Изход на Моисей 3

[11:1] Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.
[11:2] И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.
[11:3] И нарекоха това място: Тавера * (запаление), защото между тях бе пламнал огън Господен.

В Острожската библия, мястото е наречено «запаление», а в Синодалната – Тавера. Името Тавера е обратно прочитане на българската дума “ропот”. От Синая на около 65 км. на юго-изток се намита румънският град Плоещ, името на който на български свучи ката “палещ”. Тук са спрели Моисей и хората му, а и историята на града започва някъде от 14 век.

[11:34] И нарекоха това място: Киброт-Хатаава *, защото там погребаха народа, който изказа прищевки.
[11:35] От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.

Киброт-Хатава се превежда в библиятя, ката «Гробове на прищевките», така е назован и в Острожската библия – «гробъ похотения». От Плоещ народът продължава на юго-запад към град Вolintin (дн. Болинтину-дин-Вале, които се намира на река Арджеш). След него спират в град Асирот (Rusii de Vede, дн. Рошиори-де Веде, на река Ведя и на 45 км. на север от нашият град Никопол на Дунав. Тук Моисей праща отряд от дванадесет човека, по един първенец от всяко от коленете, в “Ханаанската, южната страна”:

[13:1] След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан в пустиня Фаран.
[13:2] И рече Господ на Моисея, думайки:
[13:3] прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви; по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.
[13:4] Тогава Моисей ги изпрати от пустиня Фаран, по заповед Господня, и те всички бяха мъже първенци между синовете Израилеви.
[13:5] Ето имената им: от Рувимово коляно - Самуа, Закхуров син,
[13:6] от Симеоново коляно - Сафат, Хориев син,
[13:7] от Иудино коляно - Халев, Иефониев син,
[13:8] от Исахарово коляно - Игал, Иосифов син,
[13:9] от Ефремово коляно - Осия, Навинов син,
[13:10] от Вениаминово коляно - Фалтий, Рафуев син,
[13:11] от Завулоново коляно - Гадиил, Содиев син,
[13:12] от Иосифово коляно от Манасия - Гадий, Сусиев син,
[13:13] от Даново коляно - Амиил, Гемалиев син,
[13:14] от Асирово коляно - Сетур, Михаилев син,
[13:15] от Нефталимово коляно - Нахбий, Вофсиев син,
[13:16] от Гадово коляно - Геуил, Махиев син.
[13:17] Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да разгледат земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус.
[13:18] Изпрати ги Моисей (от пустиня Фаран) да разгледат Ханаанската земя и им рече: идете в тая южна страна и се качете на планината,
[13:19] и обгледайте земята каква е, и народа, който живее там, силен ли е, или е слаб, малоброен ли е, или е многоброен?
[13:20] Каква е земята, дето той живее, добра ли е, или лоша? и какви са градовете, в които живее, в шатри ли той живее, или в укрепления?
[13:21] Каква е земята, тучна ли е, или слаба, има ли по нея дървета, или няма? Бъдете смели и вземете от плодовете на земята. А това беше, когато зрее гроздето.

Ако погледнете на библейските карти, които показват похода на Моисей, ще видите, че пътят от Асирот е продълржил на север към Палестина а не на юг “тази южна страна”, както пише в библията. Това е един анахронизъм, на който библеистите не могат да дадат логично обяснение.

[13:22] Те отидоха и обгледаха земята от пустиня Син дори до Рехов, близо до Емат; [13:23] и отидоха в южната страна и стигнаха до Хеврон, дето живееха Ахиман, Сесай и Талмай, Енакови деца: а Хеврон бе построен седем години по-рано от египетския (град) Цоан;
[13:24] и стигнаха долина Есхол, (и я обгледаха) и там отрязаха лозова пръчка с един грозд, и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини;
[13:25] те нарекоха това място долина Есхол *, поради грозда, що отрязаха там синовете Израилеви.

