Започнах да публикувам в интернет новата ми книга "Библията и българската история"

Лудите


“Като калаени войници стари
в редици подравнени се редим;
ако пред строя някой изпревари,
“хванете лудия!” във хор крещим.
Едничката награда за такива
е глад, преследване и смърт на скот
или след време статуя красива
за чест на целия човешки род.

А колко често някоя идея
като девица чака свой жених!
Глупците все безумство виждат в нея,
“Почакай!” – казва и мъдрецът тих.
Но среща я един от тези луди,
които вярват в бъдния възход,
и млад живот в утробата и буди
за нас, за целия човешки род.

Видях пред мене Сен – Симон, пророка,
богат отпърво, после – задлъжнял,
зает да отстрани докрай порока,
да промени докрай живота цял.
Увлечен от започнатото дело,
уверен беше той, че сочи брод,
по който към успех да тръгне смело
след време целият човешки род.

И Фурие ни казва: “Тръгвай вече,
народе, и не стой презрян в калта!
Труди се във фаланги; надалече
сияе и очаква те целта.
След толкова нещастие земята
се свързва с грейналия небосвод –
сега за мир надеждата крилата
повежда целия човешки род.”

И Анфантен жената възвисява –
да бъде тя наравно със мъжа.
А вие казвате: “Напразна врява
на трима луди вярващи в лъжа.”
Но, господа, безумие нима е
да търсиш щастие за цял народ?
Велик е, който кара да мечтае
за радост целия човешки род!

Та кой откри Америка, кажете?
Безумец, луд, навсякъде осмян.
А кой създаде Бог за вековете?
Отново луд, на кръста прикован.
И слънцето в надоблачните сфери
ако прекъсне вечния си ход,
отново някой луд ще изнамери
светилник за целия човешки род.

Започвам с това прекрасно стихотворение написано преди близо две столетия от френския поет Пиер-Жан Беранже. То е много подходящо за тази книга и за опитите ми да повдигна самочуствието на много страдащи и неразбирани от околните, мои съвременици. Ще остана верен на стила, който наложих при първата си книга “ХХХХХ”, като използвам много цитати от различни автори и книги. По този начин се опитвам да провокирам читателите си да търсят и да четат. Мисля, че е по-честно да пиша така, отколкото да перефразирам чужди мисли и да се правя на много умен. Всичко си е написано и казано преди мен, така че няма смисъл отново да преоткривам «топлата вода”.
Много хора се възхищават от любовта ми към книгите, но има и такива, които ме смятат за луд. Аз имам малко по-различно виждане затова, кой е луд за съвременното ни общество. Мнозина от хората на земята днес се доверяват на религиите и разните духовни учения, науката, изкуството, средствата за масова информация и какво ли не още. И всички тези науки, вместо да им помогнат да живеят по-добре, ги объркват още повече. Но не само днес е било така. Френският писател Франсоа Рабле пише за същите проблеми от неговото време:
“ – Приличате ми на мишка, попаднала в смола – каза Пантагрюел. – Колкото повече се мъчи да се измъкне от смолата, толкова по-дълбоко затъва в нея. Та и вие, колкото повече усилия полагате да излезете от тая бъркотия, толкова повече тя ви омотава. И право да ви кажа, не виждам как може да ви се помогне освен по следния начин; често съм слушал поговорката “лудият учи на акъл умния”. И тъй като отговорите на умните не ви задоволяват напълно, посъветвайте се сега пък с някой луд; може да стане така, че разговорат с такъв човек да ви донесе просветление. Вие знаете колко князе, крале и даже цели държави са били спасявани от луди, колко битки – спечелвани и колко трудности – преодолявани благодарение мненията, съветите и предсказанията на луди. Аз няма да ви посочвам примери. И смятам, че ще се съгласите с моите доводи; който си гледа частните и домашни дела както се полага, който бди зорко над своя дом, който показва тънка съобразителност и не прощава случай да спечели и натрупа земни блага и богатства, който ловко съумява да избегне всички злочестини, причинени от бедността – тогова вие наричате житейски мъдър човек, макар божественият разум да го счита за глупак; защото за да бъде преценяван от божествения разум като мъдър, искам да кажа, мъдър и прозорлив по внушение свише и достоен да приеме благодатта на откровението, човек трябва да забрави себе си, да излезе от себе си, да освободи духа си от всяка земна страст, да очисти ума си от всякакви човешки помисли и щения, нещо, което невежествените люде считат за безумие.”

По-късно и руските писатели – класици Достоевски и Толстой в произведенията си описаха същата тази “лудост”, която обзема определени хора. У нас един велик българин констатира нещо, което е валидно и до ден днешен. Христо Ботев заяви, че “у нас умните считат за луди” и същите тези “умни” се опитаха да го изхвърлят от учебниците на децата ни.
Споменах, че и мен доста хора ме считат за луд. От преуспяващ бизнесмен, добър нумизмат, антиквар, колекционер на картини, галерист, букинист, аз се превърнах в един щастлив човек, който не се занимава с нищо. Продавам събираното повече от тридесет години и се радвам на живота. Щастлив съм, че зарязах всичко и сега само пиша и гледам семейството си. Много често оставам без пари, но винаги сякаш се случва чудо и преди да достигна дъното, отново изплувам на повърхността. Бил съм и на измамния връх на материалното благополучие, но винаги за сметка на много нерви и притиснения. Днешното щастие и хармония не бих заменил и за най-голямото богатство на земята. Гледам познати и бивши мои партньори в бизнеса как се въртят в един омагьосан кръг и не могат да излязат от него. Като деца често играехме на една игра. Намирахме стръкче маргаритки от някоя градина и започвахме да късаме листенцата им едно по едно.
“Щастие, нещастие, път, писмо. Щастие, нещастие, път, писмо...”
И така, додето стигнем последното цветче. И после пак отново...
Днес всички около мен без да знаят, играят вечно на тази игра. Веднъж ги срещам много щастливи. Или са спечелили малко пари, или някоя любовна авантюра е завършила с победа. Може да са се оженили, да са им се родили деца, да са си купили нова кола, или жилище... Значи тази маргаритка е била с щастлив край. След известно време същите хора виждам с оклюмали носове, нещастни и унили. Фалит, раздяла, развод, болест, смърт, катастрофа – това са най-честите причини за нещастието в живота им. Трети път ги виждам да пътуват за някъде. За друг град, за село, за чужбина, за риба, на лов, на почивка, в командировка. Все бързат, бързат, бързат... Четвъртото, последно за тях състояние от играта е Писмото. Хората все чакат вест за нещо, което би оправило малко живота им. Зелена карта, виза за чужбина, резултат от интервюто за работа, резултата от тотото, тегленето на лотарията, Месия...
Щастие, нещастие, път, писмо. Щастие, нещастие, път, писмо. Щастие... Нещастие...
Също както в някой филм на ужасите. Затворени в един влак, който се движи в кръг и има само четири спирки, на които не можеш да слезеш. Постоиш малко, а понякога и повече, погледаш през прозореца, в най-добрия случай можеш да отскочиш до чешмичката на перона и влакът тръгва отново. Ти отново си на него и не знаеш на коя спирка ще спре този път. Но спирките са само четири – Щастие, Нещастие, Път и Писмо. Филмът обикновено свършва с една траурна процесия, от влака до близкото гробище. По-голям ужас от това няма. Аз разбрах още преди десеттина години сценария на този филм. Първото нещо което направих тогава, бе да сляза от влака. Не избирах спирката. Когато човек слиза от този влак няма значение къде ще слезе. Важно е да осъзнае безсмислието на возенето и да слезе от влака. Нали винаги се качваме на превозни средства с цел да ни заведат някъде, а не заради самото возене? Точно това обяснявам на моите приятели. Те са още на “влака”, а аз съм вече пристигнал. Седя си на перона и ги гледам как очакващи, щастливи и нещастни, вечно пътуват. Петър Дънов нагледно е показал на учениците си въртенето в кръг на обикновените човеци и радостта на хората, преустановили това безкрайно пътуване. Нарекъл го е Паневритмия, или Ритъмът на Пан (Живота). Вместо влак той е направил едно голямо хоро от мъже и жени и на него се въртят човеците, кандидати да станат Хор-Ра (хора). Те се въртят в кръг и уж орат, копаят, предат, тъкат и така изиграват всички възможни професии на земята. Всяка година около Богородица (15 август), хиляди последователи на този Учител се качват на Рила и бързат да се “хванат на хорото” и да изиграят своята Паневритмия. Ако ги попиташ защо играят, един ще ти говори, че за акумулиране на космическите енергии, друг, че колективно медитират, трети – друго и въобще ред подобни глупости. Сигурен съм, че никой дъновист не знае какъв е смисъла на този танц. А смисълът е следния. Всеки участник в Паневритмията играе за да се събуди и осъзнае безмислието на тази игра. Постигналите, събудените хора винаги стоят, или би трябвало да стоят в центъра на кръга и със свирене и пеене да дават ритъм на танцуващите. Това правят и духовните учители в живота. Те не носят кръстовете на останалите, нито отнемат греховете им, а само дават правилния ритъм за живот на развиващото се човечество. За обикновените работници и селяни, търговци и управляващи делото на Орфей или на Христос е било вид лудост, но точно тази тяхна лудост е оставила светла диря в историята ни.
Днес, както и винаги на земята, има два вида човешки същества - едните вярват че има Бог, а другите не. От тези пък, които казват, че вярват в съществуването на Бога, малцина са истински вярващите. Тях няма да ги срещнете в първите редици на църковните служби. Те не парадират с вярата си пред останалите хора и само вътрешно, в себе си признават Бог за свой родител. Както любящия баща се грижи за децата си, така и Бог се грижи за тези, които го признават и почитат. Спомнете си думите на Иисус за птиците, които нито сеят, нито жънат, а винаги са нахранени и щастливи. Всяка сутрин още от ранни зори те започват да пеят и да славят Бога и така до вечерта. Защо никой не казва за тях, че са луди? В днешният жесток свят човек не може да бъде като птиците, но не трябва и постоянно да мисли само за физическото си оцеляване. Дори да се грижим много добре за това тяло, то рано или късно ще се разруши. Затова трябва да оставим всичко да се случва – и имането, и нямането. Какво правят човеците, посещаващи разните църкви, храмове, джамии и синагоги? Те се молят на Бог, Алах, Иехова, Буда и кой ли не, но не се молят като деца, а като чужди. Когато сте били деца така ли, на колена сте се молили на своите родители за да ви дадат храна, необходимата дреха, учебник или книга? Нима днес вашите деца също ви се молят така? Не! Когато видите, че те имат нужда от нещо необходимо, то вие веднага отивате и им го взимате. Така постъпва и Бог със своите деца. Още когато си помислите за някаква нужда, той вече знае и ви го дава. Без молитва и палене на свещи, кръстене и целуване на идоли, без подаръци и обещания, без поклони и стоене на колена.
Същото е и със заблудата, която днес се шири, че църквата трябва да стои като посредник между Бога и човека. Свещениците винаги повтарят това на богомолците и те горките им вярват. Един познат православен свещеник веднъж започна да ми обяснява, че ходенето в църквата било същото, ако човек реши да отиде при министър-претседателя или президента. Първо го посреща портиера-пазач. После се отива при секретаря, след него при завеждащият отдел, който може да разреши твоя случай и най-накрая след уговорена предварително среща, може да се срещнеш “големияг човек”. А можеш и да не се срещнеш, ако не си заслужава. Така било и при срещата на човека с Бога, казват поповете. Само дето ролята на портиер и секретар тука изпълнява свещеника. Да не смятате, че някой от тези свещеници е видял този “Бог”, за да ти обещае, че и ти ще го видиш, но поне молбата ти ще бъде предадена по надлежният ред. Само ако си платиш, разбира се. Колкото е по-голяма сумата, толкова повече свещеници ще се ангажират да предадат молбата ти на Бог. В действителност, ще се запита умният човек, а самите попове, знаят ли как да говорят на Бог? Та те въобще не знаят какво е Бог и как да го намерят, а са взели да водят и другите към Него. «Сляп слепците води и накрая... всички заедно падат в ямата.» Като родител знам следното. Моите деца когато имат нужда от мен, не ходят в кметството, или в близката църква да искат аудиенция и да чакат седмица или месец за да чуя молбата им. Те са винаги пред очите ми и аз пръв виждам скъсаните им дънки, протърканите им обувки, или овехтялата им блуза. Тогава обикновено казвам на майка им да отиде и да им купи това, от което имат нужда. Без молитви, без палене на свещи и унизителното падане на колена. Бог постъпва като мен с неговите си деца. С чуждите не се занимава, защото те имат друг “родител” и той да им бере грижите. Всичко това съм го разбрал в живота си и това е определяло отношението ми към Бога. Винаги съм бил добър негов син, живял съм по неговите закони и той се е грижил за мен. Молитвата ми е била единствено благодарствена, а понякога и да даде малко разум на останалото човечество.
Когато се опитвам да споделя тази моя философия с познати и приятели, те ме мислят за луд. За луд ме смятат и историците, когато се опитвам да споделя и нещо за темите, върху които работя в момента. Наскоро подхванах разговор с един историк. Когато му изложих накратко за нещата върху които работя, понеже нямаше какво да ми отговори той троснато отсече:
“Хей момче, аз имам диплома за тази работа и двайсет години я работя, а ти си взел да ми говориш глупости.”
Подобно отношение към мен имат и различните църкви, особено действащите проповедници в тях. Когато съм посещавал някоя църква, православна, католическа, мормонска и разните му там протестантски, за да видя нивото на знание в тях, винаги са ме отпращали като твърде нежелана личност. В едно неделно училище на кварталната православна църква открито ме нарекоха “Антихрист” заради знанията, които имам по отношение на Библията. Същите думи бяха отправени към мен и в един православен форум, дори имаше и открити призиви за моето унищожение. Поводът за това беше, че със знанието си разколебавам вярващите, а това било присъщо само за Антихриста. Знанието според тях било от Антихриста, а не от Бог. От Бог била сляпата Вяра, Надеждата и Любовта. Но нали Знанието носи светлина за всички човеци, а Светлината е от Бог? Незнанието (стоенето в тъмнина) открито се проповядва от църкви и секти, а това те кара да си мислиш, на кои ли сили служат те.
В апокрифното евангелие на Филип Иисус говори, че Гносисът, Вярата, Надеждата и Любовта са пътят към Бог. Изглежда, че някой нарочно е изхвърлил Гносисът (Знанието) от легендата за София (Мъдростта) и нейните деца. Така трите девици са останали без защитата на брат им Знанието и затова столетия наред разни църкви, попове и политици властват над беззащитните християни.

