска. Вукашин не отишъл на помощ на княз Лазар. Мурад убил княз Лазара на Косово поле и превзел най-напред неговата държава. След това крал Вукашин нападнал с войска турците и ги преследвал от Сърбия до Едрене, но турците пак се засилили срещу Вукашина и го подгонили назад. Бил убит от своя слуга при Марица при Пазарджик. Марко сгрешил срещу своя баща Вукашин и баща му искал да го убие. Той избягал при турския цар в Едрене.
След убийството на на Вукашин цар Баязид поставил Марко за малък паша в Прилеп и Охрид.


Най-вероятно св. Паисий е ползвал един ръкопис, който ни е познат в късната Трошанската редакция от кр. на ХVІІІв. (Гласник, Х/1858г, стр. 17-113). В гл. 6 §26 се казва, че Стефан Милутин воювал със Смилец, победил го и за да се заздрави мирът взел дъщерля му за съпруга на сина си Урош. По-надолу става дума и за брака на Ана Неда с бъдещия цар Михаил Шишман, сина на деспот Симеон Шишман, като се казва, че сестраи й била дадена на Прибац Хреблянович и от този брак се родил княз Лазар. В § 30 във връзка с битката при Велбъжд ръкописа неточно съобщава, че за "крал" на българите бил поставен сина на Смилец - всъщност на трона е поставен сина на Ана-Неда Иван Стефан, но грешката е обяснима, защото първото име и на двамата царе е Иван. Най-интересното обаче е в §32 (стр. 55). Там вече се говори направо за произхода на Вълкашин, Углеш и Гойко:

Цитат
И направил Вълкашин, брата на втората си жена, архимашил, него поставил в Прилеп да владее Дакия и Македония, Гойко нарекъл кесар - него поставил във Филипопол над българите, Углеша, третия им брат, краля - него поставил в Янина, новопридобитата Гърциа...

По "Янинската хроника" на Прокъл и Комнин (Гласник, ХІV/1862, стр. 223-282) наистина брата на цар Иван Александър и царица Елена - деспот Йоан Комнин е бил поставен да управлява Янина. Грешката е ясна на пръв поглед - сгрешен е деспот Йоан Углеш и Йоан Комнин. Но вече стана дума, че има още един Йоан Комнин - сина на Смилец, вуйчото на цар Стефан Душан. Той разбира се няма как да е Углеш, защото починал преди 1330г. Но е известно, че негови роднини се установяват в Сърбия - там е бил деспот Йоан Драгутин, син на сестра му и деспот Алдимир (Елитимир), когото Душан нарича свой истински брат. Подобно родство би обяснило защо тримата братя се добират до най-високите титли - крал, деспот и кесар.
За разлика от Маврубировия разказ за Мрнява, който звучи доста наивно, в сведенията на Паисий и Троношкия ръкопис има обилна фактология. Макар да има сериозни неточности в родословните връзки, данните показват че е ползвана доста обилна информация за генеологията, като поради сходствата в имена и родствени връзки е допуснато смесване.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=36

Следва