От пустинята Син (Планината Синая) пратениците стигат до Дунав и до градовете Ряхово (Рехов) и Тмутаркан (Емат). В “южната страна” достигат чак до Одрин (Хеброн) и Лозенград (долината Есхол, Лозе). Още нещо, което е много важно. Долината Есхол, която в Библейския речник се сочи да се намира на север от Хеброн, раждала в изобилие грозде, нарове и смокини. Ще повярваме, че е така, само ако променим географията на долината и от каменната пустиня на Палестина я нанесем на територията на Тракия, в района на Одрин (библейският Хеброн). Тук и сега съществува това място, но укрито от името Есхол, което според библеистите означавало “грозд”. В името Есхол можем да прочетем българското име “лозе”, прочетено обратно, а в близост до Одрин се намира Лозенград, име, дадено от българите на областта. Това е действителната страна и “в нея наистина тече мед и мляко”. До тук са достигнали моисеевите пратеници и след това отново са се завърнали оттатък Дунав (Иордан).

[13:26] И като обгледаха земята, върнаха се след четирийсет дена.
[13:27] И като пристигнаха и дойдоха при Моисея и Аарона и при цялото общество синове Израилеви в пустиня Фаран, в Кадес, те донесоха тям и на целия народ отговор и показаха им плодовете от оная земя;
[13:28] и разказаха му и думаха: ходихме в земята, в която ни изпрати; в нея наистина тече мед и мляко, и ето плодовете й;
[13:29] но народът, който живее в оная земя, е силен, и градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и синовете Енакови;
[13:30] Амалик живее в южната част на земята, хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан.

Кадес – Варни, градът който ме измъчи в намиранета му се оказа в Бесарабия (Пустиня Фаран) и това е сбор от имената на два града. Единият е Калфа (Кадес), а другият Бандера (Варни). Тук е била столицата на българите 38 г., от Изхода до преминаването им на Дунав (Иордан) от Иисус Навин. Това е и прословутият Онгъл, или ъгъл, който се е затварял между реките Днестър, Прут, Дунав и Черно море. След завръщането си от огледа на Мизия и Тракия (южните земи), изглежда ръководителите на похода са се разколебали да ги нападнат и са останали на стан в Бесарабия цели 38 години. Градовете на ромеите са били силни и укрепени и били невъзможни за превземане. Вижте и какви народи живеят в тези южни земи:

“хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан.”

Гети (готи), беси, ромеи живеят по планините и генуезци (венецианци) по бреговете на Черно море и Дунав (Иордан).

[13:31] Но Халев успокояваше народа пред Моисея, думайки: да идем и да я превземем, защото можем я завладя.
[13:32] А ония, които бяха ходили заедно с него, рекоха: не можем да отидем против тоя народ, защото е по-силен от нас.
[13:33] И пръснаха ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що бяха обгледали, и думаха: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е земя, която гълта своите жители, и всички, които видяхме по нея, са много едри човеци;
[13:34] там видяхме и исполините, Енакови синове от исполински род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи.

Нека да видим и кой е този Амалик, за който се говори в тази книга на библията. Ще започна едно проучване, за събития случили се няколко стотин години по-рано. Ако допуснем, както ни твърдят историците, че Иисус е разпнат около 30-33 г. от н. е., то римският император Тит потушава жестоко еврейското въстание и разрушава до основи град Иерусалим. После императорите Траян и Хадриян изселват евреите от Иудея и според самите евреи ги заселват в Крим. Там според библията и Иосиф Флавий те стоят 215 г. и започва Изходът им към Обетованата земя, обещана от техният Господ, но в действителност земята, от която са били прокудени дедите им. Всичко това се разминава с повече от 1500 г., но това е поради променената хронология. В една друга летопис, също така отхвърляна от нашите историци, тази на Иеромонах Спиридон от 1972 г. пише следното:

“И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа. А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава. В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагитите в лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.
За това свидетелствуват древните летописи: "Буфиер франзиский, георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето ое зовеше Иллирик, сега се зове Славония". И пак Барний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария.”

Ето библейската история, която проследих, само че описана много преди мен. Създаването на Илирик (ILIRIC- LRC) в действителност е създаване на Исраел (СРЛ) в Библията. Тук е описан и цар Амалик, ABALIС, но под името Валенс (Валент ІІ). От историята знаем, че той е загинал край Адрианопол в борба срещу готите на 9 август 378 г. От тази дата можем лесно да разберем, кога е станал Изхода на Моисей. Както писах по-рано, в историята на България има много дубликати и това се вижда най-добре нри падането и под робство. Тук виждаме как идването на българите е дубликат с готските нашествия и падането под "турско робство". Превземането на римските провинции Мизия и Тракия от Иисус Навин навярно е станало бързо, най-много в рамките на една година. Това е 378 г, когато е убит и император Валенс. Ако от нея извадим 40 години, то годината на изхода е станала през 338, а 215 г. преди това, през 123 г. по времето на император Адриан (117-138 г.) българите са били изгонени от територията на България. Виждате как и чрез римската история всичко си идва на мястото, само че на територията на България, а не в Палестина.
През тези 38 г., когато българите са оттатък Дунава и живеят в Бесарабия, те провеждат няколко войни срещу двама римски наместника в Молдова и Влахия. Първият, който се опълчил срещу тях е бил аморейският (ромейският) цар Сихон.