Наскоро в процес на работата ми, се наложи да контактувам с двама православни свещеници. Единият от тях, млад и начетен поп, завършил богословие във Великотърновския уневерситет, гледаше на мен като на враг. Обясних му кротко, че не трябва да ме приема като противник, стоящ от отсрещната страна на барикадата, а като приятел, който рамо до рамо с него и такива като него се бори срещу невежеството и безверието на човеците. Ако той стреля с едно оръжие, то аз стрелям с друго, различно от неговото, срещу същият този Антихрист. Днес църквите са се барикадирали здраво от страх да не попаднат под ударите на тъмните сили. Дори и вратите си са зазидали, без да знаят, че през същата тази врата ще трябва да влези и Христос, когато дойде отново на земята. Радвам се, че през всичките тези години съм успявал да държа вратата и прозореца на живота си широко отворени, за да може знанието да влиза безпрепятствено до мен. Напоследък в България станаха модерни и разните му там духовни учения, като дъновизъм, кришнизъм, чигун. Нароиха се стотици последователи на Шри Чимной, Висарион, Владимир Мегре, Мулдашев, Ваклуш Толев и колко искаш още. Сам Христос от Евангелията ни учи да се пазим от разни лъжеучители, защото в “Последните времена”, те щели да се появят много. Как да разберем кои учители са истински и кои лъжливи? Аз намерих една проста формула за разпознаване. Ако можеш да вървиш по пътя, посочен от този учител, значи той е истински. Но ако някой вземе да те убеждава чрез книгите си, че някъде там, в руските тайги в Сибир е видял една изумителна жена, която като Богородица е родила от него бъдещият Христос, то не може да му се вярва. Такава е например историята на Анастасия, списвана вече няколко години от Владимир Мегре. Как ние, обикновените хора не можем да я видим тази Анастасия, а я вижда само автора на десетина книги, посветени на нея! Същото е и с Мулдашев. Тибетските лами единствено на него са показали тайни, които никой друг простосмъртен не може да ги види. Шри Чимной пък прави фокуси и повдига тежести с едната си ръка, които и най-силният щангист на земята не може да повдигне. Излиза, че духовността им касае единствено тях самите и не е за останалите им последователи. Защо Мегре не докара Анастасия например, да я видим и ние и да се уверим, че тя не е единствено в главата му и неговите книги? А Мулдашев искам да ме заведе в Тибет, за да видя и аз генофонда на човечеството. Как тогава да му повярвам? Един истински учител трябва да може да поведе колкото се може повече ученици по пътя по който е минал, а не да ги омайва с приказки. Петър Дънов е съблазън за много търсещи в духа с хилядите си беседи и скромният начин на живот, който е водел. Днес всичките му последователи са седнали в подножието на хълма, който им е изградил и са щастливи там. Той им е като един заслон и ги пази от бурите на живота. Лично аз в началото на 90-те години на миналият век започнах да купувам всички беседи на Дънов и да ги чета. Наистина, действаха ми успокоително, но само толкова. Тогава реших да започна да изкачвам този хълм и какво беше учудването ми, когато стигнах върха. От там се виждаха толкова по-високи върхове и предизвикателства, че останах изумен. Жал ми е за всичките тези дъновисти. По принцип те са чисти хора, търсещи, но зациклили. Седнали са си спокойно до коленете на своя Учител, четат си постояно неговите беседи, пеят песните на Бялото братство, играят паневритмия и накрая не могат да разберат най-важното в живота. «Когато започнеш да подражаваш на някой, изгубваш себе си.» Това е една велика мисъл на Кришнамурти. Защото никога не можеш да станеш като учителите, нито имаш тяхната сила, нито живееш в тяхната епоха. Човек има нещо друго. Той притежава способността да намери свой собствен път към духовното си издигане. Път, към върха на който ще намери собствения си Аз, която е част от Бога. Изкачването на чужди върхове е погрешен път, защото на тях няма нищо. От своя собствен връх човек може да види колко ниски са върховете на предишните Учители. Това се вижда единствено отгоре, от върха, а не от подножието на планината.
Навремето не можах да уча история и се радвам за това. Още на двадесет години, веднага след казармата си направих една програма за самообразование и тя се оказа много по-добра и от най-престижните уневерситетски учения. По нея учех само нещата, което ме интересуваха и можех да ги приложа по нататък в живота си. А какво правят обикновено студентите по време на изпити? Мобилизират се и започват да учат по един предмет, но не заради някакъв интерес или нужда, а единствено за да си вземат изпита. Веднага след взимането му те изхвърлят почти всичко научено, защото не им трябва и започват да учат за следващия изпит. Накрая на годината дали са останали 5 – 10 % от всичкото знание, или по-малко? Не можах да уча по тази порочна система и съм много щастлив от този факт. Купувах си книги според интереса и нуждите и четях само това, което живо ме интересуваше. Сега нямам диплома за завършено висше образование, но имам знание с което се гордея.
След като излезе първата ми книга, човекът, който преиздаде книгите на Стоян Диловски – ТОД я прочете и ми каза:
“ХХХХХ, всичко написано в книгата ти мога да оборя, само тези четири деца откъде ги взе?”
После ми забрани да му се обаждам повече, под предлог, че не е трябвало да се обявявам за Месия. От негов приятел разбрах, че след това е унищожил книгите си, които бяха почти готови за печат и е започнал да ги пише отново. Не само окултистите ме отхвърлиха. Малко преди да си отиде от този свят известния писател Кръстьо Мутафчиев беше една вечер в клуба на архитектите в София. Случайно бях там и ме запознаха с него. Разказах му накратко върху какво работя в момента. Не очаквах кой знае каква похвала, но си мислех, че като малко по-нестандартен писател, който пише на тема история, той ще погледне оптимистично на работата ми. Какво беше моето учудването, когато ми каза, че никой в България не може да направи повече от това, което той е направил в областта на историята. Като аргумент заяви:
“Момче, още не си бил роден, когато аз съм разговарял със Светослав Рьорих на една маса, точно така, както разговарям с теб сега.”
Точно тук аз би трябвало да ахна от изненада и да падна под масата, но не го направих. Не бях много възхитен от книгите на Николай Рьорих, нито от “Агни йога” на Елена Рьорих. Не му го казах, а само го попитах следното:
“Господин Мутафчиев, не допускате ли факта, че един ученик може да надмине учителя си? Аз с интерес съм чел всичките ви книги, но имам амбицията да ви надмина. Ако напиша нещо по-добро за историята на България, значи съм имал добри учители като вас.”
След тези мои думи господин Мутафчиев ме изгони от масата.
Има и една трета категория човеци, които гледат на мен, също както човек гледа огромна фадрома, дошла да събаря къщата му. Техните представи за историята и религията, според мен са като къщи, построени на свлачище. При първият по-проливен дъжд могат да отидат в дерето. Когато започна да им казвам, и доказвам, че в Библията има много неправилно тълкувани неща и събитията са се случили в Европа и на Балканите, а не другаде, те веднага ми лепват диагнозата “Луд”. Всички те предпочитат да си живеят със старите представи и просто ги мързи да се замислят. Ето защо светът е на този хал. Кажете ми, как може да се промени нещо при тези човешки същества? Ами те са затънали в невежесво, като прасета в мръсотиите си и са щастливи при това. Съвсем скоро целият този сват ще бъде разтърсен от страхотни войни и природни катаклизми. Те, наред с истините, които ще излязат на белия свят за ролята на църкви и секти, ще активират свлачището и то с грохот ще понесе милиарди човешки души в пъкъла. За голямо съжаление представите за живота на по-голяма част от населението на земята са свързани с материалното съществуване на нея. След рухването на материалната ни цивилизация всички, които са намирали подслон под стряхата и ще си отидат заедно с нея. Понятия като “Бог”, “Духовни светове”, “Небесни жители” за тях не съществуват. Древните учения са давали насока за намиране на правилния път в живота, но днес кой ли ги чете и още по-малко следва.
Ето какво пише в една упанишада за робуването на ума:

“Умът наистина е двоен – чист и нечист; нечист – когато има мисли за предмети на желанието (Кама), а чист – когато е свободен от желанието (Кама). Умът, наистина е причина за робство и за свобода на хората: омотан в предмети, той води към робство; свободен от предмети той води към свобода, тъй казват те.
Тъй като сигурна е свободата на оня ум, който е чист от предмети, то търсещият освобождение трябва постоянно да чисти ума си от тях.
Когато умът, свободен от стремеж по предмети и добре прибран в сърцето, достигне до същината на Себето (Атма), тогава той се намира в своето висше обиталище. Той трябва да се отдръпва, докато се разтопи в сърцето.
Това (въздържане) е и знание (жняна) и медитация (дхиана); останалото е само спор и многословие.”

Аз мога да го обясня по друг начин. Това го пише и в книгите на Ошо. Тялото на човека се обслужва от един Ум и той ни служи като камериер и управител на една къща. Тялото ни е тази къща и умът ни като добър управител винаги мисли, как да е добре нахранено, облечено, удобно настанено, налюбено. Истинският собственик на тази къща в действителност е духът, който е частица от цялото, наречено Бог. Умът сам това не може да го разбере и затова на помощ идва Божествения Дух. Той кара човека да се самосъзнае, да се отдели от стадото и да каже “Аз Съм”. Така от човеците се раждат ХОР-РА-та и тези ХОРА управляват живота си с Разум. Вижте и разликата между Ум и Разум, защото мнозина от вас не знаят каква е тя. Думата “Разум” е съставена от три отделни думи – Ра, Аз и Ум. Виждате как Умът е подчинен на Ра – Светлината на Божесвения Дух и Аз – Самоосъзнаването. Само с Разум хората могат да видят преходността на този свят и величието на Бога.



Да се научим да четем

Напоследък много е модерно човек да пише и говори за духовност. Излязоха хиляди книги на стари и нови автори и всички те се опитват по един или друг начин да ни внушат да бъдем духовни. Стотици, да не кажа хиляди, са пътищата и начините които, знайни и незнайни учители ни сочат днес. Как да не се объркаш от разнообразните му там вери, църкви, секти, школи, групи и незнам какви ли не още организации. Всички те ни пропагандират от авмоните на църквите си, или чрез разни проповедници, как да намерим бога. С книгите нещата са по-сложни. Чрез тях можем да се докоснем до учението на който си искаме гуру по света. За тази цел не ни е необходимо да посегим този или онзи ашрам в Индия. Ученията на тези “учители” достигат до нас благодарение на книгите, а вече и чрез интернет. Пространството и времето вече не са преграда да разберем за някое ново прозрение на поредния просветен ум. Най-опасни са обаче тези, които се обявяват за поредния Месия на човечеството.
Преди около петнадесетина години и тук, в България започнаха да се роят църкви и общества, наред с хилядите книги на духовна тематика. Лично на мен отначалото ми беше трудно да се ориентирам в разнообразието на този вид литература. Затова започнах по най-простия, но и най-труден начин. Купувах абсолютно всичко, което приличаше на духовно и го четях. Не приемах нищо за чиста монета и продължавах така около 5-6 години. Библиотеката ми се напълни за това време с повече от хиляда книги на тези теми. В тях имаше всичко. Библии, Коран, книги за египетската религия и магия, всичките му там източни учения на Китай, Индия и Тибет. Наред с тях бяха и теософски, антропософски книги, Агни йога, стотици беседи на Петър Дънов, книги за Кабала, масони, розенкройцери, катари. Имаше дори и индиянски прозрения от Америка, на разни шамани от Африка, суфита и какво ли не още. Една от ценните книги излязла малко по-късно бе “Алхимикът” на Пауло Куельо. Нея я цитирам, защото и аз като главният герой на книгата, трябваше да търся къде ли не, за да разбера най-важното. Истинското духовно съкровище си е било винаги тук, в България, а всички го търсят навсякъде по света. Протестантите си имат една книга, наречена Библия, която си я носят почти винаги с тях. Останалите християни също я използват наред с други книги на разните му там светци и духовни отци. Повече от милиард и половина са християните по света. Всички те са запознати в различна степен със съдържанието на тази книга. Едни казват, че са я чели поне един път в живота си. Други пък са я разлиствали, но като видят, че не разбират нищо, са се отказвали от четенето и. Трети пък направо си признават, че въобще не са я отваряли. Всичките тези християни са приемали на вяра тълкуванието на знаещите преди тях. А и Холивуд през последните десетилетия набиваше в нашето съзнанието същата тази картина, създадена в представите ни още от детство. В духовните книги пише, че Библията имала две нива на разбиране – езотерично и екзотерично. Едното било скрито, само за посветени, а другото открито и достъпно за всички. Много от авторите, изследващи Библията и живота на Христос са се наричали езотерици. Такиви са Блаватска, Щайнер, Дънов, Ошо и много други. Дали наистина са езотерици ще разберете накрая на книгата. Но какво в действителност означават тези две думи – езотера и екзотера? Първият език на земята е бил сричков. Една дума се е състояла от една сричка. Днес същите тези срички са обединени и съставляват днешните думи. Ще ви дам пример с думите «езотера» и «екзотера». Езотера се състои от четири отделни срички с различно значение. “Е” означава – ето, “ЗО” – живот, “ТЕ” – твърда и “РА” – светлина. Знаем, че най-сгъстеното състояние на светлината е материята и така в латинския език тези две думи за твърда светлина са изписани като ТЕРА, или земя. Езотера на този древен език се чете като “Ето живота на Земята”. В думата “екзотера” имаме познатите ни срички, ЗО, ТЕ и РА, но първата Е е заменена с ЕК. ЕК означава ехо, отражение и така думата “екзотера” означава – отразен живот на Земята. От това ново знание можем да си направим следния извод: Езотерикът вижда живота на земята такъв, какъвто е, а екзотерикът вижда само неговото отражение. За първото в речниците казват, че е скрито, укрито за непосветените, а за второто – открито, достъпно за всички. Какво излиза накрая? Само и единствено посветените могат и трябва да четат Библията, понеже само те могат да я разберат. Останалите на доверие ще приемат това, което им кажат тези, наричащи се просветени. Поначало съм си неверник и обичам да проверявам нещата, затова реших да направя собствен прочит на тази свещена книга. Първо трябваше да се науча да чета и започнах с азбуката. В старата ни азбука, наречена Кирилица по подобие на гръцката и еврейска азбука всяка буква си има и някакво значение, или съдържание:
Азъ, буки, виде, глаголь, добро, есть, живите, зела, земля, иже, и, како, люди, мыслите, нашь, онь, покой, рцы, слово, твердо, оникь, укъ, фертъ, херъ, отъ, цы, червь, ша, ща, еръ, еры, ерь, ять, ю, о, я, кси, пси, вита, ижица.
В гръцката азбука само 14 от 27-те букви притежават т. н. акрофония: алфа, бета, гама, делта и т. н., но те не означават нищо, защото са само производни на буквите в иврита: алеф “бик”, бет “дом”, гамел “камила” и т. н. В Кирилицата виждаме изцяла признаци на акрофоничност, но само в едно отношение тя се различава от иврита. В иврита всичките названия – букви са съществителни в единствено число, а сред всички букви от славянската азбука в крайна сметка 7 думи са глаголи. Четири от тях са в повелително наклонение: два в единствено число (рцы, цы) и два – в множественно (мыслите, живите), един глагол е в неопределена форма (ять), един в трето лице единственно число (есть) и един в минало време (веди). (Нека да отбележим, че в иврита понятието глагол въобще отсъства.) Освен това: сред названите букви се срещат и местоимения (како, шта), и наречия (твердо, зело) и съществителни в множественно число (люди, буки) както и в обичайния говор. В нормално свързаната реч, един глагол се пада средно на три части на речта. В названията на буквите в църковнославянската азбука наблюдаваме именно такава честота на глагола, което пряко ни показва свързания характер на азбучните наименования. Тава ме наведе до мисълта, че може би в азбуката ни има скрит някакъв текст и той е бил неизвестен до днес. Една нощ седнах и с помощта на няколко речника започнах да разчитам буквите – думи и да ги превеждам на съвременен български. Не очаквах да открия това послание до нас, днешните българи, така добре укрито в азбуката. Първата буква е Азъ. Азът е най-висшата форма на самоосъзнаване на човека на земята, степен, до която са достигнали Хор, Христос, Буда, Зороастър и други мирови учители. Втората е Боуки. Тя означава Посветен в Знанието, науките. Виде е силата, която всичко вижда, когато е усвоила знанието. Това е сестрата на Знанието, която ни тегли вечно нагоре.
“В санскрита е “Видя” (Vidya); буквално “знание, учение, познание”; индуизмът познава два вида видя: 1. по-незначително познание (Апара-Видя), добито по интелектуолен път знание; 2. по-висше познание (Пара-видя), интуитивен, духовен опит, който води до просветление, освобождение и разбиране на последната действителност.”
“Енциклопедичен речник на източната мъдрост”
Нашето “Виде” е Пара-Видя, или по-висше познание, което води до просветление.
„Глаголи” означава две неща – говорене и действие. То е качествено само тогава, когато човек знае и вижда света с нови очи. „Добро” е Благо, а Благото е „Добро”. Но ето и самото послание:

„Аз Истина Виждам И Правя (и говоря) Добро (Благо). Ако Живеете Знаещи На Земята, Които И Каквито Хора Да Сте, Мислете За Нашият И За Другият Покой. Казвайте Словото Твърдо. Запомни Нахалнико (Невернико). Христос, Отца и Червеите, Са, И Ще Бъдат. От Ера В Ера, И В Ерите. Чудо За Теб, И За Мен. И За Всички. За Цезара, И За Кучето. И Така. От Началото До Края.”

Поколения наред са изучавали тази азбука не само тук в България, а и в Русия и другаде по света. Съставителите и са се опитали да кажат на изучаващите четмо и писмо нещо.
“Ако живеете знаещи на земята, които и каквито и хора да сте, мислете нашия и за другия покой!”
Защо нашите учители в училище не са ни учили за “другия покой”? Защото и техните учители не са знаели за съществуването му. Така българският народ влезе в една епоха на безверие в Бог, отвъдното и безсмъртието на душата.
“Казвайте словото твърдо!” Какво означава това? Дали има връзка с библейското “В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.”
Разбира се, че има връзка, защото всичките тези посветителски слова имат един корен и той е на територията на днешна България.
“Запомни нахалнико (невернико)! Христос, Отца и червеите, са и ще бъдат! От ера в ера, и в ерите! Чудо за теб и за мен! И за всички! За цезаря и за кучето! И така – от началото до края!”
Неверниците днес ни убеждават, че животът е само днес и сега. От ефира на радио и телевизия постояно ни набиват в главите този рефрен. Никой не ни казва, че животът е безконечен. Ако се опиташ да говориш днес за безсмъртието на душата, то всички ще те обявят за поредният смахнат, или луд.
Какво е това послание към знаещите на земята? Да си зададем и другия въпрос. Кои в действителност са истинските знаещи на тази земя? Професорите, учителите, човеците завършили някакво образование и притежаващи диплома, дали могат да се нарекат днес Знаещи? Излиза че истинското знание няма нищо общо с това, което ни преподават в учебните заведения. Това навярно са искали да ни предадат и в посланието. Но то е било забравено или укрито и затова днешните поколения са в това безпътие и безверие. Знанието трябва да ни доведе до истината, а не е самоцел. Само Истински Знаещите правят добро на земята.



Българска кабала

Преди няколко години започнах да публикувам някои части от тази книга в разни форуми на Интернет. Някои от участниците в тях ме обвиняваха в „стъкмистика”. Това в прав текст означава „нагласяване на нещата така, както на мене ми е угодно”. Разбира се, че това е така. Някой, някъде и някога е казал нещо, или е разтълкувал някоя дума или събитие и днес всички приемат това за даденост. Не само това. Те си живеят в изградените от други „къщи” от представи и се чувстват добре в тях. Ето един пример с историята. Представете си, че някой някога умишлено е изкривил историята и днес всички берем плодовете на това изкривяване. Разликата между мен и останалине е тази, че аз се съмнявам във всичко. Приемам само тези неща, които мога сам да си ги обясня и да им предам някакво значение. Светът около мен го гледам през моите си очи, а не през очите на другите. По този начин нещата които виждам и разбирам ме ползват по-добре, отколкото тези на другите. Мнозина от вас са чели за еврейската кабала и не са разбирали кой знае колко. И при мен беше така. Това е заради незнанието ми на иврит и завъртяните тълкувания. Веднъж реших да се опитам да пренеса основното от нея на българската азбука. Преди повече от 150 години ние сме ползвали старобългарската азбука, но за нея няма да стане въпрос сега. Днес ние ползваме една друга азбука. Тя е осъвременен вариант на старата българска азбука. Точно върху нея ще нанеса науката за кабала, защото откакто съм се родил я ползвам, а това правят и останалите българи по света. Нали си спомняте как е изградена кабалата върху еврейската азбука – три главни букви, седем двойни и дванадесет прости. За знаещите това са: Светата Троица, Пространството и Времето. Нека сега да пробваме с нашата азбука и да видим дали ще можем да направим една Българска Кабала.
Буквата «А» стои в началото на нашата азбука и това е Бог (Той и Тя). При евреите е Кетер. Втората буква е “Б”. Тя е Синът на Бога, еврейското Хохма. Дъщерята на Бога е «В», още Бина. След като сътворил от себе си тези две божествени деца, Бог решил да сътвори и Земята “Г”, а над нея Небето «Д», което да стои като купол над Земята. При евреите и Древен Египет първо е построено Небето Хесед (Нуд) и после Земята Гебура (Геб). Формите на нашите букви ни напомнят винаги за този строеж.
Буквата “А” е като връх на пирамида, от който като лъчи слизат надолу неговите еманации (деца) – Синът (Въздуха) и Дъщерята (Водата).
Синът “Б” идва от небето, което е като хоризонтална линия и е слязъл в Света, като един зътворен кръг.
Дъщерята “В” хармонизира този Свят, чрез закона “Както на небето, така и на земята”. Затова двете половини на В са почти еднакви и стоят една върху друга.
Земята “Г” е една хоризонтална линия (Небе), която се спуска в единия си край надолу. Това е Светлината, слизаща в Мрака и превърната в Материя.
Небето “Д” е като една пресечена пирамида, символизираща четирите посоки и четирите стихии с излизащи лъчи надолу.
В Древен Египет така започва прословутата Хелиополска божествена Декада. Атум – Андрогин, роди Шу – Въздуха (Син). После роди Тефнут – Водата (Дъщеря) и Нут – Небето (Огън), втора Дъщеря и накрая Геб – Земята (втори Син). Така е била построена първата Божествена Пирамида – Сътворената. Запомнете как се строи. От върха, към основата, която се състои от четири елемента – Въздух, Вода, Огън и Земя. Според учените преди Големия взрив, нашата вселена е била подобна на яйце. В това т. н. “яйце” се е съдържал потенциал за раждането на вселената така, както и в кокошето яйце има потенциал за излюпването на едно пиле. След като се е самооплодило вселенското яйце «А», то е експлодирало и е започнало да се превръща в нашата Вселена. Разширението на тази вселена много прилича на делението на женската яйциклетка. Ако отстрани можем да наблюдаваме този процес, ще видим, че прилича на една експлозия. Когато избухне някъде взрив, светлината е първото нещо, което се вижда отстрани. Веднага след светлината виждаме огън, а звукът идва най-накрая. Ако Светлината получена след взрива на вселенското яйце я наречем «Б» (Въздух, или Дух), то Огънят ще трябва да е «В» (Водата). Те са родени от това яйце и затова са брат и сестра. След като Светлината «Б» тръгнала да опознава Мрака, в който плувало това яйце преди взрива, тя толкова се отдалечила от центъра, че накрая попаднала в плен на този Мрак. Така Светлината е била заключена в атома и се превърнала в твърда светлина «Г» (Земя). Латинското наименование на Земята е Тера – Те (твърда) и Ра (светлина), а на старо-гръцки е богинята Гея. Огънят «В» като женски принцип тръгнал подир светлината и след като разбрал за нейното падение и пленяване се превърнал във Вода. Тази Вода обгърнала създаденият материален свят и наложила законът на хармонията в него. От тази хармония се родили галактиките, органите на тази вселена , а атомът – затвор на Шу, служи за Сърце и го наричаме вселенското слънце Ра. Накрая се появил и животът «Д», който като Небе обгърнал сътвореният свят и с това завършило изграждането на Вселената. По своят строеж този божествен свят прилича на пирамида, която е построена от върха надолу. Под тази пирамида има друга, подобна на божествената. При нея първо е построена основата и е обърната с върха надолу, защото е Родена. Това е нашият видим свят. Е, Ж, З, и И са основите на долната пирамида. Отново четири елемента, четири деца – две момчета и две момичта. «И» е Озирис, «З» – Сет, «Ж» – Нефтида, «Е» – Изида и отговарят на Въздух, Земя, Огън и Вода. «И» (Озирис) – Божествената светлина слиза в Материята, отново се изкачва и отново слиза. До нея непрекъснато е неговата сестра Изида – “Е”. По форма тя прилича много на В (Тефнут) от горната пирамида, но тук тя не е цялостна, затова е обърната обратно и е прекъсната. Животът на Земята “З” («зои» на гръцки) е Сет. При нас петте ни сетива, заедно с Ума са тези, които ни карат постояно да се прераждаме на земята. В тялото ни непрекъснато се борят трите гуни (заблуди) на материалните нужди и трите божествети принципа. Тази борба е показана в буквата «Ж» (Огън), която символизира и колесницата на Кришна, теглена от седем коня. Кръстът в средата на “Ж” е Хармониятя (Любовта и мира). Той е хармонизатора на тези два набега – нагоре към Духа и надолу към Материята. Буквата “Е” – Изида е сестра на Нефтида на земята. Най-отдолу за връх на тази Родена Пирамида стои Човека – «Й». Прилича много на Озирис (И), но над него има една чертичка, която показва синовният му произход. В Египет са го наричали ХОР. До тук буквите станаха 10. Три основни и седем двойни. Остават дванадесетте прости. Представете си, или ако искате си нарисувайте един кръг. Разделете го хоризонтално по диагонала на две равни части. Долната половина я оцветете в някакъв цвят. Това е нощта на Ра. Горната половина пък ще е деня. Сега разделете отново този кръг вертикално по диагонала. Получава се един кръст в кръга. Най-отгоре напишете: ЮГ и РА. Най-отдолу ще е Север и Озирис, отдясно – Запад и Атум, отляво – Изток и Хепри (скарабея). Това е Времето. То се дели на Ден и Нощ. Давам този пример като изхождам от древноегипетската религия, в която са укрити много истини за произхода на човечеството и неговия път.
Преди около 25920 години нашата галактика е била огреяна от едно друго слънце, което древните са наричали с името РА. Но във въртенето си подобно на земята тя навлязла в т. н. Нощ на Ра. На кръга това е започнало на Запад. В плен на тъмнината на Нощта попаднали милиарди частици светлина. Това е светлината на Атум, която започнала да пътува във Времето на Долното полукълбо със своята слънчева лодка. Разделете сега долната половина на кръга (Нощта) на дванадесет равни части и по посока на часовниковата стрелка нанесете буквите К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф и накрая Х. В дванадесетия час на Нощта, където е буквата “Х”, светлината на Ра трябва да е достигнала до Изток и да се е превърнала в скарабея Хепри. Това са дванадесетте времеви врати, през които трябва да премине Озирис, пленената от тъмнината Светлина на Ра, като през 12-те часа на нощта. Само, че тук един час се състои от 2160 г. Това е един пресеционен месец. Дванадесетте подвига на Херакъл са преминаването на Озирис през тези дванадесет часа през нощта. На Запад на кръга на Времето, пътуването е започнало през ерата на Водолея и на Изток пак през същата ера ще настъпи Изгрева. Отново ще изгрее вселенското слънце РА. Буквата Х е на финала. Това е латинското число Х=10. Помните ли Витрувиянския човек на Леонардо? Тава е човек здраво стъпил с нозете си на земята и разперил ръцете си нагоре към Божествения свят. Това е Хор, владетелят с двете корони, бялата – на духовното царство (Горен Египет) и червената – на земното (Долен Египет). Червената корона му е дадена от боговете, за победата му над чичо му Сет (Живота).
Двете пирамиди са като два паралелни свята. При въртенето им в мелницата на Времето, от горната пирамида постояно падат искри божествена светлина в долната. Там те продължават своето съществувание като души. Долната Пирамида (Проявеният Свят) действа като един огромен електромагнит и така задържа пленените души, като не им позволява да се изкачват в Горната Пирамида. Природата на тези божествени души ги кара постояно да изпитват един стремеж към тези четири стихии. Видяхме двете пирамиди, едната съставена от четири божествени елемента, като четири деца родени от Бог, а другата от сътворените в материята Земя, Огън, Вода и Въздух. Как се излиза от този величествен божествен затвор? Ще ви дам един пример: Представете си, че сте затворени в Хеопсовата пирамида и не знаете как да излезете от нея. Веднъж сте в подземната камера, смазан от тежеста на милионите каменни блокове. После се изкачвате в Камерата на Царицата и накрая, в Камерата на Фараона. После пак отначало. Живота ни е подобен на този затвор, който ви описах. Веднъж се раждаме бедни и нещастни, смазани от живота, жесток за тези, които не знаят как да го живеят. После отново се раждаме и сме на по-високо в житейската йерархия. Отново пленници и отново подтискани и ограбвани от стоящите над нас. Трети път пак сме на земята, царе, владетели, банкери, щастливи и … Точно в апогея на щастието ни смъртта ни грабва и не можем да се нарадваме на това щастие. Бедни, богати, царе и после пак отново – бедни , богати, царе... Един кръг от прераждания, в който човечеството постояно се върти хиляди години и постепено забравя божествения си произход. От всичките тези човеци един е успял по някакъв начин да напусне затвора на тази пирамида. Този един се е казвал Хор. Излизайки от нея той се е изкачил на върха й е видял божествения свят и неговата подредба. Не само това. Той се е самопознал като една от милиардите частици светлина, попаднали в плен на атома и се почуствал нещастен и самотен в своята свобода. Само цялостен, събран, той (вече като Озирис) е могъл да се ожени за своята сестра (Шу, Изида) и подобно на баща си да създаде нова галактика. Така се раждат галактиките. Тогава взел своето съдбовно решение. Започнал доброволно да влиза в Пирамидата – затвор и да учи и останалите си събратя, как да излязат и те оттам. А каква е ролята на децата му тука, ще се запитат мнозина от вас? Децата на Хор са станали основа за една пирамида. С помощта на тази пирамида Хор е успял да напусне кръговрата от прераждания. С побеждаването на четирите стихии в човешкото тяло, които приличат на четирите му деца, Хор е успял да премине влиянието на четирите планети, стоящи в основата на сътворената пирамида. Пътят за излизане от материалния свят не е с космически кораби навън, към звездите. Човек трябва да победи влиянието на четирите вътрешни планети и да се стреми към Слънцето. Само там като Слънчев Син той може да намери пътя към паралелния, истинският свят, на когото този е само огледално отражение. Затова древните са го наричали Мая – Илюзия. Влиянието на Земята, Луната, Венера и Меркурий ни пречат да станем Слънчеви Синове. Това са четирите стихии, които трябва да победим и подчиним в живота си на Земята. Луната (Невежеството), Венера (Страстите) и Меркурий (Егото) пък са трите „гуни”, които ни пречат да станем Брахмани, Жреци, Светци, Деца, или Синове на Слънцето. Ето например какво се случи с мен по пътя ми към придобиване на титлата Хор (Хорос). Когато бях на 22 год. се роди първото ми дете Жана. По това време аз се е борих с материята – оцеляването и укрепване на физическото ми тяло. Тази моя Борба ми донесе и още други неща. През това време изградих и интелекта си. Със знанието и опитността натрупани през този период окончателно се освободих от Невежеството. Първият ми син Александър се роди, когато станах на 30 години. Това беше период на завършване на Борбата ми над Материята и започване на новият етап – Победа над Страстите (Желанието да притежавам). По това време започнаха и житейските ми победи и поражения при жените и парите. Вторият ми син Благовест ми донесе Подчиняването на Егото. Това се случи когато бях на 33 години и тогава започнахада си задавам и първите въпроси свързани с езотериката. При раждането пък на втората ми дъщеря Любомира, когато бях на 40 години постигнах Хармония между Духа и Материята. Това беше свързано и с прекратяване на предишния ми начин на живот и едно ново начало. Едва тогава истински оцених силата на спокойствието, домашният уют, семейството и простият начин на живот. Четири деца – четири Стихии: Жана (Стрелец) – Огън, Александър(Риби) – Вода, Благовест (Телец) – Земя и Любомира (Близнаци) – Въздух. Какво по-голямо доказателство за титлата Хор на земята?
Нека сега да продължим и да разгледаме Кабалата чрез българският език. Думите в езика ни са съставени като са използвани буквите от първата и втора пирамида в комбинация с дванадесетте букви на Времето. В тези комбинации влизат и останалите осем допълнителни букви. (В нашата азбука има още осем помощни (двойни) букви, които я правят по богата и по-универсална от останалите.) Ето например как се е образувало името Хор. “Х” е дванадесетата буква на Времето и е точно на изхода преди Изгрева. “О” е предпоследната буква от падението на Светлината в Материята и показва старото човечество преди Падането. “Р” пък е първата буква след Падането “П” и съответно показва новото оцеляло човечество. Така виждаме как името Хор съчетава в себе си един своеобразен сбор от стария (преди потопа) и новия човек на финала на времето. Ето ви и малко примери:

Думата “хоризонт” е съставена от две отделни срички “хор” и “зо”. Хор, това е духовният свят на Христос - Небето, който е отгоре, а Зо е материята, или земният живот. Границата между тях се нарича ХОРИЗОНТ – ХОР + И + ЗО + НТ
ЕЗОТЕРА = Е + ЗО + ТЕ + РА,
Е = ето, ЗО = живот (гр.), ТЕ = твърд и РА = светлина (тера = земя), или Ето живота на Земята.
ЕКЗОТЕРА е също като ЕЗОТЕРА, но вместо Е (ето) имаме ЕК = ехо, отражение. ЕКЗОТЕРА не означава както ни убеждават речниците нещо „открито”, „достъпно за всички”, а „Отразен живот на земята”. От тук се вижда, че езотериците виждат нещата на земята такива, каквито са, а екзотериците само техните отражения. Отразеният живот е достъпен за всички, а истинският е само за малцина.
Така е и с думата АНГЕЛ. АН – небе, Г – земя, ЕЛ е дух. От дясно на ляво означава Дух на Земята от Небето. (Много от съвременните думи се пишат от ляво на дясно, но се четат обратно, от дясно на ляво.) Името БЕЛ е съставено от Б – Син на Бога и ЕЛ – божествен дух.
Благо – Бел на Земята – Г.
РАЖДАНЕ – родена от небето светлина. Ра – Светлина + Жд – Падане, Слизане (обратното на Дж – Издигане, Извисяване, Изкачване) + Ане – Майка.
ИНТУИЦИЯ = ИН + ТУ + И + ЦИ + Я
ИН = Материя, Земята
ТУ = прескачане: ту тук, ту там.
И = съюз
ЦИ = етерен, духовен свят
Я = край (последната буква от азбуката ни, съставена от буквите „и” – Озирис и „а” - Бог). Човек, който притежава интуиция „прескача” от земята в духовния свят и обратно (Ту тук, ту там) и така до края.
ИСТОРИЯ = ИС + ТОР + И + Я
Ровене ИЗ ТОРта, (оставена от човечеството) И така до края Я.
Мога да дам още хиляди примери за този сричков език, но оставям и на всички вас да се потърсите и да откривате. Тези думи срички са станали основа на много от езиците на земята, на живите и на мъртвите. Сега с тази българска кабала всички може да работите и да разберете смисъла на много от думите в българския език.
Защо правя тази интерпретация, като обвързвам българския език с първата реч, прозвучала на Земята? Много духовни учители на нашия народ са говорили за някаква мисия, която същия този народ трябва да изпълни. Много съм мислил върху това. Каква е тази мисия и с какво народът ни е по-различен от останалите народи на света? Започнах да ровя в историята и да търся отговор на този въпрос и намерих много интересни неща.