[21:21] И проводи Израил (Илирик) при Сихона (с мирно предложение), да му кажат:
[21:22] позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.
[21:23] Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.
[21:24] И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.
[21:25] И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;
[21:26] защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.
[21:27] Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;
[21:28] защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.
[21:29] Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.
[21:30] Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.
[21:31] И живееше Израил в Аморейската земя.

Нека сега да се прехвърлим на Книга Второзаконие, където са описани тези войни:

[1:1] Това са думите, що говори Моисей –Исая, Асп(м) ар рекс на всички израелтяни отсам Йордан (Дунав) в пустинята, (на запад, близо до Черно море – остр. б-я)на равнината срещу Суф (БЕСарабия), между Фаран (Бендер) и Тофел (Калфа), Лаван (Белград Днестровски), Асирот (царският) и Дизагав (Никостомо);

“Сим словеса и хже гла мовсим всему Иордана, въ пустыни на западый, близ чрьмнаго мора, между Фараном, и то Фаломъ, и Лобономъ, и зл станкомъ.” (Остр. б-я).

[1:2] а от Хорив (Синай), по пътя от планина Сеир (Карпати), до Кадес-Варни (Бендер) има само единайсет дена път.
[1:3] На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви (на Илирик) всичко, що му бе заповядал Господ за тях.
[1:4] След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон СВН (Кишинев CSNV), и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот (Търговище), в Едрея (Арджеш),
[1:5] отсам Иордан (Дунав), в земята Моавска (Молдовска), Моисей почна да обяснява тоя закон и каза:
[1:6] Господ, Бог наш, ни говори на Хорив и каза: доста сте живели в тая планина;
[1:7] обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци (ромейците) и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска (крайбрежна), и към Ливан (Албания), дори до голямата река, река Ефрат (Марица);
[1:8] ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.

[2:30] Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.
[2:31] И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца (ромееца),) и земята му; начевай да завладяваш земята му.
[2:32] И Сихон (цар есевонски - яшки) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац (Иасъ – Яш);
[2:33] и го предаде Господ, Бог наш, (в ръцете ни,) и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;
[2:34] тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;
[2:35] само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.
[2:36] От Ароир (град в горното течение на р. Сирет със същото име, Сучава, Suceava), който е на брега на поток Арнон (Сирон, Сенира, Сирет), и от града, който е в долината (устие водоточи), до (планина) Галаад (Галац е при устието на р. Сирет), нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).
[2:37] Само до земята на амонитци (банатци) не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок (Бахлуй) И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш).

Нека сега да видим и кой се крие под името Сихон, цар Васански (асевонъ). Ако погледнем в историята на Молдова от периода на Изхода I338 г. до превземането на Тракия през I378 то само едно име ще отговаря на нашето търсене. Това е Богдан І воевода на Молдова (Bogdan of Cuhea) 1359-1365 г.). Името буквално означава Божи дар на Сихон. Той управлява Молдова и воеводството му е служило за барикада между Карпатите и Черно море, срещу “монголските” нападения от изток.

Богдан от Молдова
http://en.wikipedia.org/wiki/Bogdan_I_of_Moldavia

След Бесарабия и Молдова до р. Серет, българите продължават своя завоевателен ход на запад, към останалине големи градове на Влашко:

[21:32] И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.
[21:33] Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.
[21:34] И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
[21:35] И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.

След Молдова идва ред на Влахия (VLACHOI – Васан). Тук управлява Влашкият цар Ог от градовете Арджеш (Едреи) и Търговище.