Следва.

Променената история

С Новата хронология се запознах в края на 2001 г. В началото на месец ноември същата година в един български вестник излезе част от интервю на Гари Каспаров, дадено на руски журналист. В това интервю се цитираше книгата на Фоменко и Носовски “Империя”. Да си призная много се впечатлих от въпросите, повдигнати от автора в тази статия и веднага потърсих книгата. За голям мой късмет още на другия ден я намерих и така започнах да се работя върху промяната на хронологията. Винаги когато съм се занимавал с история у мен са възниквали спонтано доста въпроси и едва сега започнах да намирам отговорите на много от тях. Първото, което открих в областта на НХ беше паралела между династията на римският император Константи І Велики и египетският фараон Аменхотеп ІV, познат ни още и под името Ехнатон. Тук всеки ще си помисли, че това навярно е най-голямата глупост, която някога е чел, но имайте малко търпение и ще видите. Според традиционата история Констанатин е живял в края на 3 и началото на 4 век от н. е. (царувал 307 – 337 г), а Аменхотеп ІV (Ехнатон) пък в Древен Египет през 1375 – 1357 г. пр. н. е.

За Константин Велики основното което знаем е, че е въвел Християнството като официална религия в границите на Римската империя. Но какво християнство в действителност е било въведено? На нито една монета, сечена по времето на Константин І не присъства кръста като християнски символ. (Само на две монети, отсечени в Тесалоники (днешен Солун) има нещо подобно на кръст, но това в действителност са четирите стихии, или етапа, за които писах по-горе.) За този “тъмен” период от римската история и ранното християнство знаем само от писанията на църковните отци. Аз се изхитрих и получих повече информация за това време от един друг извор. Той е изследван подробно, но поради фалшификацията с историята се намира в далечния ХІV век пр. н е.
Сега ще направя един паралел между римският император Константин І Велики и египетския фараон Аменхотеп (Аменофис) ІV, познат ни повече под името Ехнатон.
Заключенията всеки може да си ги направи сам, след като прочете следващите редове.

К. В. (Константин І Велики), римски император, управлявал Римската империя от 307 до 337 година от новата ера.

А (Аменхотеп ІV), велик фараон на Египет в периода 1375 – 1357 г. пр. н. е.

К. В. Най-големият син на Констанций Хлор и Елена, дъщеря на кръчмар. Роден след 285 г от н. е. в град Ниш, (днешна Сърбия). Баща му преди да умре на (25 юли 306 г. в Еборак (дн. Йорк)) е бил тежко болен. Елена имала голямо влияние над Константин и много способствала за неговото духовно развитие.

В 293 г. Констанций Хлор получава титлата цезар и затова бил принуден да се разведе с Елена и да се ожени за Теодора. Твърде млад К. взема участие във военните операций на баща си.

А. Син на Аменхотеп ІІІ и майка Тии, умна и енергична жена, но от незнатен произход. Тии е дъщеря на неизвестен човек, грижещ се за животните към един от провинциалните храмове. Бракът на Аменхотеп ІІІ с тази обикнавена жена на времето е посрещнат с едва прикрита неприязън от жреците и велможите. Тя оказва голямо влияние върху младия фараон. Още като юноша Аменхотеп ІV става съоправител на баща си, който в последните години на живота си е тежко болен. И тук има една жена на фараон с неустановен произход, която се казва Нефертари.
Не знам как египтолозите прочитат името Тии, като там би трябвало да пише Дия (божественна). В името Елена (Ел Е На) се чете същото – “На Бога”, което ще рече Божественна. Така прочетено името Тии на майката на Ехнатон отговаря на името Елена – майката на Константин І. Същото е и при името Нефертари. Думата “нефера” според египтолозите означава “божественна”. На латински “тера” е “земя” и така името на фараонката е Не Тера (не земна) Дора, което на гръцки ще е Тео (божественна) Дора. Виждате, че когато човек знае да чете правилно, всичко е лесно.
Същото е и при името Ехнатон. Защо се чете така днес не знам, но това е Константин. Името Константин е съставено от няколко думи – срички. Кон+Ст+Ан+Т+Ин. Кон (хан)+Стои+Небе+Твърд+Земя.
Ехнатон = Хан (кан) на Атон, което е същото.

К. В. “Въвежда Християнството като официална религия в пределите на Римската Империя. През 313 г в Милано той и Лициний провъзгласяват началото на веротърпимост и едва след победата над Лициний християнството е признато за господстваща религия от К.В 316 г. К. Присъствал на събора в Арл, а на 20 май 325 г. той открил Никейския събор. Наричат го Реформатор на религия, защото на мястото на политеизма, налага християнството. То е една нова форма на монотеизъм.”

А. “Младият фараон подкрепя НЕМХУ в борбата срещу родовата аристокрация и забогатялото жреческо съсловие. По това време чиновническата аристокрация получава редица привилегии, в това число правото да изплаща своите данъци направо с хазната. Съставът на НЕМХУ е нееднороден: сред тях има богати хора, но и бедняци, стигащи понякога до робско положение. От ХІІІ в. пр. Хр. с наименованието НЕМХУ се наричат свободните хора в Египет. Най-предприемчивите представители на НЕМХУ утвърждават своето участие във всички сфери на египетския административен и стопански апарат, в армията и, в царския двор, като се стремят да изместят старата потомствена аристокрация от източниците на богатство и власт. Фараонът, стоящ начело на тази енергична и предана му групировка, се надява с нейна помощ да затвърди още повече своята самодържавна власт. Той налага нова моноистична религия на мястото на стария политеизъм.”

Ако заместим думата “немху” с християни, всичко съвпада досега. Но нека да продължим:

К. В. “Измества столицата от Рим в Италия на изток и построява нова столица, наречена Константинопол.”

А. “Самият А. ІV приема ново име: Ехнатон (“Угоден на Атон”) и за да скъса напълно с тогавашните традиции, напуска Тива и си изгражда нова столица в Среден Египет. Градът получава названието АХЕТАТОН. Фараонът се премества там със семейството си, с царския двор, с чиновниците и новите жреци на Бога-Слънце.”

По същият начин в името АХЕТАТОН спокойно можем да прочетем и Константин(опол).

К. В. Преди да се ожени през 307 г. в Трир за Фауста, К. Е живял без брак с Минервина. Тя била обикновена жена и му родила един син – Крисп. Той бил най-големият син на К. Фауста е била дъщеря на Максимин Херкулий.

От нея К. Има трима сина и три дъщери. Синовете му са: Константин ІІ, Констанций ІІ и Констанс.

А. Има съпруга с името Нефертити, или както е по-правилно да се чете НЕ ТЕРА ФИТИ. НЕ ТЕРА означава – НЕ ЗЕМНА, в смисъл БОЖЕСТВЕНА, а ФИТИ е неправилен прочит на името ФАУСТА. От нея има според едни историци шест дъщери, според други, дъщерите са само три, толкова са изобразени и в древния Египет. До преди няколко месеца беше разпространен един портрет на Нефертити, който се оказа фалшификат от 19 век.

К. В. Наследник на трона след смъртта на К. станал най-големият му син Крисп (КРСП), управлявал от 317 до 326 г. като цезар. Екзекутиран от баща си твърде млад.

А. Приемник на трона на Египет става младият фараон Сменкара (СМНКР). Царува само три години. Умира млад.
Това е Крисп.

К. В. След Крисп Константин ІІ получава при подялбата на огромната Римска империя Испания, Галия и Британия. Всички те са западни провинции и при тях имперският орел е обърнат наляво (запад). Умира също като брат си Крисп твърде млад, убит от засада близо до Аквилея (Италия).

А. След Сменкара фараон на Египет става известния Тутанкамон. Неговият герб открит в гробницата му е “орел обърнат наляво”.
Умира млад, вероятно убит.
Колко неща се изписаха за този Тутанкамон, колко филми се направиха?! А той се оказа синът на Константин Велики – Константин ІІ.
Тутанкамон (ТТНКМН) = Константин (КНСТНТН), само дето малко е анаграмирано от египтолозите. Има едно “М” в името на Тутанкамон, което замества третото “Н” в Константин. Това заместване на “н” с “м” ще го срещнем и по-нататък.

К. В. След царуването на синовете на Константин Велики, на власт идва Юлиян, племенник на великия император. Той се опитва да отхвърли наложеното християнство и за това е наречен Отстъпник.
“Той издаде ясни и определени укази, с които разреши да се откриват храмове, да се принасят жертви и да се възстановят култовете към боговете. За да придаде по-голяма сила на разпоредбите си, той извика в двореца си християнските епископи, намиращи се в постоянни раздори помежду си, и разкъсвания от многобройните ереси народ, и с приятелски тон започна да забравя разприте си, каза, че враждите са уталожени и всики спокойно може да служи на своята вяра, без никой да му забранява каквото и да било. Надяваше се, че по този начин свободата на вероизповеданието ще доведе до увеличаване на религиозните раздори и тогава нямаше да се страхува от единството на народа. Той знаеше от опит, че дори дивите животни не проявяват такава ярост, каквато проявяват християните във вътрешнорелигиозните си разногласия.”
(Ам. Марц. ХХІІ, 5, 2-4).

А. На края на ХVІІІ-тата династия в Древен Египет застава жреца Ай (Ейе). Той възвръща политеизма в Египет. Наричат го Бог, философ, божествен отец.

Това не е никой друг, освен императора – философ Юлиян Апостат (Отстъпник). Той прави опит за възстановяване на политеизма в Римската империя.

Така с фараонът – жрец (философ) Ейе (Юлиян) завършва ХVІІІ династия на фараоните в древен Египет и започва ХІХ. Първият фараон от тази династия е Хоремхеб (1345 – 1317 г. пр. н. ера). Хор е Божи син, като Христос при християните. Вал, е Бел при други народи, а Хеб (Геб) е бог на Земята в Древен Египет. Ако заместим в името на Фараона Хоремхеб първото име Хор с Вал и “м” с “н”, то ще прочетем името на римският император Валенс, който сбор от царуванито на двамата братя – Валентиният І (364 – 375) и Валенс (364 – 378).
По този начин може да се заместят имената на всички египетски фараони с тези на римските императори. Рамзес може да го прочетем и като “римски цезар”, Тутмос І като Теодосий І, Хонорий пък е Тутмос ІІ, а Тутмос ІІІ е Теодосий ІІ.
В енциклопедичният речник на египетската цивилизация пише следното:
“Царица Хатшепсут, дъщеря на Тутмос І и на наследницата на трона Яхмес; омъжва се за своя половин брат Тутмос ІІ, който наследявя баща и след неговата смърт.”
Ето как същият текст може да го прочетем в римската история:
“Галла Рлацидиа . Родена около 388 г., тя била дъщеря на Теодосий І и Галла, (втората жена на Теодосий І), и полусестра на Аркадий и Хонорий. Била взета за затворничка от Аларик по време на плячкосването на Рим през 410 г. и може би се е омъжила за наследника му Атаулф през 414 г. След смъртта на Атаулф тя се върнала в Рим, като била разменена за 60 000 крини жито и през януари, 417 г. се омъжила за генерал Констанциус.”
Сега вече можем да допълним римската история и смело да кажем, че Галла Рлацидия е била съпруга на Хонорий, а не на Атаулф, както се предполагаше досега. Този факт ще открием и по-нататък, в един всеизвестен исторически извор.
По тази тема може да се напише цяла книга, но нека това направи някой друг. Моята цел е само да покажа посоката на търсене, а подробностите не ме интересуват чак толкова. С тази паралелна хронология историята на света се скъсява с близо 2000 години. Но не само времето е дублирано. Мястото на действие на египетските фараони също ще се окаже някъде другаде, а не на територията на днешен Египет.



Египет на фараоните

Нека сега да се опитаме да открием къде е бил този Египет, познат ни от Библията. Наскоро прочетох една интересна книга на Зекария Сичин – “Стълба към небето”. В нея авторът разказва за пътуването на фараона след смъртта си. По време на мумифициране на тялото на умрелия фараон, жреците пеели напътстващи песни на неговата душа. Древните египтяни вярвали, че душат на човека е безсмъртна. След смъртта на фараона душата му оставала край тялото и виждала и чувала всичко. Затова жреците му припомняли какво тя е учила приживе, когато все още е била в плен на тялото. Дори след минаване на четиридесетте дни на задължителен престой на земята, понякога душата на умрелия се лутала и не можела да намери правилния път за своя дом. Затова жреците изписвали напътствията на стените на гробниците и на папируси, които поставяли в саркофага до тялото на мъртвия фараон. Там било написано, как фараона приживе е получил своето посвещение и сега душата му да може, виждайки тези писания, да си припомни какво да прави след смъртта. Пътят, по който трябва да мине душата след смъртта води в Дуат. Днес учените египтолози търсят този Дуат на небето, сред звездите, без да знаят, че на земята това място реално съществува. Зекария Сичин ми подсказа къде да го открия, но-най много може би ми помогна и случайността, че съм се родил и живея на това място. Тук ще цитирам автора. Той много добре е описал мястото, наречено Дуат и пътят как да се достигне до него:

“Стълба към небето

Да си представим, че сме във великолепния надгробен храм на фараона. След като го мумифицират и подготвят за неговото пътуване, жреците на шема отправят молитви към боговете да отворят порта и път на владетеля. Божественият пратеник пристига от отсрещната страна на фалшивата врата, готов да го преведе през каменната стена.
Когато фараонът излиза от източната страна на гробницата си, божественият пратеник му казва да се отправи на изток. За да не го разбере погрешно, той изрично го предупреждава да не върви на запад: “Онези, които тръгват натам, не ще се завърнат!” Неговата цел била Дуат в “земята на планинските богове”. Владетелят трябвало да влезе във “великия дом на двамата... огнен дом”, където през “нощта, продължаваща години” щял да бъде превърнат в божествено същество и да бъде възнесен “в източната част на небето”.
Първото препятствие по пътя на фараона било Тръстиковото езеро – дълго блато, образувано от няколко свързани езера. Фараонът имал символичната благословия на своя бог-пазител да го прекоси, като раздели водите му, но физически прекосявал езерото с помощта на божествения лодкар, който превозвал боговете с ладия, направена от божествения майстор Хнум. Ала лодкарят чакал на отсрещния бряг на езерото и фараонът първо трябвало да го убеди, че има право да бъде превозен.
Лодкарят разпитвал фараона за произхода му. Дали бил син на бог или богиня? Бил ли вписан в “Списъка на двамата велики богове”? Владетелят излагал претенциите си, че е от “божествено семе”, и давал уверения в своята праведност. В някои случаи успявал. В други трябвало да помоли Ра или Тот да го превозят и тогава ладията и нейните весла оживявали и започвали да се движат сами. Накратко, всичко ставало самоходно. По един или друг начин фараонът успявал да прекоси езерото и се отправял към “Двамата, които приближават небето”:

“Той се спуска в ладията като Ра
на брега на лъкатушното езеро.
Царят гребе с ладията ханбу,
Взима курс към
равнината на “Двамата, които приближават небето”
в земята, която започва от Тръстиковото езеро.”

Тръстиковото езеро се намирало в източния край на владенията на Хор. Зад него била територията на неговия противник Сет, “земите на Азия”.

Тук ще спра, за да обясня какво се случва в действителност. На земята според древните е имало места, на които те са можели да общуват с боговете. Наричали ги “Врати небесни” или “Стълба към небето”. Спомняте си възклицанието на Иаков, от книга Битие на Стария завет.

“Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.”
Битие 28: 17-18

Не само Търново (Ветил) е било такова място. На територията на България Пловдив с неговите седем хълма също е бил “Стълба към небето”.
Сега си представете, че живият фараон е трябвало да отиде от София в Пловдив и там да бъде посветен в място, подобно на Хеопсовата пирамида. Точно това пътуване се опитвали да му припомнят жреците след неговата смърт. Те му припомняли, че е посветен и душата му е трябвало да измине същият път, по който е минал приживе. Това е било необходимо за да може в следващия живот, фараона да пренесе и опита, и познанието, натрупан от предишния.
Днес разстоянието между София и Пловдив се преминава за около час с бърза кола, но по времето на фараоните не е било така. Тръгвало се е от София с кон или с каруца в най-добрия случай, а много често и пеша. Цели два, или три три дни са били необходими на пътуващите по този маршрут. По него е имало и трудни участъци, като преминаването на река Искър в дъждовните периоди, изкачване на стръмни планини през зимата, борба с бандите обирджии и други. Освен това се е минавало и една граница, за която ще разкажа по-нататък.
Първото препятствие е било т. н. “тръстиково езеро”. Днес на географските карти то отсъства, но не винаги е било така.
Антон Вранчич (1553 – 1567) в своя дневник за преминаването си през нашите земи пише следното:
“Макар и с предположение лесно стигам до заключението, че Циабрус е реката Искър. Първо, защото у Птолемей до тази река няма друга, а второ, съвременните жители поставят реката и град София за граница на Горна и Долна Мизия с Тракия. Птолемей също като описва в книга 3 положението на тази провинция, я нарича, както казахме Искър. Впрочем тази река има същата големина, която има нашият Трансилвански Хризиус, която наричат от Шебеш Шебешиански Хризиус, но ако не са проливните дъждове и топенето на снеговете. Иначе преминаването и оттатък навсякъде става лесно с мост или със сал. Когато обаче придойде внезапно, реката бушува и казват, че тече така буйно, че не търпи никакъв каменен свод на моста и затова софиянци го правят дървен. Но понеже и той се разваля, всяка година на същото място правят друг.
От Искър ние стигнахме село Търнава (ю. и. от Нови Хан, изчезнало след Освобождението), разположено в подножието на планината Хемус. Оттам започва изкачването. Има и малка неизвестна рекичка, която не заслужава да се отбелязва в литературата, макар някои да са я поставили в новата карта у Птолемей. Те са я представили като течаща към Дунав и вливаща се в Искър. Някои са прибавили и в средата и и езеро, но ние не го видяхме, дотолкова беше пресъхнало. След това ние изкачихме издигащата се планина и макар да разпитвахме старателно за това езеро, не успяхме да го открием нито с погледа си на широкото пространство, нито от разказите на местните жители, които заявяваха, че там няма езеро.”
За да са поставяли картографите от онова време езеро на този път, може да го е имало, а може и да е описвано преминаването на река Искър. Има и трети вариант. Езерото може би се е намирало в средата на Ихтиманското поле, защото мястото там е най-подходящо. Виждате, че фараона е трябвало да тръгне на изток от София, която в старите карти е била на територията на България. Вижте какво казва водещият духа на фараона. Не трябва да се ходи на запад. Същото напътствие съществува и в иманярските митове и легенди, повечето от които в действителност са посветителски практики. Там този съвет звучи така." На пътя има цяла купчина латински (западни) пари.Не ги пипай, а ги подмини и вземи от нашите, където ние сме ги сложили." Това на посветителски език означава, че ученията на запад са фалшиви и истинският ученик не трябва да ги следва. България е била “страната на Хор”, а Тракия, или Румелия, както е описана по-късно, е била “страната на Сет”. Границата между тези провинции е била над днешния тунел на магистрала Тракия, в западнат част на прохода Суки, или както повечето хора го знаят – Траянови врата. Нека да видим дали не е упоменато това място:
“ Както трябва да се очаква в района на такава опасна граница, царят, установява, че на източния бряг на езерото патрулират четирима “обхождащи стражи, носителите на страничните ключалки”. Тяхната най-характерна черта била прическата им. “Черна като въглен”, косата им била “спусната на къдрици върху челото, слепоочията и отзад, с плитки по средата”.
С дипломатичност и решителност фараонът разкрива своя божествен произход и заявява, че е повикан от “моя баща Ра”. Известно е, че един владетел дори използвал заплахи: “Само ме забавете, и ще ви изтръгна ключалките като лотоси от езеро!” Друг повикал на помощ неколцина богове. По един или друг начин фараонът успявал да продължи.
Така той напуска земите на Хор. Макар и под егидата на Ра, мястото на изток, към което се стреми, е “във владението на Сет”. Неговата цел е планински район, планината на изтока. Фараонът се насочва към проход между “двете планини, които благоволеят пред Сет”. Но първо трябва да прекоси суха гола местност, нещо като ничия земя между териториите на Хор и Сет. Настойчивостта на магическите формули се усилва, тъй като царят се приближава към Скритото място, където се намира небесната врата. Там отново го спират стражи. “Къде отиваш?” – питат го те.
“Царят отива в небето за вечен живот и радост, за да види баща си, да види Ра” – отговарят придружаващите го богове. Докато стражите обмислят искането, фараонът също отправя молба към тях: “Отворете границата... наведете преградата... пуснете ме да мина като боговете!”
Тъй като идва от Египет, владението на Хор, царят и придружаващите го богове разбират необходимостта от благоразумие. С помощта на много формули и стихове фараонът се представя като неутрален във враждите между боговете. Той едновременно е “роден от Хор, от чието име се разтърсва Земята” и “заченат от Сет, от чието име трепери Земята”. Владетелят не само подчертава родството си с Ра, но и заявява, че е дошъл в негова служба и така си осигурява пропуск от висша инстанция. Текстовете с привидно безразличие изтъкват пред двамата богове собствената им заинтересованост от преминаването на царя, тъй като Ра определено щял да оцени помощта им за някой, който идва да му служи.
Накрая стражите на земята на Сет пускат фараона да продължи към планинския проход. Придружаващите го богове му внушават важността на момента:

“Сега си на път към високите места
в земята на Сет.
В земята на Сет.
Ще се издигнеш на високите места,
На онова високо дърво на източното небе,
На което седят боговете.”

Царят пристига в Дуат.
Дуат бил създаден като абсолютно затворен Кръг на богвете, в началото на който имало отвор в небето (символизиран от богинята Нут). През него можело да се стигне до Вечната звезда (символизирана от небесния диск). Други извори предполагат по-продълговата или овална долина, заобиколена от планини. През тази земя течала река, която се разделяла на много потоци, но не била плавателна и обикновено ладията на Ра трябвало да бъде теглена или да се движи със собствена енергия като “земеходен кораб”, нещо като шейна.
Дуат бил разделен на дванадесет дяла, различно описвани като поля, равнини, оградени кръгове, пещери или зали, които започвали над земята и продължавали под нея. Покойният фараон за дванадесет часа обикалял това омагьосано и страшно място с вълшебната ладия или шейна, която Ра оставял на негово разположение.
В планините около Дуат имало седем пролома или прохода и два от тях били в планината на изток от Египет (тоест планината на запад от Дуат), която се наричала “Хоризонтът” или “Рогът на скритото място”. Някога Ра минал през проход, дълъг двеста и двадесет атру (около четиридесет и пет километра) и през него течел поток, който обаче пресъхнал и трябвало да тегли ладията на Ра. Проходът се охранявал и имал укрепления “с яка порта”.
Някои папируси предполагал, че фараонът минавал през втория, по-къс проход (дълъг едва около двадесет и четири километра). Илюстрациите го изобразяват на ладията, шейна на Ра в момента, в който минава между два планински върха. Върху всеки от тях има групи от по двадесет божествени стражи. Текстовете споменават за “езеро с кипяща вода” – вода, която въпреки огненият си характер е студена при допир. Под земята гори огън. Носи се остра миризма на асфалт или натриев карбонат, която отблъсква птиците. И все пак недалеч е представен оазис, заобиколен от храсти и ниски дървета.
Когато минава през прохода, царят среща други групи богове. “Елате в мир” – казват те. Владетелят е стигнал във втория дял.
Той носи името на реката, която тече през него, Ур-нес (име, което някои учени отъждествяват с Уран, гръцки бог на небето). Широк около двадесет и четири и дълъг шестдесет и три километра, той е обитаван от народ с дълги коси, който се храни с магарета и разчита на боговете за вода, тъй като земята му е суха и повечето му потоци пресъхват. Там дори ладията на Ра се превръща в “земеходен кораб”. Това владение е свързано с лунния бог Хатор, тюркоазената богиня.”

Който е чел пътеписите на западните пътешественици и дипломати , преминали през Балканите през ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ век, може да направи веднага сравнение с маршрута на фараона. От Ихтиман царят продължава да пътува на изток. Там, преди изкачването на планината, Траян друм се разделя на две. Единият маршрут минава направо, изкачва планината, където днес е тунела на магистрала Тракия и достига прочутата крепост Траянови врата (укрепление с яка порта). След нея се спуска в прохода, (на изток от тунела) и продължава към село Долно Вършило. Оттам има два изхода. Единият път изкачва височината пред село Ветрен и през селото се спуска в Тракийската равнина. Този път не е бил използван през тежките зими поради навяванията от сняг, които го правили непроходим. Другият продължава по реката вляво до село Церово и по течението на река Тополница излиза при село Калугерово отново в Тракийската равнина. Там завива на юг и отново се свързва с Траян друм. По този маршрут навярно е преминал Ра.
Фараонът пък при село Мирово е свил надясно и е излязал на село Момин проход. Там има горещи минерални извори, които наистина миришат на сяра. След няколко километра се излиза в един истински оазис. Това е полето на Костенец, където пътят започва да следва река Марица или Хебрус (Ур-нес). Тук пътят е около двадесет и четири километра до село Малко Белово, където започва Тракийската равнина, или шестдесет и три километра до Пловдив. Всеки може да вземе картата и да го провери.
А в Пловдив има три естествени големи хълма и те много приличат на трите пирамиди в Гиза. Само, че те са разположени на левия бряг на реката и затова пирамидите са им огледален образ.
След като знаем какъв е климата и ланшафта на Египет, можем да си зададем и следния въпрос, къде е бил този вход за Дуат?
В Египет това описание не се нанася никак. Няма реки, освен Нил, отсъстват планините в радиус 62 км. Кайро и Гиза не са в затворена овална долина със седем прохода, а една пустиня. А Тракийската долина завършва с два прохода в западния си край, така, както е описано в папируса. Това са Момин Проход и проходът Суки над село Ветрен. Смятам че отговорът на този въпрос е лесен – Дуат и Египет са се намирали на територията на днешна България. От паралелът между Константин І Велики и фараона Ехнатон и промяната на топографията на Древен Египет можем да си направим и следните изводи. Константин е роден и царувал по нашите земи. Това означава, че и митовете за боговете Озирис, Изида и Хор са свързани по някакъв начин и с познатите ни божества от това време, битували във вярванията на жителите на Балканите. Не само това. Египетският бог Хор би трябвало да е тракийския ХЕРос, или християнския Христос. Тези заключения повдигат и един не по-малоажен въпрос: Какво търси тога Иисус Христос на теринорията на днешна Палестина? Озирис, или още Осирис, е обратно четене на Цар Иса, наричан така от привържениците на исляма и в много от страните на изток. Каква тогава е ролята на неговата сестра Изида и синът им Хор? На тези и други въпроси ще се опитам да отговоря като разгледам „под лупа” книгата Библия. И не само нея.

"Името му е Филипопол; “пол” значи град. Когато отидох при немския цар, той много ме разпитва за Пловдив и много съжаляваше и скърбеше, задето той не е под негово владение. Той ми каза: “Ако златото, среброто, желязото и оловото, които се крият в пловдивските планини бяха в моята държава, целият свят щях да завладея.”
Евлия Челеби (1611 – 1683/4 г.)

Какво ли е искал да каже този немски цар на Евлия Челеби? Злато, сребро, желязо и олово, или четирите нива на посвещение на Христос? Какво общо има Христос с град Филипопол? Почакайте и ще разберете.



Новата Хронология и България

На 3.11.2001г жена ми си купила вестник „24 часа” и след като го разгледала, ми го даде да чета. Аз по принцип не купувам вестници, по радиото слушам само музика в колата, когато пътувам, а телевизора пускам рядко. В този вестник имаше едно интересно интервю с известния руски шахматист Гари Каспаров. Интервюто беше озаглавено – „Христос е роден в 1054г”. Тогава за първи път се срещнах с хипотезата за фалшифицирането на човешката история. Цитираше се книгата „Империя” на руските математици и статистици А. Фоменко и Г. Носовски, която си купих още на следващия ден.