[3:1] И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш).
[3:2] И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския (ромейския) цар Сихона, който живееше в Есевон (Ясса – Яш).
[3:3] И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански –(влашки), и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.
[3:4] Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов (Арджеш), царството на Ога васански (влашки).
[3:5] Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.
[3:6] И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски (яшки), като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;
[3:7] а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.
[3:8] И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Иордан, от поток Арнон (Прут) до планина Ермон (Вранча), -
[3:9] сидонци (финикеи же) казват на Ермон (Вранча) Си'рион (Санииръ), а аморейци го наричат Сенир (Исаниръ), [3:10] всички градове на равнината, цял Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия) до Салха (SALHA – Слон) и Едрея (Арджеш), градове от царството на Ога васански (влашки);
[3:11] защото само васанският цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк - четири лакти, мъжки лакти.
[3:12] Тогава превзехме тая земя, като почнеш от Ароир (Рени), който е при (оустие водотечие) поток Арнон (Прут); а половината от планина Галаад с градовете й предадох на Рувимовото и Гадовото колена;
[3:13] остатъкът пък от Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия), царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов (Търговище), с цял Васан (Влахия). (Тя се нарича земя на рефаими.)
[3:14] Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов (Аргоговы – Гюргево) до пределите Гесурски (гаргасинскихъ – Каракал) и Маахски, и нарече Васан (Влахия), по своето име, Иаирови селища, както и доднес;
[3:15] на Махира (Щахирови) дадох Галаад;
[3:16] а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и (средо водотечи) предела, до поток Иавок (Бахлуй), предела на Амоновите синове,
[3:17] тъй също равнината и Иордан (Дунав), който е и предел, от Кинерет (Махеиереда) до морето на равнината (аравъскаго), Солено море (и моръ сланаго), при полите на планина Фасга (Фагараш) към изток.

Ог, или по-точно Драгош, по това време е бил воевода в Румъния. Вижте как се казва поставеният от Моисей владетел на Молдова – Петру Мусат (1375-1392 г.). Муса наричат в Корана Моисей, а Мусат навярно означава Моисеев. Моисееви се наричат и следващите воеводи:

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Moldavian_rulers

Тук свършва одисеята на Моисей. Той умира във Влахия и там е погребан:

[34:1] Тогава Моисей се възкачи от равнините Моавски (Молдовски) на планина Нево, навръх Фасга (Фагараш), срещу Иерихон (Оряхово), и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан (Дунав),
[34:2] и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,
[34:3] и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.
[34:4] И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: "на твоето семе ще я дам"; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.
[34:5] И умря там Моисей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;
[34:6] и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Ветфегор (Шегарча, Segarcea), и дори доднес никой не знае де е погребан.
[34:7] Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.
[34:8] И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.

И взыде Моисии от аровота моавля, на гору моавлю, на верхъ Фазга, еже есть прямо ериху, и показа ему всю землю галаадску до дана. И всю землю нефалимлю, иефремову и манасину и всю землю иудину до моря последнаго. И пустыню и окрестная села. Иерихона града финическага, доси гора. И рече господ къ Моисию, сия земля е юже кляхся Аврааму...

Това е същият текст в Острожската библия:

И се възкачи Моисей от равнините на Влахия, на планината Влашка, на връх Фазга, която е срещу Иерихон (Оряхово), и показа му господ (на запад) цялата земя Галаадска до Дунав. И цялата земя (на изток) нефталимова, ефремова и манасина и цялата земя (на юг) иудина до морето на последния (на Иудея – Черно море). И равнината и околните села. Оряхово градът филистимски до само планината (Балкан). И рече Господ, за тази южна земя се клех на Авраам...

Ето, че накрая от страниците на Билията разбрахме и къде е погребан нашият герой Моисей, Исаия, още и Аспарух. Това е във Влашко, в равнината срещу ХХХХ и река Дунав, който се намира на около Х км. на северозапад от Оряхово (Ерихон), точно срещу Козлудуй. В началото на Книга Иисус Навин от един стар ръкопис на Библията, пазен днес в Свято – Троицката Сергеевска лавра, град Ветфегор е написан като “дому Фогорова”, а мястото където е погребан Моисей – “близь жилища фогорова”. В еврейската азбука втората буква Бет означава “дом”. Така българското “дому фогорова” преведено на еврейски е станало Ветфегор.

Нарочно не написах истинското място , където е погребан Моисей (Аспарух).

Следва.