http://imperia.lirik.ru/index.php/content/view/11/20/

На въпроса на журналист: „Не се ли усъмнихте в Фоменко?” Гари Каспаров отговаря така:
„ — Критичен съм към всичко. Първата ми реакция бе отрицателна, но после открих, че много неща, изчислени и предсказани от Фоменко се потвърждават. Историята се пише за да и вярваме. А от това в какво вярваме, зависи настоящето и бъдещето ни. Но нашата история не издържа на критика”.
Гари Каспаров не е историк, а аз се ровя в историята вече 30 години и затова при мен реакцията не бе чак толкова отрицателна. Винаги съм отворен за новото и съм много щастлив, когато го открия. Така и тогава се зарадвах на тази статия, която по–късно ми помогна да открия истината за Христос. Изчетох доста книги за фалшифицирането на световната история.
Но какво всъщност представлява историята? Самата дума „история” се превежда така: Ис + Тор + И + Я = (ровене) из торта (на човечеството) и (така) до края. Видяхте, че и тази дума е българска, макар да я намираме само в речника за чужди думи в българския език. В процеса на еволюция, човешкото общество остава след себе си еволюционен и цивилизационен тор. Той се състоя от архитектурни съоръжения, археологически находки от бита, нумизматически и епиграфски паметници, народен фолклор, етнографски паметници и много други. Учените, ровещи в тази т. н. „тор”, се наричат „историци”. През вековете един е намирал едно и се чувало: „Еврика!”, друг — друго, което е отричало първото и до нас е достигнало второто. Но има и трети, представители на тъмните сили, които умишлено унищожават и фалшифицират всичко, което не им изнася и остават за следващите поколения една изкривена и изопачена истина. Такава за съжаление е историята, която днес учат децата ни в училище. А и ние сме учили за „древните” цивилизации на Гърция, Рим, Юдея и Египет, без въобще да сме се съмнявали в достоверността на общоприетите знания от учебниците по история. А ето, днес се намират хора, които поставят под съмнение цялата ни история и те стават все повече и повече. Уве Топер в книгата си „Голямата Акция” пише следното:
„Да направим изводите, разделените на големи епизоди от време Омир, Есхил, Софокъл, Пиндар и Аристотел трябва малко да бъдат сближени. Явно всички те са рожби на едно столетие. Родината им обаче със сигурност не е древна Елада, а Италия от 14–15 век. Нашите римляни и елини са били италианските хуманисти. Нека повторим, написаната върху папирус и пергамент история на гърците и римляните изцяло, а написаната върху руда, камък и т.н. в по–голямата си част е гениална фалшификация на италианския хуманизъм... Италианският хуманизъм дарил Земята с писмения свят на древността и с Библията, а в съюз с хуманистите от другите страни и с историята на ранното средновековие. Епохата на хуманизма не е било възприемчиво време на образования стремеж към събирачество, а свят на най–първична, най–продуктивна невероятно духовна дейност — половин хилядолетие е вървял по пътя, начертан от него.
Тези твърдения звучат авантюристично, повече от странно. Но те могат да бъдат доказани. Някои от доказателствата са тук, ще последват други, докато хуманизма бъде опознат в най–съкровената му същност. Би било глупаво да се премине към дневния ред през наличните тези.”
Това е написано в края на 19 век и началото на 20 век, от Роберт Балдауор, професор в университета в Базел.
Исак Нютон също се е занимавал с темата за промяна на хронологията. Той е твърдял, че Скалигеровската хронология е силно преувеличена. Макар да не е достигнал цялата истина, то все пак неговите два труда на тази тема показват красноречиво, че умните хора през столетията са ревизирали с право приетата днес хронология.
Нострадамус в писмото си до Анри ІІ дава две различни хронологии и иска да подскаже на този, до който в действителност е адресирано писмото несъответствията в годините.
Цялата тази информация ме накара да мисля, да търся и да действам.
Проверих на местна почва истинността на хипотезата на Фоменко.
В Стария град на Пловдив има запазени доста стари къщи, но всички са от Възрожденския период около и след 1800 г. Християнските храмове са от същото време. Долу, в ниското има няколко по–стари сгради, джамии и старинна баня. Но и те са от периода на Османското владеене на тези земи. Под площада на Джумаята е античния стадион. Интересно е, че по главната улица на юг от Джумаята, старите еврейски къщи са построени направо на останките от античния стадион. Основите им са буквално стъпили на мраморните седалки на стадиона. А тези къщи са на не повече от 100 – 150 години. Мой приятел, запален историк ми сподели, че по време на разкопките на античния театър, археолозите намерили надпис на каменен блок, на който е пишело, че театъра се посвещава на девата Света Богородица. За съжаление днес този надпис го няма. Търсих го в публикациите от онова време, в музея, но никъде го няма. Навярно археолозите са го махнали, защото противоречи на съвременната ни представа за историята ни, а после „се е загубил”. Прието е, че театърът е построен в края на първи и в началото на втори век, може би от Траян, но тогава християнството не е било възприето нито от хората в такъв голям мащаб, нито от Римската империя, за да строят театри в чест на Девата. Има българска песен за цар Траян езичника, който преследва християните. Проучванията, които направих, доказаха възможността този надпис да си е седял на мястото, защото град Пловдив е носил името на Девата.
Средновековните пътеписи за балканите има доста интересни неща. Запазени са днес дневниците и пътеписите на десетки западноевропейски пътешественици, дипломати и държавни служители, минали през нашите земи. Предполагам, че са силно редактирани, но въпреки това носят известна информация за живота на България по онова време. Там пише, че по хълмовете на Филипопол (днешен Пловдив) все още (преди около 300г.) седят запазени езическите светилища и храмове. Това го пишат християни, а за тях античните светилища и храмове са езически. Също споменават и за „античния театър”, камъните на който турците използвали за вар и строителство на бани и джамии. Християните ги водили в малка църква, на ръба на едно от тепетата, където стоял камъка, на който е проповядвал Св. Павел. А наследниците на павликяните са днешните католици от района на Раковски, Хисаря и Белозем. Те не са арменци, както ни учат по история, а са чисти българи, приели учението на Павел, който е проповядвал в старата църква Св. Петка (св. Параскева) над Понеделник пазара. В друг пътепис се говори за естествено изображение на Богородица с младенеца в скалите на един от хълмовете. Там местните жители ходели и се молили. Италианските художници от 16 и 17 век също са рисували Богородица седнала на скалата на ръба на Джамбаз тепе, където днес е построена църквата, или на фона на Трихълмието на град Пловдив. Може би най–интересното описание е за събирането на суфисти и дервиши от цялата Османска империя в средновековен Пловдив. Защо точно в Пловдив? В една легенда за старото име на Асеновград се казва, че Мария и Иисус бягайки за Египет се спряли да нощуват в околностите на този град?! Защо народът разказва такава легенда? Какво може да я е породило? Дали “случайно” и близкия Бачковски манастир носи името на Божията майка? Всеки историк, или християнски духовник би се засмял на тези така глупави въпроси. Нали всички знаят, а и официално е прието, че библейските събития са се случили на територията на Палестина.
Фоменко и Носовски с помощта на компютри достигат до едно мултиплициране на римската и византийска история. България се намира точно на територията на тези две империи и се явяваме техни наследници. Нека да видим дали подобно мултиплициране съществува и в нашата история.
Ще започнем с първото ни „падане под робство” по времето на Александър Македонски през 330 г. пр. Хр. След 330 години, следва друго „падане”, този път под римско робство, по времето на Август. Пак след 330 години идват готите и унищожават т. н. „Антична цивилизация” на нашите земи. След още 330 години “прабългарите” минават река Дунав и създават първата българска държава. Пак след 330 години, падаме под византийско робство и след още 330 години под турско. Не си го измислям това. Вземете прочетете историята и ще се убедите сами, че това са фактите, според съвременната хронология. А допускате ли, поне за миг, че това е само едно, или най-много две събития от нашата история, мултиплицирани до тук шест пъти.
Елини и македонци, римляни, българи, готи, византийци, турци — къде е истината? Излиза, че Пловдив е бил разрушен напълно само веднъж и останките му, наричани „антични” стоят под съвременния град. Между днешната година и унищожаването на античния Пловдив по възприетата хронология има повече от 1700 години а в действителност съществуват архитектурни паметници и археологически находки на не повече от 600 — 700 години.
Логично е да си задавате въпроса: „Турците ли са унищожили античния Пловдив или готите? А може би са прабългарите?”
Подобен е и случая с античният град Никополис ад Иструм, или както някои го знаят – Никопол на Росица. Официалната ни история го приема за “античен” град, разрушен през VІ век от авари и славяни. Но нека да видим какво още пише за този град и Владислав Граматик, широко образован книжовник от ХV век в “Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски в Рила”:
“Но когато наближиха град Никопол и щяха вече да влизат в него, срещна ги на две поприща вън от града заедно с други боляри някой си велможа Богдан жупан. Той беше много христолюбив и с голяма вяра в св. Иван Рилски. Всички влязоха заедно с него в града, отидоха в палатите му и внесоха в неговия молитвен дом ковчега на светеца. Там имаше много запалени свещи, дим от благоуханен тамян и други аромати. След това, като извършиха божествената служба на светите тайнства на Христа бога, те влязоха в църквата на името на светеца и пак се върнаха в дома, гдето бяха удостоени с голямо внимание и ги чакаше готова трапеза, изпълнена с всичко в изобилие. Тук се събра почти целият град с жените и децата, и малки и големи, радващи се и пеещи божествени песни. А дивният велможа заедно с гологлавите си слуги се разпореждаше и не пожела никак да седне на стола си дори до четвъртия час на нощта. И едва когато веселието се привърши, всеки от тях отиде у дома си.
На заранта пък, когато станаха и изпяха обикновените песни и приготвиха всичко за път, зачуха пак глъчка и шум: целият град вече се беше стекъл, за да изпроводи светеца. И пак, както по-рано казахме, от ковчега на светеца се появи силно благоухание, което не престана да се разнася оттогава и деня, и нощя. След това гореспоменатият велможа, като обсипа с почит и дарове носителите на ковчега на преподобния и ги снабди обилно с необходимите за път неща, а те поставиха на съответната носилка светеца, заедно с останалите боляри ги изпроводи чак до реката Осъм.”
Какви изводи можем да си направим от този цитат? През 1469 година град Никопол на Росица е съществувал, бил е цветущ град с палати, църкви, боляри. Но чакайте! Нали той е бил разрушен от славяните още през VІ век! А западно-европейски картографи го отбелязват на картите си чак до ХVІІІ век като град. Ето такива анахронизми можем да срещнем още много в нашата история. Същото е и с географските карти. Те не съществуват в периода от 4 до 14 век, защото хиляда години от историята на България и на света, просто ги няма. Същото е и с европейската нумизматика. След падането на римската империя през 4 — 5 век, монети започват да се секат едва през 14 – 15 век. Нима хиляда години Европа не е съществувала и не е имало кой да сече монети? Е има и фалшифицирани и неправилно датирани монети, но тях не ги броя. Византийската империя съществува 1000 години без да има картографи, има наистина монети, но дали са това, за което ни се представят. Маоро Орбини в книгата си „Царството на славяните” 1601г. пише:
„Всички тези народи, за които говорихме, днес са почитани в света, защото както казахме, е имало писатели, които са положи много труд, за да ги възвеличат със своите писания. Но славянският род в това отношение е имал зла участ. От началото се отдал на продължителни войни и вършел достойни за увековечаване дела и съвсем не се погрижил те да бъдат записани от някого. Малцина писатели споменават за славяните, и то най–често по повод на войните, които са водили с различни други племена, а не за да възвеличат този народ. А славяните воювали с всички народи в света. Нападнали Персия, властвували в Азия и Африка, сражавали се с египтяните, с Александър Велики; поробили Гърция и Македония и Илирик; завзели Моравия, Силезия, Бохемия, Полша и бреговете на Балтийско море; преминали в Италия, където дълго време се сражавали с римляните, понякога претърпявали и поражения; понякога пък с голяма сеч си отмъщавали на римляните; друг път оставали с равни сили. Накрая, като надделели на римската империя, завладели много нейни провинции, разрушили Рим, като наложили данък на римските императори, което никой друг народ в света не бил правил. Завладели Франция, сложили ръка на испанските кралства и от тази кръв произлезли най-благородните семейства, макар че римските писатели не са тъй щедри в похвалите си към варварите, както те ги наричат, колкото в похвалите си към своите. Поради това и аз от чувство за дълг към моя славянски род, се наех драговолно с трудната задача, да покажа произхода и съдбините на неговото господство, като събера онова, което се среща написано тук и там, у различни автори, та по този начин по-лесно да се разбере колко прочуто и славно е било винаги това племе. От него в миналото са произлезли и са се появили много и могъщи народи, а това са: славяни, вандали, бургунди, готи, остроготи, визиготи, гепиди, гети, алани, (у)верли, или херули, авари, скити, хири, меланхлени, бастарни, певки, даки, шведи, нормани, фени, или фини, угри, или унграни, маркомани, квади, траки и илири.”
Виждате какъв е бил българския народ. А какъв е днес? Обезверен, загубил представа за собствената си роля в съдбините на човечеството. Затова аз се постарах да се разровя из историята и да открия истината за това кои сме, и защо днес сме затънали в това блато. Няколко неща ми направиха впечатление в разчитането на имената на историческите личности и наименования на градове и държави. Много ми помогна разбирането на сричковия „птичи език” и Нострадамус, който ме накара да анаграмирам имената. Ще се запитате защо? В средновековния български език една дума се е пишела на две хоризонтални нива, като не е имало правила за това, коя буква ще бъде отгоре, или в нормалния ред. Освен това в най-ранния старобългарски думите са се писали слято, без пунктоация между тях. Много от думите пък са изписвани само от съгласни. Йордан Табов в книгата си „Падането на стара България” подробно запознава читателите с темата. Другото, което води до объркване е разчитането от преписвачите на текстове и понеже те не знаели каква е схемата за изписване на имената, създавали от незнание разновидности на всяко име.
Второто объркване пак при разчитане на имената е в каква посока те са били написани в оригинала. Българският, латинският и новият гръцки език били изписвани, както се пишат и днес — от ляво на дясно. Но за сметка на това арабският, еврейският и един архаичен гръцки са били изписани от дясно на ляво. При разчитането се е бъркало само при личните имена и топонимите, останалите думи не се грешали. Върху тези неща ще се спра по-нататък и ще видите как едно има означава в една посока византийски император, а в друга — еврейски цар. Тези са неволните грешки на не толкова образованите преписвачи на ръкописи. А има и други, умишлени изопачавания по чисти политически, религиозни и сатанински подбуди, които трябва да бъдат коригирани от бъдещите „не матрични” историци. Моята цел е не да корегирам историята, а да намеря истината за България и връзката и с духовните учения. Но понеже двете неща са свързани, трябваше да достигна и до тези корекции. Третото нещо в обърканата история са дубликатите, с която тя е пълна.
Когато през 2000 г. издадох първата си книга “ХХХ” изпаднах в нещо като задоволеност от постигнатото и естествено удовлетворение. Но точно месец след това изпитах остра нужда отново да пиша. Темата ми дойде някак отведнъж и тя бе - БОГОМИЛИТЕ. В библиотека си имам доста книги на тази тема, но всички те са в рамката на установената вече матрица. Не исках да пиша като другите автори и да дъвча вече познатите извори, като се старая да подражавам, или да оригиналнича по темата. Пък и тези, т. н. “извори” са написани обикновено от латински, гръцки, арабски и други автори, които са били вековни врагове на българската държава. Как може да накараш твоят заклет враг да напише биографична книга за теб? За голямо съжаление днес българската история е съставена предимно от такива “извори”. Не може една държава с установени традиции и духовност, дала писменост на славянският свят, положила основите на Възраждането в цяла Европа да е нямала автори и писатели, които да опишат българската история. Истината навярно е друга. Имали сме и писатели и книги описващи величието на нашите царе, но те са били или умишлено унищожени от нашите врагове, или окрадени от други народи и достигнали до нас като тяхна история. Поради тези мои разсъждения тръгнах по съвсем нова линия на изследване — чрез интуитивното виждане. Какво в действителност е според съвременните историци явлението богомилство? Нова ерес, реформация на вече установена религия, или продължения на манихейското движение? Защо за няколко десетки години, това „еретично” движение се разпространява като епидемия на територията на цяла Европа и Мала Азия? Земите на днешните Румъния, Украйна, Беларус, Русия, Прибалтийските републики, Франция, Англия, Италия и централна Европа приема богомилството и изгражда църкви и общини, на фона на едно изградено вече християнско общество, според възприетата история от матрицата. Чудя се, нима никой не е допуснал, че разпространението на богомилството и разпространението на християнството в Европа и Мала Азия са едно и също явление. Кой и с каква цел е изопачил историята? Защо евангелските събития, които в действителност преразказват макар и силно видоизменено, животът и учението на Василий – Иисус са били пренесени в арабо-семитските земи? Нима тази неплодородна пустиня, с малко зеленина по крайбрежието на Средиземно море с ширина от 500 метра до 15 километра и около реката, наречена Йордан може да се нарече Обетована земя? А Ерусалим? Невежи ли са били всички историци и теолози, та не са се сетили, че библейският град Ерусалим е бил изобразяван винаги в средата на света. Защо нашата столица София в миналото се наричала Сердика, или Средец – Среда, Център? За съжаление силите, които са изопачили историята, са се постарали да унищожат всички географски карти и атласи, да изгорят всички книги, без да знаят, че истината никога не може да бъде укрита. Спомнете си за законите на Мърфи... Историята! Как ще можеш да я възстановиш, когато те учат в матрицата, държат те в матрицата и не ти дават да излезеш от нея! Как може да не се знае почти нищо за основателят на богомилското движение? Нима може цялата информация за неговата просветителска дейност да изчезне току–така в дълбините на историята? А Йоан Кръстител от пустинята, който яде според евангелията само акриди и див мед, не ви ли напомня за един друг Иван наречен от народа Рилски. В голямата комунистическа „Енциклопедия на България” не се споменава нищо за него, сякаш не е съществувал. Там не пише нищо и за Йоан Кръстител и знаем защо, но пише за един друг Йоан — Екзарх. За него нищо не се е знаело, до един слънчев ден, когато руският учен К. Ф. Калайдович го открива през далечната 1824 година. Нали ви казах, че по „закона на Мърфи” шило в торба не седи. Една личност я скриват от нас, като Йоан Кръстител и като Иван Рилски, но тя пак се намърдва в „Енциклопедия на България”, но вече под трето име — Йоан Екзарх. Аз не смятам, че съм луд, когато пиша това, така че и вие дори не си го и помисляйте. Ако не притежавате знание, не бързайте да слагате диагнози, а продължете да четете и мислите. Търсете и мислете! Аз зная, че съм прав и ще се постарая да уверя и вас. Никой не допуска огромната манипулация и фалшификация, която се е провеждала векове наред, за да ви държат заключени в тази матрица. Иван Рилски е Йоан Кръстител, Иоан Купала, старозаветният Илия, Йоан Екзарх и Йоан Кресцентий от католическия Рим. Историята не може да заличи току–така една толкова ярка фигура, осветила с живота си добрите хора на десетки поколения. В съвременна Палестина, Сирия, Ливан, Йордания и Турция евангелският Йоан Кръстител почти не съществува, защото той никога не е бил по тези земи. А в България все още за живи легендите за рилският светец Иван. В същата „Енциклопедия на България” планината Рила има следните исторически имена: Долунакс, Дунка, Роула, Долнакс Монд, (Лат), а най–важното и име не фигурира никъде. На всички стари карти от 19 век планината на запад от Родопите се е наричала Орбел. Днес можем да го срещнем единственно като име на паста за зъби. Истинското има на божествената планина Олимп — Орбел. Орбелус (лат.) или Орбел, означава Хор – Бел, двете имена, под който е бил познат и сподвижника на Йоан Кръстител от Евангелията — Иисус.
Още много може да се напише за анхронизмите, които срещаме в българската история и които могат да се изчистят единственно чрез науката Нова Хронология. Нека тези от вас които се заинтересуват да продължат тази тема, защото моята цел е друга. А тя е да покажа величието на народа ни и неговата роля във възстановяването на духовността на земята.
За да наредим пъзела на изгубената българска история и ранното християнство се налага да разгледаме най-четената книга на света – Библият.


Библията

През 1997 година след обстойни проучвания на библейските земи израелските археолози с неохота признаха, че на територията на Израел не са намерени никакви доказателства, свързани с Библията. Селищата описани в Старият завет, епиграфски, археологически и етнографски материали от онова време просто не съществуват. Сякаш са се изпарили руините и остатъците от великите библейски градове. А и предишните изследователи не бяха постигнали повече от днешните израелски археолози. В Библейските речници няма почти никаква информация за местонахождението на много от старозаветните градове, реки, местности. Почти като анахронизми звучат и сведенията за големи снегове и студове на територията на Палестина (ІІ Ездра 9:6), (І Мак. 13:22), за стадата от хиляди овце (І Царства 24:4, 25:2), за колективни жътви (Рут 2) и др. Подобни събития са съвсем недопустими за климата на тази страна. От тези заключения се стига до логичния въпрос: Щом като в Израел не са се случили Библейските събития, то тогава къде? Историята на кой народ е разказан в десетките библейски книги? Някой автори днес се опитват да ни убедят, че Библията е само един сборник от стари приказки и легенди и в нея не можем и не трябва да търсим реални исторически събития. Някак несериозно звучи това твърдение, на фона на хилядите географски имена, герои, истории на битки, възходи и падение на не един народ, описани на страниците на тази чудна книга. През 1999 г. в израелския печат се появи следната статия:



„АРХЕОЛОЗИТЕ КОРЕГИРАТ ИСТОРИЯТА

Тел- Авив. Археолози от Израел стигнаха до извода, че основните положения в Библията не отговарят на историческите реалности.
Според тях, библейски период в историята на Израел….не е имало, както не е имало изход от Египет, странстване из Синай, обсада на Йерихон от Иисус Навин, великите държави на Давид и Соломон.
От сензационното съобщение на вестник „ Гаарец”, позоваващо се на мнението на археолога Зеев Херцог, следва , че указания период в историята ( 10 век преди новата ера ), съдейки по резултатите от изследванията, ” не съществува ”. 70 години разкопки на територията на днешен Израел и Палестина не са дали нито едно потвърждение на фактите, изложени в Стария Завет.
По думите на професор Херцог, ” това е трудно да се приеме, но народа на Израил не е излязъл от Египет, не се е скитал из пустинята, не е завоювал Обетованата земя и не са живели тук всичките десет колена ”.
Прославената държава на цар Давид не е било велика регионална сила, а малко племенно княжество.
Статията в ” Гаарец ” прокоментира в интервю за израелско радио друг историк и археолог – Яир Камайски : ” За разлика от гръмките заглавия във вестниците, ние говорим за много по-важни и сериозни предания, информацията в Стария Завет за периода преди 9- 8 век п.н.е. , не се явява исторически. Да, ние не можем, основавайки се на данните от разкопките, да потвърдим изхода от Египет, завладяването на Израил от Иисус Навин, не можем да докажем съществуването на Авраам и огромната империя на Давид и Соломон. Например, в Библията се говори за държавата на Давид като за Израилско царство…Но намерения в Тел-Дан, в гората Хермон обелиск, отнасящ се към 9 век , свидетелства за съществуването само на ”Държавата на Давид ”, тоест княжества, начело с династията на Давид. Йерусалим е бил мизерен град с население от порядъка на 3,5 – 4 хил. човека. За каква империя може да се говори?”
Камайски отхвърли предположението, че археолозите засега все още не са намерили доказателства за съответствието на Стария Завет на историческата истина.
Израил, каза той, е мястото с най-интензивни разкопки в целия свят.
Ученият приведе още два примера. Например, знаменития Йерихон е разкопаван осем пъти, и следите от тези разкопки се виждат из целия град и околностите.За съжаление, града не е съществувал по времето на Иисус Навин
.И в Йерусалим не са намерени никакви свидетелства от монументалното строителство, които да се отнасят за периода на Давид и Соломон.
” Може да се каже, че свидетелствата на Библията за събитията от 10 век пр.н.е не са повече от легенда, в която има малка частица рационалност.
…Нещо, разбира се е имало, но далеч не в тези мащаби, както се описва в Стария Завет…” смята Камайски.”.

Ако хората срещнат тези съобщения в печата, то малцина ще им обърнат особенно внимание. Щом в историята на Израел не е имало Изход от Египет, странстване из Синай, обсада на Йерихон от Иисус Навин, великите държави на Давид и Соломон, то тогава написаното в книгата Библия се отнася за друг народ. Не само това. Тези събития са се състояли на друго място, с друге декори, различни от тези, които ни набиваха в училеще, чрез книги, кино и телевизия. Старият и Новият завет са неразривно свързани. В Новият завет, (Евангелията и останалине книги), има стотици препратки към Стария завет. Задавате ли си вече въпроса: „А дали и Иисус въобще не е стъпвал на територията на Израел, както не са живели там и останалите старозаветни царе и герои?” Ами да! По пътя на логиката изглежда е точно така. А къде е живял, (защото е несериозно да приемем, че въобще не е съществувал, както се опитват да ни убедят някои) и кой е бил прототипът му?
От началото на 2003 г. започнах да се занимавам с темата „Библията и българската история”. През юли същата година се срещнах с Йордан Табов, който единствен до тогава се занимаваше с проблемите на Новата Хронология и българската история. На тази среща аз му споделих за идеите, които породиха книгите на Фоменко и Носовски у мен, за връзката между Библията и България. На следващата година започнах да публикувам мои изследвания в някои български форуми. За съжаление там срещнах разбиране само от единици участници. Всички останали ме смятаха за луд, манияк, особняк и постоянно получавах разни обидни епитети и диагнози. На 6. 11. 2007 г. публикувах във форума на Гари Каспаров

http://www.kasparovchess.crestbook.com/viewtopic.php?id=2078&p=9

проучването ми за Изхода на Моисей и Иисус Навин. Този форум се посещава от хиляди руско-говорящи евреи от целия свят и най-вече от Русия и Израел. На другата година израелските информациони агенции публикуваха още едно съобщение свързано с Библията:

„Професорът от Тел-Авивския университет, историка Шломо Занд твърди, че не съществува еврейска нация, а изгнанието на евреите далеч от историческата им родина , не е повече от мит за оправдание на създаването на съвременната държава Израел.
Историкът в своята книга, ” Кога и как вие станахте евреи ” , пише, че еврейски народ не е имало, а е съществувала група от хора, изповядващи юдаизма.
Занд също така твърди, че изгнанието на евреите е фикция. Той пояснява, че римляните по принцип не прибягвали към прокуждане на завоюваните народи, а с пристигането на арабите, по неговите думи, голяма част от юдеите приели исляма и се асимилирали.
Той заключава, че съвременните палестинци са потомци на тези асимилирани юдеи.
Занд не отрича миграцията на евреите във Вавилон, но според него в повечето случаи тя е била доброволна.
Историкът прави и противоречивия извод, че юдеите насаждали своята религия сред съседите си, цитирайки пасаж от книга Естер. Занд цитира също и проведени по-рано изследвания, които не били публично обсъждани. Той подробно описва юдейското царство в южната част на Арабския полуостров и юдейските варвари в северна Африка.
Според него, еврейската община в Испания, се породила от арабите приели юдаизма, които завоювали Испания от европейците- християни.
Ашкеназите са потомци на Хазарския каганат , които отишли на север. Занд подчертава, че идиш е смесица от хазарско наречие и немски език.
Съществуването на общини, изповядващи юдаизъм сред всички раси и на всички континенти, навело Занд на мисълта, че голяма част от общоприетите исторически истини за историята на еврейския народ, са измислени от основоположниците на ционизма, които също така са сътворили и редица догми, граничещи с расизма.
Израел трябва да се откаже от формулировката ” Еврейска демократична държава ” и да стане държава за всички, заключава той.”

За пръв път прочетох в книгите на Фоменко и Носовски предположението, че Библейските събития са се състояли на територията на Балканския полуостров. Те изказаха хипотезата за похода на Иисус Навин на юг от Дунав и с това си твърдение приключиха диренията си в тази насока. От Новият завет единствено се прокраднаха твърденията за сходството между Константинопол и Иерусалим и Овча Купел от Евангелието на Йоан и квартал Овча Купел в българската столица София. Навярно много българи са чели книгите на Фоменко и Носовски, но не знам друг, освен мен да е подхванал българската следа и да е продължил ревностно да я следва. Аз съм достатъчно запознат с историята и реших да проверя доколко са прави руските автори и защо ако тази насока е вярна, защо те не са доразработили идеята си. Само можем да гадаем защо, но важното е, че тази първоначална информация в края на краищата дойде до мен.

"А колко често някоя идея
като девица чака свой жених!
Глупците все безумство виждат в нея,
“Почакай!” – казва и мъдрецът тих.
Но среща я един от тези луди,
които вярват в бъдния възход,
и млад живот в утробата и буди
за нас, за целия човешки род."

Само някой наистина много луд може да разработи тази идея, защото всеки нормалнен веднага би я отхвърлил. Та как може човек да допусне нещо толкова еретично? Да прави ревизия на Библията – най-четената и тълкувана книга в света? Стотици хиляди нейни изследователи са гледали едва ли не под лупа всеки един неин ред, търсили са скрити символи, послания и какво ли не още в нея. Един мой възрастен съсед, след като разбрал от дъщеря си с какво се занимавам в момента, ме обявил не само за опасно луд, но и за голям еретик. Как може аз да правя ревизия на една книга, която според много от вярващите християни е била вдъхновена от самият Бог? Но луд или еретик, за мен няма значение как ме наричат. Аз гледам на себе си като на един много любопитен човек, който проверява всичко и не взима написаното преди мен за чиста монета. След като прочетох хипотезата на Фоменко за възможността да съществува някаква връзка между Библията и българската история, аз стъпих здраво върху нея и започнах да строя моите изследвания. В България няма подобно изследване от позицията на Новата Хронология. Единствено Светозар Попов в книгата си “Българското име в библейски времена” е потърсил някакви паралели между библейските старозаветни герои и българите. Но след като го е направил в светлината на традиционата хронология, то резултатите му и не могат да бъдат големи. Авторът е обикалял да търси българското име из цяла Азия – Иран, Палестина, Япония, Индия, Памир, Кавказ, Русия, Африка, Западна Европа и къде ли не още, без да се сети да търси на територията на днешна България. Нещо друго. На него дори не му е минала мисълта да потърси и в Новия завет материали за тази толкова интересна тема. Ето още едно доказателство за правотата на Пауло Куельо, който с книгата си “Алхимикът” ми показа къде в действителност са укрити всички съкровища. Защо да ходим по света да търсим доказателства за величието на българския народ, като в нашата история има достатъчно такива? Тази книга и авторът и с неговите откровения ми спестиха обикалянето по света в търсене на Истината. Друг български автор съвсем наскоро пусна на пазара още една книга с подобна тема. “Версия кивот” на Христо Буковски е преди всичко един опит да се обвие в мистичност интуитивното прозрение на автора за някои неща, но само толкова. Най-много ми помогна Йордан Табов с книгите си “Падането на Стара България”. Той е единствения български автор, който се занимава с българската история на фона на Новата Хронология. Но никой от посочените писатели не прави паралел между българската история и Библията. Ето защо моята книга ще се яви като едно начало на бъдещите изследователи на темата: “Библията и българската история”. Аз не съм проучил всичко, а само давам насоките на търсене.
Отначало започнах с хипотезите на Фоменко за Иисус Навин и завоюването на Обетованата земя. Макар, че това са доста късни събития, те са сложени в началото на Библията. Аз възприех тезата на Фоменко за по-стария произход на Новият завет и късния за Стария завет. Наистина като проследите фактите, ще можете да се убедите в това. В книга Иисус Навин има присъствия на оръдия, с които е бил бомбандиран град Иерихон, а това ни довежда до втората половина на ХV век. Според ТХ това съвпада с т. нар. Падане на България под турско робство.
Когато човек реши, като някой исторически детектив да започне да търси библеиските истини, то той ще трябва да се въоръжи с много знания и то не само в една област. През цялото време докато се занимавах с изследване на Библията аз усещах присъствието на невидими сили, които ме насочваха в правилната посока и не само това. Започнах да разбирам, че времето за разкриването на тези истини е вече дошло и не само аз, а много хора в света работят в изграждането на елементите на пъзела. Моята роля е само аз да събера тези елементи и да го сглобя.
Много добър ориентир за българска география в Библията има още в началото и. Там в книга “Битие” е описан раят, в който Господ заселил първите хора – Адам и Ева.

Ти не си луд в смисъл на нереално приемане на действителността и фактите.Просто манията за величие и за "катурване" на традиционната история те кара да говориш отявлени дивотии.

Дирли дирл и дишка мома свири на прашка

Поздравления oros. Бих призовал Ziezi да помогне и с печатното издаване.

Благодаря! А сега давай по същество. Прави като мен - това не е така, защото е иначе. "Пилците" ще ги броим на есента. Твоите и моите.

Хорос.

Че ти пишеш само глупости и няма нищо по същество.Дай примевр за капка разум в малоумните си писания.

Дирли дирл и дишка мома свири на прашка

Правилно! Това нещо не може да се чете от който и да е човек разполагащ с правилно функциониращ главен мозък.

Основната линия е, че всичко написано в библията е написано за средновековна българия, че българите били родоначалници на целиот свет, че тука на балканите тоест в изконните тракийски земи е центъра на света.

И това всичко е подплътено с факи, мнооого факти, които целиот свет не вижда, щото са бубулечки надарени с ум, но не и с разум!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да се чете само от комплексари които правят мечешка услуга и на малкото тракийски остатъци в българската култура.

Ой Лоне,Лоне шаяк панталоне

Едем

“И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстнат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дърво на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон: тя обикаляше цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има блодах и камък оникс. Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво на градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.”
Битие 2:8-17

Христос обещава на своите последователи, че след смъртта си ще ги отведе в Небесния Иерусалим, където няма да изпитват глад, жажда, болки и страдания. Всички религии днес приемат вярването за един отвъден свят. Този свят е заселен от безтелесни същества. Поради отсъствие на тела, те не изпитват обикновените човешки нужди. Точно от този свят човекът е “паднал” и стои заключен в материята доста време. Никой не е описал този свят, а днес ние можем да съдим за него единствено от старите писания. Има един друг начин за намиране на подобия между Духовния и Материалния свят и той е чрез развиване на Интуицията, чрез Знание и Посвещение. Още Хермес Трисмегист е казал следното: “Както на Небето, така и на Земята!” Това е един закон на подобието и него можем да го открием в най-ранните гностически схващания за направата на нашия свят. Според гностиците, София излъгала княза на тоя свят и го накарала да направят един свят, подобен на божествения. Така е създадена земята, наред с цялото и разнообразие от растителен и животински свят и като венец над него е поставен човека. Не само животът тук е по подобие на този в божествения свят, но и разположението на планини, реки, морета, континенти и държави отговарят на наредбата в космоса. Така според древните египтяни „Египет е небесен образ, място за действие на силите, които управляват небесата. Египет е храм на целия космос.”
Щом като Египет има небесен образ, то по същият закон и небесния Едем, откъдето са паднали днешните хора на Земята, би трябвало да има и земно проявление. Учените безуспешно, поне за мен, до днес са търсили земния Едем в различни части на земното кълбо. Най-близо до истината са тези, които определят областа Мидия за Едем, поради сходството между съгласните МД в двете наименования – Едем и Мидия. Само дето в Мидия отсъстват четирите реки, за които изрично се споменава в Библията. Ориентири за търсенето на истинският Едем винаги са били тези четири реки. Тигър и Ефрат са локализирани днес на географската карта, остава да се открият къде са останалите две – Фисон и Гихон (Геон). Спрягат се реки като Нил, Волга, Нигер, Об, Енисей, Дунав и още много, но така и никой още не е достигнал по-близо до истината. Когато човек се опитва да твърди, че Едем е тук, или там, то той не бива да забравя, че това място трябва да отговаря на всички останали събития случили се на страниците на Книгата Библия. Не можеш да извадиш от контекста на цялата книга този Едем и да го поставиш някъде на картата на света, само защото на теб така ти харесва, или пък защото там има реки. Човек трябва да се съобрази, че този земен Едем по-късно и станал и Обетованата земя и място на Евангелските събития.
На няколко стари морски карти, наречени портолани, средновековните картографи са нарисували нещо интересно. Не знам защо то е останало незабележимо за българските изследователи. На тези карти има изобразена една планина в южната част на територията на България и от нея извират четири реки. Кои са тези реки, които виждаме да извират от тази планина и се вливат в Егейско море? Това са Вардар, Струма, Места и Марица. Този сюжет се среща на няколко подобни карти. Други планини не са нарисувани, макар и на Балканите да има и много други планини и в Гърция, Македония и Румъния. Значи ли това, че художниците на картите са искали да ни предадат някаква друга информация? Подобно описание на Едем дава и Константин Костенечки в началото на 15 век:

«Едем и макарините имат една църква, която е направена от един камък антракс, дълга е 7 мили, а широка 30. Има 7 жертвеника. До жертвеника стигат 62 (27) стълби. Под тях извира река, течаща от рая, разделя се на 4 части. От тях Геон и Фисон, както и Нил текат на юг, Тигър и Ефрат – на север. И когато Геон достигне Египет, един от изворите му е в Ливия, откъдето и изтича реката, увеличава се и напоява Египет през месец август. Нарича се от египтяните “истапие”, ще рече “вода от тъмата”.

Ако забелязахте трите едемски реки според Костенечки, Геон, Фисон и Нил текат на юг, а Тигър и Ефрат на север. Днес всички знаем, че Нил тече на Север, а Тигър и Ефрат на юг. Някакъв анахронизъм, ще си кажете вие, но дали е така?
Пак от това време е и книгата на Мехмед Нешри „Огледалото на света” В нея има отново подобен „анахронизъм”:

" И потече невернишка кръв чак по Тигър и Ефрат, които както и Нил - извират из Румелия..."

Още едно научно съобщение излезе в книгата на Уилям Райън и Уолтър Питман „Ноевият потоп”. В нея те изказаха смелата за времето си хипотеза, че библейският потоп е заливането на някога плодородната низина на мястото на днешно Черно море с вода от световния океан през Босфора. Според тях Едем е тази низина и територията на днешна България, в частност Тракия. До тук само анахронизми и хипотези, но напълно достатъчни да се направи изследване в тази насока.
Едни от най-високите планини на Балканите са на територията на България. Една от тях е Рила, наричана Хорбел (Орбелус) в древността. От нея действително извират четири реки, които отговарят на реките на Едем. Там няма седем жертвеника, но пък има седем езера. За да се доближа колко се може повече до истината ми се наложи да прегледам доста стари славянски ръкописи на старозаветните книги. Нека първо се опитаме да локализираме първата едемска река – Фисон:

“Името на едната е Фисон: тя обикаляше цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има блодах и камък оникс.”

В един доста стар ръкопис на петокнижието на Моисей от 14 век (който се съхранява сега в Сергеевската лавра в Русия), срещнах следните различия от останалите преписи.

http://img528.imageshack.us/img528/1151/49uo.jpg

“река жей сходить от едема напаиатъ раиа, от туду разделяется на .д. начатъки има ед имои фисонъ, си обьходящиа всю землю еладьску, туй де име иесть злато, злато же земля тоиа добро, ту есть анфраксъ и камень зеленъй, и имя реце вторе и гионъ, си обходящи всю землю ефиопьску, и рекаи .г. иа тигръ, си текущия прямо асуриемъ, река же .д. иа си ефратъ”

На мястото на “земя Хавилска” пише – “землю Ладьску” (Еладска), а неизвестният “бдолах” е заменен с “анфраксъ”, което е антракс. В днешните библии пише “земя Хабилска”, което пък от своя страна е опит да се напише старото име на планината Рила (Хорбел). От тази планина извират три от едемските реки, едната от която е Фисон (Места). Фисон (Тисон) е обратен прочит на нашата река Места, която в древността се е наричала Нест (Νέστος, Нестос). Тисон ТСН = Нест НСТ.
Нека сега да видим и какво е това “антракс”, което е написано на мястото на днешния “бдолах”? Това са обикновенни дървени въглища, произвеждани на територията на България в огромни количества в древността. На латински и на гръцки “антракс” си е въглен. Попитайте днес някой християнски свещеник, какво е това “бдолах”, ще има да се чуди, или да си измисля разни глупости. Представете си как на територията на Палестина в района на Иерусалим, където според легендите се приема, че е погребан Адам, са се произвеждали дървени въглища и са се добивали полускъпоцинни камъни и злато. Та в тази камениста пустиня трева не расте, та камо ли широколистни дървета и то в огромни количества, за да може да се произвеждат дървени въглища! В Палестина има само палми и тук-там по някоя маслина, храсти и нищо повече.
Всички знаем, че камъкът оникс, е полускъпоценен камък с бели и черни ивици, разновидност на ахата. Но в ръкописната библия вместо “оникс” пише “камень зеленый”. Това го пише все още и в Острожската 1581 г. и Елизабетинската (църковно-славянската) библии, а в най-новите от края на 19 век вече е редактирано. В района на река Места има изобилие на зелени камъни от рода на ясписа, а производството на дървени въглища и днес все още е основен поминък на доста хора от този район. Толкова за първата едемска река Фисон, която се оказа българската река Места.
За втората река авторът на книга Битие е по-лаконичен:

“Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш.”

Единствен ориентир ни е “Земя Куш”, около която обикаля втората библейска река Гехон (Гион) в ръкописа е “землю Ефиопьску”. Да открия коя река се крие в името Гион и да локализирам библейския рай ми помогна стихотворението на Петко Славейков “Татковина”.

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай.
Сърце младо и невинно
за теб трепка и играй.

Мили ми са планините
и на север и на юг.
Валозите, равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат.

Дор на небо ясно слънце
и на очи свет живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ!

Една от реките на Славейковия рай е Вардар. В античността тази река се е наричала Аксиус (Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), а в Библията приема името Гион и Гехон. Земята, наречена “етиопска” в действителност е областта Ботиея в Македония, където са се намирали най-старите македонски селища – Еге (дн. Верги), Бероя (дн. Версия) и Пела (при дн. село Апостол). Ако текстът е бил на български, а после е преведен на гръцки, то буквата Т е написана с гръцката ФИТА, а поради отсъствието на Б в азбуката си, гърците са я заместили с П. Така Беотея обратно прочетена се е превърнала ва Етиопия. Наименованието “КУШ” в по-новите библии, навярно е планината КОШница, която е между Струма и Вардар. След като локализирахме две от реките можем смело да продължим напред.
Третата река е Тигър и всеки българин би познал в нейния прочит река Искър:
“Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.”
Искър, (Oescus, Ескус, Оксиус) е най-дългата река в България. Тя извира от централна Рила и тече на север към Русия РС, (Асирия СР) и се влива в река Дунав.
Също от Рила извира и четвъртата Едемска река Ефрат. Това е Марица, още и Хеброс, Хебрус, Хебър, Еврос, Евър, Ебър – най-голямата река на Балканския полуостров, Тя извира от Рила, тече на запад през цялата Тракия и се влива в Егейско море край град Енос. Това е и четвъртата библейска река Ефрат. В името Ефрат навярно древните автори са искали да напишат името Тракия (Фракия), а реката са я наричали Тракийска. Има и още едно мнение на един мой познат, който каза, че Ебро е обратен прочит на името Ор бей (Орфей), което е добро попадение. На една карта, направена като мозайка на пода на стара църква в град Мадаба в Йордания, ясно се вижда как река „Ефрата” е дадена на изток от Йерусалим, под Витлеем и над Никопол (на Места). На територията на днешен Израел тази карта по никакъв начин не може да се разположи. Там на изток от соченият за Йерусалим град е река Йордан, Витлеем пък е на юг от него и река Ефрат в Ирак няма как да се разпорожи на тази карта. Съвсем по-друг начин картата от Мадаба би се наложила на територията на днешна България. Тя става съвсем точна, ако приемем, че Иерусалим е на мястото на град София, Витлеем е на изток от него, непосредственно до река Марица, която в действителност е Едемската река Ефрат. Така и град Никопол на юг от нея е античният Никопол на Места, който се намира до с. Гърмен, край град Гоце Делчев. Сега виждаме как четирите реки на библейския Едем обхващат четирите български провинции. Фисон (Места) протича през Родопа. Гехон, Гион, Аскус (Вардар) – през Македония, Тигър (Искър) през Мизия, или България, а Ефрат (Марица) през Тракия. Това е библейският Едем, раят за нас българите, а изглежда и за авторите на книга Битие на Стария завет.
Не е случайно, че българският химн има следния текст:

Химн на България

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

В него виждаме, че «земният рай» е на територията на стара България (между Дунав и Стара планина), Тракия и Македония (Пирин). Това е написано и в книгата Библия.
Видяхме къде се е намирал библейския Едем. Точно в центъра на всички древни империи – Римска, Византийска и Османска. Тук са и старите провинции на България – Тракия, или Ромелия, Мизия, или България и Македония. Можем ли да кажем сега, след тези разкрития, че все още има анахронизми в писанията на Константин Костенечки. Геон (Вардар) и Фисон (Места) наистина текат на юг, а Тигър (Искър) и Ефрат (Марица) на север. Само дето при Костенец река Марица ивива на изток, като дотогава тече на север. Много по-късно, след потопа, разселените племена от територията на България разнасят по света имената на Едемските реки и с тях кръщават реките, около които се заселват. Така се раждат имената на Тигър и Ефрат в древен Шумер, още един Ефрат (Прут), Нил в Египет, Фисон и Истър – Дунав и т. н. Нека сега да направим едно сравнение между сочените днес за Свети земи на територията на Палестина и съвременен Израел и картата на Балканският полуостров. При това сравнение на мен ми стана ясно точно как е станала подмяната на библейската география.
На картата на Светите места можем да видим как точно е станала фалшификацията на библейската география. Ако я обърнем на 90 градуса по посока обратна на часовниковата стрелка и ще видим очевидната и прилика с картата на Балканският полуостров. Иудея е Тракия, но без най-източната и част – Одринска Тракия и Истамбул. Там е поместена Филистимската земя, или по точно Истамбулска. Филистим, (ФЛСТМ) е анаграма на Истамбул (СТМБЛ), като буквата “Б” е предадена като “Ф”. Ето защо тук картографите правилно са нанесли град Хеброн (Одрин) във Филистимската земя, а не като в останалите карти на светите земи, където Хеброн го поставят едва ли не в центъра на Иудея. От тук нанатък ни е лесно да се оправим в бърканицата. Иерусалимската област е отделена от Иудея, както си е и правилно и е оцветена със зелено. Това е Софийска област, която е била част от България. Границата между България и Тракия е минавала на изток от Ихтиман, при прохода Траянови врата. В античните карти там, около град Шипоне (дн. Ихтиман) е била провинция Беника. На картата виждаме, че там е написано Benia, което си е нашето Беника. Aedom, е на север и в картата на Балканският полуостров отговаря на Молдова. С Идумея, старите картографи са имали малък проблем, защото това в действителност е старата римска провинция Македония. Йордан Табов изказа една интересна хипотеза в книгата си “Падането на Стара България”, че Македония е една област на територията на Балканите заселена само с войници.
“Македония (Лакедемония) е местността (областта, гарнизона, военния окръг), в който е бил постоянният лагер на македонски (лакедемонски) части. Те са имали стратегическо важно разположение. В определен момент “тема Македония” обхваща земите на днешна Македония, е придобила стратегическо значение за византийските (ромейските, римските) владения на Балканите.”

В Библията топонимът Идумея се отнася както за провинция Македония, така и за Одринско.
Нека се върнем отново при Йордан Табов:

“До наши дни са достигнали няколко средновековни преписи на стара арабска карта, чийто автор е Ал-Идриси (испанският еквивалент на това име е Исидор), и която ние вече използвахме заради ценната автентична информация в нея.
На тях е представен и топонимът “Македония”. Но – както и би трябвало и да очакваме – употребата му противоречи на онова, което ни се внушава в скалигеровата версия на историята.
- Първо, оказва се, че по времето на Ал-Идриси (втората половина на ХІ в.) е имало няколко Македонии. Впрочем, две “Македонии” Читателят може да намери на средновековната карта на Фра Мауро (1459 г.).
- Второ, в изписването на думата “Македония” в различни копия има различия, при това много красноречиви.
Не би било преувеличение, ако се каже, че именно тези различия водят най-ясно към хипотезата, към която сме се насочили.
Ето как предава фонетичните съответствия на различните варианти С Кендерова в ИДР:
- ал Лакудамуниййя
- ал Лакадуниййя
- джабал Лакаду
- джибал Макадуниййя
- ал Кудамуниййя.”

Виждате красноречиво, как Македония би могла да се превърне и в библейската област Идумея. Навярно Идумея е объркана по следният начин:
Буквата “И” е била старобългарската “Н”, а “Я” е объркана с “К”. Така Идумея (НДМК) е просто една анаграма на Македония.
Ето защо и библейските картографи са се чудели, къде в Палестина да поставят Македония (Идумея). След като човек знае това, ще може да чете правилно Библията и анахронизмите, който се срещат там, си идват на мястото. Ето един пример с Идумея:

“В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, когато дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.
И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейна закрила укрепи Ветсура, зящото народът да има крепост против Идумея.”
Първа Макавейска 4;60, 61

Вижте на библейската карта къде е Иерусалим със светилището Сион, къде град Ветсура (Beid sur), и къде Идумея. Никак не се връзва. Та между соченият в Палестина Беит Сур и Идумея има поне десет големи градове, които могат да се укрепят, а от Беит Сур до крепостта Сион в Иерусалим също са Витлеем и други градове.
На картата на България това вече не е анахронизъм, а нещо съвсем нормално. Ако прочетем правилно теста, то тогава той добива друг смисъл:

“В същото време обградиха планина Цепион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, когато дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.
И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейна закрила укрепи Баткун, зящото народът да има крепост против Македония.”

На старите карти границата между Македония и България е минавала над Чепинското корито, някъде около Юндола. Това най-лесно се разбира от разпространението на македонските монети. Те се намират на територията на България най-много в югозападната и част, и при Чепинското корито разпространението им почти изчезва. Ето защо на Иуда Макавей му е било необходимо да укрепи крепостта на Баткун, защото точно оттам минава пътя, който идва от Македония (Идумея).
Китим ( КТМ) е областта Кутмичевица (КТМ), която е разположена на изток от Преспанското и Охридско езеро, до адриатическото крайбрежие на Албания на запад. На север река Шкумби е нейната граница, а на юг до областта Епир.
В близост до Беит сур е друг библейски град – Витлеем. Той е в Иудея, между Иерусалим и Хеброн. На това място на картата на България няма друг толкова известен и голям град освен Пловдив (Филипопол).
Голямата река, която се влива в Мъртво (Черно) море не е друга, освен Дунав. Ние българите казваме Данчо, Даньо, Данка, Дана, на Йордановците и Йорданките. Така и Иордан е станал на Дуна, Дана, а оттам на Дунав. Мъртво море на картата на Балканите в действителност е Черно (Чермно в старите библии) море, в което се влива река Иордан (Дунав).
Да продължим нататък. Моав на картата е Влахия, а останалите две реки, които се вливат в морето са Днепър и Днестър. Тези две реки наред с Дунав имат най-голямо влияние върху библейската (българската ) история. Областта в горното течение на река Иордан би трябвало да е Самария. Самария – Сърбия, навярно вече се ориентирате в ситуацията. Самария е в Израилското царство, докато Иудея е нещо отделно. Мауро Орбини слага българският народ като един клон в Илирическия. Илирик на латински се изписва ILIRIC (LRC). Прочетете го обратно и ще видите откъде е дошло името Исраел (СРЛ), или Израел. То си е Илирик, само че в обратен прочит. В най- горното течение на Йордан (Дунав) е Галилея, или Галия. Там, около австрийският град Виена е минавала границата между България и Галия. Днешната Централна и Западна Европа е библейската Галилея.
По крайбрежието на други библейски карти ще видите и Финикия, или още и Сиро-Финикия. Там са прочутите от Библията градове Тир и Сидон. Тир (Дурацио, Драч, Дуръс с историческо българско име Драч (на албански: Durrës или Durrësi; на италиански: Durazzo, Дурацо; на гръцки: Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е най-древният град в Албания и бивша столица на страната.)
При по-задълбочено изследване на библията можем да открием смущаващи неща. Така например в книга Иезекил 27(1,2) в църковно-славянските библии можем да прочетем нещо интересно за град Тир:

Иезекиля 27(1,2) в старите църковно-славянски библии се казва, че Тир е „поселен при морските входове”

„ и Ты сыне челавечь, возми на соръ плачь, и речеши сору населенному на морстем входе, туржищу людий от островъ…”

Сега всеки от вас може да види на библейската карта къде е сочения днес за град Тир, и Драч, който наистина стои на входа на Адриатическо море.

В съвременните библии „морските входове” е заменено с „издатините в морето”, което променя много смисъла на текста. Така с дребни промени е редактирана цялата библия.
Финикия е днешна Венеция и градовете, които тогава са били под нейно влияние – Тир (Дурацио, Драч, Дирахион) и Сидон – Дубровник. В Евангелията Сидон се превръща изведнъж в Капернаум Кп(Б)РНу(В)м(Д) = Дубровник (Дбрвнк).
Дотук открихме правилната локализация на следните библейски топоними:
Иудея = Тракия, Романия
Бения = Беника
Идумея = Македония
Филистимска област = Истамбулска
Самария = Сърбия
Аедом =Молдова
Моав = Влахия
Галилея = Галия
Финикия = Венеция
Сион = Цепион
град Бет сур = Баткун
Витлеем = Филипопол (дн. Пловдив)
Град Тир = град Дурацио, Драч
Сидон (Капернаум в Новия завет) = Дубровник
река Иордан = река Дунав
Мъртво Море = Черно море
Исраел (СРЛ), Израел = Илирик, Iliric (LRC)
Ветил (ВТНЛ) = Търново (ТРНВ)
Десетоградие = Палестина
Етиопия = пр. Ботиея
Река Ефрат = река Марица
Китим = Кутмичевица
Това като начало ще е напълно достатъчно да имаме една стабилна основа, върху която можем да стъпим и спокойно да продължим нашите изследвания. Най важното в тях е да разберем, къде в земния Едем е насадено Дървото за познаване добро и зло. Ако го открием и на нас като на Адам и Ева ще ни се отворят очите и ще бъдем като боговете, знаещи добро и зло. Не само това. Само прогледналите могат да открият и Дървото на Живота, което пък ще ни направи безсмъртни. Дали жреците на Древния Египет не са напомняли на умрелите фараони къде точно е вратата към безсмъртието на човека?
Предлагам заедно да ги открием.

Иудея = Тракия, Романия
Бения = Беника
Идумея = Македония
Филистимска област = Истамбулска
Самария = Сърбия
Аедом =Молдова
Моав = Влахия
Галилея = Галия
Финикия = Венеция
Сион = Цепион
град Бет сур = Баткун
Витлеем = Филипопол (дн. Пловдив)
Град Тир = град Дурацио, Драч
Сидон (Капернаум в Новия завет) = Дубровник
река Иордан = река Дунав
Мъртво Море = Черно море
Исраел (СРЛ), Израел = Илирик, Iliric (LRC)
Ветил (ВТНЛ) = Търново (ТРНВ)
Десетоградие = Палестина
Етиопия = пр. Ботиея
Река Ефрат = река Марица
Китим = Кутмичевица

Пий си хапчетата макар,че едно ритуално самоубийство по би ти спестило земните мъки.

Ой Лоне,Лоне шаяк панталоне